Ужасен сън

Миличка,не се притеснявай за нищо,просто е било сън и си се уплашила.Може пък и бебчо вече да рита,а това е хубаво,нали. Звънни на лекаря си,за да си по-спокойна и няма страшно,всичко ще е наред.

Затова е хубаво, че е сън.  Сънищата показват страховете ни, а според мъжа ми, чиято майка е видна кафегадателка и сънопровидница, в действителност се случва обратното 

fineti нали се "пека" на същия огън като теб.... и на мен ми се случва 
Явно подсъзнателно страховете ни са много силни и го преживяваме насън.
Моя доктор каза, че като ми се случва просто да опитвам да се отпускам да премине контракцията и да мисля хубави неща...ама знаеш - то лесно е да се каже трудно да се направи...

Въпреки,ч е съм по-напред от тебе и моя бебок рядко и леко го усещам понеже плацентата ми е на предната страна на корема и бебо е седалищнтно с гръб към корема ми...и не питай как ми излиза акъла постоянно - нали уж съм в седмиците дето трябва да рита нон-стоп

Аз си налагам да не ходя на лекар по-често от 3-4 седмици и то само да му слушат през корема сърцето, кръвно , урина - такива неща. Дори и Ехо-то ме стресира и го избягвам умишлено.

Все си казвам - този път всичко е наред, бъди спокойна... ама знаеш как е

Хайде- усмихни се - след няколко месеца и двете ще гушкаме по едно здраво и пухкаво розово бебе   

Сигурна съм,че си сънувала!Съгласна съм напълно с казаното за сънищата-точно обратното се случва в действителност.за твое успокоение иди на лекар,така ще се почувстваш по-сигурна!без притеснения няма да минеш,нали знам какво е...Пожелавам ти обаче ,до колкото можеш да се отърсиш от това и да се наслаждаваш на приятното помръдване в коремчето ти 

О, ве4е беб4о ритка, 4удесно. Няма да се притесняваш, този кошмар и контракциите са нормални за бременността, а притеснението ти още пове4е. Вси4ко ще е наред, бъди спокойна, и ако мислиш 4е ще си още по спокойна като отидеш на лекар, отиди. И знай 4е ние сме тук, с теб и бебето ти и вси4ко ще бъде наред 

То колко работи сънува човек...,ее! 
Сигурно е нормално,но ако това ще те успокои,иди пак на лекар!
Какво,като си ходила съвсем скоро,като се притесняваш пак иди!
Аз сигурно бих отишла на твое място,след всичко което прочетох тука из форумите...Имала съм контракции много често още от петия месец мисля,но не съм се притеснявала въобще,знаех че са някакви подготвителни...Ама сега ако съм бременна сигурно ще изпадам в паника за всяко нещо.Така че,ако това е начина да се поуспокоиш - ми иди пак на преглед.     

Момичета, знаете ли в коя седмица вече бебето е жизнеспособно?
т.е. ако се роди по рано има всички шансове да оцелее и да няма проблеми?

32ра или 28ма?

Ти да стискаш и да не ни задаваш такива въпроси!     

Абе аз стискам....

ама страх ме гони...

финети,
и аз мисля, че сънищата ни са плод на страховете ни, но е доказано, че емоциите по време на сънуване променят физическит ени показатели - пулс, кръвно, дишане и т.н.
Но това се случва при всички бременни жени и смятам, че природата ни устроила така, че сънищата да не повлияват на бременността ни.
Аз също ти препоръчвам за твое спокойствие да звъннеш на доктора си или направо да го посетиш.
Вечер пий мляко с мед преди лягане за по-спокоен сън.
С теб сме!!!

Много ме разсмяхте,то не е смешно,но..
Деси,не се притеснявай,irinii е написала..Ние сме с вас и няма да ви позволяваме такива мисли. Я идете да се разхождате навън,изяще по един сладолед и си мислете хубави неща/ако не сте на работа/.То сигурно при всички бъдещи мами е така  

Деси, миличка това е последното нещо което трябва да си мислиш, мисли си как ти остават още броени седмици спокойствие а после ще пада едно будуване, един бебешки плач, сменяне на пелени и такива подобни , та сега само за това мисли.   
fineti , лошите сънища са знак че ще се случи нещо хубаво,
тук са забранени лошите мисли  а за вас двете категорично е забранено да мислите такива неща. Все пак вие сте наша гордост  . Прегръщам ви силно  

Точно преди една седмица ми обясняваха, че в 28 седмица вече спасявали бебнца, даже моята позната познавала 2 мами с бебчета по на 4-5 месеца родени в 28-ма седмица, защото работи в този сектор 
Колкото е по-голямо естествено, толкова се увеличават шансовете 

Изобщо не се притеснявай, и с двете премености доста често сънувах, че раждам. Това явно е подсъзнателното притеснение от самото събитие. Даже виждах бебето в съня си. Споделяла съм с близките си /понеже знам, че не е на хубаво да сънуваш бебе/, всички казват ,че е на психическа основа.Е, вече имам две чудесни дечица след две нормални бремености. Така че - карай спокойно. Желая ти всичко хубаво.

Много ви благодаря за подкрепата  . Не знам какво щях да правя без вас.     Аз малко се поуспокоих вече и реших другата седмица да ида на лекар. Не съм сънувала такова нещо след онази вечер и корема ми е спокоен, а и бебчо шава от време на време и това ме успокоява.
Естествено, че не може без притеснения, днес ми правиха кръвна картина и урина заради кръвното и всичко е ОК, само левкоцитите ми са малко високи 11.9 при норма 10.5. По принцип знам, че при бременните се повишават, ама миналия път ми бяха около 11 като бебето беше мъртво, та пак има за какво да се шашкам.
Деси, стига с притеснения, щом устиска до тук, ще издържиш до края, още има мноого да носиш твоя бебчо. До януари има още доста време, така че стига с лошите мисли ( кой ти го казва).
    

Финети, радвам се, че си по-спокойна. Щом докторите чуват сърцето на бебчо, а и МЪРДА, няма защо да се притесняваш.

Деси, а ти като издаваш закони, да си ги спазваш!

Е аз не издържах и все пак отидох на лекар. Лекарката малко ми се скара, че се психясвам и каза да ходя на УЗ веднъж в месеца, а не по два пъти както аз ходя. За левкоцитите каза, че до 14 е наред за бременни, както и по-висока утайка. Видяхме бебче и всичко му е наред, шаваше си и напоследък взе да става по-активно, даже имам чувството, че от вчера го усещам малко по-високо. Много ви благодаря     

Супер fineti много се радвам миличка, че бебчо е ОК и си те ритка все повече и повече 

Абсолютно 

Щото съм 


ама нищо да...ще се оправя 
Просто е най-голямата лъжа на света, че можем да живеем без да се притесняваме... Винаги си мисля за първата си бременност...толкова безгрижно я карах... въпреки,че и с нея имах кървене, ама и през ум не ми минаваше какво може да се случи...  С посдледната, направо си ставах сутрин и проверявах не съм ли почнала вече на кървя И пак страха и шока си беше огромен когато това се случи... и всеки ден от месеците през които непрестанно кървях все за най-страшното си мислех...  аз вече рекорди май по кървене поставих 2 месеца нон-стоп ярка червена кръв(тука като стане кафява т.е. стара вече не е броят, въпреки, че това продължава още 2 седмици поне)
Сега пък луднах да не родя по рано - това откъде си го внуших незнам - поне това не ми се беше случвало, ама след всичките кщртажи дето имам реших, че шийката ми няма да издържи и ще се отвори...абе луда работа.

И все се възхищавам на малкия герой в мен - въпреки, че близначето му не оживя, този мъничък човек вътре се пребори и с отлепената си плацента, и с кървенето повече от 2 месеца, и със съсиреците в матката и всичките останали проблеми...  и някак си напоследък страховете всичко ли е наред с бебето се изместиха от гордостта, че само МНОГО ЗДРАВО И СИЛНО бебе може да оцелее след всичкото което ми се случи.

Финети, извинявай, че така в твоята тема пиша, но и аз исках да си се оплача да ми олекне  ...а и двете минаваме през една и съща боза в психиката в момента ... дето бременните ни хормони съвсем я карат да ферментира...

Мамчета, аз ще ви кажа, че когато и да се притесните за нещо отидете на лекар или му се обадете. Ако ви се скара, че го притеснявате го сменете. Лекаря е за да ви помага.
Моя лекар ми разказваше как една бъдеща майка му се обаждала по нощите да му разказва своите притеснения. И той вика, какво да се прави бременна трябва да я изслешаш и успокоиш. В такъв момент това е най-важното!
Успех и на двете. 

Деси, защо се извиняваш, нали форума е затова. Аз ти се възхищавам много за всичко, което си издържала о тук. Още малко остана.  А пък страха няма да ичезне докато не родим   

Уф,направо ви се възхищавам и на двете! 
Сега цел №1 ми е да забременея отново,обаче като стане,живот и здраве,просто не знам как ще изкарам тия 9 месеца.
А пък на теб,Деси,знам че е светотатство това,което ще кажа,но ти се чудя още по-вече,като знам че имаш и деца и аборти и все пак си се навила и твърдо си решила,че искаш пак бебе.

Правилно,успех мамчета!Наистина как се изкарват 9месеца след такива мъки,иска се много кураж!С вас сме!

Деси, Финети, максимално ви се радвам.
Вие сте ни хубавия пример.
УСПЕХ!

Ами те децата са като дрога - колкото повече имаш повече искаш 

А за навиването..ми не е лесно...аз след всяка несполука си казвах, че няма да опитвам повече...до следващото забременяване  Ама щом за 8 години си бременеех 5 пъти и през това време и 2 цели бременнности и кърмения имах излиза,че май нон-стоп все бременна съм била 

С мъжа ми бяхме решили това бебе като се роди и повече да не опитваме, че и на двамата много ни се събра през всичките тези години. Даже мислехме да ходи да се стерилизира, ама като разбрахме, че ще е 3то момченце нещо мераците ни спряха, та знам ли няма ли да ме хване след някоя и друга година пак лудото и за 4то дете момиченце ...  макар,че в момента незнам дали бих могла да изживея още веднъж кошмара със спонтанните аборти.... Може би като станем на по 40 години  за подмладяване

А светлина в тунела винаги има.... неможе само надолу да падаме -  все някога опираме дъното и тръгваме нагоре 

Деси, мила, стискай кълките и не се отдавай на 4ерни мисли, когато и да се роди след 20 седмица ве4е бебетата оживяват, но има едно но. Имаш само 3 месеца, за мен са "само", ама като ми дойде на главата.. Мисля 4е ако работиш е време да си вземеш отпуска и да си гледаш шкембенцето.

Стискам ви палци и на двете и си 4акаме първите форумни щастливи майки с бебета   

Бъдете силни и заради нас 

Поне засега си мисля, че ако остана у дома , ще се побъркам - децата ще са по градини и на училище и сама само глупости има да мисля...сега поне работата ме разсейва, а и моята не е тежка - аз си работя на компютърчето по цял ден - като ми писне - чета форумчето  А и още не ми е дотежало .... незнам как ще е след месец-два - може и да остана у дома

Но мноооооооооооого БЛАГОДАРЯ       за това, че ви има и ни търпите със всичките ни страхове и глезотии....

  така трябва Деска, браво!!! Вие сте нашия пример