Хайде почна се...
- Публикувана: 24 фев. 2010, 22:57 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2017, 18:55 ч.
Наркотиците- "патерица" или модерното зло
Нямам си ни най малка представа защо и как се започва с наркотика. За себе си мога да кажа как започнах с цигарите- не от необходимост,тъга или каквото и да било терзание ,първия път от любопитство и въобще не ми хареса,втория път за да бъда като съучениците си -дълго и мъчително привикване....С две думи-тъпа история. 
Не сте ли се замисляли , 4е новините в 19 и 22 , или сутрешния блог (които го гледа де ) , модните списания и диетите , пиенето , пу6енето , здравословното хранене , музиката която всеки индивид слуша по негов вкус (и не понася друга ) , сериалите (латино американски или турски , квито и да са , интрига да има ) политиката даже (за някои ) , хороскопите , съновниците 
знам , ли още какво ....е все пак някаква зависимост (следят се нон стоп и не могат без тях -някои , не вси4ки ).... ама според много хора не толкова опасни като "Наркотиците "
Но , както и пове4ето неща и тук вси4ко е в главата ...ако иска6 го прави6 , ако не не го прави6 , ако иска6 става6 зависим , ако не , просто няма как да стане ...
Зависи кои от какви подбуди е ползвал ...някои за себедоказване , др за зна4имост , др от скука , др за адреналин , др еи така да са в крак с новостите , някои за отпускане и постигане на по голямо удоволствие ....причини много ....но , ако сам не иска6 , зависимост няма как да се полу4и , както и с горе посо4ените неща
Как се набавят ли ? Всеки познава някои , които познава някои , които познава този които се занимава с тези неща
знам , ли още какво ....е все пак някаква зависимост (следят се нон стоп и не могат без тях -някои , не вси4ки ).... ама според много хора не толкова опасни като "Наркотиците "Но , както и пове4ето неща и тук вси4ко е в главата ...ако иска6 го прави6 , ако не не го прави6 , ако иска6 става6 зависим , ако не , просто няма как да стане ...
Зависи кои от какви подбуди е ползвал ...някои за себедоказване , др за зна4имост , др от скука , др за адреналин , др еи така да са в крак с новостите , някои за отпускане и постигане на по голямо удоволствие ....причини много ....но , ако сам не иска6 , зависимост няма как да се полу4и , както и с горе посо4ените неща
Как се набавят ли ? Всеки познава някои , които познава някои , които познава този които се занимава с тези неща
.
И преди да заклеймявате про4етете това и не бъдете толкова краини във всяко едно отно6ение ..
имам много истини и поука , не знам от кого е .........
Видения с мирис на хашиш
18 Юли 2008 / 12:56 | Автор: yavo | | Категория: Арт | Рубрики: Размисли и страсти
Тези дни ми се наложи да драсна няколко есета, за да се подготвя за изпита в СУ, ще сложа и още някое, ако има интерес. Темата в тази си формулировка циркулираше из Интернет; "героят" на долния текст е напълно измислен, държа да отбележа.
Късно вечерта, софийски квартал. В стаята е по-скоро тъмно, бърз електронен ритъм раздвижва въздуха. Изглежда съм проспал целия ден, върнах се от партито горе-долу когато целокупното софийско население тръгваше за работа. Малко ми е замаяно, затварям очи. Вчера наистина избухнахме много добре – яко дръм, скъп алкохол, готини мадами, а и господин Хашимото ми се обади от Япония... След разговора с него наистина падна голям смях, лошото е, че и след половин денонощие сън сега ми е леко смазано.
Всъщност, това да пушиш хашиш не значи задължително да се кикотиш като идиот или нещо от тоя сорт. Да, по филмите хлапетата правят така, но всъщност самото чувство е много индивидуално. Както баща ти на пет ракии раздава тупаници, а дядо ти от същото количество реве за социализЪма, така и аз например може да не се търкалям по земята след един фас. Всъщност, аз даже не обичам толкова много да дърпам по купони, там винаги се намира евтина тревичка, а и с нея е весело. Ценното на хашиша, поне за мен, е възможността да го пушиш сам и на спокойствие. Виждат ти се разни неща, всичко ти изглежда абсолютно реално. Докторите им викат „видения”, „халюцинации” и прочее дивотии; аз предпочитам да ги наричам „сънища”.
Помня един път как се бях напушил на стълбището в един блок. Отнякъде излетя една бойна бабичка и започна да ме пъди, нещо за някакъв „гнусен наркоман” разправяше... Тая жена си я спомням още като малък – леки проблеми с нервите имаше и затова пиеше едни успокоителни, от които не усещаше като й се насълзят очите(а и далеч не само това, но нека не влизам в подробности); синът й пък ровеше по кофите за да има с какво да си вземе шишенце спирт. Тя в миналото била гениална поетеса, а той –многообещаващ спортист. Като цяло тоя конкретен блок беше една малка съкровищница – тук даровит безработен инженер, там велик художник, на когото съдбата взела, че попречила да стане втория Пикасо. Странно е как не ги дават по телевизията тия хора, не мислите ли? Панелката, за мен, е като модел на цялото ни общество – всеки си мисли, че е нещо и след като животът го нокаутира във втория рунд само дебне някой, върху който да си изсипе помията само и само да не гледат другите собствения му резил. Като безплатна екстра идва и ненадминатото ни национално лицемерие - един път ходихме в една дискотека в Студентски и там видяхме един известен певец как дърпа амфети. Тоя същия 2 часа по-рано беше участвал на анти-дрога концерт... Красиво, нали?
Веднъж „сънувах” как съм на 40, работя, имам семейство, деца... Абе странен „сън” беше, все едно се гледах на филм. Колкото и да не ми личи, аз принципно искам да си имам някакъв нормален живот, някак не се виждам да ходя по партита до пенсия. Само дето в това нашето общество това става малко трудно... Излетях от училище в десети клас, понеже директорката ми поиска пари, за да завърша, а аз я напсувах; преместих се в едно квартално даскало, което така и не го научих къде се намира, понеже ме беше страх от циганите там. После четох като луд само и само да вляза в някой университет – 2,00 на изпита, понеже трябвало на сина на министъра да му намерим местенце, кофти шанс за мен. Пробвах да поработя нещо, един вид почивка малко преди втория опит за висше. На първото място шефът беше гей и като разбра, че пуша ми предложи да си легна с него, ако искам да не излетя. После работих няколко месеца в един хипермаркет, там поне беше весело – всички пиеха по много, до един не бяха от София и най-вече си умираха да ме унижават, понеже бях новак. Нещо като „старата служба” и „зайците” в казармата, може би (не съм ходил, няма и да ходя, съответно не знам). Ще ми зададете въпроса защо се бутам по такива места, а аз няма да мога да ви отговоря – още като малък се научих да програмирам, но всеки работодател, даващ над 500 на месец, си взема на работа роднини и приятели. Освен това у нас може и да дават най-лошото университетско образование в западния свят, но това не пречи да гледат на теб като на получовек, понеже нямаш „вишо”. Добре, че се изнесох от къщи, понеже натякванията по тази тема бяха на път да ми докарат хронична мигрена.
Така или иначе говорим за пари, сетих се един път как „сънувах”, че съм богаташ, ама не нашенски мутряга, ами дебел, мазен американец с адски много кеш. Странни неща виждам след няколко дръпки хаш, нали? Няма розови слонове по жартиери, Елвис не ми обяснява защо е жив, цветовете са кажи-речи адекватни на реалните си еквиваленти... Всъщност най-странното е, че май „сънувам” това, което всеки в нашата малка (но за сметка на това изключително мизерна) страна сънува (без кавички) всяка вечер. Има известна ирония човек, класифициращ се като консуматор на наркотични вещества, да говори за морал, не мислите ли? Когато се разхождам по улиците обичам да слушам за какво си говорят хората. Всички си мечтаят за едно и също – да са „нещо” в своя безсмислен живот. Винаги съм приемал себе си за интелектуален пигмей, но напоследък осъзнах, че моите 6-7 книги годишно са забележително читателско постижение на фона на истинският мрак в душите на повечето хора из София. Добре, че са хора като Георги Стоев (мир на праха му, впрочем), екипът на в-к „ШОК” и всички останали дейци на тоалетната литература, защото иначе милиони българи щяха да забравят да четат. Всъщност... за какво би им трябвало да могат? Старците живеят с черно-белите спомени от соца и сапунените сериали от банановите републики, децата им висят в кръчмите около трудовата борса, а внуците нямат нищо против идеята да мият немски санитарни възли, само и само да не са тук. Вечер след 8 всички сядат пред телевизора, за да поцъкат с език как някакви като тях са на път да станат богати и известни само защото ги показват в национален ефир как живеят. На този фон аз „сънувам” как ме карат с лимузина, пуша пури и хвърлям пари през прозореца. Всеки българин има такава „американска” мечта, направо човек би казал, че по далекоизточен тертип и ние сме се събрали целия народ да „сънуваме” заедно. Междувременно, докато лежим и гледаме тавана с дебилна усмивка, по-хитрите от нас прибират парите на останалите и заминават към топлите страни. Става точно както с едни циганета, които обясняваха по телевизията как като се надишаш с лепило и ти се завие свят може да мине някой и да ти свие старателно изпросените стотинки...
имам много истини и поука , не знам от кого е .........
Видения с мирис на хашиш
18 Юли 2008 / 12:56 | Автор: yavo | | Категория: Арт | Рубрики: Размисли и страсти
Тези дни ми се наложи да драсна няколко есета, за да се подготвя за изпита в СУ, ще сложа и още някое, ако има интерес. Темата в тази си формулировка циркулираше из Интернет; "героят" на долния текст е напълно измислен, държа да отбележа.
Късно вечерта, софийски квартал. В стаята е по-скоро тъмно, бърз електронен ритъм раздвижва въздуха. Изглежда съм проспал целия ден, върнах се от партито горе-долу когато целокупното софийско население тръгваше за работа. Малко ми е замаяно, затварям очи. Вчера наистина избухнахме много добре – яко дръм, скъп алкохол, готини мадами, а и господин Хашимото ми се обади от Япония... След разговора с него наистина падна голям смях, лошото е, че и след половин денонощие сън сега ми е леко смазано.
Всъщност, това да пушиш хашиш не значи задължително да се кикотиш като идиот или нещо от тоя сорт. Да, по филмите хлапетата правят така, но всъщност самото чувство е много индивидуално. Както баща ти на пет ракии раздава тупаници, а дядо ти от същото количество реве за социализЪма, така и аз например може да не се търкалям по земята след един фас. Всъщност, аз даже не обичам толкова много да дърпам по купони, там винаги се намира евтина тревичка, а и с нея е весело. Ценното на хашиша, поне за мен, е възможността да го пушиш сам и на спокойствие. Виждат ти се разни неща, всичко ти изглежда абсолютно реално. Докторите им викат „видения”, „халюцинации” и прочее дивотии; аз предпочитам да ги наричам „сънища”.
Помня един път как се бях напушил на стълбището в един блок. Отнякъде излетя една бойна бабичка и започна да ме пъди, нещо за някакъв „гнусен наркоман” разправяше... Тая жена си я спомням още като малък – леки проблеми с нервите имаше и затова пиеше едни успокоителни, от които не усещаше като й се насълзят очите(а и далеч не само това, но нека не влизам в подробности); синът й пък ровеше по кофите за да има с какво да си вземе шишенце спирт. Тя в миналото била гениална поетеса, а той –многообещаващ спортист. Като цяло тоя конкретен блок беше една малка съкровищница – тук даровит безработен инженер, там велик художник, на когото съдбата взела, че попречила да стане втория Пикасо. Странно е как не ги дават по телевизията тия хора, не мислите ли? Панелката, за мен, е като модел на цялото ни общество – всеки си мисли, че е нещо и след като животът го нокаутира във втория рунд само дебне някой, върху който да си изсипе помията само и само да не гледат другите собствения му резил. Като безплатна екстра идва и ненадминатото ни национално лицемерие - един път ходихме в една дискотека в Студентски и там видяхме един известен певец как дърпа амфети. Тоя същия 2 часа по-рано беше участвал на анти-дрога концерт... Красиво, нали?
Веднъж „сънувах” как съм на 40, работя, имам семейство, деца... Абе странен „сън” беше, все едно се гледах на филм. Колкото и да не ми личи, аз принципно искам да си имам някакъв нормален живот, някак не се виждам да ходя по партита до пенсия. Само дето в това нашето общество това става малко трудно... Излетях от училище в десети клас, понеже директорката ми поиска пари, за да завърша, а аз я напсувах; преместих се в едно квартално даскало, което така и не го научих къде се намира, понеже ме беше страх от циганите там. После четох като луд само и само да вляза в някой университет – 2,00 на изпита, понеже трябвало на сина на министъра да му намерим местенце, кофти шанс за мен. Пробвах да поработя нещо, един вид почивка малко преди втория опит за висше. На първото място шефът беше гей и като разбра, че пуша ми предложи да си легна с него, ако искам да не излетя. После работих няколко месеца в един хипермаркет, там поне беше весело – всички пиеха по много, до един не бяха от София и най-вече си умираха да ме унижават, понеже бях новак. Нещо като „старата служба” и „зайците” в казармата, може би (не съм ходил, няма и да ходя, съответно не знам). Ще ми зададете въпроса защо се бутам по такива места, а аз няма да мога да ви отговоря – още като малък се научих да програмирам, но всеки работодател, даващ над 500 на месец, си взема на работа роднини и приятели. Освен това у нас може и да дават най-лошото университетско образование в западния свят, но това не пречи да гледат на теб като на получовек, понеже нямаш „вишо”. Добре, че се изнесох от къщи, понеже натякванията по тази тема бяха на път да ми докарат хронична мигрена.
Така или иначе говорим за пари, сетих се един път как „сънувах”, че съм богаташ, ама не нашенски мутряга, ами дебел, мазен американец с адски много кеш. Странни неща виждам след няколко дръпки хаш, нали? Няма розови слонове по жартиери, Елвис не ми обяснява защо е жив, цветовете са кажи-речи адекватни на реалните си еквиваленти... Всъщност най-странното е, че май „сънувам” това, което всеки в нашата малка (но за сметка на това изключително мизерна) страна сънува (без кавички) всяка вечер. Има известна ирония човек, класифициращ се като консуматор на наркотични вещества, да говори за морал, не мислите ли? Когато се разхождам по улиците обичам да слушам за какво си говорят хората. Всички си мечтаят за едно и също – да са „нещо” в своя безсмислен живот. Винаги съм приемал себе си за интелектуален пигмей, но напоследък осъзнах, че моите 6-7 книги годишно са забележително читателско постижение на фона на истинският мрак в душите на повечето хора из София. Добре, че са хора като Георги Стоев (мир на праха му, впрочем), екипът на в-к „ШОК” и всички останали дейци на тоалетната литература, защото иначе милиони българи щяха да забравят да четат. Всъщност... за какво би им трябвало да могат? Старците живеят с черно-белите спомени от соца и сапунените сериали от банановите републики, децата им висят в кръчмите около трудовата борса, а внуците нямат нищо против идеята да мият немски санитарни възли, само и само да не са тук. Вечер след 8 всички сядат пред телевизора, за да поцъкат с език как някакви като тях са на път да станат богати и известни само защото ги показват в национален ефир как живеят. На този фон аз „сънувам” как ме карат с лимузина, пуша пури и хвърлям пари през прозореца. Всеки българин има такава „американска” мечта, направо човек би казал, че по далекоизточен тертип и ние сме се събрали целия народ да „сънуваме” заедно. Междувременно, докато лежим и гледаме тавана с дебилна усмивка, по-хитрите от нас прибират парите на останалите и заминават към топлите страни. Става точно както с едни циганета, които обясняваха по телевизията как като се надишаш с лепило и ти се завие свят може да мине някой и да ти свие старателно изпросените стотинки...
От редица познати /държа да отбележа че са млади, добре обарзовани и с добра професионална реализация / зная че семейната среда и катаклизмите там, както и напрежението са ги накарали да посегнат. После пътят си го чертаят сами, но и до ден днешен от време на време си взимали по нещо да разпуснат. Честно казано аз явно съм голям слепок, понеже са ми близки от много време, а нищо ама нищичко не съм забелязвала. В един момент случаите толкова се нароиха, че се почувствах някак ненормална че питам "Ама защо ви е нужно?!"
Леки , тежки всички са наркотици. И според мен от голямо значение е компанията в която се движи човек. Аз винаги съм сигурна в хората с които общувам.
Човек обаче сам си избира компанията,а не тя-него. 
И ако си сигурна в хората с които общуваш, не мислиш ли че това е защото ти си ги избрала?
Глупости, между т.нар. "леки и тежки" наркотици има ОГРОМНА разлика
Не е хубаво да се говори наизуст, нали?
Или както се казва - "If you didn't see it with your own eyes, or hear it with your own ears, don't invent it with your small mind and share it with your big mouth."
Пробвала съм всички видове "леки" наркотици, водещото при мен винаги е било любопитство.
Любопитна съм към всичко от живота, и като наркотиците като част от него също
От "тежките" съм смъркала кока веднъж - почерпиха ме, хареса ми и толкова. Какво пристрастяване, какво чудо.
Мисля, че човек трябва да е в доста лабилно психическо състояние, да няма какво да губи и да не се чуства обичан, за да се закачи към какъвто и да било наркотик..включвам и алкохолът тук, като представител на наркотиците.
Не е хубаво да се говори наизуст, нали?
Или както се казва - "If you didn't see it with your own eyes, or hear it with your own ears, don't invent it with your small mind and share it with your big mouth."
Пробвала съм всички видове "леки" наркотици, водещото при мен винаги е било любопитство.
Любопитна съм към всичко от живота, и като наркотиците като част от него също
От "тежките" съм смъркала кока веднъж - почерпиха ме, хареса ми и толкова. Какво пристрастяване, какво чудо.
Мисля, че човек трябва да е в доста лабилно психическо състояние, да няма какво да губи и да не се чуства обичан, за да се закачи към какъвто и да било наркотик..включвам и алкохолът тук, като представител на наркотиците.
Записвам се в темата, защото лично за мен е непонятно, никога не съм имала дори желание да запаля обикновена цигара, какво остава да пробвам наркотик. Но все пак имам дете и да съм наясно какви може да са причините да го накарат да опита и да се опитам да ги предотвратя.
За тревата, била съм неколкократно в компания където се е пушило, не съм видяла нещо кой знае какво като поведение във въпросните хора, но и никой не ми се е подигравал, че не искам да опитам.Пък и едва ли би ми пукало, дори може би още повече щеше да ме отблъсне.Ти искаш да опиташ, пък се извинявай с това какво щели да си помислят другите.
Единствено се страхувам за насилственото зарибяване, без детето да знае.
Моля се детето ми да е наследило това от мен, защото не мисля, че имам някаква заслуга, че не съм посягала към цигари и наркотици, просто не ме влече.
За тревата, била съм неколкократно в компания където се е пушило, не съм видяла нещо кой знае какво като поведение във въпросните хора, но и никой не ми се е подигравал, че не искам да опитам.Пък и едва ли би ми пукало, дори може би още повече щеше да ме отблъсне.Ти искаш да опиташ, пък се извинявай с това какво щели да си помислят другите.
Единствено се страхувам за насилственото зарибяване, без детето да знае.
Моля се детето ми да е наследило това от мен, защото не мисля, че имам някаква заслуга, че не съм посягала към цигари и наркотици, просто не ме влече.
Леки , тежки всички са наркотици. И според мен от голямо значение е компанията в която се движи човек. Аз винаги съм сигурна в хората с които общувам.
Да, с разликата, че едните ти трябват два опита и ставаш безволев, докато при другите имаш волята да употребяваш с удоволстие и мярка, без да имаш определена нужда да го правиш ...