Благодаря за информацията, munieka !
Още тази седмица ще я заведа. Дано й хареса!
Още тази седмица ще я заведа. Дано й хареса!
- Публикувана: 31 ян. 2010, 19:50 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2010, 21:20 ч.
Водите ли децата на куклен театър?
Дъщеря ми е на почти 3 г., преди 3 седмици я заведох в куклен театър "Ариел" в Гео Милев. Много й хареса, сега иска, да ходим всяка седмица. Постановките не за дълги, като времетраене, около 40 мин. 
Какво гледахте?
Радвам се, че ви е харесала.
Малката е на 2г. и 8 месеца и имам голямо желание да ходим на куклен театър, но ме притеснява дали ще седи мирна и дали няма да си излезем на 5 мин.
Няма как да разбереш, докато не я заведеш.
Има, обаче няколко неща, които можеш да направиш.
1. Подготви я предварително, като няколко дни й обясняваш какво е куклен театър и че там не се разхожда човек, както когато гледа детско. Че там не се яде, но може да се коментира това, което се гледа.
2. Седнете на края на реда, за да може да излезете, без да вдигате всички по пътя си, ако все пак се наложи. Деца са, нормално е - може да й се допишка или да се уплаши.
3. По време на самото представление може да я държиш за ръчичка, за да не се уплаши от тъмното /ако има такова/.
И най-вече важното е да й говориш с въодушевление за театъра.
Моите започнаха малко преди 2 г. и не съм ги подготвяла дори предварително. Просто се опитва. Като не пожелаят- не пожелаят, не е драма. С приятелка сме ходили, нейното дете предпочете да излезе, ние останахме с моето да догледаме. Нищо драматично няма, но да се опита за мен е просто задължително, защото магията на театъра се усеща още в най- ранна детска възраст.
Аз държа децата в скута си. Удобно е, те са на по- високо и виждат по- добре, можем да си говорем "на ухо", чувстват се сигурни /говоря за ранна възраст/.
Аз държа децата в скута си. Удобно е, те са на по- високо и виждат по- добре, можем да си говорем "на ухо", чувстват се сигурни /говоря за ранна възраст/.
Малката е на 2г. и 8 месеца и имам голямо желание да ходим на куклен театър, но ме притеснява дали ще седи мирна и дали няма да си излезем на 5 мин.
Няма как да разбереш, докато не я заведеш.
Има, обаче няколко неща, които можеш да направиш.
1. Подготви я предварително, като няколко дни й обясняваш какво е куклен театър и че там не се разхожда човек, както когато гледа детско. Че там не се яде, но може да се коментира това, което се гледа.
2. Седнете на края на реда, за да може да излезете, без да вдигате всички по пътя си, ако все пак се наложи. Деца са, нормално е - може да й се допишка или да се уплаши.
3. По време на самото представление може да я държиш за ръчичка, за да не се уплаши от тъмното /ако има такова/.
И най-вече важното е да й говориш с въодушевление за театъра.
Подкрепям за предварителната подготовка, както и за това да й говориш с въодушевление,но аз всеки път съм коментирла заедно с нея повреме на постановката. Има моменти,които не са й били ясни или пък с повтаряне засилвах интереса,разбира се тихо,седнала в мен и говорейки й на ушенце. Както писах и по рано ние винаги сядаме на първи ред и до сега не ни се е налагало да си тръгваме по-рано,но никога не е издържала да стои на едно място,т.е. става,танцува,сяда и пак така. На първи ред отперд до сцената има място,та за това.
Аз никъде не съм писала, че не може да се говори. Напротив. Когато са мънички децата, коментарите им са най-сладкото нещо за актьорите. Техните де, не на майките. На майките коментарите е по-добре да са тихо на уше. И аз така правя - обяснявам, коментирам тихичко на малката. Идва един момент, в който децата сами започват да пазят тишина и да следят сюжета.
По отношение на илизането, ще напиша нещо от опит - и като зрител, и като играещ. Случвало се е дете да се разплаче на представление /по една или друга причина, която не е задължително да има връзка с постановката/ и родителите да настояват то да пази тишина, под зплаха даже, че повече няма да го водят на театър. В случая тази заплаха е добре дошла, защото вероятно детето само няма да иска повече да стъпи в театъра, за него това е било мъчение. Единият път моите деца не можаха нищо да чуят от неспирните препирни на родителите с ревящото дете. В такъв случай 100 пъти по-добре е да се изведе детето и след известно време пак да се пробва с кукления театър.
По отношение на илизането, ще напиша нещо от опит - и като зрител, и като играещ. Случвало се е дете да се разплаче на представление /по една или друга причина, която не е задължително да има връзка с постановката/ и родителите да настояват то да пази тишина, под зплаха даже, че повече няма да го водят на театър. В случая тази заплаха е добре дошла, защото вероятно детето само няма да иска повече да стъпи в театъра, за него това е било мъчение. Единият път моите деца не можаха нищо да чуят от неспирните препирни на родителите с ревящото дете. В такъв случай 100 пъти по-добре е да се изведе детето и след известно време пак да се пробва с кукления театър.
Водя ги доста често, особено сега през зимата почти всяка събота сме на куклен театър - предпочитам Кукления театър на Гурко. Задължително ги водя на куклен театър всяка първа събота на месеца в местното читалище, където организират такъв:)Утре сме на "Бременските музиканти".
