Публикувана: 20 ян. 2010, 13:10 ч.
Последно мнение: 20 ян. 2022, 11:41 ч.

как се отрази развода на децата ви В НАЧАЛОТО

12 783
31
1

1
2
3
Всички

20 ян. 2010, 13:10 ч.

Мнения: 37

Здравейте на всички!
Аз искам да поптам на колко годинки бяха децата ви когато се разделихте/разведохте и как им се отрази? Аз съм се насочила към развод. Както повечето хора когато се жених, мислех че ще сме заедно цял живот, но не стана точно така. След 4 години емоционален тормоз, особено последните 2, реших-не лесно-да подам за развод. Но много ме боли за детенцето ми-тя е само на 2 годинки и емного обичливо и любвеобилно дете. На последък си играе много с баща си, това е защото "той е решил да прекара колкото се може повече време с нея"-по негови думи. Но аз съм "едно кълбо от нерви и никога усмихната и щастлива"-думи на майка ми. както и да е, моля ви сподлете за вашите деца и развода. Душата ми е свита за малката, но друг изход не виждам.Да си призная и ме е страх от упреците и един ден за развода ни. хубав ден на всички

# 1 20 ян. 2010, 13:21 ч.

Мнения: 6 443

Да не те е страх от упреците и хорските мнения.Това е твоят живот и живота на детето ти.И ти ще решиш как ще го изживеете.

Моят син беше точно на 2 годинки, когато се разделихме.Прие го много леко, поне според мен.Никога не му е липсвал баща му, защото докато бяхме заедно БНД не прекарваше почти никакво време с детето.
Даже ми се струва, че Алекс не помни, че съм живяла с баща му.

# 2 20 ян. 2010, 13:25 ч.

Мнения: 2 011

Моето беше на 5. Трудно го понесе , имаше стрес защото присъстваше на дивотиите , които се случваха. Работехме малко с детски психолог , който посещаваше градината - но много бързо детето се съвзе , живеем с друг мъж вече 2 години! Детето е свикнало с него и казва на всякъде , че има 2 -ма бащи Simple Smile

Децата преживяват по-лесно нещата - стига обаче и ние да полагаме нужните средства за това! Peace

# 3 20 ян. 2010, 14:31 ч.

Мнения: 206

Детето ми беше на около 5години, когато се разделихме с баща му!
Беше ми лесно и нямах проблеми с това, защото и докато живеехме заедно те нямаха никаква емоционална и физическа връзка!
Даже в деня в който се изнесох и след това взех следобяд детето от градината и си отидохме в новото жилище то не ме и попита защо не се прибираме в къщи!
Легнахме си вечерта, заспахме и заживяхме новият си живот без Него, спокойни, бедни и с мечти за бъдещето!
Но искам само да вметна, че раздялата между теб и съпругът ти не трябва да означава и раздяла с детето!
Ако контактът с бащата му носи положителни емоции и радост защо ще го прекъсваш?

# 4 20 ян. 2010, 14:38 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Моето пьк беШе на месец и половина:lol:,сама разбираШ ,4е ниЩо не разбра....то така или ина4е таткото през това време никакво внимание не му обрьЩаШе Confused

.
Наследника ве4е е на 5 и половина,през сьбота баЩа му благоволява да го вземе,но ако не може не го взима.... Confused

,ако пьк аз не го рь4кам постоянно сигурно изобЩо нямаШе да го взима ooooh!

# 5 20 ян. 2010, 14:50 ч.

Мнения: 37

Цитат на: Val в ср, 20 яну 2010, 14:38

,ако пьк аз не го рь4кам постоянно сигурно изобЩо нямаШе да го взима ooooh!

а таткото испанец или българин е?извинявай за любопитството, нашият е испанец

# 6 20 ян. 2010, 14:54 ч.

Мнения: 37

Цитат на: abina в ср, 20 яну 2010, 14:31

не, нямам намерение да го прекъсвам, ако носи положителни емоции. ама тези положителни емоции са напоследък, преди това тя се плашеше от него-той вика, има агресивност в него, много пъти и е казвал да му се маха от погледа.... а между другото само аз ли см такава "бъзлива" за развода или....

# 7 20 ян. 2010, 15:02 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Цитат на: pravdam в ср, 20 яну 2010, 14:50

Цитат на: Val в ср, 20 яну 2010, 14:38

,ако пьк аз не го рь4кам постоянно сигурно изобЩо нямаШе да го взима ooooh!

а таткото испанец или българин е?извинявай за любопитството, нашият е испанец

Таткото е бьлгарин,но да ти кажа това няма никакво зна4ение Wink

,зависи вси4ко от 4овека.Като цяло испанците си гледат децата Peace

.Пьк ако не ги гледат Wink

,нали знаеШ какви са законите тук Wink

(ако си в Испания) Wink

Ето аз мога да се "похваля",4е преди една минута ми звьнна "наШият" татко да ми каже ,4е тази сьбота няма да го взима Rolling Eyes

,заЩото Ще ходят еди кьде си.....и тьй като в колата са жена му,брат4ето на моето дете и оЩе някой си нямало място за сина му.Ммммм да......

# 8 20 ян. 2010, 15:04 ч.

Мнения: 6 443

Цитат на: Val в ср, 20 яну 2010, 15:02

Цитат на: pravdam в ср, 20 яну 2010, 14:50

Цитат на: Val в ср, 20 яну 2010, 14:38

,ако пьк аз не го рь4кам постоянно сигурно изобЩо нямаШе да го взима ooooh!

а таткото испанец или българин е?извинявай за любопитството, нашият е испанец

Таткото е бьлгарин,но да ти кажа това няма никакво зна4ение Wink

,зависи вси4ко от 4овека.Като цяло испанците си гледат децата Peace

.Пьк ако не ги гледат Wink

,нали знаеШ какви са законите тук Wink

(ако си в Испания) Wink

В такива случаи бих предпочела да не се обяснява защо точно няма да вземе детето Tired

# 9 20 ян. 2010, 15:27 ч.

Пловдив
Мнения: 9 727

Моето дете беше на 4 и половина. Уж прие нещата спокойно, но после имахме доста проблеми с поведението й. И все още ги имаме... Битката при мен продължава. Жалкото е, че я водя сама, защото БНД никога не благоволи да поговори с детенце за нищо. Всичко обясняваше мама и продължавам да го правя.

Последна редакция: ср, 20 яну 2010, 22:15 от dadiba

# 10 20 ян. 2010, 15:33 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Цитат на: Грозното Пате в ср, 20 яну 2010, 15:04

В такива случаи бих предпочела да не се обяснява защо точно няма да вземе детето Tired

Ами той сам като "гузен не гонен бяга "ми обясни Joy

,в на4алото се дразнех,после говорех...после обяснявах...сега....само казвам добре и толкова....А като затворя телефона си дивея тихи4ко Laughing

сама.

# 11 20 ян. 2010, 20:40 ч.

Italia
Мнения: 1 059

Моите бяха на 3 г и няколко месеца. Мина без сътресения, слава Богу.

# 12 21 ян. 2010, 11:40 ч.

Мнения: 910

Моите деца бяха на три и половина и шест и половина. Почти не разбраха какво става. Малката дори не си спомня че баща и е живял с нас. Наскоро разглеждаше албуми със снимки и ме попита учудено- "мамо, тате кога е живял в нашата къща". на две годинки едва ли ще осъзнае нещата. Но все пак си е и до дете.

# 13 21 ян. 2010, 15:22 ч.

Мнения: 717

колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно ще го преживее.
и моят син беше на 2.5 г., сега въобще няма спомен според мен, че някога сме били заедно. дори като ходи при баща си там не го приема за дом, за него си има едно "вкъщи". и да ти кажа честно бившия каквото и да говореше тогава - само да не съм била посмяла да му давам детето когато той иска, щял да го взима всеки ден и т.н., нещата се поуталожиха и детето сега е супер спокойно, не се и сеща да пита за баща си ако не го е взел. сега вече и 60 лв. за издръжка му се виждат много.... чудя се като порасне малкия и не дай си боже му иска пари - ще получи инфаркт сигурно

# 14 21 ян. 2010, 19:29 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Marina M в чт, 21 яну 2010, 15:22

колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно ще го преживее.

Така е..

И до ден днешен не мога да си простя, че се върнах първия път когато напуснах БНД..

Окончателната раздяла - детето беше на 7 г.
Трудно го преживя, но почти мина..

# 15 22 ян. 2010, 09:52 ч.

Мнения: 37

Мерси за отговорите, бяхте ми полезни и всички отговори съвпадат. Аз съм една много миротворна Везна и ми е много трудно да тръгна на война-за развода с чивека който не ми осигури 1 минута спокойствие през тези 5 години, но ще трябва ако не искам да стана една намръщена, мразеща всичко и всички жена.За да не мога да кажа че той ми е изтрил усмивката от лицето един ден,Но както казах най-важното е детето-ще вложа всички земни и неземни сили за да е безболезнено за нея, защото вината не е нейна и много я обичаме. Hug

# 16 23 ян. 2010, 18:09 ч.

Мнения: 139

малки бяха като ги оставих на мама,а аз заминах!децата много трудно го изживяха!и до ден днешен имам угризения на съвестта!няколко години по късно подадох молба за развод,положението беше станало нетърпимо,нямах контакт с тях!той се страхуваше да не ги взема с мене. разбира се той спечели делото и децата,аз бях в друга държава!след като излезе решението извадих паспорти на децата и започнах да ги вземам за по месец при себе си!пораснаха и сега ако се посдърпаме има моменти в които ми го подхвърлят-"ти помниш ли как ни остави при баба и замина"

# 17 24 ян. 2010, 01:21 ч.

Мнения: 1 464

И моето няма да го помни.Дали има по-голямо наказание за един родител от това собственото му дете да не го помни,да не се сеща за него и да не му липсва newsm78

# 18 25 ян. 2010, 11:21 ч.

Мнения: 37

Цитат на: Marina M в чт, 21 яну 2010, 15:22

колкото по-голямо е детето, толкова по-трудно ще го преживее.

Не знам дали това е така?! Аз мислех ,че децата трябва да са по-големи и все отлагах. Май няма възраст в която да го приемат добре нито в началото нито в края ?!

# 19 25 ян. 2010, 22:17 ч.

Мнения: 85

Цитат на: ирина_ в нд, 24 яну 2010, 01:21

Моето също няма да го помни! А и той няма да познава детето си! Освен ако не се сети след някоя и друга година, че има дъщеря! Страхотни родители, няма що! Но на тях едва ли им пука, че децата им не ги помнят. Искам да вярвам, че в такива случаи за детето е по-добре да не го познава, отколкото да има ТАКЪВ баща и после да се разочарова и да страда!

# 20 27 ян. 2010, 09:28 ч.

Мнения: 37

осподи колко много мъка на този свят! просто е невероятно. ние още не сме се разделили, защото той отказва да излезе от жилището, а по един член на закона, ако аз изляза с детето-то значи аз съм виновна. просто абсурд, но факт. чувството да си неразбран, неоценен и винаги упрекван за едно или друго е просто смазващо. но ще трябва да потърпя още седмица или 2, преди да мога да подам за развод, поради причината че има пари в къщи, които искам да са на депозит или поне в банка, за да може да се дели всичко иначе ще са скрити.и аз ще взема по-малко. детето усеща че нещо не е наред и е по-плачлива, по-се държи за полата ми, изобщо кошмар отвсякъде, сякаш няма изход. на всички ви пращам много Hug

и вярвам че всичко един ден ще е наред, дано само да е по-скоро

# 21 27 ян. 2010, 11:49 ч.

Мнения: 206

Скъпа pravdam, много съжалявам за това, което ти се случва! Хубаво е да мислиш за материалните неща, които можеш да загубиш, по простата причина, че ще ти бъдат нужни, на теб и детето!
Но не наблягай прекалено много, по-важно е вашето спокойствие и здраве, важно е детето да се чувства добре, а не лутащо се между двама изнервени и не можещи да се гледат родители!
Когато напуснах бащата на детето си преди години, толкова бях отчаяна, толкова сломена и изтормозена, че единственото, което направих беше да събера дрехите и моите и на детето си в чанти и да бягам........
Нищо не ме интересуваше, само колкото се може да сме по-далеч от този човек!
Бях зле финансово, без подкрепа на никой, но бях неимоверно щастлива и спокойна, все едно бях захвърлила 20 килограмов камък от гърдите си!
Естествено, по-късно когато се освестих и дойдох на себе си съжалих, че съм му оставила всички удобства, вещи, които бяха лично мои, но махнах с ръка, халал да са му и с тях той си и остана!
Аз пак имам дом, вещи и всичко, което ми е необходимо, но нямам тормоза и детето ми расте щастливо!
Успех ти желая, каквото и да решиш!

# 22 27 ян. 2010, 13:41 ч.

Мнения: 37

Цитат на: abina в ср, 27 яну 2010, 11:49

виждам че имаш и второ детенце, да сте живи и здрави и щастливи всички. да, материални неща, но партамента е общ, имаме доста хиляди евро по сметки, целият ми труд от 7 години чужбина е вложен и сега просто да грабна детето и да отида на квартира мога да го направя, но в съда на това се гледа с лошо око, освен ако не са ме набили.... както казах тъпня, но е факт, което също означава чв той може да има претенции и съда да му даде детето, само защото аз съм се изнесла. закона ми връзва ръцете. мисля че ние жените сме много търпеливи-търпим докато вече не можем да си стоим на краката от нерви, от пребиване(мен не ми посягат, но псохотерор). и отново хиляди Hug

# 23 28 ян. 2010, 10:12 ч.

Мнения: 37

това е за мирко и морко, защото тя няма място в лични. но ето го закона

Решение 1939-1974 г. на 2ГО:"Самоволно без никакъв инцидент напускане на семейното жилище от единият съпруг, може да с еотрази на брака, че да го разстрои дълбоко и непоправимо. Поведението на самоволно напусналия семейното жилище съпруг представлява негово брачно провинение и следва да се отчита при решаване на спораотносно вината за разстройство на брака"

# 24 28 ян. 2010, 12:01 ч.

здравейте,и аз се присъединявам към клуба.Имам две момичета на 9 и на 3г. баща им се изнася а аз с децата оставам в общата досега квартира.Живея в друг град и се чувсвам адски изгубена и самотна.Разводът ще е по взаимно съгласие но се страхувам много.Осъзнавам че така трябва но ме боли защото след 10г.брак всичките ми мечти се изгубиха.Човекът на когото дадох най хубавите си години ми каза че се е оженил за мен защото съм била бременна а аз го обичах.Дни преди да се роди второто ни дете отново ми каза че не ме обича.Дори не знам защо не спирам да плача.Незнам какво ще стане с децата ми занапред.Идеалистка ли съм незнам но вярвам че има любов може би просто не съм избрала подходящия човек.Искам да крещя но вместо това плача.

# 25 31 ян. 2010, 12:47 ч.

Мнения: 303

Моето момченце беше на 4 г. В началото не разбираше за какво става реч, защото ние и преди това живяхме при майка и баща ми за около 2 мес.
Сега сме на квартира и той е на 6.5 г. Създава ми страхотни проблеми и не знам как ще е за в бъдеще. Добре че брат ми дойде да живее с нас, та малко повече да ме слуша.

# 26 2 фев. 2010, 17:16 ч.

Мнения: 1 588

Моите две дъщери бяха на 1 и 3 години, когато се разделихме с БНД. Каката беше свикнала с него и винаги много му се е радвала. Малката беше на половин година, когато започна тайната му връзка със сегашната му жена, всъщност не успя да се сближи изобщо с него. Сега и двете се радват на баща си, когато дойде да ги види, но не се и сещат за него, ако известно време не го видят. А и с отношението си той отдавна е показал на мен поне, че децата не са му първа грижа.

Виж, отношенията им с баба им и дядо им (родителите на БНД) са много по-пълноценни - срещаме се редовно, ходим на разходки, имаме огромен брой общи хубави преживявания...

Като цяло, постигнали сме равновесие и спокойствие, но вредата е нанесена - децата ми никога няма да разберат от личен опит каква точно е ролята на бащата в едно семейство, нито пък какво означава пълноценно семейство с мама, татко и деца - такова, каквото те след време ще се опитват да създадат...

# 27 6 юни 2010, 17:47 ч.

Мнения: 16

дъщеря ми е на 7г.,отскоро живеем сами и доста тежко го преживява.надявам се скоро всичко да мине и да продължим двете напред

# 28 6 юни 2010, 20:02 ч.

Мнения: 33

Цитат на: pravdam в чт, 28 яну 2010, 10:12

Този член не може да е пречка дори от юридическа гледна точка. Първо думата САМОВОЛНО-може да се разконспирира с доклад от психолога ти и да се докаже,че не си тръгнала САМОВОЛНО. Второ подай молбата и тръгни на другата седмица- така ще си си в правото-поискала развод заради негови "брачни пректъпления", а след това тръгнала, което няма да е "престъпление" щом вичи си поискала развод. Не съм юрист, но по пътя на логиката трябва да е така. А.. Намери добър адвокат и мисли как ще спестиш на детето сцените. Другото ще си дойде на мястото

# 29 19 ян. 2022, 16:57 ч.

Мнения: 1

Аз пък да ви кажа какво направих.имах дилема дали да избягам с любовника си в който се влюбих или да остана с БНД въпреки че бях охладняла доста към него.въпреки че бях решила да бягам си дадох сметка за вредите които предстояха за дъщеря ми,а тя е влюбена в него и реших да си дадем втора възможност след като и двамата поизяснихме нуждите си и виждах усилия за промяна в него.не съжалявам за избора си.простихме си и дръпнахме чертата.говорим за всичко след...и така вече две години . мисля че не сбърках.отново го обикнах.сега нямам поне мисли да ме тровят ,,защо не опитах"