осиновяване на по-големи деца

Здравейте момичета искам да осиновя момиченце от 3г до 5г но ме притеснява това че незнам дали ще свикне детето с новата обстановка .Малкия го осинових на 2г януари тази година и все още не ни разпознава като мама и тати а също и не може да изговаря думички.Моля ви да споделите повече от вашият опит .Ще ви бъда благодарна и за някой съвет.

Кудку даваше един съвет, как детето да те разпознава като мама и тати - на всяка дума казвай мама - ела при мама, хапни си, мамо, искаш ли да спиш, мамо... и т.н. Иначе детето ще свикне, но си трябва време - не го пришпорвайте, следвайте го... за второ дете - малко е раничко според мен - нека ситния се адаптира и тогава мислете за второ, иначе доста нанагорно ще дойде - и за вас, и за децата.

Да наистина е рано за второ осиновяване  но много искам момиченце - Да знам поне че мечтата ми е пълна а то и сега ми е нанагорно.Малкия вади някакъв инат и се налага .Пък и когато нещо не му е угодно се нерви и тръшка по пода .Аз за това исках съвет от вече миналите по този път .И най - вече ме интерсува по големичко дете как се адаптира в новата си среда .Попрочетох нещичко написано от вас но и съвет ми беше нужен .Благодаря много всичко споделено от вас ще ми е полезно да се справя някък.

ох, и на мен ми е позната лакомията за още извинявай, Сали, казвам го с най-добри чувства ...
след като дълго си мечтал за дете и сега ти се иска да ги награбиш ... аз още съжалявам на моменти, че не се престраших да оползотворя навремето грешката на социалните да ме изберат втори път след осиновяването ... обаче като размисля трезво и отговорно, си давам сметка, че ще обслужа тръпката си, но има опасност да опущя ситуацията. аз лично вече поохладих тия страсти у себе си с времето (а може би с времето осъзнах докъде са ми силите , понякога имам чувството, че дребната ми стапя лагерите, двойна такава доза ... направо не мога да си представя) и сега съм концентрирана върху качеството за сметка на количеството.
във всеки случай е добре да мине поне една година, т.е. малко да прилича на естествения начин по-който децата идват в семейството, така че и родителите, и всяко от децата да има своето специално време за адаптация.
аз нямам опит с дете на визираната от теб възраст, но пък имам опит с вече тригодишно. сигурно по-нататък ще си има своите предизвикателства, но между две и три никак не им е лесно на децата и без да трябва да се адаптират в ново семейство. та като са всички фактори на лице при вас, малкият ще има нужда от всичкото ти внимание, обич и грижа. осиновявайки сега второ дете, и то по-голямо, ще ощетиш и първото, и второто, защото и двете ще имат нужда от специално отношение.
този инат, дето ти го вади, тепърва предстои да го видиш тая година. той всъщност е полезен, детето така расте и става човек, утре с този инат ще има силата да откаже вредните изкушения, но не е лесно да родителстваш в този период. казвам всичко това, щото и на себе си си го повтарям периодично, като ми избушат чивиите и момчетата, и момичетата имат огромна нужда от любов, ласки, внимание, нежна грижа и разбиране, и момчетата, и момичетата могат да са  влудяващи през бебешкия пуберитет. единствената "утеха" е, че на тях милите им е по-тежко, защото се променят много интензивно, тепърва си влизат в кожата и въобще не знаят на кой свят са
така че ти пожелавам търпение и весели мигове
пък ти си дръж регистрацията при социалните, даже ако изтече си я подновете, за да имате възможност за по-голяма оперативност, ако и като решите

Благодаря ти Вела М  аз от желание силно за момиченце вообще и не се замислих за трудностите по отглеждането .Пък и когато си взимахме малкия за първи път видях малките в групата на моя и сърцето ми се скъса да ги гледам сами без мама и тати .Но не мога да забравя и едни малки ръчички на едно момиченце който се протягаха към нас  и това ме подтиква да бързам за второ осиновяване .Но ще помисля по трезво върху нещата .Дано по бързо повечето дечица в домовете да намерят свойте родители .Щастие  и много радост с малката ви пожелавам.

Предварително се извинявам за нахлуването в тази тема. След като прегледах другите теми, тази ми се стори най-подходяща за въпросите ми.
Но преди да задам въпросите си, малко пред история:
Живея в САЩ, преди няколко дни съседите ми споделиха, че са осиновили момченце. Детето е на 5 години и е от Русия. Майката е от руски произход, бащата е американец и активно учи руски език (доста добре се справя вече). Детето е от три седмици "в къщи" (в САЩ). Тъй като малкият ми син е на  4 години, предложих да играят заедно. Обясних им, че аз и съпруга ми разбираме и говорим руски. Денис (така се казва момченцето) отначало плахо, но след това набра смелост започна да идва при нас и да играе с децата. Първият ден не пожела да се върне при родителите си. Искаше да стои в къщи и да играе с котката ни (те имат две котки) и да бъде с децата. Следващите дни с много убеждаване, че пак ще дойде си тръгваше разплакан. Не желае и да чуе нещо на английски език (децата ми говорят български и английски, аз и съпругът ми руски и английски).
Какво поведение да имам? (имам предвид на какъв език да му говоря). Родителите му са тотално ошашавени. За момента се стараят само на руски, малкият ми син -Виктор му говори на английски (защото според него всеки, който не му говори на български, явно ......разбира английски  ).
Освен това Денис проявява агресия към майка си и баща си. Всеки път, когато му казвам, че татко му е дошъл да го прибере ми казва- "той не ми е баща" и "тя не ми е майка".
Към момента, новото семейство на Денис се старае да угоди всячески. Аз съм страничен човек, но децата се разбират и искат да са заедно (в моята къща).
АЗ нямам нищо против Денис да идва по всяко време в къщи (то и родителите му също де), ама той ме изненадва по всяко време. Ка да реагирам??
Другото за което искам да питам е- Все пак Денис е на 5 години (здраво дете), но говора му ме затруднява понякога (на ниво е  за около 3г). Руски ми е  трети език (двуезично дете съм-немски-български). Дали да продължавам да му говоря на руски или да вкл. английски?. Родителите му за момента са в пълен шах. Питах ги, но и те не знаят, какво би било по-добре. ..............Майтапим се със съпругът ми, че синът ни ще научи и руски покрай съседчето.
Та, приемам всякакви съвети.

Напомняш ми реакцията на сина ми, когато го осиновихме. И той така все в комшиите искаше да стои а не при нас. Не знам, на какъв език да му говориш, не знам как да постъпиш. Защо не смените терена - твоето дете да ходи при него да си играе  . Имай предвид, че на осиновителите му също им е много тежко в момента - детето е голямо, явно ги отблъсква... абе не е лесно, дано някой даде по-добър съвет от мен.

ПП За говоренето - не е притеснително - не знам как е в Русия, но у нас това е нормално - децата изоставят в развитието си по домовете, ще навакса.

Благодаря ти Фоксче. Утре ще говоря с родителите, дали не е по- уместно синът ми да им ходи на гости. Проблемът е, че в в къщи е ......... на вили и могили и детето се чувста комфортно. Все пак има 4 деца, а малкият изтърсак  разбойник е на 4 г и играчките са навсякъде...... колкото и да се старая да имам подредена къща (както съпругът ми казва- "след петнайсетина година ще имаме празна от деца къща, но подредена...но скукчна")

знам, и при нас беше така - аз бременна, той на 3 години, в комшиите дете на 3 години, няма бременна майка, играчки на всякъде... постепенно нещата ще си дойдат на местата и при тях - сега и моята къща е разхвърляна, не си и мечтая да не настъпя играчка поне по 50 пъти на ден... трябва си време - и за детето и за осиновителите.

хм, а защо, ако имате възможност де, не прекарвате повече време двете семейства заедно за определен период в началото ... за да може детето в естествената му приятна среда да свикне с новите си родители.
според мен, ще е грешка да му говорите на само на руски, защото това го подлъгва. така или иначе, езикът на новото му семейство и среда е английският и руският само го залъгва, че нещата могат да не се променят и някак ще се привърше повече към вас, а не към новите си родители ... може в началото да му говорите на двата, така или иначе, не дисккутирате сложни въпроси, простите изречения могат да се изговарят и на двата езика.

детето има много проблеми - сериозен шок от генерална промяна - чужди хора, чужд език, почти сигурно изоставане в развитието благодарение на институцията (щото и там децата са като при нас - в институция). и родителите имат проблем - новаци, не знаят още какво да правят, а имат вече дете, което не ги приема ... много им е трудно на всички и известно време ще им е така ...

в такава ситуация на шок е напрактика всяко осиновено след международно осиновяване дете, напрактика  Деник има нещо като късмет с вас. във ваше лице това детенце има шанс за нещо като мост между старото (предвид наличие на много деца и руски език) и новото