Звучи ли ви достоверно това?

Не, на мен не ми звучи достоверно
Моето дете е захранено 'късно', както и други познати деца, и те нямат проблеми с храненето. Докъм година или малко отгоре е нормално някои деца да предпочитат да са на мляко (знаете, че някои деца, които имат склонност към алергия към нещо, често инстинктивно отказват твърда храна, докато организма им не стане готов за това). Вече на 3-4 да карат основно на мляко, хм, не ми звучи толкова нормално...не знам дали съм права, де.

Аз не виждам причина да лъже.Може наистина да е така

Кой да лъже и кое да е така?! 
Зъхи пита дали е възможна такава последица да се дължи на късното захранване (нали така, Зъхи?), а не лъже ли момичето...

Аз не казвам, че лъже, просто се чудя дали има нещо верно в това, че късно захранените деца имат проблем с апетита и храненето в по-късна възраст... 

Писали сме по едно и също време... 

Имам приятелка,която живее в Германия с две деца-на 9 и на 6 години.И двете са кърмени дълго и захранвани след 6 месец,нещо,което аз преди 9 години не проумявах,защото синът ми беше захранен рано.По времето ,когато синът ми ядеше почти всичко-на около година и нещо,нейната 6-месечна дъщеря само сучеше.Умът ми не го побираше тогава,как е възможно.Сега и двете деца ядат абсолютно всичко и никога не е имала проблеми с храненето им.И дума не може да става за това,че са злояди или че пият само мляко и т.н.-две нормални жизнени деца.Почти не са боледували,за прием на антибиотици да не говорим.
Това,което описваш,е явно проблем на самото семейство,в крайна сметка много зависи от навиците,които родителите създават на децата си.Подозирам,че на някои по-мързеливи родители така им е удобно,вместо да готвят или да разнообразяват храната да тикнат шишето с мляко.
А за това,кой е най-подходящият момент за включване на твърди храни, се е говорило много и не виждам причина да се смята,че втори или трети месец е най-доброто време детето да похапва пюрета.Лично за мен е издевателство да тикаш в устата на бебе,което не може да си повдигне главата лъжица с пюре и то да се дави.Не искам да обиждам никого с това изказване,всяка майка сама взема решение,кога да захрани детето си,но при мен беше наистина голямо мъчение да храня лежащо ,а не седящо бебе.Освен това имам и база за сравнение.Бебата  я захраних след 6 месец и в момента не ми е отказала храна.Всъщност излъгах-отказа карфиол,всичко останало папа с голям апетит.

Ами най-лесно е да се обвинява за всичко късното захранване, това е моето обяснение.
Само се чудя как си обясняват тези хора злоядите рано захрани деца?

Така е!Имам си у дома злоядо,рано захранено 9 годишно.Никол,благодаря ти ,че ме подсети! 
И още нещо,същото това злоядо същество 5 години подред яде като лудо мляко с бисквити.Как не му се догади от тая бъркоч,не знам.Отказваше на закуска всичко друго,а понякога и не само на закуска.В момента пие мляко -по 1 литър на ден и яде много малко други неща,в чудо сме се видели. Е,дали зависи от ранното захранване?

Ами аз съм захранена на 40 ден, а бях страшно злоядо дете. Имам спомен как картофите ми ги мачкаха на пюре до 5-6 годишна, иначе отказвах да ги ям. Сега и Калина отказва друго, освен кърма, каша и малко плодово пюре, ама какво да я правя, надявам се, че с времето нещата ще се променят...

Маги е захранена късно и не бих казала, 4е е злояда или нещо е отказала, освен някоя и друга комбинацийка от храни. Имало е дни, когато сме карали по4ти само на мляко, но това е било когато 3 зъба наведнъж изникнаха и когато беше решила да си похапне от един кактус у нас.
Миналата седмица ни беше на гости едно 3 годишно моми4енце, което е рано захранено и злоядо. Майка му каза, 4е е така от около годинката, запо4нала е да отказва много храни. За деня беше яла 1 шоколадова вафла и ве4ерта с 300 зора 3 пар4ета панирана бяла риба+ някакви сладки бисквити.

Напълно съм съгласна с Емиа, че в конкретния случай става въпрос по-скоро за някакво объркване в семейните навици на хранене, отколкото за късното късното захранване. Имам приятелка с почти 3 годишен син, който още си търси шишето с мялко нощем, а денем изпива по 3 литра Степчета. Това определно не се дължи на ранното му захранване, сигурна съм че нещата щяха да бъдат същите и при късно такова.

Относно злоядството у едно дете също си мисля, че едва ли възрастта на която се въвеждат твърди храни има такова значение. Ако едно дете изяжда по "1 шоколадова вафла и ве4ерта с 300 зора 3 пар4ета панирана бяла риба+ някакви сладки бисквити." то за мен определено не се дължи на захранването.
Искам пак да спомен за друга моя позната, която постоянно реве, че детето и е злоядо, а по врме на една разходка изяжда 1 вафла, 1 малък шоколад и половин литър натурален сок. Ми и аз ще стана злояда, ако алтернативата е такава
Друг е въпроса, че злоядите деца са под постоянене психически тормоз от сорта на "хайде още една лъжичка" или "трябва да изядеш това", вместо да бъдет оставяни да разчитат на собственото си чувство за глад и апетит. Получава се един порочен кръг - детето не ще манджата, ние му даваме вафла, за да не "умре от глад", то си подлъже стомаха и на следващото ядене пак не ще...
Уффф, много се отплеснах от темата, простете ама ми е болен този въпрос

Хъ-хъ, мисля, че няма абсолютно никаква връзка между късното захранване и злоядството.Справка - собственото ми всеядно бебе, захранено на 5 месеца и 20 дни.В момента преминаваме на обща храна - и с нея нямаме никакви проблеми.
По повод западняшкия начин на гледане на децата искам да се изкажа.Нали ги гледах тази година на морето...Бяхме в хотел от този"семеен" тип - пълно с млади хора с малки дечица.Имах възможността да се нагледам на това как си гледат децата.Еми какво да ви кажа - карат на естествен подбор Видях дете на 5 годин в количка , на 4 с памперс , пак на 3-4 с биберон - изпи си млякото, развинти бибата, отиде до машината и много професионално си напълни шишето с кола, завинти си бибата и си изпи колата с кеф Видях дете на 2 години да шляпа босо по цимента в 7.30 сутринта, с тънка рокличка с презрамки, на температура не повече от 15 градуса, докато майката беше с кубинки и плетен пуловер, а то кашляше и беше сополиво Не им дреме!!!Падат, удрят се, реват - мама се пече на шезлонга и ги оставя да свикват с житейските неволи....
Не знам ние ли бъркаме, че сме прекалено грижовни

Оправно детето
А после се чудят защо е това затлъстяване в ранна възраст

И според мен няма връзка между късното захранване и любовта към млякото на "преклонна" възраст. Чувала съм за дете в четвърти клас което нощем пие мляко от шише  Не съм се информирала специално за възрастта когато е захранен, но съм сто процента убедена че е по стандартаната бг-схема със сокчета след 40 ден и т.н.

Синът ми е захранен по БГ схемата и е най-злоядото дете на света, просто уникален. В детската гредина казват, че такова чудо не са виждали - яде с часове, не обича нищо освен ориз и пържени картофи, кошмар! 
Бебката е захранена от 6-тия месец. Вече подкара осмия, но не обича нищо и не яде нищо с апетит (не я гледайте, че е дебеличка, тя си е такава от преди захранването, за тези, които не знаят!  ) - каша не близва, заленчуково пюре яде по около 80 гр, но с много кандърми, месо не харесва, бабан тоже, на плодовото също се опъва... Абе не мога да кажа, че изобщо яде нещо с апетит!  И досега яде основно кърма, което не е чак толкова лошо, доколкото поне съм чела тук, но не знам кога и как ще изгради вкус към другите храни... Няма да преживея още едно такова злоядо дете! 

тук е често срещано явление да видиш голямо дете да пие мляко от шише, както и да смуче биба и да се вози в количка до 5 години. също е вярно, че много деца и след 2 годишна възраст ядат основно храна от бурканчета. аз го отдавам на нежеланието на майките им да им сготвят, да ги научат да пият от чаша и т.н. ми не са видели друго децата...и аз да съм яла 3 години пюре пък после да ми бутнеш мусака ще гледам е така
иначе това за късното захранване и нежеланието да се приема твърда храна аз също съм го чела в книга, която тук е много популярна- The Contented Little Baby Book of Weaning
Research carried out by clinical psychologis Gillian Harris found that babies introduced to a wide range of non-alergy-forming foods between the ages of 4 and 6 months accepted a wider range of food at one year....
I have found that parents who miss this window of opportunity for weaning (4-6 months) end up feeding their babies excessive quantities of milk, which results in their babies refusing most solids and becoming very fussy eaters.
не мога да вляза в спор вярно ли е или не, имам само едно дете и не мога да правя сравнения .

Не. Така са децата дето ги дават по разните програми по телевизията за проблемни деца, когато проблема се оказва в родителите: че не могат да оставят детето да порасне, ами го третират като бебе и не му позволяват да премине на следващия нормален етап от развитието си. Имам наблюдения, че това най-често се случва с първо дете, особено ако майката (ех, за всичко сме виновни ние майките  ) не се осведомява редовно кое е нормално на дадения етап. Имам и директни впечателния за това от моя позната и детето й, ама не върви тука да разказвам.

Що бе, ние ще пазим тайна

Описаната история сигурно е вярна, но не е традиционна схема за "късно захранване" на Запад, а става въпрос за някакво объркано семейство-изключение.
Имаме приятелски семейства от Франция и Швеция. По Великден френското семейство (живеят в Париж), бяха в България и дойдоха на обяд на гости. Детето тогава беше на 11 месеца, извадиха му бурканче, пълно с манджа, която били готвили за себе си предишната вечер - боб.
Швейцарчето лятото беше тук - тогава беше на година и 4 месеца, ядеше си обща храна и на обяд си хапваше сладко кюфтета.
И двете бебета са захранвани по препоръчваните от техните педиатри схеми.

Това е последица не от късното захранване, а от страха на майките да дават твърда храна.
Дъщеря ми на 7-8 месеца гризеше бисквити и кора от хляб, а една майка в градинката само ми се жалеше, че нейното на година и нещо яде само гладко пасирано, в противен случай повръща.
Малкият ми беше с много трудно и мъчително хранене, заради дефект на небцето, операция и тн, но на година и половина вече си ядеше хубаво обща храна.
Логопедката ни съветваше да давам парченца, ама не насред eзика, за да го глътне и да се задави, а отстрaни на венеца, за да опитва да дъвче и много бързо се научи.
Номерът е да се даде нещо наистина твърдо, като обикновена бисквита, за да се научи да дъвче, а не да му се слажи в пасираното парченца. Бебето очаква пасираното да е гладко и гълта направо и се задавя и после отказва, щото се е наплашило.

И аз мисля, че е свързано по-скоро с твърдата храна.
И аз пасирах предимно, верно гледах да е по-наедро, но си посирах, допреди два месеца. Дори попарата сутрин. И една сутрин, понеже притогвям и моята и неговата закуска заедно, като го видях с какъв изгарящ поглед ми гледа сандвичите, му дадох да опита. И , той си ги сдъвка като пич. Цял сандвич изяде. Пък имаше само 6 зъба.
Инстинкт явно. От тогава дъвче всичко, пасатора го ползвам само като бързам и искам да го нахраня набързо.
Затова смятам, че това е по-скоро единичен случай.

Просто се успокой и не давай зор. Както споменах по-горе, едното ми дете е с дефект на небцето и до 9 месеца е хранено не просто с мляко, хранено е през сонда, която се излива направо в стомахчето. И мен ме плашеха, че трябва да опитва на вкус храната и тн и че ще стане злояд, ако не го науча по-най-бързия начин и тн... Много съм закъснявала с храните, не можело на 8 месеца да яде само мляко (хемоглобина му беше нормален обаче!) Колкото и да се мъчех през уста да го храня, той се давеше ужасно, плашеше се от лъжицата и въобще ужас... Детето се оправи чак след операцията, сега е на 2 год и половина и е ужасно ящен, не е дебел, просто е лаком...
НО!!! Винаги съм спазвала правилото - нищо не давам насила. След операцията постепенно почна да опитва това и онова - на година и 4 месеца, забележи, и да си хапва каквото му харесва, на година и половина вече дъвчеше хубаво и ядеше обща храна.
Аз и сега не го карам. Той си иска. Според мен се дължи на това, че седи с нас на ядене.
Ние сядаме и ядем и аз или каката даваме на него. Като ни гледа всички и той яде. Това е много важно, цялостното отношение към храната.
Злояда съм била аз, и ще ти обясня защо. Майка ми ме е гиздела с рокли с дантелки и да не се цапам, ме е хранила до 1 клас с лъжица... На детската е трябвало да ям сама, а аз съм смятала, че щом учителката не ме гушка и храни, значи не ме обича. Заключвали са ме в кухнята при чиниите (в детската) - пак не съм яла, естествено...
В къщи ми забраняваха плодове, трябвало да ям "силна храна" демек манджа, защото много съм боледувала... Пила съм антибиотик след антибиотика...
Моя съвет е да прочетеш книгата на Лидия Ковачева, тази за глада, ама прочети не са глада, а за децата... Там има раздел за храненето за злоядите деца... (Споко, за деца не се препоръчва гладуване, тя говори за отношение към хараната) Мисля, че децата е много права,  колкото повече настояваш да ядат, толкова по-зле става положението.  На масата трябва да се сяда винаги с радост, да не се говори за проблеми по време на хранене,  да се дъвче бавно и спокойно и тн. Просто и елементарно, ама ако с е замислиш, често го пропускаме...
Понеже написах, че съм била злояда - оправих се в 1 клас. Учителката ни беше страхотна, мислеше за всичко. Беше поръчала да си носим всеки ден закуска от къщи, за да не ни тормозят големите ученици за стотинки и да ни пререждат на опашката... И междучасието всички заедно вадим закуските и ядем, а после играем... и постепенно взе да ми се отваря апетит. А в същото време майка роди брат ми и явно си е пренасочила там излишното усърдие и на мен просто ми стана вкусно и започнах да се храня... Т.е. когато майка беше много заета с бебето, за да ми виси на главата и да се тревожи дали ям...
Ей това е положението... Спри да се притесняваш и дай на детето положителен пример за ядене... и ще се оправи, а второто ще си яде

Мерси много за съветите!  Радвам се, че детенцето ти вече е добре и си хапва нормално.  Дано и моите "проядат"!