Представете си, нямаше никакъв проблем да си даде името, за ДНК и дума да не става, той знае ,че детето е негово-това бяха неговите думи!Пожела да го види, но като го видя-в очите му имаше само любопитство,никаква топлина. Разбрахме се еди кой си ден да сменим името на детето и...поредната лъжа се появи-обади ми се предният ден и каза че ще пътува за чужбина на въпросния ден/той работи там,били го извикали спешно/но се оказа ,че еотпътувал на по-следващия ден, а на уговореният ден си е бил на село при роднини! Следващото обаждане беше от чужбина,каза че като се върне след 4-5 месеца, първата му работа ще бъде да си даде името,но да оттегля делото.И той си мисли че съм го направила , но не.Прехвърлиха го за друга дата/ все още той не знае,но нямам и намерение да му го казвам,като си дойде - тогава/.Малко се отклоних от темата. Просто исках да споделя с вас за огромната болка която ми причини с тези лъжи и все още ме боли. И според вас защо шикалкави така- ще си дам името ,но сега ще пътувам,после еди какво си...И защо съм толкова глупава да се надявам че ще заобича детето си? Наистина искам само това. Досега никога с нищо не съм се възползвала от него,никога не съм му искала пари, аз имам много добри доходи,слава богу,детето ми не е лишено от нищо, издържам и майка си, дай боже да е все така.Никога и лоша дума не съм казала за него, просто защо трябва да се изравнявам с него , с неговата подлост и лицемерие. И това е- с една дума ,незнам дали някога ще забравя за това унижение.