Ще отшуми ли болката някога?

  • 2 876
  • 27
  •   1
Отговори
Здравейте,мами! Искам и аз да си кажа болката,дано ми олекне....Самотна майка съм с детенце на почти 2 год.Разделихме се с таткото когато бях в 5ия месец/съответно развалихме и годежа/ Причината беше от глупава по-глупава,но нямаше замесена друга жена или мъж/в смисъл люб.триъгълник/Това го пояснявам ,защото след като се разделихме, таткото започна да приказва наляво и на дясно че детето не е от него,затова ме бил оставил.Повярвайте ми ,това ми дойде като шамар,по-унизена и омърсена не съм се чувствала никога.Наистина много ме заболя, дори стигнах и до там че точно за един ден ми спря кърмата от ядове/бебчо  беше на 4 месеца/. Но то бяха едни лъжи ,та чак легенди... Въпреки всичко се надявах да се обади и да иска да види детето си, той прекрасно знаеше ,че това дете е негово. А аз знаех че всичките тези лъжи бяха заради това той да бъде света вода ненапита/ той много се влияе от хорските приказки/ Не исках да го съдя, но с течение на времето графата"баща неизвестен" все повече ме дразнеше. И след година и половина заведох дело. Точно тогава се появи,след получаване на призовката.Подпита ме дали пък не искам да се съберем-категорично му отказах,исках просто детето да има име.
Представете си, нямаше никакъв проблем да си даде името, за ДНК и дума да не става, той знае ,че детето е негово-това бяха неговите думи!Пожела да го види, но като го видя-в очите му имаше само любопитство,никаква топлина. Разбрахме се еди кой си ден да сменим името на детето и...поредната лъжа се появи-обади ми се предният ден и каза че ще пътува за чужбина на въпросния ден/той работи там,били го извикали спешно/но се оказа ,че еотпътувал на по-следващия ден, а на уговореният ден си е бил на село при роднини! Следващото обаждане беше от чужбина,каза че като се върне след 4-5 месеца, първата му работа ще бъде да си даде името,но да оттегля делото.И той си мисли че съм го направила , но не.Прехвърлиха го за друга дата/ все още той не знае,но нямам и намерение да му го казвам,като си дойде - тогава/.Малко се отклоних от темата. Просто исках да споделя с вас за огромната болка която ми причини с тези лъжи и все още ме боли. И според вас защо шикалкави така- ще си дам името ,но сега ще пътувам,после еди какво си...И защо съм толкова глупава да се надявам че ще заобича детето си? Наистина искам само това. Досега никога с нищо не съм се възползвала от него,никога не съм му искала пари, аз имам много добри доходи,слава богу,детето ми не е лишено от нищо, издържам и майка си, дай боже да е все така.Никога и лоша дума не съм казала за него, просто защо трябва да се изравнявам с него , с неговата подлост и лицемерие. И това е- с една дума ,незнам дали някога ще забравя за това унижение.

# 1
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Много тъжно е всичко ,което ти се е случило!Явно си силна и разумна жена!Да ти е живо и здраво детенцето,мила!Унижението никога няма да забравиш,просто след години ще се притъпи болката,но няма да изчезне!Всички сме по малко глупави,когато искаме от "бившите" малко внимание за децата си.Не си само ти!Явно въпросният човек е доста голям мерзавец!След като има дело-доведи го до край!Най-вече заради подигравателният и непристоен начин към теб и детето!Не се надявай да заобича детето ти-не ти и трябва!Защо си очаквала да видиш топлинка в очите на въпросният татко,та детенцето е само бреме и проблем за него в момента. #2gunfireШикалкави,защото ако има висящо започнато дело и дължи пари -няма да може да излезе зад граница!
Бъди твърда и не се доверявай на устни уговорки!Никога!Казвам го от опит,уви!
Защо не се регистрираш?Така ще можеш да си пишеш и на" лични" с някои мами,а и да намериш нови приятелки тук от твоят град Heart Eyes
Желая ти достатъчно твърдост и вяра в себе си!

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Лъже защото е слабак и сигурно сте или в малък град или пък да "изчисти" себе си пред роднините си!
ЗАщо лъже за делото? МИ за да го оттеглиш, и после да се откажеш - да не завеждаш ново!
САмо помисли струва ли си да пише че той е бащата???? А после за всяко нещо като трябва да му искаш разрешение? ДА го гониш с молби почте на колене да ти даде пълномощно за детето? Ами ако срещниш друг мъж който те иска и иска да е баща на бебето? Тогава как ще се отървеш от бившия - оасобено ако новия поиска да си бъде татко на малкото по всички правила?
Струва ли си да сменяш името на детето???? ТВОЕТО име на силна и смела самотна майка струва 100 пъти повече от името на жалкия лъжлив и страхлив мизерник!
Защо ти е да дадеш име на детето на човек който дори не иска да го вижда?
Иначе си се справила чудесно до тук! БЪди смела и сега и премисли! Болката уви винаги ще остане - това е като да си порязан, но направо в сърцето -и не защото те е изоставил, а защото го е направил долно, грозно, подло и с лъжи и измами после! МИзерник! САмо ходи и пали свещ че си се отървала!

# 3
  • Мнения: 367
Болката ще отшуми, когато спреш да мислиш за него. Не му искай името - не ти е нужно. Абсолютен страхливец. Не се лишавай от свободата, която имаш сега. За всичко после ще ти трябва разрешение от "бащата". Само това, че той е започнал да говори срещу теб е достатъчно да го забравиш на секундата. Влияел се от хорското мнение  #Cussing out- да създава добро мнение, но не на твой гръб.  #2gunfire Щом се справяш сама  Hug , не си навличай излишно трудности. Ще се появи друг мъж в живота ти, ще иска детето да го осинови  и ще съжаляваш, че си дала толкова права на бившия.

# 4
  • Мнения: X
Уф, момичета. Аз се чудя и мая сега защо съм се оженила, трябва да дам на детето името на бащата, няма отърване. И после недай боже да почне 2 пъти в месеца да идва да го вижда, че и родата му и тя. Срещу издръжка от има няяма 50 лева.
Не си го причинявай. Кому е нужно? Заради една хартийка/акт за раждане/, верно, не е без значение това, но ако бащата е читав. За всяко нещо после да трябва да го търсиш. Гадна работа е това...ти си знаеш, ама защо сама се забатачваш?

# 5
  • Мнения: 3 394
мила Алена, нима наистина искаш детето ти да носи името на този твой бивш безхаберник и лъжец-аз не бих!!!
Това с графа $баща неизвестен$ беше преди, сега ти е достатъчно да имаш черно на бяло ,че е признал детето за свое и това е!
Гледай напред и след като не се влияеш от хорски приказки, занчи живота ти е чудесен  bouquet

# 6
  • Мнения: 3 394
Не му искай името - не ти е нужно.  Не се лишавай от свободата, която имаш сега. За всичко после ще ти трябва разрешение от "бащата".

Абсолютно!!!!!!!!!!!!!!
Я си престави,че искаш да заведеш детето на екскурзия премерно в Дисниленд -Париж Crazy Ще трябва да издирваш твоя скъпоценен човек в забутаната чужбина да ти дава пълномощно и хиляди разправии!!!!!!!!!!!!!

# 7
  • Мнения: 193
Дълбоко в себе си зная,че не си струва да го съдя за едното му име,не исках да имам и нищо общо с него, но го направих, защото едно-единствено нещо надделя над всичко- синът ми ще порастне и все някой ден ще разбере кой е баща му/биологичният,не че има друг,де,все още нямам връзка с друг/Със сигурност ще разбере и за всичките тези приказки и "защо таткото ни е зарязал".Оттам би трябвало да следва и въпросът, защо след като аз знам ,че именно той е баща му,не съм го доказала? Страх ме е ,че синът ми може да си помисли ,че аз наистина не съм била сигурна кой е таткото и затова съм оставила нещата така. И какво излиза...?Че всичките лъжи май са истина и ТАТКОТО Е БИЛ ПРАВ? Ето затова се реших на дело. А че ме притесняват всички последствия след делото/род.права и т.н/ наистина ме притесняват-и в крайна сметка,от двете злини ,по-малката,но коя е по-малката?

# 8
  • Мнения: 193
мила Алена, нима наистина искаш детето ти да носи името на този твой бивш безхаберник и лъжец-аз не бих!!!
Това с графа $баща неизвестен$ беше преди, сега ти е достатъчно да имаш черно на бяло ,че е признал детето за свое и това е!
Гледай напред и след като не се влияеш от хорски приказки, занчи живота ти е чудесен  bouquet
Арвен, не разбирам това$баща неизвестен$ беше преди, сега ти е достатъчно да имаш черно на бяло ,че е признал детето за свое и това е!

# 9
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ако признае детето - край! той влиза в правата си!
а за злините - ми то зависи от теб как ще възпиташ детето нали? И така той-бащата няма да има право даже да го вижда, камо ли да му говори лошо за те! А ако е припознат - край, каже ли "искам да го видя" и през глава да скачаш - не може да не му го дадеш!!!! И стой и гледай тогава какво може да му наговори!
А ако детето е податливо - все ще се намери "доброжелател" да говори срещу теб, нали? И в читави семейства е така - така че нямам право да давам съвет, но все пак ако питаш - аз лично поне на този акъл на който съм сега бих предпочела да възпитам добре детето си и бащата да НЯМА възможност да го вижда когато му скимне! Иначе като размахаш една хартийка пред 7-8-10 годишно дете за да му докажеш че си права - файда никаква, детето няма да те разбере - и ако иска пак ще повярва в хорските приказки!
Затова забрави притесненията си - то така ако тръгнеш от сега - по-добре се махни от града!
Успех! Много е трудно но дано се справиш така добре както до сега!

# 10
  • Мнения: 193
Благодаря ви за подкрепата! Зареждате ме с оптимизъм,започвам да се чувствам по-добре.Тази моя история много ме промени,станала съм нерешителна,понякога направо губя почва под краката си/неприсъщо за мен/. Дори се замислям за спиране на делото...мисля,че не е късно...

# 11
  • Мнения: 2 863
СТРАХОВЕТЕ ни за това, какво ще стане са лош съветник, според мен. Аз самата още им плащам данък, така,че знам какво говоря. Зависи си от теб на какво ще си научиш детето. Ако то ти няма доверие, и да е признато от бащата, пак ще се обърне срещу теб.  Погледни ми съседната тема.... правя компромис, след компромис, а таткото дори и наистина да има чувства, не може да се преодолее в интерес на детето. Тогава какъв е смисълът? Страх ме е дали един ден няма да ми каже "ти си виновна, че не живея с баща си", или нещо от сорта, но по тази логика и децата от едно цяло семейство биха могли да обвиняват родителите си за какво ли не. За това вярвам, че ако се стараем да възпитаме децата си в доверие, един ден те ще разберат и ще бъдат на наша страна.

# 12
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
И аз бих те посьтвела сьЩото каор моми4етата:не записвай детето на баЩа му.Ако се слу4и неЩо нягока ,за което ти трябва даразрешително от баЩАта ,какво Ще правиШ????Ще го тьрсиш по 4ужбина ли?Ами като се има в предвид ,4е ти сега не можеш да се видиш с него ,заЩо тогава да е разли4но.
За мое голямо Щастие една моя близка записа детето си само на нейно име заЩото "баЩата" не пожела да дойде.Тя не искаше да го записва без име на баЩата но законите бяха такива ,4е имаше определен срок за засписване и тя нямаше да го изпьлни ако 4акаше великият "баЩа".Един ден когато онзи мизерник остана сам се сети за детето #2gunfire,дойде и по4на да си иска правата #2gunfire,да ама не hahaha Hands Fist....................кккккьььььсноооооо.Праве,е проблеми и ако детето беше на негово име Щеше да има мнооооого проблеми ,но сьдбата я вразуми( в нейният слу4ай) и записа бебето си с "баЩа неизвестен".Нямаш си и представа колко хубаво може да бьде това

# 13
  • София
  • Мнения: 6 477
Аз в един друг постинг казвах, че имам проблем по-скоро да лиша бащата от права....да бях мислила овреме да не искам да го признава! Както и да е! Моята история е подобна на твоята, а и децата ни са на подобна възраст като гледам. Както и други майчета са ти казали - признаването го овластява с права на баща!!!! И за всяко нещо, свързано с детето трябва да го търсиш! Казваш, че работи в чужбина - я си представи какъв кошмар може да ти направи живота ако трябва да го чакаш да "благоволи" да разреши примерно сина ти да излезе в чужбина с отбор по каквото той си е избрал (преди години моя позната имаше точно такъв проблем - дъщеря й беше гимнастичка и за малко да пропусне международен турнир заради никаквеца, чието име носеше и който никой не знаеше къде се намира!) Има и друг аспект - представи си, че срещнеш точния мъж и той поиска да осинови сина ти - много по-лесно ще е ако нямаш нищо общо с тиквата, наречен биологичен баща! Това отново ти го казвам по действителен случай - мой първи братовчед и до смъртта си не разбра, че баща му не е биологичния му баща, а осиновител!
Ти си знаеш най-добре....аз само казвам различни случки от света, който е адски пъстър! А иначе болката ти по този негодник ще премине с времето - няма как да не мине! Гледай детенце и се радвай, че го имаш!  bouquet  bouquet  bouquet

# 14
Бъди сигурна, че животът наказва подобни недостойни хора, мерзавци и  страхливци много жестоко. Бъди сигурна също, че в една по-зряла възраст той горчиво ще съжалява. Не го търси, не се надявай, че у него ще проговори някакъв бащин инстинкт - мъжете не са устроени като нас, те започват да обичат едно дете, след като са се грижили за него - тоест, инвестирали са средства, време и внимание.
Аз бях в подобна ситуация, но просто реших, че такъв човек не заслужава дори да му споменавам името. Насочих всичките си усилия и мисли към това да осигуря издръжката на детето си, защото, повярвай, за сама жена е супер трудно.
Може да ти звучи грубо, но сега, като самотна майка, пред теб седи един по-важен проблем - психичния  комфорт на детето и осигуряването на най-добър стандарт за него. Трябва да знаеш, че децата са супер чувствителни и усещат тревогите на майките. Ако ти си една нещастна майка и то ще е едно нещастно дете
Не си хаби енергията за глупости. Делото продължи, само ако това не изисква много усилие и пари.

Общи условия

Активация на акаунт