Отдавна се каня да пусна такава тема и да помоля тези, които са имали проблеми с количеството кърма, да разкажат как са се справили. Разправям аз наляво и надясно как кърмата се регулира според нуждите на бебето, как не може майката "да няма" кърма, ама малко на теория говоря. Аз проблеми с кърмата не съм имала и двата пъти, въпреки че първия път съм кърмила по режим и т. н. Та нека да разкажат тези, които ако нямаха информацията от форума щяха да казват "нямах кърма", " първите 20 дни имах после изведнъж спря" и т. н.
- Публикувана: 20 септ. 2005, 09:54 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2005, 11:22 ч.
Провокирано от темата на Мона
Хихи....аз пък тикущо пуснах тема в която се чудя как се справят майките, които въпреки всички пречки за кърменето (ранно захранвена, даване на вода, режим и т.н.) имат кърма и успяват да кърмят 
Значи да разкажа за себе си...
Синът ми се роди големичък - 4 кг. и имаше предостстъчно сила да суче, а и глад го гонеше голям. Той беше от бебетата с вордени способности да сучат правилно. Не съм имала и грам рагада с него - просто от първия миг засука правилно (за разлика от дъщеря ми). Други проблеми също не съм имала - нито запушени канали, нито зачервени петна - нищо! Сучеше по 30-40 мин. колкото го оставя, но аз бях много стриктна с режима, защото имах пълно доверие на педиатърката, давах и водичка, вечер не кърмех, но той и почти не се будеше. Резултатът - за първите 2 седмици беше качил 400 гр., а за вторите - стотина
, това разбира се, се стори много малко на педито и ми каза да се опитам с кърмене още една седмица и ако качи достатъчно - добре, ако не - Фризолак. За тази седмица той качи само 50 гр. Формулата я започнахме когато навърши 40 дена. Може би само от инат продължих да кърмя до 7-я месец, но си захраних по стандартната схема. И така - пълен провал...
Скоро ме критикуваха, че използвам тази дума за неуспеха да кърмя, защото кърменето и некърменето нямали нищо общо с успех и провал. Да, ама аз така го разбирам сега, така го разбирах и тогава.
С второто кърмене може би щях да имам същата участ, но тогава вече бях прочела "Книга за кърменето", която между другото си купих още докато кърмех и дохранвах Алекс и много съжалявах, че не съм я открила по-рано. Та тази книга ме научи на много, но както беше казала Емем, малко е трудно човек да се довери само на една прочетена книга, при условие, че няма как да си потвърди инфото от другаде. И да се върна на времето, когато Тони за първите 2 седмици беше качила само 130 гр. Естествено първите думи на педито бяха - кърмата ти не стига. Предложението беше точно като първия път - една седмица проба само на кърма и след резулата се взема решение - кърма или формула.
Прибрах се вкъщи много разочарована и в същото време ядосана и залегнах пак над "Книга за кърменето". Казах си - това е, край, спирам води-моди и започвам КЪРМЕНЕ ПО КНИГА.
Не мога да кажа със сигурност дали това повлия много на количестовото кърма или просто имаше разлика в кантарите на родилното и педиатричния кабинет, но резултата беше 350 гр. за една седмица. Педито беше изумена, а аз - на седмото небе
След една седмица беше рожденния ми ден. Мъжа ми ми подари компютър и веднага си прекарахме нет. Оттам нататък е ясно. Започнах да чета форума, чужди сайтове и се надъхвах все повече и повече, докато неусетно не се превърнах в "сектантка".
Значи да разкажа за себе си...
Синът ми се роди големичък - 4 кг. и имаше предостстъчно сила да суче, а и глад го гонеше голям. Той беше от бебетата с вордени способности да сучат правилно. Не съм имала и грам рагада с него - просто от първия миг засука правилно (за разлика от дъщеря ми). Други проблеми също не съм имала - нито запушени канали, нито зачервени петна - нищо! Сучеше по 30-40 мин. колкото го оставя, но аз бях много стриктна с режима, защото имах пълно доверие на педиатърката, давах и водичка, вечер не кърмех, но той и почти не се будеше. Резултатът - за първите 2 седмици беше качил 400 гр., а за вторите - стотина
, това разбира се, се стори много малко на педито и ми каза да се опитам с кърмене още една седмица и ако качи достатъчно - добре, ако не - Фризолак. За тази седмица той качи само 50 гр. Формулата я започнахме когато навърши 40 дена. Може би само от инат продължих да кърмя до 7-я месец, но си захраних по стандартната схема. И така - пълен провал... Скоро ме критикуваха, че използвам тази дума за неуспеха да кърмя, защото кърменето и некърменето нямали нищо общо с успех и провал. Да, ама аз така го разбирам сега, така го разбирах и тогава.
С второто кърмене може би щях да имам същата участ, но тогава вече бях прочела "Книга за кърменето", която между другото си купих още докато кърмех и дохранвах Алекс и много съжалявах, че не съм я открила по-рано. Та тази книга ме научи на много, но както беше казала Емем, малко е трудно човек да се довери само на една прочетена книга, при условие, че няма как да си потвърди инфото от другаде. И да се върна на времето, когато Тони за първите 2 седмици беше качила само 130 гр. Естествено първите думи на педито бяха - кърмата ти не стига. Предложението беше точно като първия път - една седмица проба само на кърма и след резулата се взема решение - кърма или формула.
Прибрах се вкъщи много разочарована и в същото време ядосана и залегнах пак над "Книга за кърменето". Казах си - това е, край, спирам води-моди и започвам КЪРМЕНЕ ПО КНИГА.
Не мога да кажа със сигурност дали това повлия много на количестовото кърма или просто имаше разлика в кантарите на родилното и педиатричния кабинет, но резултата беше 350 гр. за една седмица. Педито беше изумена, а аз - на седмото небе
След една седмица беше рожденния ми ден. Мъжа ми ми подари компютър и веднага си прекарахме нет. Оттам нататък е ясно. Започнах да чета форума, чужди сайтове и се надъхвах все повече и повече, докато неусетно не се превърнах в "сектантка".
Добра идея, Цвети!
Мисля, че при мен проблема се получи от това, че от самото начало се опитвах да вкарам нещата в режим. Доста тъпо от моя страна, признавам си, но имах съвети, че е най- важно детето да има режим, четох една английска книга, където това беше най-важното- дори и да трябва да дохранваш- РЕЖИМ! Имало е нощи, когато целия чаршаф е бил мокър от кърма, но държах на режима. Сега ми идва да
, че да ми дойде акъла, ама той от неволята пак си ми дойде. Това мисля, че е моята грешка, а давах и вода / сега нищо друго- само кърма / а на вечерното все още имаме малко добавка, но все пак нещата не стават от раз//, а мисля, че и късно ще захранвам!
Незнам има жени сигурно, които никога не са имали такива проблеми- нека и те споделят! Другото за което си признавам вината е, че докато бях бременна четях всичко друго но не и в кърмаческия- пак ми идва , но бях убедена, че щом толкова мнооого искам да кърмя- ще кърмя! Мислех, че всичко опира до доброто ми желание! Е, момичета, които ще кърмите- не правете моите грешки!!! 
Мисля, че при мен проблема се получи от това, че от самото начало се опитвах да вкарам нещата в режим. Доста тъпо от моя страна, признавам си, но имах съвети, че е най- важно детето да има режим, четох една английска книга, където това беше най-важното- дори и да трябва да дохранваш- РЕЖИМ! Имало е нощи, когато целия чаршаф е бил мокър от кърма, но държах на режима. Сега ми идва да
, че да ми дойде акъла, ама той от неволята пак си ми дойде. Това мисля, че е моята грешка, а давах и вода / сега нищо друго- само кърма / а на вечерното все още имаме малко добавка, но все пак нещата не стават от раз//, а мисля, че и късно ще захранвам!Незнам има жени сигурно, които никога не са имали такива проблеми- нека и те споделят! Другото за което си признавам вината е, че докато бях бременна четях всичко друго но не и в кърмаческия- пак ми идва
, но бях убедена, че щом толкова мнооого искам да кърмя- ще кърмя! Мислех, че всичко опира до доброто ми желание! Е, момичета, които ще кърмите- не правете моите грешки!!! 
Голямата ми дъщеря, която сега е на 9г. съм я гледала по бг схемата - ранно захранване, даване на вода и без нощно хранене. На всичкото отгоре не бях чувала за кърмаческа стачка и когато тя настъпи, не бях настоятелна, реших, че бебка се е отбила и се започна с цеденето и даването от шише. По този начин я кърмих успешно 6 месеца. Разбира се беше голямя мъка, не съм ги изцеждала с лекота, но все пак имах достатъчно да не я дохранвам с формула. Сега с втората ми дъщеря стриктно спазвам съветите от форума и вече почти 5м я кърмя успешно. Имам достатъчно кърма без да полагам някакви усилия, въпреки, че я храня само от едната гърда. Според мен е нужно да имаш не само достатъчно информация, но и желание и мотивираност за да кърмиш успешно.
Ако не бях открила кърмаческия форум,кърменето за мен щеше да е само далечен спомен!Моята щерка имаше(и още го има,де 
)много добре развит сукателен рефлекс още от болницата-много добре си започна детето ....ама на мен още не ми беше слязла кърмата.Изписаха ни на третия ден-кърма нямаше.(Преди да родя не знаех нищо за кърменето,не знаех да ли ще "имам" кърма,но много исках да кърмя.)Като се прибрахме веднага купихме сухо мляко,че как така ще гладува горкото дете 
На следващия ден кърмата ми дойде-бях много щастлива и започнахме да се кърмим....Е,да,ама нали трябва режим да се спазва-докторката така каза,и през ноща само водичка....и така след 40 -ят ден кърмата ми започна да намалява...Така се бях шашнала,все на рев ме избиваше!Няколко вечери и дадох Аптамил,а тя милата ме гледаше така жално като и давах от бутилка,че сърцето ми се късаше!Прочетох тук какво трябва да се пие-то не бяха лактогонни чайове(бях си купила 10 кутии-още имам от тях),сминдух,бирена мая,сокове,води,ядки и какво ли още не....Но най важното което направих е,че премахнах режима!И така,за около 10 дни (при нас за толкова стана,сториха ми се безкрайно дълги)всичко си дойде по местата!И така е до днес!Знам че кърма ще имам!Просто знам как....и докогато тя поиска!И знаете,ли,кърменето не го заменям за нищо на света-толкова е сладък звука на мляскащите устенца и на малкото топло телце сгушено в мама 
Сега е момента да благодаря на Хедра и Бу,както и на всички останали момичета които дават безценни съвети на младите майки!Благодаря Ви,че ви има
)много добре развит сукателен рефлекс още от болницата-много добре си започна детето ....ама на мен още не ми беше слязла кърмата.Изписаха ни на третия ден-кърма нямаше.(Преди да родя не знаех нищо за кърменето,не знаех да ли ще "имам" кърма,но много исках да кърмя.)Като се прибрахме веднага купихме сухо мляко,че как така ще гладува горкото дете На следващия ден кърмата ми дойде-бях много щастлива и започнахме да се кърмим....Е,да,ама нали трябва режим да се спазва-докторката така каза,и през ноща само водичка....и така след 40 -ят ден кърмата ми започна да намалява...Така се бях шашнала,все на рев ме избиваше!Няколко вечери и дадох Аптамил,а тя милата ме гледаше така жално като и давах от бутилка,че сърцето ми се късаше!Прочетох тук какво трябва да се пие-то не бяха лактогонни чайове(бях си купила 10 кутии-още имам от тях),сминдух,бирена мая,сокове,води,ядки и какво ли още не....Но най важното което направих е,че премахнах режима!И така,за около 10 дни (при нас за толкова стана,сториха ми се безкрайно дълги
)всичко си дойде по местата!И така е до днес!Знам че кърма ще имам!Просто знам как....и докогато тя поиска!И знаете,ли,кърменето не го заменям за нищо на света-толкова е сладък звука на мляскащите устенца и на малкото топло телце сгушено в мама Сега е момента да благодаря на Хедра и Бу,както и на всички останали момичета които дават безценни съвети на младите майки!Благодаря Ви,че ви има
и аз така - ако не беше дирският форум, кърменето щеше да е далечен тъжен спомен
--------------------
и трите деца с чудесен сукателен рефлекс - будни, заспали - сучеха си чудесно, никакви рагади, температура с големите само...
но педиатърските съвети да не даваш нощем, да храниш твърдо на три часа и бързичко да преминеш на 4, водичката след кърмене и вместо кърмене, биберон, като заплаче... ни докараха отбиване на 3 месеца с двамата големи - ядях какво ли не, пих чайчета, но не ми наддаваха децата - със зор 400 грама на месец, реално от втория месец са били дохранвани - с кърма от банката
за мен беше провал и сега е провал, а не просто неуспех, много ми беше мъчно, че не стана
с малкия - кърмене без сокчета и води - дотук добре, но и с него се опитвах да увеличавам интервалите, а и му давах биберон... и той наддаваше лошо, и на него му купих кърма от банката, изпи един литър... тогава пуснах тема в Дира, че ще се дохранваме явно и с него... Анна Д се появи като Синята фея и даде акъл какво да се прави - а именно биберонът и добавката - вън и ТОТАЛНО на поискване - и кърмене на всяко издаване на звук - прекарахме си една седмица като скачени съдове, още след първите няколко часа ми стана ясно, че детето просто не е сукало достатъчно - беше стръвен и предоволен - само дето не мъркаше оглушително... след седмица беше плюс 250 грама
в следващите три месеца качваше по кило на месец само от кърма - до 6 месеца, интервалите си ги променяше сам, после забави темпото, но пак беше само на кърма - при него пед. захранване даде такъв резултат - пробваше всичко, но прояде на 10 месеца, после на година пак спря, на година и един прояде и оттогава яде всичко, но не в големи количества, висок и едър е, метър и пет и 15 кила на три години, кърмен до 2 и 8 м.
нощното хранене и това призори отпаднаха последни - като се отбивахме
след кризата на първите месеци не съм имала проблем с количеството кърма, винаги е било точното - без препълване и без гладно бебе, просто с кърмене на поискване
иначе от всякаквите чалъми не ми помогна нищо, освен пълно игнориране на външния свят и контакт с бебето - гледаш си го и се разбира какво и кога иска... и никакви коприви с лук или горещи душове не ми помагаха за повече кърма - само оставане насаме и на спокойствие с детето
а, да
при мен спокойствието и трите пъти беше кът, щото първо следвах, после работех, без да прекъсвам, а с малкия не просто работех, ами на три места, та имаше и доста тичане, парите отиваха за таксита, че да стигна да го накърмя...
това пъвата година, де, после съкратих тая работа, дето искаше излизане и си останах само вкъщи да си работя, което вече беше друга бира...
спокойствие, никакво самоцелно преследване на режим, при кризи - форуми и Книга за кърменето - това е рецептата
вижте картинката, не виждам как да я сложа да не е линк
http://www.helsinki.fi/~hanen/museo.jpg
--------------------
и трите деца с чудесен сукателен рефлекс - будни, заспали - сучеха си чудесно, никакви рагади, температура с големите само...
но педиатърските съвети да не даваш нощем, да храниш твърдо на три часа и бързичко да преминеш на 4, водичката след кърмене и вместо кърмене, биберон, като заплаче... ни докараха отбиване на 3 месеца с двамата големи - ядях какво ли не, пих чайчета, но не ми наддаваха децата - със зор 400 грама на месец, реално от втория месец са били дохранвани - с кърма от банката
за мен беше провал и сега е провал, а не просто неуспех, много ми беше мъчно, че не стана
с малкия - кърмене без сокчета и води - дотук добре, но и с него се опитвах да увеличавам интервалите, а и му давах биберон... и той наддаваше лошо, и на него му купих кърма от банката, изпи един литър... тогава пуснах тема в Дира, че ще се дохранваме явно и с него... Анна Д се появи като Синята фея и даде акъл какво да се прави - а именно биберонът и добавката - вън и ТОТАЛНО на поискване - и кърмене на всяко издаване на звук - прекарахме си една седмица като скачени съдове, още след първите няколко часа ми стана ясно, че детето просто не е сукало достатъчно - беше стръвен и предоволен - само дето не мъркаше оглушително... след седмица беше плюс 250 грама
в следващите три месеца качваше по кило на месец само от кърма - до 6 месеца, интервалите си ги променяше сам, после забави темпото, но пак беше само на кърма - при него пед. захранване даде такъв резултат - пробваше всичко, но прояде на 10 месеца, после на година пак спря, на година и един прояде и оттогава яде всичко, но не в големи количества, висок и едър е, метър и пет и 15 кила на три години, кърмен до 2 и 8 м.
нощното хранене и това призори отпаднаха последни - като се отбивахме
след кризата на първите месеци не съм имала проблем с количеството кърма, винаги е било точното - без препълване и без гладно бебе, просто с кърмене на поискване
иначе от всякаквите чалъми не ми помогна нищо, освен пълно игнориране на външния свят и контакт с бебето - гледаш си го и се разбира какво и кога иска... и никакви коприви с лук или горещи душове не ми помагаха за повече кърма - само оставане насаме и на спокойствие с детето
а, да
при мен спокойствието и трите пъти беше кът, щото първо следвах, после работех, без да прекъсвам, а с малкия не просто работех, ами на три места, та имаше и доста тичане, парите отиваха за таксита, че да стигна да го накърмя...
това пъвата година, де, после съкратих тая работа, дето искаше излизане и си останах само вкъщи да си работя, което вече беше друга бира...
спокойствие, никакво самоцелно преследване на режим, при кризи - форуми и Книга за кърменето - това е рецептата
вижте картинката, не виждам как да я сложа да не е линк
http://www.helsinki.fi/~hanen/museo.jpg
Благодря, че ми я припомни тази картинк, посмях се пак
А за де се вижда като картинка във поста ти, трябва да маркираш целия линк и да натиснеш първия бутон (Вмъкни изображение) на втория ред от инструменти.
благодаря, аз съм тотален тъпанар в сблъсъка с нови интерфейси
забравих да кажа, че малкият, като я видя тази картинка, каза "това съм аз", а същото каза като видя и картинка на кърмещо се горилче
май трябваше да го пусна в темата с лафовете, барабар с искането "да ми купиш такива гърди като твоите, и аз да си ги закрепвам и да си суча, а после да си ги махам и да си ги заключвам, та никой да не ми ги пипа"
забравих да кажа, че малкият, като я видя тази картинка, каза "това съм аз", а същото каза като видя и картинка на кърмещо се горилче
май трябваше да го пусна в темата с лафовете, барабар с искането "да ми купиш такива гърди като твоите, и аз да си ги закрепвам и да си суча, а после да си ги махам и да си ги заключвам, та никой да не ми ги пипа"
Хей, ЕТ, приятно м ие да те видя пак онлайн 
Още повече, че ще те спомена в моя разказ А последното изказване на малкия непременно го впиши в съответната тема
Накратко моята история. Преди раждането се бях информирала рутинно за начините на кърмене, предимствата и недостатъците им. Реших, че ще пробвам да спазвам режим, за да ми е "по-удобно". Започнах да следвам стандартните съвети на акушерките в болницата, само дето не се цедях - щото така наистина ми беше по-удобно. Първото нещо пред което капитулирах беше нощното кърмене - предадох се след 2 нощи ставане през 15 минути за бутане биберон и даване вода. Установих, че ми е в пъти по-удобно бебето да спи до мен, да получава гърда когато се обади и всички да спим по цяла нощ. После вечер започнах да кърмя на поискване, когато почнаха коликите, понеже така се успокояваше малката. Дефакто само през деня кърмех на режим, но давах вода, чайче, биберон залъгалка. Обаче дори този облекчен режим не понесе на малката, на каря на месеца констатирахме нулево наддаване (всъщност спадане 100г от теглото при изписването).
Започнаха разправиите с лекарката за дохранването, огромното притеснение, натискът от майка ми... Взех една помпа авент да видя колко кърма имам - две капки само излязоха. Още повече се панирах. Тук е моментът да благодаря на миз за онлайн подкрепата, която ми оказа тогава. Неоценима беше. Малко преди това ЕТ беше пуснала в дира (по това време още го нямаше кърмаческия форум тук) 2 статии на Майорская и Казакова по отношение на кърменето (има ги в библиотеката - "как да увеличим количеството кърма" и "предразсъдъци спрямо кърменето") Бях ги принтнала и ми бяха настолно четиво по време на борбата за стабилизиране на лактацията. Радвам се, че получих и продължавам да получавам подкрепа и от съпруга си. Тинкърбел пък ми даде тяхната бебешка везна, за да контролирам наддаването Ей, големи благодарности паднаха
След прилагане на стандартните мерки - кърмене при всеки плач, никаква вода и чай, никакъв биберон, бебето тръгна да наддава - по 200г на 5-7 дни (през толкова ходехме на мерене първите дни). Макар да виждаше резултата, лекарката не ме насърчи, напротив - заплаши ме, че с безразборното ми кърмене (по 12 пъти на денонощие кърмех тогава, почти нон-стоп бяхме залепени с малката) ще повредя стомахчето на бебето... Общо взето това беше преломна точка по отношение доверието ми в лекарите изобщо, но това е друга тема...
Та така, от там насетне си се кърмим все по този златен начин и вече 21 месеца нямам проблеми с достатъчността на кърмата - нито я знам колко е, нито имам желание да я знам Важното е, че детето очевидно расте от нея и е доволно.
Това е от мен
Още повече, че ще те спомена в моя разказ А последното изказване на малкия непременно го впиши в съответната тема Накратко моята история. Преди раждането се бях информирала рутинно за начините на кърмене, предимствата и недостатъците им. Реших, че ще пробвам да спазвам режим, за да ми е "по-удобно". Започнах да следвам стандартните съвети на акушерките в болницата, само дето не се цедях - щото така наистина ми беше по-удобно
. Първото нещо пред което капитулирах беше нощното кърмене - предадох се след 2 нощи ставане през 15 минути за бутане биберон и даване вода. Установих, че ми е в пъти по-удобно бебето да спи до мен, да получава гърда когато се обади и всички да спим по цяла нощ. После вечер започнах да кърмя на поискване, когато почнаха коликите, понеже така се успокояваше малката. Дефакто само през деня кърмех на режим, но давах вода, чайче, биберон залъгалка. Обаче дори този облекчен режим не понесе на малката, на каря на месеца констатирахме нулево наддаване (всъщност спадане 100г от теглото при изписването). Започнаха разправиите с лекарката за дохранването, огромното притеснение, натискът от майка ми... Взех една помпа авент да видя колко кърма имам - две капки само излязоха. Още повече се панирах. Тук е моментът да благодаря на миз за онлайн подкрепата, която ми оказа тогава. Неоценима беше
. Малко преди това ЕТ беше пуснала в дира (по това време още го нямаше кърмаческия форум тук) 2 статии на Майорская и Казакова по отношение на кърменето (има ги в библиотеката - "как да увеличим количеството кърма" и "предразсъдъци спрямо кърменето") Бях ги принтнала и ми бяха настолно четиво по време на борбата за стабилизиране на лактацията. Радвам се, че получих и продължавам да получавам подкрепа и от съпруга си. Тинкърбел пък ми даде тяхната бебешка везна, за да контролирам наддаването Ей, големи благодарности паднаха След прилагане на стандартните мерки - кърмене при всеки плач, никаква вода и чай, никакъв биберон, бебето тръгна да наддава - по 200г на 5-7 дни (през толкова ходехме на мерене първите дни). Макар да виждаше резултата, лекарката не ме насърчи, напротив - заплаши ме, че с безразборното ми кърмене (по 12 пъти на денонощие кърмех тогава, почти нон-стоп бяхме залепени с малката) ще повредя стомахчето на бебето... Общо взето това беше преломна точка по отношение доверието ми в лекарите изобщо, но това е друга тема...
Та така, от там насетне си се кърмим все по този златен начин и вече 21 месеца нямам проблеми с достатъчността на кърмата - нито я знам колко е, нито имам желание да я знам
Важното е, че детето очевидно расте от нея и е доволно.Това е от мен
Моята история още продължава... Аз съм от тези, които трябва непрекъснато да поддържат лактацията си, иначе наистина ще ми спре кърмата 
Не знам дали някой друг ползва толкова стриктно съветите във форума
,
Ако само веднъж пропусна да хапна след кърмене, ако не се наспя, ако не си изпия лактогонния чай, ако не си изям орехите или пропусна да изпия бирената мая, ако не се изцедя през нощта /понякога и по два пъти/, понякога и през деня /защото малкият яде само 4-5 пъти/ и т.н. и т.н и т.н..... кърмата намалява и намалява!
Не е справедливо
Но съм много благодарна на мамите във форума, засега имам кърма, защото следвам всичките им съвети взети заедно
Не знам дали някой друг ползва толкова стриктно съветите във форума
, Ако само веднъж пропусна да хапна след кърмене, ако не се наспя, ако не си изпия лактогонния чай, ако не си изям орехите или пропусна да изпия бирената мая, ако не се изцедя през нощта /понякога и по два пъти/, понякога и през деня /защото малкият яде само 4-5 пъти/ и т.н. и т.н и т.н..... кърмата намалява и намалява!
Не е справедливо
Но съм много благодарна на мамите във форума, засега имам кърма, защото следвам всичките им съвети взети заедно
Аз съм сравнително нова но още от бременна четях много тук ... Естествено след раждането първата паника / по принцип не се шашкам лесно но явно така ми се отразява майчинството/ беше с една педиатърка която ми каза че имам проблем с кърмата ../ Денис беше наддал за 2 дни 90 гр / Извика ме на пробно по съвет на мамите не отидох и смених педито Вече сме на месец вчера го мериха 1340гр и то при обилно повръщане след всяко ядене. Доволна съм от мед.сестрата която последния път ме подкрепи и каза: Браво на вас и това само на кърма ?! Проблемми да чукна на дърво не съм имала освен че едната ми гърда нещо отказваше да дава достатъчно мляко но с по често поставяне на бебо се коригираха нещата. Срокове не съм си поставила но дай боже поне до три години 
но още от бременна четях много тук ... Естествено след раждането първата паника / по принцип не се шашкам лесно но явно така ми се отразява майчинството/ беше с една педиатърка която ми каза че имам проблем с кърмата ../ Денис беше наддал за 2 дни 90 гр / Извика ме на пробно по съвет на мамите не отидох и смених педито Вече сме на месец вчера го мериха 1340гр и то при обилно повръщане след всяко ядене. Доволна съм от мед.сестрата която последния път ме подкрепи и каза: Браво на вас и това само на кърма ?! Проблемми да чукна на дърво не съм имала освен че едната ми гърда нещо отказваше да дава достатъчно мляко но с по често поставяне на бебо се коригираха нещата. Срокове не съм си поставила но дай боже поне до три години 
Аз започнах да чета форума, когато вече родих, но бях информирана от приятелка, която го четеше и ми беше поразказала малко какво е чела, така че имах някаква идея за нещата още от бременна. И все пак, ако не беше форума, аз сигурно нямаше да кърмя....
Майка ми, която е кърмила брат ми до 1 годинка, отбит насила естествено, е кърмила и бебе на своя приятелка и е изцеждала бая след кърмене. Та,майка ми още в началото ми заяви, че ако не изцеждам по 100-200гр след всяко кърмене, значи нямам кърма, аз изцеждах по 10на гр и изводът беше, че нямам кърма. Знаете човек как се чувства след раждане, а и да ти заяват това..... добре че си комуникарах и с въпросната приятелка, която четеше форума, с нея родихме с няколко дни разлика, та тя ми даде сили и увереност, че си имам кърма и всичко е наред. Тогава започнах и аз да чета форума и да следвам разните указания за увеличаване на лактацията и тн, които ми бяха по-скоро психологическа подкрепа, отколкото практическа, както и все още продължава да ме поддържа мисълта, че трябва да си хапвам добре, за да имам кърма, насадена пак от майка ми....
Майка ми, която е кърмила брат ми до 1 годинка, отбит насила естествено, е кърмила и бебе на своя приятелка и е изцеждала бая след кърмене. Та,майка ми още в началото ми заяви, че ако не изцеждам по 100-200гр след всяко кърмене, значи нямам кърма, аз изцеждах по 10на гр и изводът беше, че нямам кърма. Знаете човек как се чувства след раждане, а и да ти заяват това..... добре че си комуникарах и с въпросната приятелка, която четеше форума, с нея родихме с няколко дни разлика, та тя ми даде сили и увереност, че си имам кърма и всичко е наред. Тогава започнах и аз да чета форума и да следвам разните указания за увеличаване на лактацията и тн, които ми бяха по-скоро психологическа подкрепа, отколкото практическа, както и все още продължава да ме поддържа мисълта, че трябва да си хапвам добре, за да имам кърма, насадена пак от майка ми....
Значи да си кажа и аз - имах проблем с разбойника след 9 седмица, предизвикан от стрес.
Мисля че съм споменавала друг път причината, да не я коментирам сега.
Случи се така че се комбинира и с скок в растежа и се наложи известно време дохранване с формула, заместване на хранене и тн.
Тогава още нямах достъп до Форум (просто не знаех за съществуването му) и се справих с помощта на акушерката си - идваше да ми прави акупунктура, често кърмене на поискване, неуспешни опити за цедене, докато накрая се справихме с общи усилия и откарахме до края на 6 месец.
Тогава сина ми се отби при една криза - просто отказваше гърдата и толкова. Едва ли не с отвращение ме гледаше.
Сега съм решила като дойде третото, следвайки всички което изчетох тук и попълнила някои празноти в главата си, да откарам до 1 клас
Шегата настрана, но поне до годинката или колкото има желание
Мисля че съм споменавала друг път причината, да не я коментирам сега.
Случи се така че се комбинира и с скок в растежа и се наложи известно време дохранване с формула, заместване на хранене и тн.
Тогава още нямах достъп до Форум (просто не знаех за съществуването му) и се справих с помощта на акушерката си - идваше да ми прави акупунктура, често кърмене на поискване, неуспешни опити за цедене, докато накрая се справихме с общи усилия и откарахме до края на 6 месец.
Тогава сина ми се отби при една криза - просто отказваше гърдата и толкова. Едва ли не с отвращение ме гледаше.
Сега съм решила като дойде третото, следвайки всички което изчетох тук и попълнила някои празноти в главата си, да откарам до 1 клас
Шегата настрана, но поне до годинката или колкото има желание
Ходех на курс за бременни,където ни учеха,че през нощта бебето не ктрябва да се кърми,защото стомахчето имало нужда от почивка.Нооооо,открих този форум и благодарение на него и на силния сукателен рефлекс на Дани/и аз,като Джейд,не съм имала глам рагади или проблеми с гърдите/въпреки секциото,въпреки 3-те дена хранене от шише с големи дупки в родилния,кърмех мъничкия ми син по поискване и всичко се получи супер.И няма нищо по-лесно от това да си храниш детето когато поиска.Особено имайки предвид колко е приятно,когато слагаш една жива малка помпичка към препълнената гърда и какво облекчение настъпва!
Много пъти съм го заявявала – кърмя само благодарение на този форум и особено на Andrea$ . Аз съм от мамите дето постоянно се борят за кърма и все се сблъсквам с разни проблеми 
(то не бе мързеливо сучене и рефлукс, то не бяха смени на педиатри и съвети на гастроентролози). НО много е важно в критичен момент да имаш поне едно рамо да ти даде сигурност и подкрепа. Моята Голгота бе първата криза на растежа и от тогава някак нещата си идват на мястото. Не съм и предполагала че ще преборя няколко кризи и дори едно отбиване 
.
Та основен фактор е психичната и емоционална нагласа. Навсякъде около мен ме учат как по-бързо да напомпам детето си с изкуственяци, и не мога да разбера кога българските педиатри поне ще започнат да се интересуват от идеите за успешно кърмене...но да не почвам тази тема
. Аз съм от мамите дето постоянно се борят за кърма и все се сблъсквам с разни проблеми (то не бе мързеливо сучене и рефлукс, то не бяха смени на педиатри и съвети на гастроентролози). НО много е важно в критичен момент да имаш поне едно рамо да ти даде сигурност и подкрепа. Моята Голгота бе първата криза на растежа и от тогава някак нещата си идват на мястото. Не съм и предполагала че ще преборя няколко кризи и дори едно отбиване .Та основен фактор е психичната и емоционална нагласа. Навсякъде около мен ме учат как по-бързо да напомпам детето си с изкуственяци, и не мога да разбера кога българските педиатри поне ще започнат да се интересуват от идеите за успешно кърмене...но да не почвам тази тема
Кърменето или по-точно некърменето ще ми остане най-големия неуспех при отглеждането на първото ми дете (надявам се да имам и второ).От 6-я месец на бременноста започнах да чета форума, но останах без нет в 8-я месец.Не остана време да прочета подробности за кърменето освен "Как да поставяме правилно бебето на гърда" и подобни. Бях сигурна, че ще кърмя и не си представях, че ще имам проблем. Да, ама не!
В болницата тръгнаха добре нещата, а и лекарите ме насърчаваха.Проблемът според мен дойде от РЕЖИМА (стрикно кърмене на 3 часа) и умората. С татито сами си отглеждаме детето, та нямаше кой да помага.Втълпих си, че трябва да поддържам едва ли не стерилност в къщи: чистене, готвене, пране, гладене... абе пълна програма, плюс кърменето.Вече знам , че това ми беше втората грешка. След две седмици, бях като призрак, не вървях а лазех в някакво полубудно състояние. Бебка взе да се буди по-рано и вместо да я сложа на гърда реших, че има колики....а то детето гладно...Провал!
Скоро разбрах, че е недохранена, изпаднах в паника, че нямам кърма и почнах да се цедя и дохранвам(и кърмата и формулата с биберон, за да виждам колко яде). И така 3 и половина месеца.Когато си оправих компа, детето от два месеца хапваше и формула, и си беше направило режим и така...
С тръшкане и реване не става, трябва да имаш инфо. Още се чувствам виновна, че съм лишила детето от важно за него нещо, ама....ще ми мине.
За другия път съм подготвена. Аз и първия път си мислих така.
Само да добавя, че ми беше ужасно приятно да кърмя.
В болницата тръгнаха добре нещата, а и лекарите ме насърчаваха.Проблемът според мен дойде от РЕЖИМА (стрикно кърмене на 3 часа) и умората. С татито сами си отглеждаме детето, та нямаше кой да помага.Втълпих си, че трябва да поддържам едва ли не стерилност в къщи: чистене, готвене, пране, гладене... абе пълна програма, плюс кърменето.Вече знам , че това ми беше втората грешка. След две седмици, бях като призрак, не вървях а лазех в някакво полубудно състояние. Бебка взе да се буди по-рано и вместо да я сложа на гърда реших, че има колики....а то детето гладно...Провал!
Скоро разбрах, че е недохранена, изпаднах в паника, че нямам кърма и почнах да се цедя и дохранвам(и кърмата и формулата с биберон, за да виждам колко яде). И така 3 и половина месеца.Когато си оправих компа, детето от два месеца хапваше и формула, и си беше направило режим и така...
С тръшкане и реване не става, трябва да имаш инфо. Още се чувствам виновна, че съм лишила детето от важно за него нещо, ама....ще ми мине.
За другия път съм подготвена. Аз и първия път си мислих така.
Само да добавя, че ми беше ужасно приятно да кърмя.
Как съм се справила- с помощта на форума, естествено
Аз и друг път съм казвала, при мен имаше всички предпоставки за дълго и успешно кърмене, защото имам страхотна подкрепа от всички около мен.
На всичкото отгоре майка ми ми наду главата още докато бях бременна, че детето не бива да се храни под режим на три часа, защото заради този режим е създала чудовище в лицето на брат ми (чудовищното му се състои, че е станал много нервно бебе поради това, че тя го кара да яде, когато не е гладен, а пък като е гладен- не му дава, щот не е дошъл третия час 
и е станал супер ревлив).
И така почнах да кърмя с нагласата, че не е възможно да нямам кърма, че не трябва да спазвам режим и че всичко ще е наред. (няма да споменавам, че в болницата просто ми връчиха бебето и си излязоха и се налагаше да заложа на инстинкта си, за да я нахраня. нито че след това сто пъти ми я донесоха нахранена и аз се шашках от факта, че спи, а не иска да яде и добре че тогава беше гинеколожката ми, която ме успокои, че не е вярно, че зърната ми са лоши, то гладно ли е, ще захапе, а щом спи и не ще да суче, значи просто не му се яде и да не го мъча насила).
Първият проблем дойде с ненаддаването през първата седмица. Тогава обаче беше просто очевадно, че имам достатъчно кърма, затова теглих една на педиатърката, която ме караше да дохранвам ("за начало с изцедената кърма, пък после ще видим"), смених я и продължих по старому.
Вторият проблем беше лактационната криза. Не знам как бих реагирала, ако не ми се беше набило в главата прочетеното от форума за нея. Сигурно щях да се панирам. Обаче аз подкована отвсякъде, залепих се за бебата, тя сука два дни нон-стоп и нещата се оправиха.
Всъщност тия лактационни кризи са ми най-големия проблем и до днес. Просто няма начин след 2-3седмици нормално кърмене да не дойде ден, в който нямам достатъчно кърма и бебата е все гладна и нервна. Благодарение на информацията от форума обаче, стискам зъби, лежа цял ден с бебата в леглото и до два дни (аха, да си кажа, че ми е писнало, не издържам вече и мразя кърменето) нещата се оправят.
Така че- за мен поне справянето става предимно чрез наличие на подходяща информация и увереност в собствените си възможности.
Аз и друг път съм казвала, при мен имаше всички предпоставки за дълго и успешно кърмене, защото имам страхотна подкрепа от всички около мен.
На всичкото отгоре майка ми ми наду главата още докато бях бременна, че детето не бива да се храни под режим на три часа, защото заради този режим е създала чудовище в лицето на брат ми
(чудовищното му се състои, че е станал много нервно бебе поради това, че тя го кара да яде, когато не е гладен, а пък като е гладен- не му дава, щот не е дошъл третия час и е станал супер ревлив). И така почнах да кърмя с нагласата, че не е възможно да нямам кърма, че не трябва да спазвам режим и че всичко ще е наред. (няма да споменавам, че в болницата просто ми връчиха бебето и си излязоха и се налагаше да заложа на инстинкта си, за да я нахраня. нито че след това сто пъти ми я донесоха нахранена и аз се шашках от факта, че спи, а не иска да яде и добре че тогава беше гинеколожката ми, която ме успокои, че не е вярно, че зърната ми са лоши, то гладно ли е, ще захапе, а щом спи и не ще да суче, значи просто не му се яде и да не го мъча насила).
Първият проблем дойде с ненаддаването през първата седмица. Тогава обаче беше просто очевадно, че имам достатъчно кърма, затова теглих една на педиатърката, която ме караше да дохранвам ("за начало с изцедената кърма, пък после ще видим"
), смених я и продължих по старому.Вторият проблем беше лактационната криза. Не знам как бих реагирала, ако не ми се беше набило в главата прочетеното от форума за нея. Сигурно щях да се панирам. Обаче аз подкована отвсякъде, залепих се за бебата, тя сука два дни нон-стоп и нещата се оправиха.
Всъщност тия лактационни кризи са ми най-големия проблем и до днес. Просто няма начин след 2-3седмици нормално кърмене да не дойде ден, в който нямам достатъчно кърма и бебата е все гладна и нервна. Благодарение на информацията от форума обаче, стискам зъби, лежа цял ден с бебата в леглото и до два дни (аха, да си кажа, че ми е писнало, не издържам вече и мразя кърменето
) нещата се оправят.Така че- за мен поне справянето става предимно чрез наличие на подходяща информация и увереност в собствените си възможности
.
И аз кърмя все още благодарение на форума!След като ни изписаха от болницата започнахме да се гледаме според съветите на педиатъра-хранене на 3 часа, между храненето вода и чай. Като съвета от педито беше:"Не го гледай че отваря устата, то не е гладно, те всички бебета така правят, чакай си 3-те часа.."От 31-я ден започнахме чинно сокчетата от морков и ябълка. В резултат около 40 ден започна да не ми стига кърмата. Цял ден се цедях, за да имам вечерта с какво да го дохраня. Тогава някъде ми прекарах интернет, а аз обожавам да се ровя и попаднах на този форум. Цял ден четох, вечерта не спах...Всичко беше напълно различно от това което казваше педито. На другия ден плахо предложих на домочадието да пробваме кърменето на поискване. В началото не бяха съгласни, уговорката беше да е за 1 седмица, ама на като минаха от раз коликите, Съни като стана един спокоеен и така си караме и досега. 
Благодарение на форума минахме кърмаческите кризи, стачките, почнахме захранването(след 5 месец )...абе всички екстри! Благодаря ви мами че ви има и най-вече съм благодарна на Бу за огромното количество информация и самоотверженост!
Благодарение на форума минахме кърмаческите кризи, стачките, почнахме захранването(след 5 месец )...абе всички екстри! Благодаря ви мами че ви има и най-вече съм благодарна на Бу за огромното количество информация и самоотверженост! 
Ами май и аз съм от майките, които могат да кажат, че нямат проблеми с кърменето. Поне за сега 
Баткото го кърмих до 10 месеца, като захраних по бг-схемата, давах вода и т.н. Голям инат съм и докторката като каза режим, а и в книгата на Л.трифонова това пишеше - режим ще е. След 40-я ден спрях нощното кърмене, давах вода. Ради беше доста неспокойно бебе, не искаше да спи много много. Сега си мисля, че всичко се е дължало на наложения режим. Иначе кърма си имах, но и доизцеждах до 6-я месец след всяко ядене гърдата от която е ял. А той беше лакомчо и не съм имала проблеми нито с наддаване, нито със засукването и с рагади и други такива. Накрая с всичкия си акъл пропуших когато той беше на около 6 месеца и към 10-я месец кърмата сама си спря - накрая кърмех сутрин към 7 колкото има и към 8 давах попара.
Сега попивам всичко от Библиотеката и от Кърмаческия форум. Май и аз съм станала "сектантка" - опитвам се да образовам майките около мен на площадката Храня Гого на поискване, яде нощно време, вода не давам. Майка ми се изуми, че не цедя и че не давам нито сок, нито пюре. Бебо е определено е по-спокоен от батко си (може и по принцип да си е така) - яде когато поиска, сам си направи режим. Както бях чела някъде - режим ДА, но НЕ и график Ще видим до кога ще откараме, но захранването определено ще го отложим до към 6-я месец.
А колкото до това дали ми е приятно - да, много. Като видиш бебо с какво настървение търси гърдата и как блаженно засуква - няма по-хубаво нещо от това.
Благодаря на всички Ви, че ви има и че си помагаме взаимно
Баткото го кърмих до 10 месеца, като захраних по бг-схемата, давах вода и т.н. Голям инат съм и докторката като каза режим, а и в книгата на Л.трифонова това пишеше - режим ще е. След 40-я ден спрях нощното кърмене, давах вода. Ради беше доста неспокойно бебе, не искаше да спи много много. Сега си мисля, че всичко се е дължало на наложения режим. Иначе кърма си имах, но и доизцеждах до 6-я месец след всяко ядене гърдата от която е ял. А той беше лакомчо и не съм имала проблеми нито с наддаване, нито със засукването и с рагади и други такива. Накрая с всичкия си акъл пропуших когато той беше на около 6 месеца
и към 10-я месец кърмата сама си спря - накрая кърмех сутрин към 7 колкото има и към 8 давах попара. Сега попивам всичко от Библиотеката и от Кърмаческия форум. Май и аз съм станала "сектантка" - опитвам се да образовам майките около мен на площадката
Храня Гого на поискване, яде нощно време, вода не давам. Майка ми се изуми, че не цедя и че не давам нито сок, нито пюре. Бебо е определено е по-спокоен от батко си (може и по принцип да си е така) - яде когато поиска, сам си направи режим. Както бях чела някъде - режим ДА, но НЕ и график Ще видим до кога ще откараме, но захранването определено ще го отложим до към 6-я месец.А колкото до това дали ми е приятно - да, много. Като видиш бебо с какво настървение търси гърдата и как блаженно засуква - няма по-хубаво нещо от това.
Благодаря на всички Ви, че ви има и че си помагаме взаимно