Публикувана: 2 окт. 2009, 17:00 ч.
Последно мнение: 1 май 2010, 20:29 ч.

Колко време след раздялата ,допуснахте друг мъж до себе си ?

9 750
46
1

# 15 9 окт. 2009, 12:25 ч.

Мнения: 13

Цитат на: Mariq.Stoicheva в пт, 09 окт 2009, 12:05

Цитат на: bright71 в пт, 09 окт 2009, 12:03

разделени сме от една година ,че и малко вече,но емоционално не съм допуснала мъж до себе си- само краткотрайни секс връзки,а когато поискат нещо повече просто блокирам и първо си мисля как моето опако дете ще реагира на външен човек,а и не на последно място се сещам за всички неприятни моменти с БНД и някак не ми се ще да рискувам- но си мисля,че ще дойде ден,когато умът ще спре да ме слуша,а ще послуша сърцето ми Simple Smile

само да спра да се навивам ,че всички мъже са еднакви newsm78

Различни ли са? Thinking

не питай мен аз още си се навивам Simple Smile

# 16 10 окт. 2009, 09:22 ч.

София
Мнения: 3 648

Аз допуснах и преди раздялата - физическата, а 5 месеца след емоционалната. Беше въпрос на живот и смърт - вече бях на изчезване, като болна от рак, с ниско самочувствие и преливаща от любов към любовта!

# 17 10 окт. 2009, 09:32 ч.

Мнения: 2 175

Аз си бях с него от 2 г. преди да се разделя..
Но "раздялата" нямаше нищо общо с него..
Дадох му шанс да се одръпне, защото вече нямаше да сме "равноправни"..но той остана...
Сега не мога да си представя живота без него..

# 18 10 окт. 2009, 23:56 ч.

Мнения: 418

При мен се случи чак след 4 години и половина след раздалата с бившия ми съпруг,
отначало плахо , а после с пълна сила реших да се позабавлявам с живота, който ми беше предоставен и който не бях искала.../т.е. да остана сама със себе си/...
На по късен етап разбрах че игричките не ме вълнуват особен но и искам да съм си аз и да съм си само с един и обвързана... но за съжаление още 2 год не го срещнах ... докато случайно един ден без да искаме се засякохме ... и сега вече сме заедно след няколко дни ни е сватбата , а след месец и нещо ще ни се роди детенце/ да ни е живичко и здравичко Praynig

/
Живота продължава момичета!!!
Той не е само безкраен купон!!!
А и е отговорност... аз го приемам такъв какъвто е ... Peace

# 19 11 окт. 2009, 12:11 ч.

Мнения: 2 723

7 месеца след физическата раздяла.
Но емоционално бяхме разделени от доста време.

В тази връзка, ако не можеш емоционално да се оттърсиш от една връзка няма никакъв смисъл да търсиш нова.

# 20 12 окт. 2009, 09:44 ч.

Мнения: 3 611

Фактическата раздяла със съпружеското тяло дойде години след душевната такава. И двамата не виждахме смисъл, но и двамата изпитвахме известен страх да поемем по пътя си сами. Така, че сърцето ми беше свободно и готово за една нова връзка и една нова любов.
В началото не исках сериозна връзка, но ето вече над година сме заедно. В негово лице виждам мъж и приятел. И това ми е достатъчно. Детето ми си има баща - хубав, лош - какъвто е - баща му е.

И директен отговор на въпроса ти - още не си бях доизнесла багажа от семейното жилище... Mr. Green

# 21 12 окт. 2009, 15:13 ч.

София
Мнения: 4 884

Емоционално се чувствах сама много отдавна, физически-също. Бях омъжена, но празна във всяко едно отношение. И тъй като още броени дни ще съм в редиците на семейните жени, фактически не се вписвам в стандартите на тази тема.
Напуснах го през май тази година, последните две години не бяхме семейство. Някъде през април срещнах друг мъж. Това вероятно донякъде повлия на решението ми да загърбя самотния си и тъжен живот с пияница, и да се впусна в една нова и непозната връзка.
Дотук минаха шест месеца, откакто сме заедно. Помага ми, свикваме с недостатъците си и мисля, че може би се обичаме. Какво точно ще се случи занапред, не искам и да зная ..................

# 22 15 окт. 2009, 11:25 ч.

Мнения: 14

Наистина е много трудно, но нищо не може да се сравни с първата любов, не бива да си уплашена! А за баща - не търси баща на дъщеря си! Търси човек, достоен да застане до теб, някой, с когото да се чувстваш щастлива, и дори само да присъства в стаята, да се чувстваш прегърната. Дъщеря ти ще порасне и ще отлети от теб, но ти сигурно ще имаш нужда от другар в живота, колкото и старомодно да звучи. На различните хора им отнема различно време, за мен беше много тежка раздялата, имах и мимолетни някакви авантюри, но година по-късно срещнах човек, който ме допълва. Времето ще покаже дали ще останем заедно, но най-важното е да знаеш, че каквото и да се случи, трябва да мислиш за щастието на дъщеря ти и за своето собствено поотделно. От друга страна, децата са като лакмус - ако хареса приятеля ти, значи е той! Simple Smile

# 23 26 окт. 2009, 14:08 ч.

Мнения: 274

Цитат на: Офи в чт, 08 окт 2009, 16:00

Може би като мине малко време нещата ще се променят... не знам. Но със сигурност целенасочено няма да си търся партньор. Ако нещо се случи някога, ако успея да се доверя отново... тогава ще му мисля.
За сега съм пас. Емоционално съм кастрирана.

Да, и аз така се чувствам, все още съм влюбена в бившия и не мога да допусна друг засега.

# 24 26 окт. 2009, 14:21 ч.

Мнения: 37

При мен тръгнаха много трудно нещата . Чувствах вина ,бях още влюбена....постепенно някак се примирих и след дълъг развод прекратихме окончателно всичко . Сега вече имам връзка с по-млад мъж от мен . Дано този път се получат нещата.

# 25 26 окт. 2009, 15:10 ч.

Мнения: X

3 години и половина даже добавям отзад.....
толкоз, ни повече, ни по-малко newsm78

# 26 26 окт. 2009, 15:59 ч.

Italia
Мнения: 1 059

Aз смата съм дете на разведени родители и знам, че никой не може да замени бащата. Друг мъж до себе си допуснах доста бързо, но още имам страх от сериозна връзка - едно е да прекараме някой уикенд заедно, да излезем няко вечер, но за съжителство и дума не може да става Crossing Arms

# 27 27 окт. 2009, 10:08 ч.

zdraveite,vizdam ,4e ne samo az sum minala po tozi put.az su6o kato pove4eto tuk si milseh ,4e sled ravoda zivota mi e svur6il.ne se hraneh,nemozeh da spq,kre6qh na deteto,za koeto vinagi 6e suzalqvam ,4e sum pravila,no qvno tova sa bili simptomite na dulbokata depresiq.izvednuz ostanah i bez priqteli za6oto za 13 godini suzitelstvo vsi4kite bqha ob6i,a sled razdqlata gi be6e strah daze da govorqt s men.zapo4nah da pol;zvam 4ata ,kato sredstvo da se priob6q kum virtualnoto ob6estvo.do posledno sum si mislela ,4e e na4in edinstveno da zapulvam vremeto,v koeto taka i postoqnno misleh za NEGO,za tova dali postupih pravilno kato si trugnah,za deteto-dali da ne prostq otnovo zaradi nego vupreki sredstvata i nervite hvurleni v suda.v neta sre6ah razli4ni hora.edni bqha seriozni ,dr.- malko nagli,no nali samo pi6e6 -moze vseki da govori kakvoto si iska.zavurzah priqtelstva,suvsem neangazira6i.ima6e hora ,koito prosto iskaha da spodelqt s nqkoi.taka razbrah ,4e ima i muze sus surca,4iito polovinki stra6no nepo4teno sa postupili.tam se zapoznah i s nastoq6iqt mi partnqor.ne sum go tursila.prosto nqkolko repliki,sre6a ,kafe,dulgi razgovori.v na4aloto 1-2 puti sedmi4no,a posle vseki den,vsqka svobodna minuta.be6e mi priqtna kompaniqta mu,no go priemah kato mnogo dobur priqtel.spodelqh.izob6o ne sum mislela za intimnost.sle d 3 meseca i tova se slu4i.poiska da se zapoznae s deteto-a za otbelqzvane e,4e tq mnogo go haresa.toi se durzi dobre s neq,vupreki ,4e tq kara stra6en pubertet,no toi i vliza v polozenieto.kupihme si i ku6a zaedno.sega planuvame dete.6astliva sum ,4e pti4kata kacna i na moeto ramo.sravnenie m/u 2-ta muze i duma nemoze da stava.sega kato analiziram ne6ata,nemoga da si predstavq ,4e az sum zivqla prez cqloto v reme v edin ko6mar.pozelavam na vsi4ki razvedeni da ne suzalqvat za napravenata kra4ka,da si povi6at samo4uvstvieto i da gledat napred.neotbluskvaite horata do sebe si.nikoi neznae kude se krie 6astieto.az sum ot pleven.ako nqkoi iska da mi pi6e e-mail:vanq_78@mail.bg