В такова семйство съм живяла, съпругът ми мисли като мен и така ни е добре. В крайна сметка - всеки да живее, както му харесва.
Понякога, когато вкарам пари в семейния бюджет, съм ги разпределяла изцяло да покрият някакви нужди на детенце и мъжо без да се замисля, че от това, че съм изкарала нещо, не остава абсолютно нищо за мен. Просто както са казали и преди мен - в нашето семейство не сме аз и той, а сме НИЕ. От друга страна, когато той вземе заплатата и аз съм искала нещо, съм му казвала, че отиваме да вземем "еди си какво" и сме тръгвали без обяснения, без въпроси, без нищо и на никого това не е било странно. Такива сме си ние в това отношение.
П. С. Имаше някаква тема, че всички си изтъкват, че в семействата им нещата 100% са О. К. Не това целя с постовете си. Просто отговарям на теми, които на мен ми се струват важни и ако в най-важните отношения двама души не си паснат, тогава няма как да живеят лесно заедно. Добре е, че с мъжо гледаме в една посока и сме се взели такива, че да нямаме съществени различия, които биха пречили на съжителството ни и именно това е най-важното в едно семейство (освен любовта, разбира се).