синдром на Уест

  • 50 864
  • 50
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
 Казвам се Ивайло Петров от София,
 имам син на 3г ,казва се Иво и е
 болен от Туберозна склероза с епи-
 лепсия .Лекуваме го от 3г. с кла-
сическа медицина и силни лекарства като Сабрил, Конволекс,
 Трилептал и др, но пристъпите не
 спират и за ден.Моля за някакъв съвет или надежда.

 с уважение:г-н Петров

# 1
  • Мнения: 314
Здравей Цвети79!
Съжалявам че е такова положението и при вас и при други също.
Моят син е също на 3 г и също със симптоматична епи .
За Уеста много мами тук имат опит но сега като че ли повечето хора са на почивки.Дано се включи някой,
но разкажи повече за състоянието на детенце ,за лекуващите лекари.
Доколкото знам Уест е в по-малка възраст после пристъпите стават други.Зная че някой доста успешно са използували синактен.
За съжаление има случаи в които епито остава резистентна но това не значи че при вас е така.
Трябва да се търсят начини.Успех ви желая.

# 2
  • Мнения: 87
Цвети 79,за съжаление не мога да ти дам надежда.Моят син е на 5 и е с Уест.Късно разбрах че стрясканията преди заспиване са пристъпи.На 3м. изкара тежка Бронхо пневмония,след това се обезводни след вирус с разстройсво и голяма доза лекарска грешка.Иот там започнаха проблемите.До навършване на 6м. не наддаваше на тегло и не правеше нищо от това , което трябва да прави едно нормално дете,а ръцете просто не бяха негови.Лекаря ме успокояваше,че нещата се бавели защото боледувал често.Някъде по това време пак беше с нещо вирусно отидох при една педиатърка и тя като го видя веднага ме прати в Пловдив на Невролог.Лекарката се усъмни в нещо неврологично заради това че е роден със секцио, макар да нямаше проблеми.Назначи лекарства ,масажи на ръцете и среща след месец.Аз обаче не исках да повярвам че детето ми има сериозно заболяване и направих консултация с един възрастен невролог с име.Той каза че имаме Рахит и започна да го лекува.След 2м. трябваше пак да отидем,но той починал.Срам не срам се върнах при първата лекарка и то без никакво подобрение.Тя ни прие във ВМИ Пловдив където работи.Още на втория ден след ЕЕГ му поставиха диагнозата и започнахме Синактен.Пристъписе спряха на следващия ден.По време на престоя /40 дни/започна да посяга с ръце и да му избиват зъби един след друг.Продължихме курса със Синактен 3м..После започнахме Депакин и Ривотрил.След време сменихме Ривотрила с Радедорм та и до днес.За мозъка редуваме периодично Ноотропил,Брейн Бустер и Биокалций на Тянши.Въпреки че няма пристъпи е с много тежка умствена и физическа задръжка.От скоро прави по няколко крачки и казва по 3-4 смислени думи.
 Започнах с това че не мога да ти дам надежда,но и аз продължавам да се надявам,че чудото един ден ще стане.Затова:НАДЯВАЙ СЕ!ВСИЧКИ СЕ НАДЯВАЙТЕ И ВЯРВАЙТЕ ,ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ!НАЛИ НАДЕЖДАТА УМИРАЛА ПОСЛЕДНА!

# 3
  • Мнения: 8
Здравейте!
Синът ни Камен също е с тази диагноза.За разлика обаче от повечето случаи при него пристапите започнаха между  годинка и годинка и половина, защото и ние се чудехме какво става. Детето  се роди недоносено, направил е мозъчен кръвоизлив и има увреждане. Ние живеем във  Варна и първоначално се обрущахме към местните невролози, но пиеше лекарства без да спират гърчовете-даже се усилваха. През септември миналата година отидохме при Литвиненко в София. Веднага ни вкара в болницата, направиха изследвания на Камен и Слава Богу имаше останал Синактен от някакво друго дете и започнахме с инжекциите. Бяха 10 много тежки дни, но ни помогнаха и оттогава няма пристапи.

# 4
  • в полите на Балкана
  • Мнения: 3 462
Момичета и момчета ето тема за рехабилитация при синдром на Уест и Епилепсия . Там пишат много отговорни родители, които ще ви помогнат да откриете отговорите на въпросите си. Peace

# 5
  • Мнения: 7
Здравейте всички.Детето ми е на 11 месеца,недоносена е 3 месеца.Двигателното и състояние е отлично,не знам дали ние хванахме рано болестта,или си е такава самата болест.След първата и настинка(миналата седмица)и изписаха едни капки,и започна да си вдига ръцете все едно се стряска.Помислихме че е нещо дребно,но решихме веднага да се консултираме с невролог(доц.Иванов-Пловдив),понеже около 1-2 пъти на ден правеше серии по 10-на пъти.Той постави диагноза синдром на Уест.Според доцента 70 процента се овладявал този синдром(къкво значи да се овладее),прочетох много форуми,аз не съм намерил едно дете да е излекувано.Направихме еег,което не било много добре(така се изрази).Чета за този синдром че децата получават припадъци,да ама моето дете дори по време на тези...припадъци(за мен нещо като тикове),ме следи с очи и въобще не бих казал че е някакъв припадък.В момента е на Депакин,но тези симптоми се увеличиха.Сега прави по 3-4 серий по 30-35 пъти.Има много теми и форуми за синдрома,но никой не казва да се е оправил всеки пише на къкви лекарства е,но никой не казва има ли излекувано дете в крайна сметка.За тези лекарства разбрах че са с много странични ефекти,но за колко време се пият.Дъщеря ми в момента ако спре да вдига ръце,колко време трябва да ги пие,има ли опасност да станат по зле нещата,защото освен тези пристъпи в момента си е апсолютно адекватна,и в добро здраве.Четох за деца на който им се уврежда зрение,слух,това от лекарства ли е или от развитие на болеста.В крайна сметка има ли някой да се похвали че детето му е преминало през тази болест,без увреждания и без лекарства.

# 6
  • Мнения: 1 193
Здравей Стенли, синдром на Уест е тежка диагноза.Толкова тежка че си мислех че е дошъл края на света.Трябват ти много сили докато намериш точния лекар с точното лечение.Но се намира.Всяко дете се повлиява различно,увредата която остава е в различна степен.Някъде четох че тази епилепсия се израства, преминава в друга и наистина при нас така стана.Щом не се повлиявате от лечението, веднага търси друг невролог с други предложения.Аз така чаках да се повлияе 8 мес., голяма моя грешка.Но и никой не ми беше казал че това е епилепсия.Не искам да си спомням.Така че, успех.Винаги нещата могат да станат по- зле, но и винаги може да се появи светлина в тунела.

# 7
  • Мнения: 7
Къкво стана при вас,как премина в друга степен,някъкви симптоми усетихте ли?В крайна сметка детето влоши ли се?На какъв момент сте в момента на лечение?

# 8
  • Ямбол
  • Мнения: 248
Браво бебоче,много точно си го обяснила Уеста!Стенли наистина не губи време и действай.В сарат тема епилепсия 12 има писано за лекаеите в софия,за съжаление са малко там можеш д апрочетеш за тях.всеки е писал кои от кои е доволен.И аз съм чела че уеста мина в друг вид епилепсия след време,но никъде не съм срещала че се лекува напълно,съжалявам и аз много се надявах като ми я поставиха на малкия тои бе на почти 1 годинка,но като чета ту и там и малко надеждите ми си сложиха крила и отлетяха.сега се надявам да овладеем нещата с лекарствата и да почнем да правим рехабилитация,защото малкия е и с ДЦП и епилепсията ни бе капака на тенджерата,дет се вика.Успех ви желая!

# 9
  • Мнения: 13
Здравейте.
Моето детенце е с поставена диагноза синдром на Вест още като беше на 2 месеца сега е на 8 месеца. В действителност гърчовете могат да бъдат разновидни както и детето да прави различни наподобяващи  гърч движения.с времето разбира се ги различаваме.В началото ние приемахме Конвулекс и ни повлия добре, 3 месеца не беше правил.От 2 месеца отново се борим но нещата не вървят благоприятно след като ни прибавиха втори препарат (силата и броят нарастнаха явно не му понесе)
тъй като ние сега сме в  Москва и провеждаме лечение на детето с аминокселини пред нас стои трудното решение какво трябва да направим.
Ще бъда благодарна да споделите какво знаете за причините които биха провикирали гърчове  в тази възраст (освен че просто е дошъл момента отново да започнат)

Последна редакция: пт, 24 сеп 2010, 13:03 от iskrica_nadejda

# 10
  • Мнения: 13
Стеннли това което аз знам е че лекарствата трябва да се пият поне 3 години след последните прояви.
И на мен ми изглеждаха не чак толкова страшни но информацията която изчетох някак си ме............относно гърчовете които правите  (както и ние) вероятно траят само няколко секунди затова и не се забелязва липса на адекватно поведение но независимо от това не е добре да ги прави.  Надявам се да намерите най-подходщото лекарство и да увладеете гърчовете.Пожелавам го и на нас тъй като  и ние вървим по този път.


Здравейте всички.Детето ми е на 11 месеца,недоносена е 3 месеца.Двигателното и състояние е отлично,не знам дали ние хванахме рано болестта,или си е такава самата болест.След първата и настинка(миналата седмица)и изписаха едни капки,и започна да си вдига ръцете все едно се стряска.Помислихме че е нещо дребно,но решихме веднага да се консултираме с невролог(доц.Иванов-Пловдив),понеже около 1-2 пъти на ден правеше серии по 10-на пъти.Той постави диагноза синдром на Уест.Според доцента 70 процента се овладявал този синдром(къкво значи да се овладее),прочетох много форуми,аз не съм намерил едно дете да е излекувано.Направихме еег,което не било много добре(така се изрази).Чета за този синдром че децата получават припадъци,да ама моето дете дори по време на тези...припадъци(за мен нещо като тикове),ме следи с очи и въобще не бих казал че е някакъв припадък.В момента е на Депакин,но тези симптоми се увеличиха.Сега прави по 3-4 серий по 30-35 пъти.Има много теми и форуми за синдрома,но никой не казва да се е оправил всеки пише на къкви лекарства е,но никой не казва има ли излекувано дете в крайна сметка.За тези лекарства разбрах че са с много странични ефекти,но за колко време се пият.Дъщеря ми в момента ако спре да вдига ръце,колко време трябва да ги пие,има ли опасност да станат по зле нещата,защото освен тези пристъпи в момента си е апсолютно адекватна,и в добро здраве.Четох за деца на който им се уврежда зрение,слух,това от лекарства ли е или от развитие на болеста.В крайна сметка има ли някой да се похвали че детето му е преминало през тази болест,без увреждания и без лекарства.

Последна редакция: пт, 24 сеп 2010, 13:04 от iskrica_nadejda

# 11
  • Мнения: 13
Надявам се да не пркалявам с писането но нашата диагноза е доста тежка .Лидуна, ние също сме с ДЦП и епилепсия .Тъй като знам колко е важна рехабилитацията те съветвам да se консултираш отново за нея.Тук в Москва ми казаха че мога да правя определена гимнастика в къщи която включва около 20 мин упражнения на голяма фитнес топка (тъй като при малката главата виси надолу и не е добре за епилепсията)  и 7 упражнеия върху маса за финната моторика, правехме и терапия на Воит но засега не му я правя тъй като в България ме посъветваха така (тук смятат обратното) малко се пообърках но вероятно ще я започнем като мине малко време,
Упражненията с топката са много приятни Simple Smile

Последна редакция: пт, 24 сеп 2010, 13:07 от iskrica_nadejda

# 12
  • Ямбол
  • Мнения: 248
да това с топката ни го правиха в педиатрията в София 1 ден и на другия направихме гърч.Нашия рехабилитатор март като го извикахме започна с много леки движения,като масажче,малкия с еразтопяваше през цялото време,гуцаше смееше се.Много у хареса и навсякъде има гъдел и докато го пипнат и тои е готов с 1 голяма усмивка.И тогава човечеца го мачкаш е постепенно докато стигнеше 0.30мин.не го е натоварвал повече.А воитата аз знам от нашите лекари че е противопоказна при епилепсия.Габисами вие как сте сега.Явно диагнозите ни са еднакви и се борим с един и същ проблем.От кога сте в Москва?Колко време ще бъдетет там.Прати ми линк да разгледам болницата и да прочета за нея?Имате ли пристъпи сега?Защо имам малкия такива проблеми?Ранно раждане ли имате?И ако имаш възможност пиши на кирилица.

# 13
  • Мнения: 13
здравеи в нашата епикриза диагнозата е следната.вродена инфекция в резултат на което външна и вътрешна хидроцефалия (не прогресираща) ,атрофия на мозъчната структора множество калцификати,микроцефалия.
3 месеца ни бяха отшумяли напълно гърчовете като приемахме само конвулекс. Тук В Москва сме вече 3 мецеца (не специално заради детето) и провеждаме лечение с аминокисилини в Примавера Медика .Преди 2 месеца отново започна да прави по 3-4 през няколко дена и увеличихме дозата на Конвулекса така започна да прави  всеки ден до средно 10 пати на ден. Ходихме на консултация при наи добрия невролог в Москва и тои ни изписа кепра . два дена по късно гърчовете ни се увеличиха до 50 на ден.Сега постепено спираме кепрата както и лечението с аминокиселини.Не сам обедена в това лечение голяма е вероятноста гърчовете да са провиокирани и от него но това което ни се подобри през това време беше че мускулния му тонус се нормализира ,започна да проследява повече както и ни се оправи слуха (носихме апарати  които ни изписаха в българия като там резултатите  в продължение на 5 месеца показваха че детео не чува) това е голямо постижение за нас. Незнам кое е в резултат на лечението и кое е просто че детето си расте .
Сте се радвам ако мога да ви бъда полезна с нещо от тук.Предстои ни да се варнем в Бг за около 10 дена след което отново ште се варнем в Москва
Ние кореспонираме с различни болници от цял свят за различни методи и т.н но не сме взели решение какво ште правим от тук нататйк. Сега за нас е наи важно да се преборим с епилепсията. За нея знам освен класическото лечение има и други алтернативни.

Вашата диагноза каква е?Какво можете и неможете да правите и съвсем нищо ли не правите в къщи? Какви са ви плановете за лечението на детенце?

 
 

# 14
  • Мнения: 13
propusnah da kaja che pri konsultanziqta ni s dr Chavdarov v sofiq  ni sloji diagnoza Centralno kordinacionno smushtenie 3 stepen no tuk  v moskva ni vodqt DCP kvadrepareza piramidalna forma

 saita na bolnicata za lechenie s Aminokiselini e www.primavera.ru

# 15
  • Мнения: 11
Здравейте мили мами.
На детенцето ми бяха поставили диагноза Синдром на уест когато то заповаше 6-тия си месец диагнозата беше поставена от д-р Станчева от педиатрията и в последствие потвардена от д-р Христова и д-р Летвиненко.Поради наши съмнения ние отодохме в болница CHARITE в Берлин, Германия.Там диагнозата беше напълно отхвърлена.Искам да се обарна към всички родители с такива проблеми и да им препорачам че ако имат възможност да отидат в чужбина и да не се доверяват на нашите "добри" лекари тук,защото лекарствата които се дават са много силни и допълнително обременяват детето си. да допълня че тъй като отидохме на контролен преглед при доц.Иванов от Пловдив след като видя подписаната епикриза от д-р Христова той се съгласи с нея без да обръща внимание на епикризата от германия.просто наште лекари са един затворен кръг и никой от тях не смее да отхвърли вече поставена диагноза от свой колега.ако въпреки това някои родители искат да дават от тези лекарства ние имаме Sabril, Cynachten i Diamox нека ми пишат на лични.

# 16
  • Мнения: 1 271
Не искам да си мислиш че се заяждам, просто от смяна на много лекарства с нашите деца без да имат ефект ще те питам - а каква терапия изписаха германците?
И има ли ефект от нея?

# 17
  • Мнения: 1 040
Аз също искам да попитам какво ви е притеснило в поведението на детето,че сте обиколили най-добрите лекари и всички са потвърдили синдром на уест,правихте ли еег,какво ви казаха немците,там правихте ли изследвания!Ако обичаш разкажи по-подробно!

# 18
  • Мнения: 382
Писах ти на ЛС.

# 19
  • Мнения: 314
Присъединявам се към молбата на другите мами за повече инфо, без значение тук ли или на лични.

# 20
  • В една Дупка.
  • Мнения: 629
А защо на лични.. Crossing Arms опиши ако можеш всичко тук, на някой може да помогнеш. Нали затова е форума.

# 21
  • Мнения: 1
Племенника ми също е с проблеми от това естество, но казаха СЪМНЕНИЕ за Уест, така и не потвърдиха диагноза, а лекуваха симптоматично. Направиха му курс синектен и на осмата инжекция спря с гърчовете, но детето не ми изглежда добре.

# 22
  • Мнения: 1
Здравейте всички.Детето ми е на 11 месеца,недоносена е 3 месеца.Двигателното и състояние е отлично,не знам дали ние хванахме рано болестта,или си е такава самата болест.След първата и настинка(миналата седмица)и изписаха едни капки,и започна да си вдига ръцете все едно се стряска.Помислихме че е нещо дребно,но решихме веднага да се консултираме с невролог(доц.Иванов-Пловдив),понеже около 1-2 пъти на ден правеше серии по 10-на пъти.Той постави диагноза синдром на Уест.Според доцента 70 процента се овладявал този синдром(къкво значи да се овладее),прочетох много форуми,аз не съм намерил едно дете да е излекувано.Направихме еег,което не било много добре(така се изрази).Чета за този синдром че децата получават припадъци,да ама моето дете дори по време на тези...припадъци(за мен нещо като тикове),ме следи с очи и въобще не бих казал че е някакъв припадък.В момента е на Депакин,но тези симптоми се увеличиха.Сега прави по 3-4 серий по 30-35 пъти.Има много теми и форуми за синдрома,но никой не казва да се е оправил всеки пише на къкви лекарства е,но никой не казва има ли излекувано дете в крайна сметка.За тези лекарства разбрах че са с много странични ефекти,но за колко време се пият.Дъщеря ми в момента ако спре да вдига ръце,колко време трябва да ги пие,има ли опасност да станат по зле нещата,защото освен тези пристъпи в момента си е апсолютно адекватна,и в добро здраве.Четох за деца на който им се уврежда зрение,слух,това от лекарства ли е или от развитие на болеста.В крайна сметка има ли някой да се похвали че детето му е преминало през тази болест,без увреждания и без лекарства.
Здравей, Стеннли
Дъщеря ми е на 6г, когато беше на 8месеца й поставиха диагноза Синдром на Уест.В началото и ние не разбрахме, че това са някакъв вид пристъпи, и мина около месец до като се коснултираме с невролог.Бяха предимно през ноща, събуждаше се ,  правеше ги и пак заспиваш.След това започнаха и през ноща и през деня.Състояха се в пресвиване на тялото и опъване на пред на крайниците.Когато ни приеха в София започнаха лечение със Синактен инжекцийи на втория ден пристъпите спряха(10 дневно лечение), после Сабрил и накрая Депакин.Него го пи три години.Дефакто от 2005г.е без пристъпи, а от 2008г. е без лекарства.Когато минаха три години без пристъпи доктора спря Депакина.Беше някъде на 1г когато започна да прави крачки самостоятелно, след това не искаше, все трябваше с нещо да я примамвам, и така лека-по лека на три години ходеше сама.И сега походката й не е много добра, но с нищо не й пречи.Не може да говори, казва няколко срички, от делни звуци изговаря, но инъче всичко разбира.Изпълнява това което се иска от нея.Общува ме доста добре, защото тя много показателно изразява това което иска или не иска.Посещаваше детска ясла, след  това и специализирана градина, където е и все още, защото не е готова за училище.Беше на 1г и половина някъде, когато започнахме работа с психолог и логопед, та до днес.Да, изостава в развитието си, спрямо свойте връстници, не може да прави всичко онова което те с лекота умеят.Но тя е е дно усмихнато и много, много щастливо дете, може да се зарадва на толкова мънички неща...Сега се води предучилищна, не знам как ще се развият нещата следващата година и две, когато ще дойде време за училище.
    Надявам се да съм ти била полезна.Пожелавам ви успех, много вяра и сила за напред! Simple Smile

# 23
  • Мнения: 1 193
Mari04 от кога чакам такъв пост.Положителен, с много надежда за нас.Стопли ми душата.Благодаря ти, че  си с нас.

# 24
  • София
  • Мнения: 963
Здравейте, искам да попитам има ли дечица, при които пристъпите да са започнали само в заспало състояние? Веднага ли забелязахте промени в поведението им или на по-късен етап?
Синът ми е на 1 г., кор. възраст 9 мес. с поставена диагноза ДЦП - спастична двойна хемипареза. Засега е с добро развитие за диагнозата - обърна се на 4.5 м кор. възраст, пълзи от няколко седмици, задържа се седнал, но приведен напред. Любопитен и целенасочен е, досега не сме забелязали проблем в интелектуалното му развитие.
Като цяло се стряска насън от малък (вдига ръце, понякога и крачета) при шум, а и без причина, но от около 2 седмици епизодите без причина зачестиха. В същото време тази реакция в будно състояние доста намаля и сега обикновено само примигва, когато се стряска наяве. Има направени3 ЕЕГ-та  - всичките в норма.  Разбира се пак ще се консултираме с невролог, имаме записан час, но ужасно се притеснявам и бих искала да разбера какъв е вашият опит. Иначе като поведение няма никаква промяна, дори  двигателно има подобрение в пълзенето, започна да използва отделно показалците на ръцете именно през последните седмици.

# 25
  • Мнения: 8
Здравейте!Сина ми също е с поставена диагноза Синдром на Уест, когато беше на 1г6мес.Сега е на 3г6м и няма пристъпи. Около 8 месеца получаваше пристъпи, които не се повлияваха на никакво лечение, което правеше невролога във Варна. През септември 2009г отидохме на преглед в София при др Литвиненко и детето ми тъкмо дремеше в коридора и като влязохме при доктора направи типичните за Уест покланяне и сгъване на ръцете. Веднага ни приеха в Педиатрията на Университетската болница и след изследвания и ЕЕГ се оказа че има и хипсаритмия в ЕЕТ-то още един признак за Уест. Предложиха ни да проведем курс на лечение със Синактен(бяха останали случайно от едно детенце капсулки иначе родителите внасяли от чужбина) и ние се съгласихме. Беше страшно, но и пристапите му бяха страшни. На 2 или третия ден не бече получавал пристъпи, на шестия ден получи при събуждането сутринта, но кратки. След 10 дневен курс ни изписаха с предупреждение от риск за нови пристъпи, защото нивото на Конвулекса му беше ниско. Прибрахме се вкъщи уплачени и в очакване на нещо лошо да се случи, ноо за щастие не е имал пристъпи оттогава. Диспансеризирахме Камен и на всеки 3 месеца ходим при Литвиненко на прегледи и на ЕЕГ. Хипсаритмията я няма. Камен напредва , провеждаме рехабилитация с кинезитерапоя, защото не може да ходи и с други специалисти-логопед и психолог .

# 26
  • Мнения: 34
Здравейте. И ние сме с Уест синдром и туберозна склероза, спряха ни пристъпите на 3-тия ден в Турция Истанбул. Обасниха ми всичко, следим болестите много адекватно. Ако някой го интересува нещо повече, моля да ми пише. Желая на всички успех и мн мн вяра!

# 27
  • Ямбол
  • Мнения: 248
Здравейте борбени мами!Искам да споделя ,че имам останала половин опаковка Сабрил от 500мг.Ако някой има нужда от този медикамент да се свържи с мен на ЛС.Искам също да попитам как с еразвиват децата ви и до къде са стигнали с овладяването на пристъпите.Вече си мисля ,че при нас не могат да се овладеят.Минахме през какви ли не схеми и пак сме до никъде.

# 28
  • Мнения: 7
моля ви кажете ми според вас в началото на клипа потрепванията  това гърчове ли са синдром на уест моля ви
https://www.youtube.com/watch?v=fI74YC92MWw

# 29
  • София
  • Мнения: 283
Здравейте момичета,

Виждам, че от дълго време не е писано в темата, но бих искала да Ви попитам, тъй като и ние сме с Уест и на този етап гърчовете май са овладяни и ходим на лека рехабилитация и логопед в центъра за деца с ДЦП Света София, но се появи проблем.Казаха ми, че ръководството на болницата било взло решение да не отпуска пътеки по каса на деца с Уест, а според мен нямат право и съм решила да си търся правата.Свързах се с асоцията на родители на деца с епилепсия и от там ми потвърдиха, че това е дискриминация и да се съберем още няколко майки и направо в касата да отидем.

Моля Ви, включете се!
Благодаря Ви предварително!

# 30
  • Мнения: 1 334
Здравейте,
Имам момченце на 6м с потвърдена диагноза Симптом на Уест.
Може ли някой да ми даде координати за второ мнение в чужбина. Без значение е държавата!

Благодаря ви предварително!

# 31
  • София
  • Мнения: 283
Здравей, предстои една майка много скоро да замине за Турция в една неврологична клиника.Вече са и върнали отговор и чака дата.Аз изчакам да ми сподели своите впечатления от там и аз ще водя моето детенце.Веднага щом се върне ще ти пиша, а другият вариант е, ако не искаш да чакаш малко да поискам контактите на двете болници, в които тя е пускала документи и да ти ги пратя или да я попитам дали може да те свържа директно с нея и тя да ти обясни регламента.Трябва да имаш превод на турски или английски мисля на всички медицински документи, с които разполагаш, които пращаш по имейл или по пощата и чакаш обаждане от тях дали твоето дете е подходящо за тяхната клиника или не и така.Иначе клиника има добра и в Израел и в Русия, но там понеже е далечко цифрите са по-големи.И диагнозата ви е синдром на Уест, а не симптом на Уест, вероятно типа Уест е симптоматичен т.е. в следствие на увредени участъци от мозъка.Имате ли ТФЕ, скенер или ЯМР т.е. знае ли се на какво се дължи Уеста при вас?

# 32
  • Мнения: 1 334
Ние сме в Педиатрията при проф.Литвиненко.В момента е на Синактен, 8 ден.Паралелно с това му дават и Конвулекс.Спряха пристъпите.Направиха му ТФЕ преди няколко дни, но не откриха нещо, което да не е наред.Контролната ЕЕГ беше по-добра.Засега е това.Имам толкова много въпроси...

# 33
  • Мнения: 242
Здравейте, виждам, че не е писано много отдавна, но се надявам, старите "писатели" да се включат.
Имам момиченце на 4 месеца, от 2 седмици сме с гадната диагноза. Моля да споделите новини покрай вашите деца, както и на какви лечения се подложихте. Как се справяте вие, психически и как тази болест се отрази на семействата ви.

# 34
  • Мнения: 67
Здравей, колебах се дали да отговоря на поста, тъй като аз не споделям общото мнение на родителите на деца с епилепсия. Когато навремето писах в темата за епилепсия, не срещнах разбиране, дори напротив, но все пак имам какво да споделя. Това, което ще напиша, касае моето дете, не значи, че при вашето ще стане така, но мисля, че е ценен опит и всеки родител трябва сам да вземе решение.
Моето мнение е, че класическата медицина няма решение за епилепсията, включително за Уест синдрома. То затова болестта е хронична, защото класическата медицина не я лекува. Химията /антиконвулсантите/, които се дават нищо не лекуват, те само подтискат симптомите, с цената на умственото изоставане. В старите ми постове съм описала нашия случай, няма да губя време тук, можете да ги прочетете.
Нашия син се оказа, че има хипоплазия на корпус калозум – това значи недоразвитост на един орган в мозъка – който свързва двете полукълба. Класическата медицина естествено, се хвана за това – ето, имате дефект в мозъка, затова имате гърчове. Истината е друга – с този дефект можеш да имаш всички вариации на изоставане в развитието – от никакви, до тежки.  В нашия случай, ваксинирайки си детето като последни идиоти, сме го нацелили в слабото място и сме отключили епилепсията, която можеше никога да не го настигне или поне – в по-късна възраст.
При синдрома на Уест, както вече са ви казали, прогнозата е лоша, даже много лоша. Това, което не са ви казали е, че това е прогнозата на класическата медицина.  Но има и други пътеки. В нашия случай, в паниката си, тръгнахме по доктори и болници, оказа се груба грешка. От дистанцията на времето, ако не бяхме му дали антиконвулсанти, детето ни щеше да е друго. Нашия случай е частен – ваксина отключи гърчовете, може би при вас не е така. Но нашите гърчове се спират само и единствено от хидрокортизон – това е кортикостероид, най-силното средство на красическата  медицина против възпалителни процеси, където и да е в тялото. Антиконвулсантите не действат. Т.е. с ваксината сме предизвикали оток на мозъка, който е причина за гърчовете. Хидрокортизона ги овладява, но като го спрем, след 3-4 месеца гърчовете се връщат.
За да изляза от особеностите на нашия случай, ще обобщя това което искам да кажа:
1.   Класическата медицина не е решение, но ако държите да опитате с нея – бягайте през глава от България – тук нямат хабер от нищо. Ако ви интересува Турция – ние сме от първите българи, които отидоха там. През 2009 година, се ходеше в една болница в азиатската част, по това време имаха договор с Джон Хопкинс. Ходехме не заради болницата, а заради докторката – казва се Фатма Бинназ, специализирала е във Франция, ако ще залагате на класическа медицина – това е човека. В Турция, за разлика от България, ще ви кажат, че на сляпо лекарства не се дават – ще ви направят нощно видео ЕЕГ – т.е. ще ви приемат към 7 часа вечерта /до 7 сутринта/, ще ви сложат на болнично легло, ще включат видеокамера и ще записват едновременно ЕЕГ и видеозапис. Ще спите до детето си, в самостоятелна стая, като бели хора, а не като животни, в която и да е българска болница, претендираща, че практикува детска неврология. Ще се държат в вас като с бели хора, а не като с родители на дете – растение, което ще вегитира за цял живот – сигурно сте го чули, щом са ви намеквали да оставите детето си – сякаш, като го оставиш, живота ти ще се върне какъвто е бил преди. Ще ви покажат – кое движение на детето е гърч, кое не е. Ще ви кажат, че без ЯМР не се слага диагноза и не се определя медикамент.  Ние сме правили ЯМР в момент, в който сме били с гърчове – нещо невъзможно в България. После, ходихме на консултация с неврохирург в България – каза ни, че качеството на ЯМР е страхотно. В нашия случай, д-р Бинназ беше сигурна, че хидрокортизона ще спре гърчовете, в следствие на ЕЕГ-то, каза, че при това ЕЕГ – това е приложимата химия. Така стана – за 24 часа, спря да се гърчи. Проблема е, че тя също дава антиконвулсанти, а те ви виждат сметката на развитието.
2.   Основния ви проблем не са гърчовете – те са страшна гадост, ние още сме с гърчове, но истинския ви проблем е развитието на детето, а то само и единствено СТРАДА от приема на антиконвулсанти. Кой каквото ще да ви казва, това е положението. Абсолютната гадост на Уеста е, че е бебешка епилепсия. Т.е. – напада ви в момент, в който мозъка не е успял да се развие – не ходите, не говорите, не имитирате. Вероятно, ако отключите епилепсия примерно на 5 години, когато вече можете да ходите, да говорите и т.н. – приема на антиконвулсанти няма да е толкова разрушителен, или поне – разрушителния ефект ще настъпва много бавно – при деца под 1 година – ефекта е моментален.
3.   В нашия случай – макар и с гърчове, нямахме регрес, докато идиотката и криминална престъпничка, набедена неясно защо за детски невролог, в една голяма частна болница в София не даде на сина ми радедорм. Първо – това превърна гърчовете му в Уест синдром, и второ – за пет-шест часа сина ми стана пълен труп, от дете с нормално развитие до момента – в дете със забавено развитие и дори – с регрес на фона на това, което правеше до момента на ваксинацията, просто казано – направи го пълен труп. Впрочем – нашите така наречени детски невролози се движат с около половин век след останалия свят – доктор Бинназ направи на пух и прах две техни основни твърдения: първо – при всеки гърч умират хиляди, милиони, милиарди мозъчни клетки – затова изоставате в развитието – това не е вярно, особено при Уест – мозъчни клетки може би умират, ако при гърч болния спира да диша, за продължително време – клетките умират заради кислородния глад, не заради гърча, но децата с Уест обичайно не спират да дишат; второ – тя потвърди, че при моя син, изоставането е вследствие на радедорма, не на хипоплазията на корупс калозум, не на епилепсията.
4.   Ако не сте се отказали от идеята, че има начин детето ви да се оправи – трябва да направите две неща – малко по малко да се откажете от медицината и да потърсите алтернативни решения. Както може би вече някой ви е казал, има такова вещество, което се нарича диазепам – в Турция, както и в Германия, мисля, че и в Македония, го продават за ректално приложение – т.е. свещички, като за малки деца. Купете си десетина, за да имате, така че, ако случайно изпаднете в статус, да ги имате под ръка и да ги ползвате. Медицината, така или иначе няма друго решение. Дори и да извикате бърза помощ – и те това ще направят, ще сложат диазепам. На нас, слава на Бога, не ни се е налагало да ги ползваме до момента, макар че сина ми е прелитал океана десетина пъти, както и преди почти 2 години спрях наркотика Депакин на своя глава,  въпреки че и до момента имаме пристъпи.
5.   Колкото и да ви звучи малоумно, потърсете хомеопат, който обаче да ви вдъхва доверие – и сред тях има печалбари, както и хора, които нямат хабер. Колкото по-рано започнете да отказвате наркотиците, наричани за благозвучност антиепилептици, и колкото по-рано почнете да опитвате с хомеопатия – толкова по-големи шансове имате. Говоря за шансове, не са сигурност. В темата Трудно проговаряне, потърсете мненията на Saule, тя говори за аминокиселини – вие сте още много малки – опитайте.
6.   Както написах по-горе – истинския ви проблем се нарича наваксване на изоставането, не гърчове. В нашия случай, когато на около 2 годинки разбрахме, че медицината не ни дава ама абсолютно никакво решение, почнахме да търсим алтернативи. Има един метод – на Глен Доман, в Щатите. Не е панацея – примерно на нас ни действа основно двигателно, за говора и интелектуалното развитие действието е доста по-бавно. Но действа. Основните точки на този метод – детето с увреждания на мозъка се развива по същия начин – както здравото дете, по същите мозъчни пътеки. Но ако на здравото дете му трябва примерно месец на 4 крака, за да се изправи и проходи, на болното му трябват стотици – хиляди пъти повече.  За илюстрация – за да проходи сина ми, пълзяхме на  4 крака около 105 километра. Знам как звучи . Напълно възможно е. Отне ни 4-5 месеца. Стана ама точно това, което ни казаха.  Т.е. – основното в този метод е лазене по корем, пълзене на 4 крака, дихателни занимания. И повторения и инат всеки божи ден. Другото са подробности.
7.   Относно зрението - ние нямаме такъв проблем, но едно от българските семейства, които ходеха в Щатите има такъв – детето прогледна за няколко месеца, макар че са им казали, че отнема около година. Не мога да кажа конкретните дейстивя, понеже ние не сме имали нужда, но най – общо казано, в абсолютно тъмно помещение – примерно килер, баня, по определена схема с фенер – първо изключително силен, постепенно –  по-слаб, първо с бяла светлина, после с цветна – се създава съответната мозъчна пътека, за да се „създаде” зрение. Не винаги става, доколкото знам, трябва зрителния нерв да не е мъртъв – т.е. по-скоро мозъка да не приема и „осмисля” сигналите от окото. Доколкото знам, ако зрителния нерв е мъртъв – т.е. липсва връзката между окото и мозъка – не е възможно. Но доколкото разбирам, вашия случай не е такъв. Абсолютно аналогично се възстановява и слух.
8.   Но – на едно дете му действа едно, на друго – друго. Както казах – на нашето дете тази система му подейства много добре двигателно и не толкова успешно – интелектуално. Все пак, ние не сме се отказали, просто на този етап, искаме да приложим и нещо друго, за да надградим над метода на Доман.
9.   Какво е нашето състояние в момента – на 5 и половина сме; имаме пристъпи и въпреки това се развиваме /както казах, пристъпите не са основния ви проблем, антиконвулсантите най-вероятно увреждат мозъка на детето ви много повече, отколкото самите пристъпи, но скъпите доктори не си признават/; ходим от 3 години и малко, зле сме с ръцете и моториката, не говорим въобще, но от около половин година имаме имитация – за сега само за движения, но при Уест всичко е бавно. Започва да изпълнява команди, далеч не всички, но започва. Запасете се с търпение – колкото по-рано почнете, толково по-добре и по-бързо ще наваксате. Аз лично мисля, че ако бяхме започнали преди да стане на година, вероятно щяхме вече да говорим.
10.   Понеже не мога да кажа всичко което искам, започвам да пиша нещо и се отклонявам, ще ви дам линкове за това, през което ние сме минали. Което е помогнало на нас, може да не помогне на вас, но при всяко положение, замислете се, дали да не тръгнете встрани от утъпканите медицински пътища – те водят до трайна инвалидизация и никаква надежда за децата с Уест. На нас никой не посмя в очите да ни каже да го оставим, казаха ни го през човек. Никога не бих го оставила – обичам го може би най-много от трите си деца, точно защото е болен, и то заради мен – ако не бях такава патка да го ваксинирам, живота му щеше да е съвсем друг. Природата го създаде най-красив от тримата. Не вярвам, че няма да оздравее, вярвам, че някъде там има начин и не спирам да го търся. И за вашето дете има начин, никога не се отказвайте. Това, че имате още едно дете е дар от Бога, ще му помогне изключително много. Повече от всяка детска градина. Защото брат му/сестра му, просто ще го обича. Ще ви трябват много любов, много търпение и за съжаление – много пари. Но ако можете да плащате – тръгвайте незабавно в чужбина – тук няма спасение за децата ни. Пиша ви линковете:
-   За Бинназ – вече не работи в Болницата, ние накрая ходихме на частно, вече нямам връзка, но ако държите, мога да ви дам телефона , който имах на преводачката, тя вероятно може да ви свърже. Иначе – понеже болницата вече няма договор с Джон Хопкинс, както и невролога, който замести Бинназ не е толкова добър, както чух, българи ходят и в Аджъбадем, също в Истанбул. Бих ви препоръчала да отидете, за да направите видео ЕЕГ, както и ЯМР, просто за да знаете обективното състояние на мозъка, но те също няма да ви излекуват, просто защото също ще ви тъпчат с наркотици, наричани за благозвучие антиконвулсанти.
-   За Щатите - http://www.familyhopecenter.com/ - това е Матю, при когото ходихме ние – скъпо е много, както пътуването, така и таксите към него. Но си струва.
-   http://www.iahp.org/ - това е сайта на Глен Доман, в частност на наследниците му той почина – това е основателя на метода, при него е още по-скъпо. Предпочитам Матю.
-   http://www.snowdrop.cc/ - това е в Англия, почти същото като при Матю. Няколко български семейства, които ходеха при Матю, взеха да се прехвърлят там, включително заради парите – около 5-6 пъти по- евтино е, както и по-близо. Нямам лични впечатления, но разбрах, че правят общо взето същото, както в Щатите.
-   http://www.anatbanieltraining.com/upcoming-trainings-2 - това е нещо ново, нямам лични впечатления, ще отидем до 2-3 месеца. Има ги в Европа – Германия, Испания, Англия. Има едно българско семейство, което отиде, още нямам отзиви, но ние така или иначе също ще отидем. Това е ученичка на доктор Фелденкрайс, така може да се потърси в интернет.
-   В Русия има един метод на Надежда Лоскутова,  http://method-bfm.ru/ - също нямам лични впечатления. Но следя един руски блог – leratrunova.ru – това е дете с много тежки проблеми, те напоследък го пробват и са доволни. Та в този блог научих, че тази жена има собствен опит с медикаментозно резистентни епилепсии, че обикновено  при тях има някакъв спазъм в друга част на тялото /не в мозъка/, който спазъм е първичен – т.е. ако овладее първичния спазъм, епилепсията изчезва, понеже мозъка /тялото/ вече няма нужда да прави пристъпи – така или иначе, в момента Москва не е сигурно място, но може би и там ще опитаме след време.
-   Аминокиселините са също вариант – или виж постовете на SAULE или в Пловдив има клиника, която ги прилага.
В заключение, понеже сигурно ставам досадна, търсете решение извън антиконвулсантите!!!!! Те само ви пречат. И бягайте навън – тук няма кой да ви помогне, просто не знаят как и със сигурност не вярмат, че детето ви може да има нормален живот.
Желая ви успех, още сте много малки, имате толкова много време пред вас, колкото по-рано намерите адекватна помощ, толкова по-бързо ще се оправите. Нашите деца не трябва да се отписват – уверена съм, че сина ми разбира страшно много неща, просто още не може да отговори. И вашето дете ще тръгне напред  - убедена съм! Колкото по-рано почнете, толково по-бързо ще стане!

# 35
  • Мнения: 67
Извинявам се, забравих да напиша най-важното - при когото и да ходите, доктор, хомеопат, рехабилитатор,  какъвто и да е - ако не вярва, че може да помогне на детето ви - теглете му една майна и не стъпвайте повече там - няма как да ви помогне, ако сам не си вярва. Решенията взимате само вие - майка му и баща му - всички други са консултанти, нищо повече - каквото и да стане - добро или лошо, става с детето ви и с вас - родителите му, брат му/сестра му. С никой друг. Тъпия доктор, който го е натровил с неподходящо лекарство ще си измие ръцете - ми то, и без това, прогнозата е лоша. Вземайте решения със сърцето си и с вярата си, никой друг не знае по-добре от вас, кое е най-добро за детето ви. Вие живеете с болестта на детето си, никой друг. Нямам предвид религиозна вяра - имам предвид вярата, че детето ви ще се оправи един ден и ще живее нормален живот.

# 36
  • Мнения: 242
Много благодаря за изчерпателната информация.
На ямр сме в петък, тук. Но вече се свързах с клиники в Германия и Израел за второ мнение, относно лечението. Ние сме само на Сабрил, но не ми харесва, много се надявам да прогледне, защото това би дало истински тласък на развитието й. Обещавам да пиша къде какво са ми казали. Среща с хомеопат също уредихме - доктор Костова, но не знам дали би могла да помогне. Притеснявам се в лутането си по различни методи, да не й навредя повече отколкото да помогна.

# 37
  • София, Люлин-8
  • Мнения: 1 760
Мила albora Hug

Синдром на Уест е така наречената епилептична енцефалопатия (Енцефалопатията представлява дегенеративно заболяване, което поразява главния мозък. С напредването на годините възможностите на нервната система става все по-малки – паметта за скорошни събития, активността на мислене се забавя. )

Цитат
Прогресивна епилептична енцефалопатия представлява състояние, при което епилептичните припадъци или пристъпи водят до прогресивно увреждане на мозъчните функции.

Прогресивна епилептична енцефалопатия може да се наблюдава при синдром на Ленокс-Гасто (Lennox-Gastaut), синдром на Уест, синдром на Дравет, синдром на Ландау- Клефнер (Landau-Kleffner), хиперекплексия - епилепсия и други.

Още за: Прогресивна епилептична енцефалопатия | Симптом
от framar.bg

И това го пише не само в нашите учебници но и в западните.
Има различни разновидности на Уест синдром, симптоматичен (в по-голямата си част), криптогенен и идиопатичен. Има и такава разновидност част от идиопатичната форма, при която пристъпите не водят до дегенеративни мозъчни увреди (подозирам, че при вашето детенце е тази форма). Безспорно антиконвулсантите оказват негативно влияние в развитието на детето, но за съжаление точно при този синдром в по-голяма степен отговорни за това са пристъпите и промяната на химично и електролитно ниво в мозъка. Ще се обоснова защо, моята дъщеричка започна да получава първите си пристъпи след като навърши 2 месеца, след ваксинация точно като при вас. Държа да отбележа че тя НЕ Е БИЛА С УЕСТ, нейните пристъпи бяха други и тъй като бяха сравнително редки и нетипични се забавихме с диагностиката, на годинка ни изписаха Конвулекс, не го почнах, но пристъпите се промениха и на 2 вече започнахме лечение. В момента е на два медикамента, пристъпите много намаляха, двигателно си е екстра имаме проблеми в говора, но тях си ги имахме отпреди лечението. И тези ни проблеми се дължат по-скоро на факта че кортикалното дисплазия й е в единия говорен център, а не на лекарствата.

Защо отхвърляш възможността вашите проблеми да се дължат на хипоплазията на корпус калозиум?
Вашите пристъпи още ли са миоклонични или се промениха с времето?

Няма как от антиконвулсантна терапия да се отключи Уест.  Peace

При вас най-вероятно ваксината е извела организма от установения му химичен баланс и е предизвикал първите пристъпи, които от своя страна са стартирали Уеста.  Peace

ПС: У нас също се прилагат кортикостероидни терапии при неповлияващи се епилепсии или епилептични субстатуси.

И да добавя независимо от типа на епилептичните пристъпи или синдрома всеки случай си е индивидуален и трябва да бъде разглеждан, в неразделна връзка със състоянието и повлияването на детето.

Последна редакция: нд, 05 апр 2015, 12:27 от romanol

# 38
  • Мнения: 242
Нашето ямр си излезе страхотно, всичко й било в норма. Това обаче ни върна в първи клас, т.к. не зная на какво се дължи състоянието й. Пристъпите й спряха веднага т.е. за сега е имала точно 5 пристъпа. Утре съм на консултация с доц. Алексиев и ще го помоля да предложи друг медикамент, т.к. липсата на зрение ме плаши дори повече от психическото изоставане. Във физическо отношение си имаме изоставане от около месец-два, но е още малка и се надявам скоро да навакса. Изчетох целия интернет, пише, че стволови клетки и био имплатни в мозъка могат да подобрят състоянието на зрението, но не смея да вярвам още, преди някой с медицинско образование да ми го потвърди.

# 39
  • Мнения: 9
Здравейте,

Пише Ви бащата на 7 месечно момиченце, което преди точно две седмици (04.05.2016 г.) получи странен пристъп, включващ главата и ръцете.

Според личният ни лекар пристъпът е бил с епилептичен характер и ни посъветва да наблюдаваме детето внимателно и ако получи отново да отиваме в спешната детска клиника.

Детето получи такъв пристъп на 07.05.2016 след обяд, като успяхме да го заснемем и бяхме приети по спешност с инфантилни спазми в детска клиника към УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив.

През следващата седмица направихме ЕЕГ (според докторите с фокални изменения и цялостен епилептичен характер, но никой не спомена хипсаритмия, нито модифицирана такава тогава), кръвни изследвания, ЯМР с вероятност за фокална кортикална дисплазия.

По всичко изглежда, че започваме да лекуваме Синдром на Уест медикаментозно (въпреки, че официалната диагноза по епикриз ни е Q04.8 Други уточнени вродени аномалии на мозъка), но детето е с напълно нормално развитие за възрастта (90 по скала на Манова-Томова), оценена точно след като е станала от сън. Стартирахме с Депакин, а сега разбрах че е абсолютно противопоказно да се прилага Синактен в комбинация, а ние се насищаме вече десетина дни. В момента въпреки Депакина, се движи интензиво, сяда самостоятелно, познава ни, усмихва ни се, владее си ръцете прекрасно, общо взето е в добра форма. Пристъпите обаче не само че не спират, но и зачестяват (въпреки че като брой са променливи - ту 20+ ту 5-6-7) но от три пъти на ден вече ги имаме по 4, 5 дори 6.

От това което разбрахме до момента лекарствата използвани за лечение на Уест ще блокират развитието и могат да причинят редица други поражения, затова преди да ги приемем спешно търсим второ мнение.

Моля Ви ако някой е имал подобна симптоматика (инфантилни спазми с вероятност за фокална кортикална дисплазия) да сподели читава клиника/специалист в България или чужбина, към когото да се обърнем за второ мнение преди да сме нанесли необратими поражения.

Всякаква инфромация ще е от полза, въпросът е на дни (другата седмица 25-26 включваме второ лекарство, след това се планира трето, ако не проработи и т.н.)

Балгодаря ви предварително.

ПП.: четох доста за някаква клиника в Турция, но не намерих име, пък в Истанбул май има доста - за Анадолу ли става въпрос?

# 40
  • Мнения: 154
Здравейте от месец и малко имаме диагноза миоклонична епилепсия, но разбрах че често след това се оказва синдром но Уест, може ли някой да сподели опит много се притеснявам да не се окаже така Sad Правиха ни 2 пъти ЕЕГ с леки отклонения, пием Конвулекс,но отскоро прави присвиване с очичките което не го е правила до сега имаше само трептения на цялото тяло

# 41
  • Мнения: 3
Здравей, моето дете е с тази диагноза. Слава Богу вече няма спазми и се развива нормално. Нейните спазми представляваха свиване на главата и ръцете към краката.Правеше ги по 100-200 пъти на ден.Казаха ми,  че няма кой знае каква надежда да се оправи. По- скоро щяла да се влоши. Тогава бяхме при проф. Божинова и док. Колева в св. Наум. 6 месеца ми измъчиха детето,  изпи куп лекарства и нищо. Срещнах се с едно момиче, което ми разказа за нейното ИЗЛЕКУВАНО дете и ми даде координати на нейната докторка. Тази жена излекува дъщеря ми само с едно хапче, което пи известно време. Не знам на Вас кой ви лекува детето,  но дори и да е със Синдром на Уест има лечение, най-вече когато става въпрос за идиопатичен синдром на Уест. Успех!!!

# 42
  • Ямбол
  • Мнения: 248
Здравейте pepchetodobreva! Много ме заинтригувахте с вашия  пост. Ние от 7 г. се борим с този Уест и даже вече преминахме и в синдром на Ленокс- Гасто, но имаме остатъци и от Уеста в серии. За толкова години изпихме почти всички лекарства за този вид епилепсия и сме с нулев резултат, в смисъл с много пристъпи на ден. Бихте ли написали, коя е тази докторка , която Ви е помогнала да се преборите с този толкова упорит вид епилепсия. Нейни координати и телефон.

# 43
  • Мнения: 1 334
Истината е, че и симптоматичен Уест пак може да бъде овладян и детето да си се развие нормално.
Писала съм в тази тема още когато поставиха диагнозата на моето дете.
Към днешна дата мога да кажа, че той беше със симптоматичен Уест, за който дълго време не беше открита причината. Чак ЯМР на 3 г и половина доказа дисплазия в ляв дял. Но е нямал пристъпи от 3 години.
Има епилептична активност на ЕЕГ в сън, но никакви пристъпи. Развива се добре. Единствено с говора има изоставане, но работим в тази посока.
Всеки случай на Уест е строго индивидуален, въпреки стряскащата статистика. Надежда винаги има.

# 44
  • Мнения: 1
Здравей, моето дете е с тази диагноза. Слава Богу вече няма спазми и се развива нормално. Нейните спазми представляваха свиване на главата и ръцете към краката.Правеше ги по 100-200 пъти на ден.Казаха ми,  че няма кой знае каква надежда да се оправи. По- скоро щяла да се влоши. Тогава бяхме при проф. Божинова и док. Колева в св. Наум. 6 месеца ми измъчиха детето,  изпи куп лекарства и нищо. Срещнах се с едно момиче, което ми разказа за нейното ИЗЛЕКУВАНО дете и ми даде координати на нейната докторка. Тази жена излекува дъщеря ми само с едно хапче, което пи известно време. Не знам на Вас кой ви лекува детето,  но дори и да е със Синдром на Уест има лечение, най-вече когато става въпрос за идиопатичен синдром на Уест. Успех!!!

Здравей и моето дете  е с тази диагноза. Ако можеш напиши ми по подробно какво сте правили.и къде сте ходили до сега. Ние сме при професор Литвиненко , но се съмняваме в много от нещата, които ни казва. Ако е удобно да ми пратиш телефон за връзка за да се чуем.


# 45
  • Мнения: 3
Здравей, колебах се дали да отговоря на поста, тъй като аз не споделям общото мнение на родителите на деца с епилепсия. Когато навремето писах в темата за епилепсия, не срещнах разбиране, дори напротив, но все пак имам какво да споделя. Това, което ще напиша, касае моето дете, не значи, че при вашето ще стане така, но мисля, че е ценен опит и всеки родител трябва сам да вземе решение.
Моето мнение е, че класическата медицина няма решение за епилепсията, включително за Уест синдрома. То затова болестта е хронична, защото класическата медицина не я лекува. Химията /антиконвулсантите/, които се дават нищо не лекуват, те само подтискат симптомите, с цената на умственото изоставане. В старите ми постове съм описала нашия случай, няма да губя време тук, можете да ги прочетете.
Нашия син се оказа, че има хипоплазия на корпус калозум – това значи недоразвитост на един орган в мозъка – който свързва двете полукълба. Класическата медицина естествено, се хвана за това – ето, имате дефект в мозъка, затова имате гърчове. Истината е друга – с този дефект можеш да имаш всички вариации на изоставане в развитието – от никакви, до тежки.  В нашия случай, ваксинирайки си детето като последни идиоти, сме го нацелили в слабото място и сме отключили епилепсията, която можеше никога да не го настигне или поне – в по-късна възраст.
При синдрома на Уест, както вече са ви казали, прогнозата е лоша, даже много лоша. Това, което не са ви казали е, че това е прогнозата на класическата медицина.  Но има и други пътеки. В нашия случай, в паниката си, тръгнахме по доктори и болници, оказа се груба грешка. От дистанцията на времето, ако не бяхме му дали антиконвулсанти, детето ни щеше да е друго. Нашия случай е частен – ваксина отключи гърчовете, може би при вас не е така. Но нашите гърчове се спират само и единствено от хидрокортизон – това е кортикостероид, най-силното средство на красическата  медицина против възпалителни процеси, където и да е в тялото. Антиконвулсантите не действат. Т.е. с ваксината сме предизвикали оток на мозъка, който е причина за гърчовете. Хидрокортизона ги овладява, но като го спрем, след 3-4 месеца гърчовете се връщат.
За да изляза от особеностите на нашия случай, ще обобщя това което искам да кажа:
1.   Класическата медицина не е решение, но ако държите да опитате с нея – бягайте през глава от България – тук нямат хабер от нищо. Ако ви интересува Турция – ние сме от първите българи, които отидоха там. През 2009 година, се ходеше в една болница в азиатската част, по това време имаха договор с Джон Хопкинс. Ходехме не заради болницата, а заради докторката – казва се Фатма Бинназ, специализирала е във Франция, ако ще залагате на класическа медицина – това е човека. В Турция, за разлика от България, ще ви кажат, че на сляпо лекарства не се дават – ще ви направят нощно видео ЕЕГ – т.е. ще ви приемат към 7 часа вечерта /до 7 сутринта/, ще ви сложат на болнично легло, ще включат видеокамера и ще записват едновременно ЕЕГ и видеозапис. Ще спите до детето си, в самостоятелна стая, като бели хора, а не като животни, в която и да е българска болница, претендираща, че практикува детска неврология. Ще се държат в вас като с бели хора, а не като с родители на дете – растение, което ще вегитира за цял живот – сигурно сте го чули, щом са ви намеквали да оставите детето си – сякаш, като го оставиш, живота ти ще се върне какъвто е бил преди. Ще ви покажат – кое движение на детето е гърч, кое не е. Ще ви кажат, че без ЯМР не се слага диагноза и не се определя медикамент.  Ние сме правили ЯМР в момент, в който сме били с гърчове – нещо невъзможно в България. После, ходихме на консултация с неврохирург в България – каза ни, че качеството на ЯМР е страхотно. В нашия случай, д-р Бинназ беше сигурна, че хидрокортизона ще спре гърчовете, в следствие на ЕЕГ-то, каза, че при това ЕЕГ – това е приложимата химия. Така стана – за 24 часа, спря да се гърчи. Проблема е, че тя също дава антиконвулсанти, а те ви виждат сметката на развитието.
2.   Основния ви проблем не са гърчовете – те са страшна гадост, ние още сме с гърчове, но истинския ви проблем е развитието на детето, а то само и единствено СТРАДА от приема на антиконвулсанти. Кой каквото ще да ви казва, това е положението. Абсолютната гадост на Уеста е, че е бебешка епилепсия. Т.е. – напада ви в момент, в който мозъка не е успял да се развие – не ходите, не говорите, не имитирате. Вероятно, ако отключите епилепсия примерно на 5 години, когато вече можете да ходите, да говорите и т.н. – приема на антиконвулсанти няма да е толкова разрушителен, или поне – разрушителния ефект ще настъпва много бавно – при деца под 1 година – ефекта е моментален.
3.   В нашия случай – макар и с гърчове, нямахме регрес, докато идиотката и криминална престъпничка, набедена неясно защо за детски невролог, в една голяма частна болница в София не даде на сина ми радедорм. Първо – това превърна гърчовете му в Уест синдром, и второ – за пет-шест часа сина ми стана пълен труп, от дете с нормално развитие до момента – в дете със забавено развитие и дори – с регрес на фона на това, което правеше до момента на ваксинацията, просто казано – направи го пълен труп. Впрочем – нашите така наречени детски невролози се движат с около половин век след останалия свят – доктор Бинназ направи на пух и прах две техни основни твърдения: първо – при всеки гърч умират хиляди, милиони, милиарди мозъчни клетки – затова изоставате в развитието – това не е вярно, особено при Уест – мозъчни клетки може би умират, ако при гърч болния спира да диша, за продължително време – клетките умират заради кислородния глад, не заради гърча, но децата с Уест обичайно не спират да дишат; второ – тя потвърди, че при моя син, изоставането е вследствие на радедорма, не на хипоплазията на корупс калозум, не на епилепсията.
4.   Ако не сте се отказали от идеята, че има начин детето ви да се оправи – трябва да направите две неща – малко по малко да се откажете от медицината и да потърсите алтернативни решения. Както може би вече някой ви е казал, има такова вещество, което се нарича диазепам – в Турция, както и в Германия, мисля, че и в Македония, го продават за ректално приложение – т.е. свещички, като за малки деца. Купете си десетина, за да имате, така че, ако случайно изпаднете в статус, да ги имате под ръка и да ги ползвате. Медицината, така или иначе няма друго решение. Дори и да извикате бърза помощ – и те това ще направят, ще сложат диазепам. На нас, слава на Бога, не ни се е налагало да ги ползваме до момента, макар че сина ми е прелитал океана десетина пъти, както и преди почти 2 години спрях наркотика Депакин на своя глава,  въпреки че и до момента имаме пристъпи.
5.   Колкото и да ви звучи малоумно, потърсете хомеопат, който обаче да ви вдъхва доверие – и сред тях има печалбари, както и хора, които нямат хабер. Колкото по-рано започнете да отказвате наркотиците, наричани за благозвучност антиепилептици, и колкото по-рано почнете да опитвате с хомеопатия – толкова по-големи шансове имате. Говоря за шансове, не са сигурност. В темата Трудно проговаряне, потърсете мненията на Saule, тя говори за аминокиселини – вие сте още много малки – опитайте.
6.   Както написах по-горе – истинския ви проблем се нарича наваксване на изоставането, не гърчове. В нашия случай, когато на около 2 годинки разбрахме, че медицината не ни дава ама абсолютно никакво решение, почнахме да търсим алтернативи. Има един метод – на Глен Доман, в Щатите. Не е панацея – примерно на нас ни действа основно двигателно, за говора и интелектуалното развитие действието е доста по-бавно. Но действа. Основните точки на този метод – детето с увреждания на мозъка се развива по същия начин – както здравото дете, по същите мозъчни пътеки. Но ако на здравото дете му трябва примерно месец на 4 крака, за да се изправи и проходи, на болното му трябват стотици – хиляди пъти повече.  За илюстрация – за да проходи сина ми, пълзяхме на  4 крака около 105 километра. Знам как звучи . Напълно възможно е. Отне ни 4-5 месеца. Стана ама точно това, което ни казаха.  Т.е. – основното в този метод е лазене по корем, пълзене на 4 крака, дихателни занимания. И повторения и инат всеки божи ден. Другото са подробности.
7.   Относно зрението - ние нямаме такъв проблем, но едно от българските семейства, които ходеха в Щатите има такъв – детето прогледна за няколко месеца, макар че са им казали, че отнема около година. Не мога да кажа конкретните дейстивя, понеже ние не сме имали нужда, но най – общо казано, в абсолютно тъмно помещение – примерно килер, баня, по определена схема с фенер – първо изключително силен, постепенно –  по-слаб, първо с бяла светлина, после с цветна – се създава съответната мозъчна пътека, за да се „създаде” зрение. Не винаги става, доколкото знам, трябва зрителния нерв да не е мъртъв – т.е. по-скоро мозъка да не приема и „осмисля” сигналите от окото. Доколкото знам, ако зрителния нерв е мъртъв – т.е. липсва връзката между окото и мозъка – не е възможно. Но доколкото разбирам, вашия случай не е такъв. Абсолютно аналогично се възстановява и слух.
8.   Но – на едно дете му действа едно, на друго – друго. Както казах – на нашето дете тази система му подейства много добре двигателно и не толкова успешно – интелектуално. Все пак, ние не сме се отказали, просто на този етап, искаме да приложим и нещо друго, за да надградим над метода на Доман.
9.   Какво е нашето състояние в момента – на 5 и половина сме; имаме пристъпи и въпреки това се развиваме /както казах, пристъпите не са основния ви проблем, антиконвулсантите най-вероятно увреждат мозъка на детето ви много повече, отколкото самите пристъпи, но скъпите доктори не си признават/; ходим от 3 години и малко, зле сме с ръцете и моториката, не говорим въобще, но от около половин година имаме имитация – за сега само за движения, но при Уест всичко е бавно. Започва да изпълнява команди, далеч не всички, но започва. Запасете се с търпение – колкото по-рано почнете, толково по-добре и по-бързо ще наваксате. Аз лично мисля, че ако бяхме започнали преди да стане на година, вероятно щяхме вече да говорим.
10.   Понеже не мога да кажа всичко което искам, започвам да пиша нещо и се отклонявам, ще ви дам линкове за това, през което ние сме минали. Което е помогнало на нас, може да не помогне на вас, но при всяко положение, замислете се, дали да не тръгнете встрани от утъпканите медицински пътища – те водят до трайна инвалидизация и никаква надежда за децата с Уест. На нас никой не посмя в очите да ни каже да го оставим, казаха ни го през човек. Никога не бих го оставила – обичам го може би най-много от трите си деца, точно защото е болен, и то заради мен – ако не бях такава патка да го ваксинирам, живота му щеше да е съвсем друг. Природата го създаде най-красив от тримата. Не вярвам, че няма да оздравее, вярвам, че някъде там има начин и не спирам да го търся. И за вашето дете има начин, никога не се отказвайте. Това, че имате още едно дете е дар от Бога, ще му помогне изключително много. Повече от всяка детска градина. Защото брат му/сестра му, просто ще го обича. Ще ви трябват много любов, много търпение и за съжаление – много пари. Но ако можете да плащате – тръгвайте незабавно в чужбина – тук няма спасение за децата ни. Пиша ви линковете:
-   За Бинназ – вече не работи в Болницата, ние накрая ходихме на частно, вече нямам връзка, но ако държите, мога да ви дам телефона , който имах на преводачката, тя вероятно може да ви свърже. Иначе – понеже болницата вече няма договор с Джон Хопкинс, както и невролога, който замести Бинназ не е толкова добър, както чух, българи ходят и в Аджъбадем, също в Истанбул. Бих ви препоръчала да отидете, за да направите видео ЕЕГ, както и ЯМР, просто за да знаете обективното състояние на мозъка, но те също няма да ви излекуват, просто защото също ще ви тъпчат с наркотици, наричани за благозвучие антиконвулсанти.
-   За Щатите - http://www.familyhopecenter.com/ - това е Матю, при когото ходихме ние – скъпо е много, както пътуването, така и таксите към него. Но си струва.
-   http://www.iahp.org/ - това е сайта на Глен Доман, в частност на наследниците му той почина – това е основателя на метода, при него е още по-скъпо. Предпочитам Матю.
-   http://www.snowdrop.cc/ - това е в Англия, почти същото като при Матю. Няколко български семейства, които ходеха при Матю, взеха да се прехвърлят там, включително заради парите – около 5-6 пъти по- евтино е, както и по-близо. Нямам лични впечатления, но разбрах, че правят общо взето същото, както в Щатите.
-   http://www.anatbanieltraining.com/upcoming-trainings-2 - това е нещо ново, нямам лични впечатления, ще отидем до 2-3 месеца. Има ги в Европа – Германия, Испания, Англия. Има едно българско семейство, което отиде, още нямам отзиви, но ние така или иначе също ще отидем. Това е ученичка на доктор Фелденкрайс, така може да се потърси в интернет.
-   В Русия има един метод на Надежда Лоскутова,  http://method-bfm.ru/ - също нямам лични впечатления. Но следя един руски блог – leratrunova.ru – това е дете с много тежки проблеми, те напоследък го пробват и са доволни. Та в този блог научих, че тази жена има собствен опит с медикаментозно резистентни епилепсии, че обикновено  при тях има някакъв спазъм в друга част на тялото /не в мозъка/, който спазъм е първичен – т.е. ако овладее първичния спазъм, епилепсията изчезва, понеже мозъка /тялото/ вече няма нужда да прави пристъпи – така или иначе, в момента Москва не е сигурно място, но може би и там ще опитаме след време.
-   Аминокиселините са също вариант – или виж постовете на SAULE или в Пловдив има клиника, която ги прилага.
В заключение, понеже сигурно ставам досадна, търсете решение извън антиконвулсантите!!!!! Те само ви пречат. И бягайте навън – тук няма кой да ви помогне, просто не знаят как и със сигурност не вярмат, че детето ви може да има нормален живот.
Желая ви успех, още сте много малки, имате толкова много време пред вас, колкото по-рано намерите адекватна помощ, толкова по-бързо ще се оправите. Нашите деца не трябва да се отписват – уверена съм, че сина ми разбира страшно много неща, просто още не може да отговори. И вашето дете ще тръгне напред  - убедена съм! Колкото по-рано почнете, толково по-бързо ще стане! Здравейте,как мога да Ви пиша на лично?

# 46
  • Мнения: 3
Здравейте,как мога да Ви пиша на лично?

# 47
  • Мнения: 3
Albora???Бих искала да се свържа с Вас!

# 48
  • Мнения: 1
Здравейте. Ние също от скоро сме със синдром на Уест. В момента провеждаме 10 дневен курс със синактен при професор Летвиненко. Имаме и десностранна хемипареза но детето до този момент напредваше добре физически. На 6 месеца е вече се върти по 5/6 пъти на ден. Пее постоянно. Но сега от този синактен е малко кисела. Та искам да попитам след синактена ако повлияем добре искат да пием сироп конвулекс. Има ли по добър вариант който може да замести този сироп?на вашите деца как им се е отразило ако са приемали този сироп ? Също последно някои има ли кординати на pepchetodobreva която е писала че са се излекували напълно или на докторката при която са ходили ?

Последна редакция: вт, 20 фев 2018, 12:24 от Ana Nenova

# 49
  • Мнения: 1
Аз съм в същото положение ,само че от понеделник започване да правим изследвания в София ,моят син на 9 м от около месец насам прави странно движение ,което за мен е като тик на ляво с главата към рамото,адекватен е когато го прави,нашата педиатърка днес ми спомена за този синдром и ще се побъркам до понеделник . Дано не се окаже това ,моля пишете за клиниките извън Бг кои са в случай че се наложи да търся още мнения

# 50
  • Мнения: 1
Здравейте може ли повече подробности,благодаря предварително!

Общи условия

Активация на акаунт