мило отношение на хората като видят бременна

Имаш късмет, но да знаеш - не винаги е така.

Аз по-скоро се сблъсквах с тъпи, безизразни и завистливи погледи (включително от познати).

Свиркай си, и леко бременеене. 

Общо взето описамото от теб важеше и при мен,дори шофьор на автобус ми се е карал защо бягам да не си изтърва автобуса (в 8.месец),той щял да ме изчака.Но НАХАЛНИТЕ БАБИЧКИ от бързане да се качат пътви в трамвая и да си седнат на задниците многократно са ме удряли в корема

обикновенно пътувам права в тролея, май само веднъж една баба стана да ми направи място защото слизаше на следващата спирка. в работата всички се правят все едно че не ми е надут корема и не ми спестяват нищо.
така е при мен, май само вкъщи имам спокойствие и всички ме глезункат

Аа пьк го забелязвам особено при познатите,които знаят,че сьм бременна.Пьрвата им работа като ме видят е да ми огледат корема и тогава започват да говорят.И не винаги този оглед е особено приятен.

ХаХа и на  мен са  ми го правили.Много тъпо.

Аз съм срещала както мило отношения, така и точно обратното. Има супер нагляри.
Зависи на какви хора ще попаднеш.
Лека бременност. 

И аз съм срещала предимно мило отношение, в гр. транспорт, на работата, в къщи естестевено, само понякога, чакайки на опашка бабишорите се размрънкваха, когато някой ми казваше да мина отпред.

Зависи си от хората. Ти явно имаш късмет. Аз съм попадала и на мили хора и на пълни простаци. Но нали простотията не върви в гората.
Моя мъж съвсем отговорно беше заявил навремето "От сега нататък на никой няма да отстъпвам място в трамвая ... и то това откакто си бременна".

Срещала съм всякакво отношение и при двете бременности Колегите, близките и приятелите се държат много мило. На няколко пъти ми се случи да му отстъпят място маршрутка. По- рядко се сещат в градския транспорт, ама щото там е претъпкано с нагли пенсионери, дето тичкат да си напазаруват с 20ст по- евтино от Женския пазар. 2-3 пъти ми отстъпиха място на опашка и един изключително мил полицай ме пусна най- отред като си подавах документи за ЛК (спести ми около 4-5 часа висене права пред вратата). Обаче срещнах и реплики от сорта на "ама къде си тръгнала с тоя корем ма патко заспала. Що не си седиш в къщи ми се буташ в рейса" То няма лошо да си седиш в къщи, ама нали и на работа трябва да се ходи

Да, определено срещам много мило отношение, но най- вече от млади хора и такива на средна възраст, пенсионерите са просто отврат безподобна. По- нагли и невъзпитани същества от тях няма /с малки изключения/.
Ама това с оглеждането на корема и мен много ме дразни.

И аз попадах на мили хора, даже открих зависимост милите са във възрастовата граници до 35 г., за другите нямам думи 

"Мило" отношение през моята бременност имах само веднъж! Няколко жени в автобуса станаха да ми направят място. А аз дори ги попитах как разбраха, че съм бременна?! - беше зима и под якето не си личеше нищо.......ей за това все ми се случваше да държа някоя входна врата на разни заспали мъже. И те, и пенсионерите, че и тинейджърите мутанти - нехаят за бременните........

На мен, пък ми пролича корема чак към края на 6ти месец... И до тогава никой неми ставаше в автобуса и аз се нервех... Ма то като не ми личи и аз какво искам да ми стават..
тия дни ми се случва да се возя по-често в маршрутка до работа и хората ми правят място. Даже едни жени се скараха заради мен... Едната стана да ми направи място, пък другата не ме видя и бързо седна  
А това за оглеждането на корема... Тъкмо беше почнало да ми личи и една жена (50-60 годишна) ме зяпаше в корема с един учуден поглед и не ме видя, че я гледам през цялото време.. Ама аз се ядосах и й казах "Газове, бе госпожа!"   Много се сепна жената...

мило отношение много рядко явление, всеки ден пътувам с гр. транспорт или с маршрудка.В маршрудката се намира някой да стане но това рядко се случва в гр. транспорт освем ако на някой не му издържат нервите и не се развика как може никой да не стане като виждат че има бременна. И веднага всички се обръщат към мен сеедно до тогава не са ме видяли(а аз не съм вече малка) Дано хората санат малко по съобразителни.Мен ме плаши че майки с вече пораснали деца също се правят че не ме виждат а те знаят какво е и така си и възпитават и децата.Какво отношение да чакаме после от тези деца?

Мило отношение - само от близки хора и някои колеги. С първата бременност бях в 6- ия месец, когато се качих в автобус и тъй като никой не стана,а ми личеше  че съм бременна, отидох в средата и при рязкото взимане на един завой паднах. Всички ме гледаха как се опитвам да се изправя и никой не ми подаде ръка да стана или пък да попита как съм. След това някой стана и аз седнах. Такова бездушие не бях очаквала .Просто бях шашната от липсата на всякаква реакция. Всички стояха и гледаха все едно са на кино.  Добре че нищо ми нямаше.
Така че , мамчета не очаквайте много , за да не останете разочаровани.Целувки на всички.

Това е хубава новина.
Когато бях бременна ми се случваше същото. Винаги ми правеха място, помагаха с каквото могат. И сега с количката винаги някой се впуска да помага в автобуса или по стълби някъде. Явно и на мен ми върви да срещам все от по-благородно настроените хора.
Иначе какви неща съм чела из форума и наслушала по парковете, страх ме хваща.
Дано стават все повече хората, които помагат с удоволствие.

Имам си една сллучка с една пенсия в трамвая. Да съм била към петия месец, коремчето хич не ми личи.  Само нали отпред не ми е съвсем плосък корема, ама все едно съм се изпъчила. Аз смятам че не ми личеше. И един младеж ме видя и веднага стана да седна. Благодаря аз най-учтиво и се готвя да приседна. И виждам отсреща лети една бабиера, спринт за местенцето. Да, ама аз си се настаних и си свиркам. Тя застана до седалката и започна ту на единия крак, ту на другия, пъшка, офка. С една дума досажда. (Аз си имам теория за това кога трябва да се отстъпва място на пенсия в транспорта - ако е от тоя тип дето на равното ходи с бастунче, но в рейса снове като ракета за местенце за присядане, ще ме чакат.)  Та пак за бабата - повърта се тя, една недоволна, пуфка ми. И аз най-накрая не издържах обърнах се и й викам: Госпожа, мястот за мен го отстъпиха. Аз няма да стана. Ходете при друг да пробвате. Тя естествено леко окопитена, абсолютен . Намръщи се, но не посмя нищо да каже.

Да ви кажа аз също гледам коремчетата на бременните, преди ми е било интересно, а след като и на мен се обади биологичния часовник ги гледам с възхищение, радвам им се просто е има и малко благородна завист, но нищо лошо 

Българина докато живее такъв кучешки живот,ще се и държи като животно...
Няма изгледи скоро това да се промени,според мен(за съжаление).Понеже съм пътувала насам натам,ми е правило огромно впечатление как се пазят един друг хората,а за бременни и майки с деца да не говорим.
А тук,собствените ми родители палят цигари в стаята пред мен! И когато поисках да отворя джама,понеже не мога да дишам разиш ли... "Не! Не отваряй,че става течение!" Между другото всичко живо ми пуши на главата-приятели,родители,познати...Като им се скарам се сещат някои,ама що трябва да е тъй!
И как да очакваш адекватно поведение от непознати???
Аз на ползвам градски транспорт,но миналия месец ми се случи нещо интересно:
Вървя си аз и ми се пикае та 2 не виждам(1,3-1,3)... Виждам едно барче и влизам вътре,съвсем учтиво питам :"Извинете,мога ли да ползвам ВЦ-то?" ,при което отсреща една набръчкана застаряваща мома на около 60 год.: "Ами НЕ! Кенефа,девойче се ползва само от клиенти на заведението!" Туй което после й прошепнах ,не искам да стига до вашите нежни уши 
За тия които са от Русе: заведението е "Бохеми" ,точно до операта.

П.П: Бабичките и дядовците са най-зловещи! Направо се плаша от тях понякога.
Дайте да внимаваме да не станем и ние такива,че УЖАС!

Много ми е приятно,че срещам усмивки  и разбиране от непознати.
На улицата,в магазина,в заведенията.Само в полицията срещнах строгите и безкомпромисни погледи на служителките в "Паспортна служба",и коментари от рода на "Аз не съм сляпа и виждам,че сте бременна,но"...

Аз съм доволна от отношението докато бях бременна,правеха ми място в автобуса за да седна,на светофар си минавах като царица.Ами то такъв корем имах че няма как да не се забележи.Определено бяха мили хората.Сега с количката не съм много доволна.Един таксиметров шофьор  направо щеше да връхлети върху мен на светофара

И аз съм забелязала по-мило отношение . Дори някои се престарават , което много ме дразни - аз не съм болна все пак .
Много често като минавам през пазара възрастни продавачи ми подават да си взема някакъв плод , та се чудя как да отказвам .

Мен пък много ме дразнеше, като отида някъде и като видят, че съм бременна - непременно трябвало да си опитам от храната, която е сервирана. Казвам, че не ми се яде и т. н - ааааа НЕ! било задължително, щото и аз да не съм искала - бебето искало да опита (голяма простотия)

 Защо толкова се дразните като ви оглеждат коремчетата  - мисля че хората ви се радват /поне повечето/.
Трябва да си егати изрода , че да гледаш с лошо на бременна жена.
Аз лично като видя бременна / без да искам я заглеждам / ми става много мило и си спомням веднага за моята бременност и положителните емоции около нея  .

Поздрави на всички и леко раждане    

На мен също ми се е случвало и честно казано чувството е много приятно. А това че ме гледат в корема завистливо няма значение за мен. По-важно е че аз се чувствам щастлива

Аз пък не съм се радвала на такова отношение, особено бабичките винаги се състезаваха с мен в магазина, дори ме гледаха с жален поглед с огромния корем, когато ходех на ЖК, но.......така си и оставаха с вперен кравешки поглед в шкембето ми, удобно приседнали на пейките

за жените ми е ясно, че не гледат с лошо припомнят си тяхната бременност, опитват се да познаят в кой месец си...обаче аз живея близо до циганска махала и като ме загледат двама-трима яки цигани, ми става лошо....нали съм бяла и руса, и сега дебела....не мога да се отърва от усещането, че ме оглеждат похотливо...даже вече не се качвам на техния автобус, въпреки че спира пред къщи. А като си вървя по улицата, карат след мене разбрицана кола или каруца, и като се изравнят, с всичка сила надуват клаксона или ми изкрещяват нещо гадно - да не влизам в подробности.

Но от мило отношение не мога да се оплача. И в трамвая ми стават, а ако не стават, аз си харесвам някой, в когото да си подпра корема и тогава става...къде ще ходи....

а за бабичките - няма оправия там - те наистина не ни виждат случвало ми се е от 1 метър в анфас да не разбере, че съм бременна - трябваше да се обърна в профил, и това преди седмица-две, не ми е бил никак малък коремът просто не виждат по-далеч от пазарската си торба

да има и добро отношение, но повечето не е точно така... толкова много хора забелязвам като се кача в автобуса как откровенно ме виждат, оглеждат ме съвсем внимателно и за по безопасно за топлите им местенца обръщат бързо поглед навън - се едно ги няма
Веднъж даже на мен ми стана мъчно за една баба с патерици която очевидно едвам се държеше на краката си, една такава слабичка - та аз станах да и отстъпя място... не че нямаше и други млади хора .. една тогава даже ме гледаше някакво нагло - все едно съм супер тъпа пък тя хитрата си е запазила седалчицата... ма то всичко се връща
Иначе напоследък по-честичко ми се случва да ми отстъпват.. та даже и един мъж Има и добри хора на този свят за съжаление са по-рядко от другите... то си е и до възпитание де
Една жена даже ми се скара преди няколко дни, че не съм си искала да ми стават, каза като се правели че не ме виждат и да съм отивала и да казвам - може ли да ползвам мястото, че ТРЯБВА да седя, ма аз нали съм си едно такова - ми не ми е удобно като не са достатачно свясни хората какво аз да ги уча - ма тя не продължава - как така не ми било удобно, по-удобно ли щяло да ми бъде ако нещо стане падна или ударя беби или някой му забие приятелски лакът на някой завой.... за съжаление си е точно така и ми се иска наистина да съм по-нахалничка 

Мило отношение - само от близки и познати. От останалите - нищо подобно. За щастие не пътувам с градски транспорт, но ми се налага да се редя на опашки. Не желая да ми отстъпват ред, но съм възмутена, че 2 пъти се опитаха ... да ме прередят  . Единия път чаках за пица около 20 мин., понеже нямаше готови. Като ги изкараха, се получи едва ли не борба с лакти. Вторият път чаках да преснимам на ксерокс няколко страници от една дебела книга. Един мъж над 50-те ме попита много ли страници имам за преснимане, отговорих му, че не са много. Той бил само за няколко страници и имал ангажименти, да съм го пуснела преди мене. Не съм конфликтна, но ми писна и му казах, че вместо на мен да дадат ред, той иска аз да давам, също съм с ангажименти и т.н. После цял ден ми беше криво, защото е нагло дори да си помисли да му отстъпя ред. 

Аз също съм забелязала милото отношение на хората. По скоро ставам свидетел на спорове около мен, давам за пример: понеже още работя (счетоводител) и като ходя по институции, където има дълги и нервни опашки и половината почват да си мислят "тази е от някоя кантора и са я пратили нарочно, защото е в това положение и да може да мине" , другата половина ми дава предимство и започва един спор от който аз лично се чувствам доста неудобно , но ивнага нещата са се решавали "в моя полза". Като цяло обаче мога да обощя, че всички са доста мили и не съм се сблъскала с лошо отношение. Доста, често ми се случва даже да ме спират хора и да ми пожелават  хубави неща или да ми казват какъв ще е пола на бебето, защото ...... бабени деветини

загриженост само от близки и познати, другите са темерути на 2ра степен, особено мъжете. А пък да не ви казвам как гледат бременна и с малко дете - все едно е най-великата простотия и селяния на света

И аз срещам мило отношение само от роднини и познати. Тук-там някой стане в градския транспорт или маршрутката, но много рядко. На опашки задължително си чакам - един единствен път ме пуснаха да мина отпред, за да взема решение от ТЕЛК и тогава бях много щастлива, защото имаше толкова много народ, че правеха списък на чакащите и аз трябваше да бъда някъде номер 180.
Според мен, хората са си много озлобени, лоши и затворени в себе си. А пък като видят бременна, гледат с такъв поглед, все едно за първи път виждат и в повечето случаи погледите са неодобрителни. 
С всички горепосочени случаи съм се сблъсквала в транспорта - извръщане на поглед, състезание на бабички за мястото, четене на вестник или книга, пуфкане и пристъпване от крак на крак...
Веднъж ми се случи (бях в 7 месец) да стана и да отстъпя място на една майка с малко бебче, защото беше без количка, а шофьора караше ужасно и на нея й беше трудно да се държи. Не се намери друг човек в целия тролей да стане, а мамчето почти се разплака и не престана да ми благодари. 
Иначе през август ми се наложи да си гледам 5 годишния син, защото детските градини почиваха, а бабите бяха заети. Та, като се качим в превозно средство, ако отстъпят място - слагам го него да седне, за да не го мисля, че ще падне на някой завой, а аз стоя права. Веднъж ме накараха да седна и да го сложа да седи на коленете ми. Ами трябва да ви кажа, че беше ужасно - с тоя огромен корем в 9 месец, а не можеш непрекъснато да му повтаряш на детето - не ме натискай, наведи се напред, не се облягай назад, дръж се, да не паднеш върху корема ми... ох, ужас 
И накрая, вчера се прибирам и заварвам пред асансьора една жена - стои и чака. Питам, ще ползвате ли асансьора, а тя ми отговаря, че не може да се отвори и стои. Стояхме така 10 минути и нищо. Казах й, че някой трябва да се качи до 3-тия етаж (1 и 2-ри се заключват) и да извика асансьора и тя ми каза, еми добре, качете се и слезте да ме вземете ядосах се, ама няма да седя цял ден и да чакам долу, качих се, взех асансьора, слезнах до долу, качих примадоната, за да може да се повози 

хехе ама защо слезе изобщо такава бих я убила с презрение

аз на твое място изобщо няма да се върня за нея. ми да се седи мърлата там и да си чака като не я срам

Няма благородство! 

Мен пък все ме гледат в корем4ето ...по  то4но  в пъпа , защото ми е като коп4е , а харесвам  тясно  блузи , защото поне от страни имам малко талиа ....само напред ми стър4и ...хаха .....Викам си .....Ало ....преди бременността ме  гледаха в  циците , сега в  корема , ами  кога в о4ите  ,  голям майтап.

тити, ми аз съм добра душа  все гледам да помогна, като си мисля, че по същия начин ще ми се отвръща, ама...

Отношението е под всякъква критика.
Аз съм в 4-ти месец и всяка сутрин пътувам с тролей за две спирки,но когато имам възможност ходя пеша до работата.
И когато се кача или ще ме побутват, или ще ме изръга някоя бабетка в ребрата абе ужас.
А на мен ми личи вече коремчето защото от преди съм си била леко закръглена и все едно  съм призрак и гледат през мен.
Накрая като тръгна да слизам ми казват:"Елате да седнете" , ама аз вече слизам.
Под всяка критика е и искат да им раждаме деца и защо за да висиме като паяци прави и да ни става лошо и така нататък.
И бабките все в пиковите часове ходят я до пазара , я за вода, я до приятелка да не е по жегите  - тарикатки.
Също казват ами стой си в къщи къде си тръгнала като не ти е добре и не можеш да се возиш с гр. трансторт.

Докато бях бременна много често срещах безочието  на хората.Спомням си веднъж се возих в една маршрутката и както винаги беше пълна, никой не иска да стане, а аз бах в 9м. Пътувах полувин час най-накрая една жена извика някой да ми направи място и едно момиче стана,защото и без това трябваше да слиза.Ако знаете какви бяха смешни всичките, гледат през прозореца и не смеят да се обърнат да не ни се засекът погледите, че трябва да станат. 
Абе........

На мене като започна да ми личи ми ставаха само уморени жени от работа.Пенсионерите дето си носят никролога в задния джоб те гледат все едно си извънземно .Да не говориме за младежите.Като че ли си виновен че си забременяла и въобще само те погледнат и се обръщат на другата страна.Веднъж даже бих една бабка. Качвам се в 213 за работа и тръгвам да сядам а бабката ми хваща ръката и казва"Това е за детенцето"Погледнах детенцето беше предучилишна възраст и майката каза да седна аз,но бабата настояваше да седне детето.Казах "ама аз съм бременна".Тя ми каза че детето е по важно то да седне.Даже шофьора запита дали има проблем.Стана ми един г-н, а на бабата казах че сигорно е стара мома и ще си умре такава.Жената с детето се почувства неудобно както и аз,но според мен бабката не беше права. Вие как мислите?Докато колегите ми ме глезеха.Все ме питаха да ли ми е удобен стола.Даже аз работех леко прилегнала пред компютара и даже ми сложиха малък кашон под бюрото да си вдигам краката.

Аз докато бях бременна непрекъснато ми се случваше точно това, което описваш. В маршрутка ми стана само веднж  1на жена, а в градския транспорт са ми ставли няколко пъти. Много неприятно ми беше отношението на хората, но какво да се прави 

За щастие на мен през бременността не ми се е налагало нито веднъж да ползвам градски транспорт или маршрутка и не съм се сблъсквала със злите бабички, които описвате   , хм то всъщност не е смешно 
Общо взето срещах положителни реакции и отношение, но разбира се просто не можех да стъпя в заведение за пушачи. Пушачите никога не се съобразяват! 

Сега ми се случва да се загледам в бременна жена  и ми се струва толкова странно, че и аз съм била такава, нямам и представа защо... : Истината е, че понякога съм очарована от това как изглежда дадена бременна, а друг път се улавям да критикувам облеклото или занемарения външен вид  , ама това е защото ми се иска всяка бременна да се гордее с красотата на положението си 

И тука не винаги ми отстъпват място, ако съм с автобус, заваси на кого ще поподаднеш. Най-често място ми правят жени, но ако наоколо са младежи, се преструват, че не те забелязват. Веднъж се качи още една бременна, но с по-голям корем от моя. Всички се провят на тапи. Викам си то и аз не върви да ставам, ама какво да правя. Обаче бременната беше с една приятелка, която се извика в автобуса, че някой трябва да освободи място. И веднага рипнаха няколко застрамени момъка.
Но като цяло хората тук са много добронамерени. Всеки ден някой ме заговаря заради корема - даже и мъже. Питат ме кога ще е събитието, какъв ше е полът на бебето. И всички те гледат едни усмихнати, доброжелателни. Но тука са такива и като видят бебе в количка. Хем са непознати и веднага се надвесват над количката и почват да го пипат. А родителите на бебето не им правят забележка. Ама аз не одобрявам много непознати да ми пипат бебето, та живи здрави ще трябва да ги гоня по-нататък.

       

Аз пък сега не ползвам градски транспорт и съм много доволна от това. Докато мога ще си карам колата, а после няма да ходя на работа.
Докато ви четях си спомних една случка от детските ми години. Качваме се в тролея аз и сестра ми с малката ми братовчедка. Ама ние с кака сме били на около аз на 12, а тя на 16 год. Веднага две момченца направо скочиха от една двойна седалка да може да седнем с детето. Много мило ми стана.
Иначе и аз оглеждам бременните жени  , защото миналия път като бях бременна почти до 7-мия месец, докато загубих бебето, не ми личеше корем. За разлика сега имам по-голям корем от тогава. Като гледам някоя бременна жена и си мисля в кой месец е и дали и аз ще имам такъв корем (благородна завист  )

По мое време не беше особено мило.  
Най-много някое младо момиче да стане да отстъпи място в автобус - нищо повече. По едно време ми беше кофти да се кача в градски транспорт - така нацупено ме гледаха, все едно насила ги карам да си вдигнат задниците от седалките.    Веднъж дори една леля ми се скара "ама вие хич не сте за маршрутки".   Овце всякакави, какво да правиш.  

Добре си я сложила на място

Хората са толкова различни!
Някои наистина се държат мило - отстъпват място (я в гр. транспорт, я на някоя опашка)... , усмихват се, отварят врати......
Някои те гледат със съжаление... - това е най-неприятното....
А някои направо се престарават - преди няколко дни в метрото една жена ми предлагаше от нагризания си геврек...

Аз определено попадам на много мили хора ,разбира се има и малки изключения .Всички мои познати и приятели се държат много мило с мен  .Естествено  любопитните погледи не могат да се избегнат

Да, на мен ми се радваха. Но срещах подмятания от вида "тая къде е тръгнала", когато съм била на опашката в магазина, или пък просто съм излязла на разходка сама. Но не им обръщах внимание.   

по принцип повечето хора се държат мило,но веднъж една продавачка ме изнуди да си взема от геврека и,което ужасно ме издразни.

Леле и как стана това? Пъхна ти геврека в устата и ти каза да го плащаш

Много ме развесели! НА мен рядко са ми се случвали такива екстри.Даже във влак от Враца до Видин почти през цялото време пътувах права в коридора.
А пенсионерите са  .

На мен не ми личи много коремчето,ама имам една рокличка,с която направо ще ти извади очите Това,което,за съжаление забелязвам е завист и завист:(До сега не е имало млада жена,която да ми се усмихме на корема,оглеждат ме и се мръщат завистливките гадни Нали съм и хубава и сега с бебо,вече си имам всичко А по-възрастните жени попринцип ми се радват:)

Аз никакво мило отношение не съм забелязала, напротив днес направо побеснях. Вчера се обадих на личния си лекар да ми напише направление за болничните, та утре да отида да си го взема. Тази сутрин в 10ч. бях при нея , показах и се и тя каза, че почва да го пише. В 10.45 сестрата се показа и ми каза да изчакам, че лекарката искала да ме пита нещо. В 11.20 вече влязох с невероятни болки в кръста, тъй като вън бяха насядали пенсионери и нямаше никакво място. Е, освободи се едно място по едно време, но едно момче побърза да седне, че се измори от чакане от 10мин. Да не ви разправям, че въпреки че ме гледаха, че едвам стоях и се чудех какво вече да направя с този гръб същото това момче, а и някаква пикла решиха, че може да ги пусна да ме прередят. Е, това си беше наглост. Сякаш, като съм бремена, по цял ден си клатя краката и всичко ми е ОК. Както и да, след като влязох при лекарката, която много харесвам и и се оплаках, че ще омра заради кръста, тя ме попита ами защо не съм влязола по-рано. Идваше ми да убия тъпата сестра, дето изломоти нещо през носа си. След всичко това, чаках на една дълга опашка в Била и в зоомагазина. Отидох и в общината да си платя гаража, а там една опашка от 10тина мъже, тръшнах се на дивана, тъй като вече си знаех, че ще пада чакане и така се и оказа, погледнаха ме, видяха ме, че приличам на бухтичка и толкоз. Доста надълго и нашироко го описах, но бях бясна. От всичко това сега се превивам от болки в кръста и краката. Явно в днешно време и да умреш на улицата никой няма да ти обърне внимание. А, ама и това преди време го видях.