Работещи майки с деца набор 2007г. )

Извинявай,но мъжа ти толкова ли не може да се оправи с 2-годишно дете, та трябва да го пращате при баба?

Никак не ми се  иска да се оплаквам,но имам нужда да си излея болката.Незнам вие как се справяте,момичета,но на мен ми е много трудно.Ето ситуацията ми.Детето е на година и 10 мец. Аз от един месец съм на работа,но на смени.Първа от 6.00 до 15.00 или втора 0т 14.30 до 23.00 Половинката работи в друг град и си идва за събота и неделя.Малкия ходи на ясла и го подмятам като парцал м/у бабите.Вече ми иде и на мен да ревна с него.Съсипахме му психиката на милото.Когато съм първа смяна го водя у свеки да спи,че да може тя да го заведе на ясла.За втората ми смяна идва майка ми у дома да го бави,това по не е проблем,поне детенцето си е у дома и му е по-спокойно,но вече не иска да стъпи у свеки.Само като влезем в блока и и той почва да плаче и да ме кара да го заведа у дома.Къса ми се сърцето.Мъжо от един месец насам все разправя,че уж за последна седмица отивал,свършвали си работата и така вече повече от месец.Преди малко ми се обади и каза,че другата седмица пак щял да пътува.Не издържах вече разревах се и му затворих телефона преди да съм казала някоя глупост.Днес и утре почивам,но в петък съм първа смяна и утре вечер трябва пак да заведа малкия у свеки.Как да го направя,как да го подготвя,как да му обясня,че нямам избор,че трябва да ида на работа рано.Нерви нямам вече.Един месец детето ми плаче,не иска на ясла,не иска при баба,иска само "мама да доди"
Излях си мъката.Извинявайте,че ви товаря и с моите грижи 

Не може ли да помолиш свеки да спи у вас, поне докато се успокои детето? Малко почивка му трябва, много му се е събрало...

И аз това щях да питам .Горкото човече .Мойте и двамата не обичат да преспиват у бабите.

И моите, затова на 15 се разчеквам, но си ги водя и прибирам аз.Детегледачка?Но детето да е у дома си....

Естествено, че ще се справи с него, но трябва да го води в 7ч на ясла, а сега го водя в 8.30ч. Освен това ме притеснява готвенето...
За сега ще си остане в къщи пък ще мислим как да се организираме.

Натикот, много ми стана мъчно като прочетох поста ти. Кофтито е, че детенцето ти сега е в периода на най-силна привързаност към мама (както и моето) и за това е толкова трудно. Но и твоите терзания също му влияят негативно и може би това е основния проблем. Идеята свекърва ти да спи у вас или ти да оставаш в тях с малкия не е за пренебрегване, но ако ти не си спокойна, малкия няма да се успокои.
Освен да търсиш друга работа не знам какво може да направиш. Като за начало се успокой и мисли, че го правиш за детето все пак. По-добре така, отколкото да стоиш без работа и все с него. Той няма да разбере избора ти, но такъв е живота.

Мога да помоля свеки да спи у нас,но тя има малко особен характер и не вярвам да се съгласи.Иначе за утре съм решила да ида у тях и да го приспя,надявам се така да е по-спокоен.Не ми е никак удобно да спя аз там,защото моят дом е на 3 минути от работа,а на свеки половин час.В 5,30 сутринта тази разлика си е много,да не говорим колко съм страхлива по-тъмно.
Работата не ми се иска да я напускам,скоро започнах и макар да е натоварена ми харесва и колектива е много приятен.За пръв път в живота си работя на място където се чувствам приятно.Другата причина е финансова,не можем да си позволим точно в зимния период да съм без работа,по това време на годината при мъжо нещата не вървят много и доходите му не са сигурни.
То положението ми не е чак толкова тежко,защото като се прибере мъжът ми,малкия ще си спи само у дома,а и мъжо може и да го води и да го взема от яслата.Едно е тати,друго е баба.
Днес просто нервите ми не издържаха и си излях мъката.Всяка седмица се моля и се надявам,пустият обект да свърши и да се сложи край на този ад за всички.И когато разбера,че и тази седмица няма да се получи,се сривам емоционално.Много ми е тежко като гледам как детенцето ми не смее да ме изпусне от поглед.Когато баща му си е тук събота и неделя,малкия е усмихнат и ме изпраща на работа,като не забравя да ми заръча да му донеса бонбонки
Сега се успокоих малко и ще стисна зъби да изкарам още една седмица,пък дано да е за последо.
Много ви благодаря на всички за подкрепата.Хубаво е да разбереш,че те разбира някой.
Утре с малкия ще си останем цял ден у дома,никаква ясла Или както вика детенцето ще правим "Цал ден гуши"

При подобно положение, аз бих мислила повече за душевния комфорт на детето и бих останала да спя с него.Става въпрос за половин час...не за два часа път.Помисли си, дали твоето удобтсво да изтичаш за 3 минути е толкова важно точно сега.Детето е в период, в който наистина има нужда от теб.Ако ти звуча назидателно, повярвай-не е така.Просто гледам малката ми дъщеря как е, при все, че аз не си позволявам намеса на баби и мятане от къща на къща.Има деца-родени за такова постоянно местене на леглото, не им пука, но има и чувствителни, за които е проблем.Това е период, който израстват.Бъди до детето си, нищо няма да ти стане няколко дена да пътуваш половин час/боже.....толкова малко, а на теб ти се струва много!!, аз ще черпя, ако пътувам половин час за работа, още повече, че работата ми е близко!/
Категорично иначе те подкрепям-няма да оставаш без работа.Да, птиеми го, трудно е, но е период.Аз една година, като започнах-тичах като луда, буквално, влачех голямата от градината, тя милата тичаше до нас...малката беше с детегледачка, всичките си пари давах на нея с идеята че е временно, че след една година, като тръгне на ясла парите започват да постъпват в семейната каса.Ако не бях започнала тогава-сега нямаше да имам тази работа, а се оказва, че за момента ни е жизненоважна, при положение на съкращения в бранша и съпруг без работа от началото на лятото...

Права си.Обработвам свеки да дойде да спи у дома,че малкия да е още по-спокоен.Иначе вярно,че половин час не е много,ама за нашия малък град си е цял маратон Мен просто ме е страх.
Благодаря ти,че ме разбираш,аз вече почнах да се чудя дали не греша като започнах работа,но иначе незнам как ще свържем двата края.

Работещи девойчета, от три дни съм на работа и да споделя пресни, топли впечатления с вас.  Вече се наспивам като хората, сутрин съм свежа като калинка.  Даже ставам по-рано. Очите ми не са перманентно зачервени от умора и недоспиване. Абе, спа-център си е работата за моя милост.   Вечер дребното се върти пак около мен, но натоварването не е толкова голямо.  И съм по-спокойна. Баба му си взе отпуск да го погледа малко, но като й гледам измъчената физиономия и сравнявам  моите дни в къщи и на работното място..... осъзнавам, че наистина ми е било доста натоварено последните месеци.... и трудно.
Лек ден ви желая и спорна работа! 

И на мен ми подейства по-скоро релаксиращо да се върна на работа - не че пак не е лудница, но чувството е различно  Честито и успех в работата!

Натикот, още малко остана - ще устискаш! 

Здравейте!
С някои от вас се познаваме от други теми.
Моята щерка е март 2007, пуснах я на ясла миналата есен, на година  и половина, и в същия момент тръгнах на работа.
И аз като вас влача една торба проблеми и тревоги, ама така е, спокойните жени с подреден живот и с минимални проблеми не реват из форумите,а тия като нас само тук намират някаква подкрепа.
В общи линии за мен - по-възрастен съпруг,отрано загубил интерес към детето, аз самотен воин, гадна работа с ниска заплата, живея под наем в дупка с препускащи хлебарки и други гадове, вечерно време плета и шия за допълнителен доход, очаквам всеки момент уволнение, не ми се обаждат там,където съм пуснала СV-та, детето ми е твърде умно и мисля,че това е страничен ефект от липсата на баща и други роднини и от моята свръх натовареност, все по-често ме пита "не ме ли обичаш вече" и "защо тати не се прибира вкъщи"....и аз какво да правя,освен реално да стискам зъби и виртуално да хленча по форумите...

Amelly, освен виртуално да ти пожелая нещата да се оправят, едва ли мога друго да направя.
Съжалявам за  трудния момент, който преживяваш и дано по-скоро отмине.
Детето си е дете и има нужда да му показваме, че го обичаме, защото след време, когато животът ти отново тръгне на добре /сигурна съм, че ще е така/, ще си спомняш само хубавите неща от това време, а това ще са моментите на нежност, които сте имали с детенце. Успех!

Amelly много прегръдки и много позитивна енергия от мен.
При нас всичко е Ок.И двамата са здравички и ходят на градина и ясла.