Здравейте на всички 
От три дена съм в голяма въпросителна какво да правя
Преди две години работих в друга страна, но реших да си се прибера, че да си завърша образованието да си дам време да срещна половинката, че времето лети и годините минават. Та така върнах се продължих образованието (сега съм на финала), срещнах половинката си, вече от една година живеем заедно, купихме си апартамент и като че ли живота ми се подреди точно както съм си мечтала. Работя в една агенция, но заплащането не ме устройва. И точно преди три дни моята бивша шефка ми се обади да ме пита дали искам да се върна при нея да работя. Знам, че заплащането е добро и ще посъберем някой друг лев. До тук добре, ама ще отида без приятелят ми, той тук си има работа и засега не се оплаква(макар, че и при него се усети кризата). Ще отида за половин година, след това си се връщам и започваме с опитите да си имаме бебче.
Много искам да отида, но и не ми се оставя мъжа( много ще ми липсва
)
Не знам какво да правя
Вие ако сте на мое място какво бихте избрали???
Само да отбележа, че половинката ме подкрепя на 100% и каквото и да реша е до мен.
П.П. Днес ще разговарям с шефа, да обсъдим вариантите и ако ми даде оферта (по- висока заплата си оставам тук, ама.....ако)
От три дена съм в голяма въпросителна какво да правя
Преди две години работих в друга страна, но реших да си се прибера, че да си завърша образованието да си дам време да срещна половинката, че времето лети и годините минават. Та така върнах се продължих образованието (сега съм на финала), срещнах половинката си, вече от една година живеем заедно, купихме си апартамент и като че ли живота ми се подреди точно както съм си мечтала. Работя в една агенция, но заплащането не ме устройва. И точно преди три дни моята бивша шефка ми се обади да ме пита дали искам да се върна при нея да работя. Знам, че заплащането е добро и ще посъберем някой друг лев. До тук добре, ама ще отида без приятелят ми, той тук си има работа и засега не се оплаква(макар, че и при него се усети кризата). Ще отида за половин година, след това си се връщам и започваме с опитите да си имаме бебче.
Много искам да отида, но и не ми се оставя мъжа( много ще ми липсва
) Не знам какво да правя
Вие ако сте на мое място какво бихте избрали???
Само да отбележа, че половинката ме подкрепя на 100% и каквото и да реша е до мен.
П.П. Днес ще разговарям с шефа, да обсъдим вариантите и ако ми даде оферта (по- висока заплата си оставам тук, ама.....ако)
. Това е самата истина. Не съм спирала да си търся нещо по специалността, та дори в началото да съм само на обучение без да ми заплащат, но да съм сигурна после, че ще ме назначат. Но.... за съжаление няма такова тото 
. А и това можех да си го позволя преди да се ангажираме със заем. Сега на първо място е заема и сметките, след това да отделим на страна и ако останат да се поглезим. От известно време не се получава 
, ама преди това трябва да сме подсигурени поне за една година за заема. В момента ме осигуряват на минимална заплата, а аз на скоро разговарях с шефа да ми се увеличат осигуровките, но тогава месечно възнаграждение ще взимам 100лв има - няма.
. Близките ми казват, че парите не са важни , ние сме по- важни, но ние не го правим, че да се разделяме, а да си помогнем за бъдещето. Знам, че го казват от гледна точка на това наше временно разделяне да не ни отделичи един от друг. Разбирам им страховете, но точно в момента имам нужда да ни подкрепят, да ни дадат надежда. Няма как да го обясня, че да ме разберат, трябва да са на мое място, че да осъзнаят нашето решение. 
