Дали съм осиновена

 elyam , привет! Не знам на колко си години , не знам и в какви отношения си с майка си, но единствения съвет ,който мога да ти дам е да питаш нея.

Здравей, и от мен.Незнам дали ще съм ти полезна.Моят акт за раждане също е издаден една година по-късно.На него пише"акт за раждане номер....и малко по надолу издаден въз основа на акт за раждане пак номер...от ....година".Аз също не познавам баща си.Виждала съм го само веднъж и дори да се разминем на улицата с него пак няма да го позная.Преди и аз носех неговите имена но майка ми водеше някакви дела и след тях ми смениха имената и взех неините

Дива-не над 30г. съм,майка ми никога няма да ми каже такова нещо,не че не сме близки,просто й е такъв характера.

kristti утре ще разгледам акта си отново,че това ми е спомен отдавна,незнам дали пише нещо такова.Колкото до баща ми при нас е обратното,аз го познавам,той мен не .Виждал ме е преди 15-18г,за последно,сега минавам отвреме на време през неговото заведение -даже не подозира ,че съм аз.Имам сестра та се чудех дали наистина ми е сестра и дали да я потърся някога.Ако съм осиновена изобщо да не си правя труда.

  elyam, разбирам те, и за моята майка това е тема табу.Много рядко сме говорили за осиновяването.Разбирам, че се страхува и боли, затова и не отварям вече темата.Можеш да попиташ "заобиколно"- защо акта ти е издаден след толкова време, може пък и да ти каже, знаеш ли?А баща си не можеш ли да питаш 

Майка ми няма да ми каже нищо ,сигурна съм,питала съм я ,а и разбрах нещо за нея,което нямаше да ми сподели освен ако не беше наложително,просто й е такъв характера.
За баща ми незнам,това е доста основателна причина да се срещнем и да поговорим,но не съм решила все още да го направя.

и при нас осиновяването е тема табу.На майка ми също характера и е такъв.каза ми че съм осиновена когато бях малка и от тогава нито дума.При нас аз не познаваям баща си и той мен също не ме познава.И аз много неща незнам за майка си.Ето отгледала ме е ,сега гледа сина ми и пак не споделя почти нищо за себе си.Преди около две години моят мъж си купи мотор и ходил до кума да му го покаже.Кумовете са набори на майка ми и навремето са и били кумуве на нея.Та прибира се той и ми казва "знаеш ли че майка ти е катастрофирала с мотор" Аз го питах какво иска да каже,и че тя не може да кара колело дори.Той ми обясни че навремето са катастрофирали с бащата на кума.Той починал на място а майка ми била много време по болници и едвам оживяла.Незнам също и защо не са имали деца с баща ми.Каде е причината.Може би катастрофата?Майка ми е добър човек,но не я чувствам близка.Чувството ми е особено не мога да го опиша точно.Повече прилича на привързаност.

При нас е същото никога не съм споделяла с нея,само с приятели или техните родители.Дори и да не съм осиновена,това е кофти отношение ,но не можем да си избираме родителите.
Даже,като ме е ядосвала много съм й казвала ,че предпочитам да съм осиновена,за да не взема някой неин ген.Егати парадокаса.Отивам да си видя акта за раждане.

Ами незнам какво значи,но на акта ми пише,че е издаден на база акт за раждане еди кой си номер от 31.05.1976г,аз съм родена на 5 .07.1975г.
На децата ми и на мъжът ми актовете са същите,но разликата е в това,че са издадени на база акт за раждане номер еди кой си номер,но няколко дни след рожденната им дата.
Т.е на мен е издаден почти 9 месеца след раждането ми.

Акта за раждане на дъщеря ми е издаден също 9 месеца по-късно. Аз съм си родила детето.
Но беше много недоносено, водеха го аборт и  не искаха да го издадат в началото. Те и в кувьоз не искаха да я сложат, но това е др. история. После се замотахме и чак след 9 месеца като трябваше да я изпишат се сетихме, че е нелегална.
Така, че може и това да е причината. При комунизма бяха по-различни законите и порядките в род. домове.

Има възможност да си осиновена. Трябва обаче да се обърнеш към съда за повече информация. Също така може и да не си осиновена и по ред причини, удостоверението ти за раждане да е издадено по-късно. Попитай майка ти всичко ли е наред било при  раждането ти. Поискай да ти разкаже как си се родила, за родилните болки. Всичко с подрбности, за бременността и. Ще усетиш ако не ще. Повечето жени разказват за тези неща с удоволствие.

Здравей elyam! И аз доста време се лутах докато разбера със сигурност,че съм осиновена.Чувството на неизвестност направо те побърква,знам.И аз като теб не исках да питам майка,защото знаех че няма да ми каже.Говори с друг твой близък,който мислиш че ще знае със сигурност ако изобщо има нещо такова,знам ли-братовчеди,лели или други роднини.Ако трябва блъфирай,кажи че знаеш,че си разбрала,но искаш да го чуеш и от тях.Като поставиш въпросът по този начин,никой няма да запази самообладание и да намери смелост да отрича,ако е вярно.Успех!

Уф, аз имам познати, дето имат осиновено дете и то непрекъснато ме пита въпроси от рода- кой още ми е роднина, защо мама няма др. деца.   Според мен осиновяването е най-великото нещо, не знаете на какви мъки се подлагат осиновителите
Но ако мине 25 г. и все още не знае - бих му казала.

Не съм писла мн отдавна.Говорих с майка ми ,наистина е имало редица проблеми около раждането ми и след това с баща ми.Това е и причината да закъснее акта ми за раждане.

elyam , не е сигурно, но често така се получава с удостоверението за раждане нпр. когато детето е припознато или е променяно името му, тогава едно свидетелство за раждане се издава въз основа на друго.
 
 

Честно да ти кажа все ми е тая.
На този етап от живота е важно човек какво е ,а не от къде идва.

 Еlyam , привет! От собствен опит знам че информация няма да получиш от никой. Единственото което можеш да направиш е да се обърнеш към Съда в града в който живееш, ако си от София отиди направо в Съдебната палата, там на регистратурата подаваш молба, свободен текст че искаш да разбереш произхода си като посочваш номера на акта си за раждане. Не знам до колко това че си записана 9 месеца по-късно е защото са се забавили, малко ми се струва инцидентно. И щом темата е табу у вас, тогава попитай майка ти как е протекло раждането ти и смятам че ти сама ще прецениш до колко е достоверна информацията и. Ти си достатъчно голяма и зряла, мисля че ще разбереш дали крие нещо или не. А и хората, т.е. съседи и разни подобни също биха могли да ти помогнат ако ровичкаш ще разбереш истината. Тук във форумите няма да разбереш. Аз също имах подмятане когато бях малка, но не бях узряла да търся каквото и да е. По-късно когато станах достатъчно голяма една съседка "доброжелателка" ми каза: "Аз им казах на вашите да те осиновят малко по-рано, ама....." и така тръгнах да търся, но не се бях задълбала, защото непрекъснато получавах отрицателни отговори от родителите си. За съжаление и двамата починаха и чак сега след 10 год. се заинтересувах и започнах да търся.....

kmk78 съжалявам,че се е получило така при теб.За съжаление винаги има "доброжелателни" съседи или роднини или кой ли не.
Мен наистина не ме интересува.Предпочитам да оставя така нещата,макар че от това ,което знам,по-скоро "доброжелателната "бабичка ме е объркала с братовчед ми.
Мнението ми иначе по въпроса е,че колкото по-рано се каже на детето по-добре,дори един човек да знае тайната,тя вече не е такава.А и времената са такива,че децата са по-зрели и по отворени към такива неща.Много по-лесно е отколкото преди години.
Аз ако имах осиновено дете щях да му кажа в момента в който започне да разбира около 5г или никога.

Ти си разбрала най важното                 

момичета , това с акта за раждане е първото по което се разбира , и ще ви кажа защо се издава толкова късно , защото тече дело по осиновяване. По онова време са давали децата още от болницата на осиновителите , а делата са се точили с месеци . Като забелязах това в моя , накарах още 10 човека да ми покажат техните , само на едно момче беше като моя , и за съжаление се наложи да чуе това че е осиновен от моята уста. Така се и оказа след като пита.
И аз като вас няма кого да питам , на погребението на баба ми една жена дойде и ми го каза , както щях да припадна на гроба , така на връщане подшушнатата истина едва не ме доуби , хората са зли научете се да се пазите и да се защитавате . Като дете една жена ми се обади по телефона и ми го каза , до ден днешен не знаем коя , тогава положението се замаза . 20 години по късно в тежък за мен момент ми го казаха пак.
Еlyam имай си едно на ум , за да можеш другият път ако го чуеш , да отвърнеш с нещо което не знам да имате да ми кажете ?

Ами нашата семейна история е друга.Явно не винаги в това е причината.
А да ти кажа наистина ми е все тая,незнам защо се драматизира толкова с тези неща.Любопитно ми беше,наистина.АКо на детето се каже от най-ранна детска възраст всичко ще е ОК.Вече имам наблюдения ,а и времената се промениха.

И аз така мисля,че трябва детето да бъде информирано предварително. Няма нищо лошо в осиновяването, това е нещо прекрасно. Оновените би трябвало да се чувстват истински щастливци,че не са имали лошата участ да израстнат в дом за сираци, а са имали нормални семейства, родители, които са ги отгледали и обичали.
При нас е напълно нормално да казват на децата, когато са осиновени, а и си мисля,че това спестява драмата, която преживяват хората в  по-късна възраст.

Упрекът:” Как може да не оценявате това, че не сте в дом”,
изречен за сто и първи път тежи както и първия път.
Поне на мен. А ако е от интелегентен човек, каквато очевидо е авторката, ми тежи повече.

Белите деца със сигурен произход и днес не отиват в дом. Осиновяването е нещо еднозначно хубаво, жалко че идва "след''.

За всички деца е безспорно по-добре да са в семейна среда, а не в дом, а за тези, които биха живели в някое гето,  е огромен шанс да са в добри семейства, където имат храна, мед. грижи, образование и пр.
НО
Пак за стотен път пиша нещо елементарно: Отхвърлянето от БМ ( каквато и да е тя, а в преобладаващите случаи тези жени определено са вредни за децата си) е стрес, безспорно класифициран и от медицината, като стрес от най-силна степен. Не по-малък е от стреса при  смърт, раздяла, развод, болест и пр.
След този стрес цялата природа на човека търпи промени – от поносими до патологични.
Това е проблемът.
Този стрес предизвиква  сериозни емоционални и физически реакции, организмът се приспособява към него за сметка на разни неща и там е проблемът.
И реакциите не водят до намръщен, неуспял човек, не са така елементарни нещата, за жалост.

Съжалявам, не исках да прозвучи по този начин. По-скоро имах предвид,че трябва да оценяваме това,което имаме и да търсиме положителните страни на това,което ни се случва. Аз не съм осиновена, но моя близка е и приемните й родители я обичат толкова много, и са й дали едно страхотно детство. Горда съм ,че познавам тези хора.
Извинявам се отново ако е прозвучало грозно, не това имах предвид.   

ако беше осиновена,със сигурност щеше да мислиш по друг начин

Вероятно е така. Искаше ми се да прозвуча по-оптимистично, просто защото темата не ми е безразлична.

Абсолютно докато чета поста мога да различа осиновеният от не осиновеният потребител .
Да разясним и още нещо , отношението осиновител дете и биологичен родител дете , нямат нищо общо.
Защо на осиновените им викат храненичета знаете ли , защото са взети за да се грижат за осиновителите си на старини. Прави сте може да живеят добре , не разбирайте в охолство не са гладни и голи , но не са и със задоволени капризи   , но по важното е защо , защото те един ден трябва да се отплатят за това . Ако намерите осиновено дете чиито осиновители да са му платили обучението в чужбина , с цел да се развива и да има блестяща перспектива , лично ще се гръмна.
Та за това и аз все това съм слушала , как еди си коя остаряла сама сега била на 85 години  и нямало кой да и смени памперсите , ама на времето като  не е мислела , като не и се гледа дете поне едно куче за другар да си беше взела.
Да и като ти набиват чувството за благодарност цял живот , ти накрая ставаш такъв , като куче  Но точно когато искаш подкрепа , имаш конфликт  с по голям и определено по силен от теб човек , никога няма да те защитят , защото застават на страната на храненичето. За това такива деца израстваме силни и борбени , защото от малки се борим сами , отстояваме правата си и знаем че не тъпчем ли ще тъпчат нас , ако не тихичко ще плачем вечер до късно онеправдани .
Не търсете умисъл в поста ми , не е с лоши чувства , не искам и за секунда обаче някой да си мисли че осиновеното дете се е уредило , това лично ме засяга.

Рядко, да не кажа никога, си позволявам да пиша тук и да коментирам постове на осиновени, обаче тук не мога да се сдържа. Не обобщавай, моля те от твоя опит. Щото ако бях взела детето си, само за да ме гледа, сега нямаше да се гърбя от работа, за да плащам на логопеди, на психолози и терапии. И никога и на никого не съм се оплакала, не съм правила сметка кое колко струва. Уредили сме нещата така, че да не се налага на никое от децата ни да се ангажира с нашето гледане.

Аман от големи разбирачи. Това, че ти не си попаднала на свестни родители, не означава автоматично, че всички сме такива. Имайте малко уважение към пишещите тук родители.

Егати!

не помня на колко години съм била,но помня че леля ми когато ме запознаваше с някой ме представяше като "на сестра ми храненицата".Сигурна съм че от мен се очакваше да гледам и майка ми и леля ми.Когато не направех нещо както трябва(според майка ми)винаги ми се казваше че ще остави всичко на държавата(това са нейните думи).Не ми се връща назад в спомените какви неща съм правила само и само  да е доволна.След като се роди синът ми си дадох сметка че майка ми изобщо не е знаела как се гледат деца.Може би и времената са били други тогава,но чувството родител-дете при нас липсваше.

Може би се получава едно разминаване , между очаквано и получавано. Ето вижте поста на майката по моя , така говорят всички . Уважаема госпожо вашето дете продавало ли е като мен кокиченца на седми срещу осми март , за да ви купи голям и красив букет изненада , за които обаче няма пари.
Не ви познавам , но ви уважавам за това което правите , но както на мен ми казваха честичко  Кръвта вода не става .
И това че аз съм се изразила по остро , не означава че не съм права , тонът ми е неприятен.
Защо като съм само големият разбирач , а как  ви се ще да напишете неблагодарна , ама нейсе , няма осиновен потребител тук , който да не разбирам с цялото си сърце?
След като се роди синът ми си дадох сметка че майка ми изобщо не е знаела как се гледат деца -аз от дете имах чувството , че нещо куца , но като пораснах направо си отчитах бездната по между ни.
Ще се радвам ако мога да си споделям с вас осиновените , защото знам че ме разбирате със сърцето си и ви звуча близка и позната , не си позволявам да общувам с други хора по темата

Вижте какво, дали сте благодарна или не, не ме интересува. Квалификации в това отношение не давам и смятам, че последното, което може да се иска от едно дете, без значение осиновено или не, е благодарност. Намирам го за извращение и не това е идеята на родителстването по принцип. Това, че Вие сте решили да четете само тази част от подфорума, не Ви дава право да правите генерални заключения за нещата, на база Вашия опит. Не омаловажам това, което пишещите тук са преживели и в никакъв случай не ги намирам за неблагодарни, но да давате квалификации на всички родители няма да се съглася.

А пък вие като сте толкова изрядна какво сте се заобиждали  , аз като не ме жегва нещо лично не го коментирам, в едната тема са забранили на осиновители да пишат , трябва ли във всичките.
Както беше писала една потребителка , аз като не съм стерилна съвети за стерилитет не давам и не  чета , защото не ме касае.
Пишете си във форум на осиновители и ще видите колко сходни души ще откриете.
Но да ми казвате аз какво да пиша или не извинете , не е намерил човека

Не Ви казвам какво да пишете  , казвам Ви, че не е коректно да си изливате гнева и злобата към Вашите родители и жената, която Ви е изоставила върху хора, които не са виновни и нямат нищо общо. Тук уважаваме осиновените деца и се отнасяме към тях с разбиране. Но с Вас нормален разговор не може да се води, така че няма да си губя повече времето.

П.С. Дано като родите, да Ви се нормализират хормоните. На мен през бременностите не ми се отразиха толкова зле, но явно на Вас много Ви влияят. Пазете си бебето и не го товарете с негативна енергия   Като кърмачка с доста дълъг стаж вече най-добронамерено Ви съветвам да четете в Кърмаческия, за да се подготвите да дадете на детето си най-доброто от себе си. Кърменето хич не е лесна работа, а захранването си е цяла наука. Подготвяйте се отсега с информация, защото като се роди бебето няма да Ви остане никакво време за това.

Оставете споровете за друго време.

Darina777
от сега редовно ще следя темите ви. Ти ми отвори очите. Не ми е идва ло на ум до сега че мога да си отгледам детето като една бъдеща придружителка в старините ми. Може би стерилитетът е засегнал и мозъчните ми клетки.
ние осиновителите влизаме тук не само да ви четем писанията а и да избегнем грешки които са допускали някой осиновители

лично аз считам че кой какъв родител ще бъде зависи от самия него.В моя случай го отдавам изцяло на характера на майка ми,с добавка тоталитарното време и средата в която е живяла.

В голяма степен е и до характера. И не е само това. Осиновяването не е като раждането, коментирахме го в друга тема. Ужасно е трудно да дойде в живота ти изведнъж едно дете, без да си бил подготвен, без да си минал бременност и очакването през бременността, когато ти реално си общуваш с детето и то не е за теб само една представа, както е, когато чакаш да осиновиш дете. Има хора, които много трудно свикват с новата ситуация. Някои не свикват изобщо. Не ги оправдавам. Зависи от човека и от това колко силно е мотивиран, каква е средата му, наистина, защото в крайна сметка човек не може да се надскочи.

Важно е и дали е приел факта, че няма да има биологични деца.

Кудку,незнам дали да го напиша тук,затова ще ти го пусна на лични

Дарина 777,

Знам какво е да си с нашия товар и да си бременна, нямам думи да го описвам, който не е в тази ситуация, ще каже, че са лигавщини,  а който е - няма какво да му казвам, той си знае.    

Това е част от урока. Минава. Много те прегръщам.
Няма и как да си опазиш детето съвсем, и аз моите не ги опазих от бездните си, но това е природата. Ако не си бил дете, няма как да си жена, майка, природата човешка е такава.
Имаш сили, ще се справиш, всичко ще е наред.

Само с Кудкудяка не се джафкай.  
Тя е единствената жена с невъзможно дете, която реално познавам, и ако бях на нейното място, не знам какво щях да направя, а тя си го гледа, развива, учи.

Проблемът на тези деца като нас е, че пишем за друго време и други отношения,  а ни четат млади жени, които не са били в съзнателна възраст тогава, представа нямат за доста неща, но проектират себе си в прочетеното и им домъчнява. Така нито на нас ни олеква, нито на тях с нещо помагаме.

А аз сега в съда отивам да се джафкам, а за вас всички - деца и мами,само  .    

Ох, момичета, на мен през бременността ми се отвориха всички душевни рани и толкова неща преживях наново, все едно се събудих от сън и си спомних неща от детството, които са ме ядяли, че просто се ужасявам от това, което може да се преживее в този период от една от вас. Наред с киселините и паническите атаки това беше другото най-ужасно нещо 

Ще ви помоля най учтиво , да не коментирате бременността и детето ми , регистрирах се тук за да свалям детски песнички , защото знам че бебетата чуват и от утробата на майката.
Не знаех че тона във форума е такъв все едно споделям на махленският пазар извинете , ако знаех че ще се плюем така нямаше изобщо да споделя че съм осиновена.
А за бременността , мисля че поста има връзка с това което съм преживяла , нищо не ми се е отключило , четенето на ваши разкази провокира спомен и в мен. Няма да споделям повече , благодаря за разбирането ще помоля да не коментираме повече
Miraetta - прекрасен човек си прочетох доста неща писани от теб , прегръдки .

Айде приятно слушане

  другото не го коментирам - ама това ... ами аз лично познавам ...2 броя. Едната девойка живее в момента в Швейцария, другата в Лондон... Майките и на двете са от доволни предоволни (особено едната, която е тъмносиня бабичка и смята, че поне детето и се е спасило от комунистите  )

Само не се гърми   

Аз първо да се извиня, че съм майка, не дете. Т.е., както се казва - осиновителка, не осиновена.
Първо, към днешна дата не съм чула някой да казва на осиновените "храненичета". Това е било в някакви други времена и при други нрави и слава богу не живеем вече в тях. Искрено съжалявам за всички осиновени и биологични деца, чиито родители не са успели да изградят адекватна връзка с тях.
Второ, познавам страшно много семейства с осиновени деца, които с любов и гордост обгрижват децата си и задоволяват всичките им потребности- физически, духовни, емоционални. Смея да се лаская, че и аз мога да се причисля съм сравнително успешните родители.
Трето, това с благодарността и гледането на старини го има и при семейства с биологични деца. То няма връзка с осиновяването, просто има такива хора - дават, като очакват да получат нещо насреща от децата си. Както обичат да казват социалните "слаб родителски капацитет".

С горното не откривам Америка. Стана ми болно за всички пораснали деца, неуспели да истински да почувстват родителите си. Обаче е и полезно, за да ми напомня какво НИКОГА, АМА НИКОГА да не причинявам на детето си. Което, апрапо, ще изпратя в чужбина, ако има желание и му се удават науките.

Само моля да не се слагат под един знаменател всички майки. Особено тия, които са осиновили децата си в по-голяма възраст и се борят с проблемите им, като Кукду, например. Може би и като мен, например. 

аз като майка на биологично дете категорично смятам да не го пращам да учи или да живее в чужбина 
Сисли написаното няма нищо общо с теб.Падам си егоист и не давам да ходи надалече(не че то ще ме пита де )

Е, Кристи, само да учи. Кво ще правя без нея, най-много да я последвам на стари години, защото съм й обещала да съм жива още 30-40 години и да й гледам децата! По тоя повод от няколко дена ходи след мен и ми вика "Бабо, нали ще ми гледаш децата?". Уплаши се една вечер, че ще умра и голям рев падна и за да я успокоя й обещах горното. Дано дядо Боже ми помогне да си спазя обещанието

Сисли .И аз имах такъв страх да не умре майка ми.Бях около 5-6 г.Тя също ми даде обещание и го спази

Милата

няма смисъл мили деца да търсите дали сте  осиновени или не вие живеете по добре от тези деца  по домовете

И ти се регистрира само, за да изречеш подобна мъдрост???
Боже, винаги след прочит на подобно умотворение установявам как много ми липсва емотикон, който сам си пръсва главата...

ние които пишем тук,отдавна не сме деца.Предполага се че имаме глави на раменете си и можем да преценим дали има смисъл или не.А дали някои от нас са живели по-добре от тези в домовете е малко спорен въпрос