Публикувана: 9 юни 2009, 23:30 ч.
Последно мнение: 13 юни 2009, 16:02 ч.

как да постъпя ?

4 039
52
1

Гост

1
2
3
4
Всички

9 юни 2009, 23:30 ч.

Не знам до колко е уместно да искам съвет от непознати, но пък от друга страна, не искам да споделям с никой от познатите ми и роднини-познатите ще злорадстват, роднините ще се притесняват.
Та историята - женени сме от 2 години, но още от самото начало почнахме със споровете и пререканията. Не са грандиози скандали, но пък си казваме, по някоя и друга обида. На последък обаче думите му започнаха да стават все по-тежки. Неговият баща, почина преди 2 години и понеже приживе, съм обидила /не умишлено/ човека с нещо, сега ми се сервира - че аз съм виновна за смъртта му, защото ми се е ядосал и му станало лошо и след 2,3 месеца получи - удар. А пък вчера ми сервира - каква жена съм му била аз - щом не съм споменала нищо за задушница и не съм понечила да омеся питка и да я занесем. Аз казах - ами нали съм виновна- и той-ами да, виновна си /за смъртта/. Каза, че не знае какво е намерил толкова у мен, че да се ожени за мен, че не знае дали ме обича вече и че се разделя ме. Взе си 2 чифта дънки итениски и си тръгна. Това стана снощи, а днес към обяд се върна. Говорих ме си общи неща и нищо за вчера. Имаме дете на 1,5 г. и живеем в мое жилище. Нашите ни носят на ръце - помагат и с гледането на детето и финансово.
Честно да си призная и аз не знам да ли го обичам, след всичко това, но нямам смелост да се разведа. С малко по консервативни разбирания съм - и все си мисля, какво ще кажат хората- е я тая разведената, а пък и ме е страх, че няма да си намеря половинка. Не че ми има нещо - напротив Embarassed

и съм си симпатична и с образование и с професия /ха-ха, разсмях се/.

# 1 9 юни 2009, 23:35 ч.

Мнения: 5 710

Ами имаш всички предпоставки да приключиш историята.

# 2 9 юни 2009, 23:47 ч.

Мнения: 342

По въпроса за притесненията ти - какво ще кажат хората, ще остана сама и т.н. - ако наистина не върви, това би трябвало да е последното нещо, за което да се притесняваш.
А конкретно по темата - защо решаваш да действаш на първосигнал? Защо не поговорите и може би причината ще се окаже по-скоро голямата липса на баща му (особено ако са били много близки). Може и да не е това причината, може да преживява труден период, но не смятам, че трябва да се предавате толкова бързо. Бракът ви е още в началото. По тази тема искам да прочетеш това и най-вече последния текст за семейните кризи, замисли се и ако трябва го обсъди със съпруга си. Не се предавай толкова бързо! Ето и линка http://www.gagova.com/index_love.html

# 3 9 юни 2009, 23:58 ч.

Мнения: 2 448

Цитат

Честно да си призная и аз не знам да ли го обичам, след всичко това, но нямам смелост да се разведа. С малко по консервативни разбирания съм - и все си мисля, какво ще кажат хората- е я тая разведената, а пък и ме е страх, че няма да си намеря половинка.

Е ти и сега нямаш половинка. Wink

# 4 10 юни 2009, 00:26 ч.

Мнения: 35

Мила като чета историята ти все едно гледам себе си от страни преди години, отървавай се от търтея навреме. С годините ще стане още по нахален и безочливн. Ще те обвинява дори за мухата кацнала на празната му тиква.

# 5 10 юни 2009, 01:22 ч.

Мнения: 917

Що не му направиш едно пиле с гъби Whistling

# 6 10 юни 2009, 01:29 ч.

Мнения: 871

Пиле с гъби newsm78

Учудващо е, че мъж знае за традицията с питката след 2 години и че е убеден, че трябва да се спази newsm78

Във всеки случай, снахата е последният човек, който е замесен в това мероприятие с раздаването на питката.

Постингът ти звучи обнадеждаващо:

- нищо ти няма, даже напротив - симпатична
- имаш си даже образование и добра професия

Остава малко желание и късмет Peace

# 7 10 юни 2009, 01:47 ч.

Мнения: 94

Какво да те посъветвам.. ти най-добре познаваш мъжа си, нервен ли е, да не би да не го е мислил, а просто в яда си да го е изтърсил.. някои нервни мъже не обичат после да си признават грешките.. показват само с поведение, че са се разкаяли и съжаляват - стават пак мили и любезни..до следващият път.. замисли се дали не си го разглезила...мисля,че основно ти правиш компромисите и търпиш и си търпяла безропотно и мълчаливо негативното му поведение.. с което търпение го подтикваш отново и отново да ти натяква за щяло и нещяло т.е. - да се държи зле!

Първо, фактът,че си с образование и изглеждаш добре може не само да те радва, но и да те накара да осъзнаеш сама за себе си своята стойност като личност. Не можеш да си позволиш "лукса" някой ( който и да е той) да накърнява гордостта ти, честолюбието, достойнството ти.. Да, може би си го толерирала досега, но е време да спреш да бъдеш жертвата..

Просто вдигни глава и не позволявай на твоя "мил" любим да ти вгорчава живота! Най-малкото той.. На свой ред му се разсърди, направи му скандал за това поведение, отношение, думи.. не реагирай с мълчание, защото то е приемане, съгласие и кръгът ще се затвори. Нека твоичкия осъзнае, че ти си човек с достойнство, мнение и с достатъчно самочувствие и няма да се оставиш да те нагрубяват, обиждат или унизяват.

Бъди горда, защото си:
1.Жена
2.Умна
3.Добра
4.Толерантна
5.Личност
Всички тези 5 качества ще ти помогнат да си и това:
6.Самоуверена

И никога не прекланяй глава пред никого.. никой, освен Бог няма право да те съди.. и ти не съди, но винаги,когато някой се отнася зле/несправедливо/обидно с теб, РЕАГИРАЙ - не с избягване на спор, напускане на стаята .. реагирай така, сякаш някой се опитва да нарани детето ти... тогава би се ядосала , нали? За такава реакция говоря..

Ти си силна, просто го осъзнай !

И пиши после .. Hug

# 8 10 юни 2009, 02:10 ч.

Мнения: 5

Уффф, ако знеш пък аз колко съм консервативна и не подкрепям разводите и бързите отказвания и раздели. Но като гледам май имаш добър повод да започнеш наново със себе си и бебчо. Ако продължавате така, то няма да е щастливо да живее в такава атмосфера. Ако не сте истинско семейство (каквото май не сте), то няма нужда от тази изкуствено поддържана лоша среда. Явно родителите те подкрепят. Те могат да осигурят, заедно с теб, разбира се, много по-добро детство на детенцето. И пример, също така.

Кураж! Какво ще кажат хората, ами нищо няма да кажат. Толкова е нормално в днешно време хората д асе развеждат... Мисли за себе си и детето. Ако вярваш, че положението е неспасяемо, не се опитвай да го спасяваш, а се погрижи за малката рожба. Много неуспешни връзки има. Не се безпокой да си признаеш че си сбъркала с избора на човек. Важното е да го направиш навреме. Но първо бъди СИГУРНА че си сбъркала. Следвай сърцето си!! Hug

# 9 10 юни 2009, 07:38 ч.

Мнения: 4

ако си се оженила за да не си сама или щото пък се е появило бебенце
просто ,сама си реши

# 10 10 юни 2009, 08:20 ч.

Мнения: 107

Разводът не е срамно нещо и никой не трябва да живее за хорското мнение.
От така описаната ситуация ти все едно живееш с човек,който вечно ще те обвинява за смъртта на баща си Rolling Eyes

Такъв живот никак не си го представям. newsm78

# 11 10 юни 2009, 08:33 ч.

Мнения: 15 619

Така описаният човек, според мен, ще продължи да сътворява нови и нови обвинения срещу теб. Ако не е започнал вече....Ти си знаеш!

# 12 10 юни 2009, 11:42 ч.

Мнения: 2 111

Очевидно можеш да разчиташ на родителите си при евентуална раздяла. Не виждам защо се колебаеш, този човек те унижава и не смятам, че може да бъде пример за детето ви.

# 13 10 юни 2009, 11:57 ч.

София
Мнения: 7 997

Освен физически, съществува и психически тормоз. Въпросът е ти какво предпочиташ - ужасен край или ужас без край.
От написаното си вадя изводите, че не става въпрос за казани думи в състояние на афект, а трайно вменяване на вина за смъртта на родителя.
По-скоро седнете и сериозно си поговорете къде всъщност са ви проблемите.

# 14 10 юни 2009, 12:16 ч.

Мнения: 1 898

Не позволявай да те разиграват и унижават с игрички "иди си-дойди си". Как така си е тръгнал, после се е върнал и изобщо не сте коментирали станалото?
Не позволявай и да ти вменява вина и да те тормози психически.
Ако все още го обичаш и искаш да имате общо семейство е наложително да поставиш условията си и да сложиш граници, които не бива да преминава в отношенията ви. Въпреки, че ми се струва, че е вече късно.

# 15 10 юни 2009, 12:21 ч.

Мнения: 6 624

Не бих стояла с човек ,който се чуди защо се е оженил за мен ,а и аз самата да не съм сигурна дали го обичам.
Женени сте само от 2год . и вече се чудите защо сте го направили newsm78

Няма смисъл да се тормозите взаимно .

# 16 10 юни 2009, 13:08 ч.

Мнения: 342

Защо все пак има хора, които не погледнат по-надълбоко в нещата и защо единственият изход, които повечето виждат е - развеждай се!? И да направиш тази крачка, сигурна ли си, че следващата - имам предвид следващия избор на мъж ще е подходящия? Не трябва да се предаваме така бързо, защото когато бягаме от проблемите, то те се връщат и започват от там до където сме стигнали. Това е едно емоционално, психическо израстване-такова на личността, на отношенията между хората и в семейството.
Аз лично съм на този прицип - хулете ме, знам че всички ще се нахвърлите срещу мен, но развода не е винаги най-разумния изход. И защо в същност има разводи (това е мое мнение)
- Гордост
- Вижаме сламката в окото на околните, но не и гредата в своето око
- Омъжи се след 30 години - походил си, видял си, поживял си, стига ти толкова, да си мислил. На тия години не е много разумно да действаш като на 20
- И не на последно място - постави се на мястото на отсрещната страна
Не смятам, че за 2 години брак си опознал до толкова човека, че веднага му слагаш клеймо "негоден". Друг е въпроса от кога се познавате и дали има промяна в отношението към теб.
И защо всички реагирате така, сякаш семейният ви живот е като розов роман. Естествено, че ще има караници и не винаги ще е като по вода. Единият е по-емоционален. Да не би никоя от вас да не е изричала в яда си думи, за които после съжалява Stop

Най - лесно е да се предадем....
И все пак, аз съм семейна от толкова време и не мога да разбера как за такова кратко време си омръзнахте. Защо тогава направихте глупостта да създавате дете?!!!

Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 14:05 от данина

# 17 10 юни 2009, 13:17 ч.

Мнения: 102

Бъди по самоуверена и силна и търси щастието си! smile3525

# 18 10 юни 2009, 13:22 ч.

Мнения: 22 463

И аз съм на мнението на всички останали.
Няма особен смисъл да си с мъж, който те упреква и обвинява за смъртта на баща си. Днес ще е за това, утре за какво?
Това е пълно безумие.
А що се отнася до питката, това да го е обсъдил с майка си, не с теб...

# 19 10 юни 2009, 13:44 ч.

Мнения: 1 898

Цитат на: данина в ср, 10 юни 2009, 13:08

И защо всички реагирате така, сякаш семейният ви живот е като розов роман. Естествено, че ще има караници и не винаги ще е като по вода. Единият е по-емоционален. Да не би никоя от вас да не е изричала в яда си думи, за които после съжалява Stop

Емоционалността не е оправдание. Едно е да си изпуснеш нервите при спор, съвсем друго е системно да обвиняваш съпругата си за смъртта на баща си, да и натякваш, че не знаеш защо, аджеба, си създал семейство с нея, че на всичко отгоре да си събираш багажа и да си тръгваш, а после да се връщаш с подвита опашка все едно нищо не се е случило. И това само след 2 години брак.
П.П. Лично аз посъветвах авторката да се опита да постави ултиматум на съпруга си, да види как ще се развият нещата и едва тогава да обмисля раздяла.

# 20 10 юни 2009, 13:57 ч.

Мнения: 753

Какво стана? newsm78

Нека авторката да сподели какво е предприела и какво е намислила или поне как се развива ситуацията.

А по въпросът : след като има неща които те тормозят защо не седнеш да поговориш с него и да чуеш мнението му.От това какво той ще ти каже, сама ще прецениш дали да продължаваш с него живота си.

# 21 10 юни 2009, 14:43 ч.

какво да ви кажа, говорих ме току що, каза че и аз не съм се държала с него както трябва, че не съм го карала да се чувства като вкъщи, а като на гости, че все съм слушала нашите, че не се чувствал мъж.........за това ми казвл тия неща, за да ме засегне и накаже иначе не ги мислел. Каза, че това за баща му, не го мисли също и никога няма да го чуя пак. Че за да се оправим трябва и аз да се променя малко в отношението си към него. Каза - добре виновен съм аз повече, и ако и ти се промениш малко ще се оправим. А това за чуденката - какво е намерл в мен - го казал в яда си.
Ще видим какво ще стане, времето ще покаже. Незнам до характери ли е, зодии ли е какво е. Той има страшно много приятели и приятелки, всички мислят че е душа човек, аз по същия начин....., но като че ли двамата един с друг не сме добри. Като два остри камъка. Аз съм близнаци, той - лъв. Зачетох се и в зодии и в комбинациите им......Ще опитам и аз да се променя /но мааааалко/

# 22 10 юни 2009, 14:45 ч.

Мнения: 1 898

Цитат на: уви в ср, 10 юни 2009, 14:43

A дали не е време да заживеете самостоятелно?

# 23 10 юни 2009, 14:50 ч.

живеем на отделен етаж от къща със самостоятелен вход. Трапезата ни е обща - поради простата причина - че нашите винаги са пазарували, а майка е сготвила. Сметките за ток и вода също ги оправят те . Нашите средсва отиват за покриване на 1,2 заема/за ремонт на етажа и обзавеждане/, лични нужди и за детето. Сами не бихме се справили в никакъв случай.

# 24 10 юни 2009, 15:04 ч.

Мнения: 753

Цитат на: уви в ср, 10 юни 2009, 14:50

това съм го пропуснала,ето от къде идва проблема.Вие никога няма да сте си отделно, макар и да сте на различни етажи.дано да съм "лош пророк" но докато не се отделите винаги ще имате проблеми.

# 25 10 юни 2009, 15:06 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 253

Цитат на: уви в ср, 10 юни 2009, 14:43

Обърни много сериозно внимание на този сигнал.
Общите домакински сметки са нещо ужасно.
Опитайте насаме да проследите разходите на
родителите и вашите. Ако горе-долу са еднакви
добре.

# 26 10 юни 2009, 15:20 ч.

София
Мнения: 17 319

Цитат на: уви в ср, 10 юни 2009, 14:50

Трапезата ни е обща - поради простата причина - че нашите винаги са пазарували, а майка е сготвила. Сметките за ток и вода също ги оправят те .

Ами нормално е в тази ситуация мъжа ти да се чувства така.
И това няма да се промени, докато не си вземете хляба в ръцете.
Големи хора да ги хранят (буквално!) мама и тате е срамота.

# 27 10 юни 2009, 15:31 ч.

Мнения: 342

Сега отговори ли си на въпроса. Ако наистина е така както съпруга ти го описва, то в крайна сметка, ти за него ли си омъжена или все още си на мама детето!!! Аз лично заставам на страната на съпруга ти. Виж гредата в твоето око, не съди така пресилено. За неразбориите в семейството са виновни двама. Дано той иска разделни сметки, или в крайна сметка отделно жилище, искрено се надявам, ако е така - послушай го. Няма да коментирам, че човек се оправя с много и малко пари, колай се намира...

# 28 10 юни 2009, 15:36 ч.

Мнения: 20

Не бива да прекараш живота си с мисълта какво ще кажат хората.Защо първо не поговориш със себе си,после с него и решението ще дойде от самосебе си.

# 29 10 юни 2009, 15:44 ч.

Мнения: 1 898

Уви, и аз съм на мнение, че докато не заживеете абсолютно самостоятелно, проблемите ви няма да се разрешат.
Струва ми се, че цената която плащате емоционално (подтиснат и изнервен мъж, който се чувства некомфортно, обтегнати семейни отношения и скандали) за удобството да сте обгрижвани от родителите ти ще е по-висока от тази, която бихте платили ако се справяхте сами.

# 30 10 юни 2009, 15:47 ч.

София
Мнения: 17 319

Освен това мъж, който не се чувства мъж у дома, рано или късно намира място, където да се чувства такъв.

# 31 10 юни 2009, 15:54 ч.

Мнения: 7 474

Никакви скрупули не биха ме накарали да остана с човек, който ме обижда по този начин.

# 32 10 юни 2009, 15:56 ч.

Мнения: 1 517

Имаш един голям плюс - жилището е твое......
И подкрепата на родителите хич не е маловажна. А хорското мнение да ти е най-малкия проблем.

# 33 10 юни 2009, 16:00 ч.

Мнения: 4 434

АЗ бих го питала що за човек е две години да спи с убийцата на баща му и биг му стегнала лично багажа /за по-бързо де/ и край.Да върви друга да му търпи просташкото поведение хем боли хем сърби.Хем не знае защо е с теб хем не те напуска, хем си тругва ,хем после пак се връща.То при теб да не е хотел та кой как му кефне да си тругва и да пристига без да проявява нужното уважение/дая се извини ,да покаже че се разкайва-нещо такова/
Уважавай себе си та да те уважават!И наче цял живот ще пишеш по форуми.

# 34 10 юни 2009, 16:25 ч.

Мнения: 171

И аз съм на мнение..както другите момичета, че вече е време да напуснеш мъжа си...защото няма смисъл да живееш в постоянни обиди и упреци все за нещо...Продължи живота си...ама без него... Hug

# 35 10 юни 2009, 17:56 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 253

Цитат на: L e o в ср, 10 юни 2009, 15:54

Никакви скрупули не биха ме накарали да остана с човек, който ме обижда по този начин.

Цитат на: mamamari в ср, 10 юни 2009, 16:00

АЗ бих го питала що за човек е две години да спи с убийцата на баща му и биг му стегнала лично багажа

Ами сега?

И двете имат право Rolling Eyes

# 36 10 юни 2009, 21:36 ч.

Мнения: 269

Цитат на: L e o в ср, 10 юни 2009, 15:54

Никакви скрупули не биха ме накарали да остана с човек, който ме обижда по този начин.

Цитат на: dessislava_rz в ср, 10 юни 2009, 15:36

Напълно подкрепям тези мнения.

# 37 10 юни 2009, 22:29 ч.

Мнения: 476

Аз те съветвам да обърнеш внимание на случващото се със съпруга ти и никакво на потребителите, които с лека ръка те съветват да се разведеш.

# 38 10 юни 2009, 22:38 ч.

Мнения: 342

Цитат на: Jolene в ср, 10 юни 2009, 22:29

]
Аз те съветвам да обърнеш внимание на случващото се със съпруга ти и никакво на потребителите, които с лека ръка те съветват да се разведеш.

За пореден път апелирам за това. Сигурна съм, дано не се случва, но 90 % от мненията давани толкова категорично, ако се отнасяше за тях биха постъпили не по този начин. Много са изоставените деца в България, защо да допълваме с още повече нещастие - тези с един родител (при жив друг)
П.П. С извинение към авторката - защо съветващите да напусне не докажат със истински истории, касаещи техния личен живот. За да са толокова категорични, значи и те са действали така. Но не когато са били гаджета!

# 39 10 юни 2009, 22:43 ч.

Мнения: 9

Обидите му от първият ти пост ми звучат като редени от дърта свекърва . Ако няма такава , значи е някоя "доброжелателна " приятелка .И пробва номерцата дали ще минават , да те разиграва .Колкото до следващия разговор , дали и ти трябва да си промениш държането , да го караш да се чувства повече мъж , дали вашите много ти се месят - прецени сама .Постъпи така , както е най-добре за трима ви .

# 40 11 юни 2009, 08:28 ч.

Варна
Мнения: 25 280

Ами има жени, склонни да изтърпят всякакви унижения, обиди, че и бой дори "в името на детето". Аз по-голяма глупост трудно мога да си представя. И що за простотия е, че разведените оставят децата си с един родител? Извинявайте, ама....
А примери от личния си живот не мога да дам, защото не съм попадала на мъж, който да ме има за изтривалка и кошче за душевни отпадъци. Ако бях попаднала... щеше да е минало отдавна. Независимо имам или нямам деца. Що за модел на поведение се показва в едно подобно семейство? Аз предпочитам хиляди пъти децата ми да са деца на разведени родители вместо да смятат, че семейство в което се разменят обиди и обвинения е нещо нормално.
Друг въпрос е, че живеете под шапката на мама и тате, и за мен това не е редно. Отделете се и заживейте като големи хора. Пък мъж ти като се чувства на гости, да си запрята ръкавите и да си намери по-добре платена работа, че да можете да се издържате. А ти работиш ли?

Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 08:35 от Месечинка виторога

# 41 11 юни 2009, 08:41 ч.

Мнения: 342

Цитат на: Месечинка виторога в чт, 11 юни 2009, 08:28

Целта на това ми изказване не е на всяка цена да няма развод заради това детето да не е с един родител. Има ситуации, в които развода е необходимост. Нека се придържаме към ситуацията на авторката. Наистина ли когато вече разбрахте домашната обстановка все още мислите, че тя няма грам вина и, че на всяка цена трябва да се разделят. Не защитавам мъжете, но както има мамини синковци, така не-по малкото зло е дъщерята да не може да се откъсне от полата на мама.
Моята позиция е от страна на роднина и приятел на самотни родители , най-вече майки и то поради развод или решение да имат дете от любовник. Ами, всяка от вас ще се съгласи, че не е леко нито на майката, нито на детето.

# 42 11 юни 2009, 08:42 ч.

Мнения: 1 898

Изобщо не оправдавам мъжа в описаната ситуация, ама повечето отговорили май са прочели първия пост на авторката и са пропуснали основното. А то в резюме е, че живеят с нейните родители и са зависими от тях финансово, което потиска и изнервя съпруга и. Освен това двамата явно не разговарят и не дискутират този проблем, което допълнително засилва напрежението по между им.
Та преди да я посъветвам да нарита съпруга си и да разруши семейството си, аз бих я посъветвала да опитат да заживеят наистина самостоятелно, като сами носят цялата отговорност и поемат всички задължения около собственото си семейство, без външна намеса.

# 43 11 юни 2009, 09:58 ч.

София
Мнения: 622

Добре де живеете при вашите, това го потиска, заврян зет- нормално е да не се чувства достатъчно мъж. А прави ли нещо по въпроса? Иска ли да се отделите? Ще може ли да поеме отговорността за семейството си? Ако- не, а само така си мрънка, а ние му бистрим тинейджърските депресивни изяви- не си заслужава. Защото да- има причини да се държи толкова неадекватно- загуба на баща, не е глава на семейство, може би и от страна на родителите ти усеща някакво покровителствено отношение, а може би и ти му натякваш нещо или го затапваш в подходящ момент, че няма думата, знам ли Thinking

Но ако той самия не търси решение на проблема си, а ти внимаваш как да не засегнеш детската му психика и как да оправиш нещата- няма да стане Naughty

Ако обаче той ти дава сигнали, че трябва да промените нещо коренно, да се изнесете и да започнете живота си самостоятелно, а ти не искаш, защото вашите много ти помагат и гледат детето и сметките и т.н., този мъж дълго няма да търпи.
Във всеки случай не взимай прибързани решения от днес за утре, отговори си на въпросите и бъди отворена за това да потърсиш вина и в себе си. Пожелавам ти успех bouquet

# 44 11 юни 2009, 15:29 ч.

Мнения: 4 434

Цитат на: данина в ср, 10 юни 2009, 22:38

П.П. С извинение към авторката - защо съветващите да напусне не докажат със истински истории, касаещи техния личен живот. За да са толокова категорични, значи и те са действали така. Но не когато са били гаджета!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=396519.msg11222942#msg11222942

Re: Колко внимание е нормално да ви обръща половинката
« #51 Петък, 15 Май 2009, 15:27 »

--------------------------------------------------------------------------------

Виж самата аз съм възпитана в семейство с ''по-остарели'' ценности....едва ли не че жената е създадена само за да му е по-конфортно на мъжа.Мъжете израстнали и възпитани в подобни ценности не се променят,но някои са много изкусни манипулатори.Например стараят се свалят ти звезди само и единствено ако и когато са притеснени че ще си загубят конфорта.После всичко е пак по старо му.
Те намират за голям жест например че те удостояват с възможността да им угаждаш,да ги обожаваш,да им се възхищаваш и разбира се да се грижиш за тях.В замяна не смятат за нужно да дават каквото и да е внимание ,уважение ,.....нищо.Искрено вярват че ти оказват невероятна чест с това че са ти позволили да си около тях.Много от тях намират за нормално и дори нужно отвреме на време да те поотупат та да си ''знаеш мястото ''и да не надигаш много глава.Съвсем съзнателно те изолират /не одобряват контактите ти/ и ти насаждат чувство на непълноценност/все ти праваят забележки за абсолютно всичко и колкото и да се стараеш никога не е задоволително/....с годините почваш да им вярваш че никога не си достатъчно умна,достатъчно красива....достатъчно сръчна и находчива....унищожават те като личност и те смачкват напълно.Товарят те с всичката работа по дома и децата ,капризничат за какво ли не,не се съобразяват и не търсят мнението ти по никакви въпроси,също и никога не споделят какви са плановете им/за излизане,за гости,за пътуване...за нищо/,често ти ''опъват ''нервите като те поставят в неконфортни /понякога унизителни/ ситуации в последния момент.
Дано твоят случай не е такъв,но ако разпознаеш описаните от мен признаци бягай и се спасявай,защото все по-зле ще става.
''Първия ми приятел бе от този тип мъже.В момента в който го осъзнах скъсах ,а ми бе предложил брак.За себе си бях решила ,че ако всички мъже са такива по-добре да си остана стара мома.Когато си живял в такова ''семейство'' видяното ти остава като обица на ухото за цял живот.Не съм съгласна ,че това е в интерес на децата.

# 45 11 юни 2009, 16:24 ч.

Мнения: 160

Аз лично бих поговорила сериозно с него. Излезте някъде само двамата и си поговорете добре. Бих те посъветвала да отидеш някъде с детенцето ти, за 7-10 дни и да обмислиш всичко добре. Ще ти липсва ли съпруга ти, през това време? Ти ще му липсваш ли? Как ще се държите един към друг, като се сте отново заедно. Дали неговата реакция е в резултат на натрупано напрежение, от смърта на баща му, напрегнатия живот, работата или нещо друо. Нека да разбере как се чувстваш и че си готова да вземеш крайни мерки.

# 46 11 юни 2009, 16:30 ч.

Мнения: 342

Цитат на: mamamari в чт, 11 юни 2009, 15:29

Цитат на: данина в ср, 10 юни 2009, 22:38

mamamari, уважавам те като жена, защото аз също не се давам лесно. Прекъсвала съм 5 годишна връзка така както отказах цигарите - от раз. Но нали разбираш, че тук не става въпрос за цигари, нито за доказване на кой е по-по най и за това сметнах за недоказателство връзките с бивши гаджета, приятели или там както си ги нарича всеки. За мен е липса на отговорност и безволие ако се предаваш при първото препятствие. По-скоро когато вече знаеш какво искаш, а това става с натрупан опит и с течение на годините то тогава не би си позволил да създаваш семейство, деца и въобще по-сериозни взаимоотношения, ако не си убеден в това. В противен случай си оставаш на 20 за цял живот. Така мисля аз.

Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 16:38 от данина

# 47 11 юни 2009, 16:41 ч.

Мнения: 4 434

данина ,моя опит е натрупан докато растях .Мога да кажа ,че да гледаш родителите си нещастни не е най доброто за едно дете.Има неща които децата не бива да виждат ,но когато поотраснат разбират.Тогава всичките преглътнати обиди и направени компромиси в името на семейството са наистина голяма глупост.Да не говорим за прахосания в нещастие живот на родителите.
Разбира се това е философия само и единствено за силни и способни жени дето могат и сами да се оправят.Ако вече са ви научили да мълчите и да търпите,спасение няма.

п.п. как се обяснява на 10-15 г дете че баща идва и си отива когато му кефне?

# 48 11 юни 2009, 22:39 ч.

Мнения: 342

Цитат на: mamamari в чт, 11 юни 2009, 16:41

Нека не превръщаме темата в спор между нас двете, защото той дори не е по въпроса на авторката. Аз разбирам нещата по друг начин, може би защото съм на 34, знам какво искам и го постигам.
"...Според мен, силата на такава жена се крие в безсилието й да признае женската си слабост… и сигурно е страхотно да си силна жена, но абсолютно безсмислено губене на време и усилия, когато можеш да си просто жена.." - това по повод силната жена Wink

# 49 12 юни 2009, 17:21 ч.

Цитат на: Jolene в ср, 10 юни 2009, 22:29

Цитат на: данина в ср, 10 юни 2009, 22:38

Цитат на: Jolene в ср, 10 юни 2009, 22:29

# 50 12 юни 2009, 22:47 ч.

Мнения: 473

В съвместното съжителство винаги има кризи, при едни много леки, при други са големи бури и вихрушки. Хората, когато са силно афектирани казват думи, които не мислят, но от тези думи много боли и не се забравят. Затова трябва да успяваме да запазим разума си, когато се караме с половинката. Мъжът ти е искал да те уязви, най-вероятно защото е комплексиран от факта, че твоите родители ви носят на ръце, а не успява той самия да издържа семейството си. Ако ти го накараш да се почувства по-значим и му даваш самочувствие, може да спре да ти отправя такива гневни обиди. Не слагай с лека ръка край на брака си, опитай всичко преди да кажеш "сбогом"!

# 51 13 юни 2009, 00:06 ч.

Мнения: 94

Мила уви,

както и предположих в първия си пост, това са били думи, които са казани в яда му,не ги мисли и просто е изнервен.. казах ти го,защото моя също е такъв и е нервен, по-сприхав, пали от малко и ..представи си същата зодия ЛЪВ. Ако се зачетеш в астрологията ще откриеш, че те са :
1.ВЛАСТНИ
2.С РАЗВИТО СОБСТВЕНИЧЕСКО ЧУВСТВО
3.СВРЪХ ГОРДИ/не признават грешки лесно, само в краен случай/
4.МНОГО ЧЕСТОЛЮБИВИ
5.МНОГО РЕВНИВИ

с две думи, с ЛЪВ изобщо не е ЛЕСНО да се живее,но пък никога не е скучно, защото са добри по душа и сърце, просто по-избухливи,властни,ревниви. Когато са доволни няма по-щедри,благородни,справедливи и страстни от тях. Любовта с тях е огнена, каквато е тяхната стихия.
Знам,че ти е трудно да ги разбереш, на мен също ми беше.. с моя нервак сме абсолютно противоположни зодии и съответно стихии - аз Риби, водна зодия, той Лъв - огнена.
Обаче за да те уважава цар Лъв, трябва и иска ти да си неговата царица в буквалния смисъл - ти трябва да си самоуверена и да държиш на себе си с цената на всичко.. те са горди,но обичат да се гордеят и с жената до себе си. И те уважават повече,когато отстояваш мнението си.. което аз правя всеки ден и се караме ежедневно..разбира се за глупости, но между нас ВИНАГИ има яснота кой какво иска и няма недоразумения. Всеки си казва мнението и се познаваме доста добре. Не ме е страх,че се караме, бих се страхувала ако мълчах и безропотно приемах неговото мнение,че някой ден ще ми кипне и ще си събера багажа.
Той самият ми е казвал,че всеки път като се караме му е ясно,че пак ще се сдобрим..но това е начинът да имате кристална комуникация - постоянно общувайте.. няма дим без огън и огън без дим.. там,където кипят страсти е взривоопасно Heart Eyes

Разбира се, по никой начин не оправдавам неговото поведение в случая, а просто ти обяснявам неговата логика и това как мъжът Лъв се държи по принцип..поне това съм чела аз за тях и е вярно за моя Лъв.

Ключът е просто да си горда и самоуверена и със собствено мнение - тогава той ще те уважава достатъчно и ще си мери приказките.."каквото почукало, такова се обадило"!

Целувки и се сдобрявайте страстно Flutter

# 52 13 юни 2009, 16:02 ч.

Мнения: 4 434

Подкрепям казаното за мъжа-лъв от Insatiable .Вече повече от 15 г съм наистина щастливо омъжена за такъв.Нямам нищо общо с тихите кротки и благи жени,НО независимо от това съм обичана и уважавана.Това за ежедневните разправии не е съвсем така,но спорим-да често макар и да не стигаме до караници.
Властна и със тежък характер съм ,той също ,но е възможно дори сполучливо съжителството на силни натури.
Обаче обидите унижението и натякването за вина са абсолютно недопустими.Няма начин да го дпоусна,никога ама нито веднъж не си го е позволил.Имали сме много трудни моменти за толкова време ,но не и от този тип.Мъжа-лъв е достоен той не обижда и не унижава.Тожа не е мъжко.

Препоръчани теми

Здравословна ли е прекалената грижовност?

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

За нормалното в отношенията или абсурди от ежедневието (Не е пързалка!)

Приятелство между мъж и жена

Причина:

Причина: