Искам да осиновя дете но родителите ми са против

  • 5 151
  • 24
  •   1
Отговори
 Здравейте пише ви жена на 28 години, която си има проблем и то сериозен. Много искам да имам дете и то да осиновя. Понеже съм сама от много години, като че ли надеждата да срещна подходящия мъж с който да създам семейство намалява пропорционално на изминатото време. Имам и друг проблем а той е че имам деформация на лицето, която няма как да бъде коригирана. Подлагах се два пъти на операции с козметична цел без някакъв особен ефект. Та затова ми се иска детенцето ми да не прилича на мен както би било ако го родя аз а да е хубавичко и с чисто лице, за мен това ще бъде по-добре. А предполагам и за него също. Проблемът е че нямам и идеа как стоят нещата с осиновяванията в момента. Струва ми се че като самотен родител може да се наложи да чакам по-дълго, а и аз имам критерии за детето- най-общи всъщност, момиченце между 1 и 3 години, произход всякакъв без ромски. Знам че нямам право аз да го избера, което е жалко наистина, но е факт. Другият проблем са родителите ми, които не смятат това за добра идея. Те мислят че няма да могат да приемат дете което не е тяхна кръв и плът, макар че се опитвам да им обясня че веднъж щом го видят и ще го обикнат. Но те са упорити. Смятат че трябва да стане по традиционния начин- първо мъж, после аз бременна и бебе. Аз обаче не си го представям така. Как реагираха вашите близки на новината за осиновяване. И какво мога да им кажа за да ги убедя да приемат идеята ми? Моля дайте съвет!

# 1
  • Мнения: 149
На 28 години би трябвало да вземаш решенията за живота си сама. Разбира се, че мнението на семейството е много важно, но живота си е твой. От значение е разбира се заедно ли живеете и ще можеш ли да се справиш  финансово сама. Но човек знае и две и двеста. Ако си решила- действай. По документи и аз съм сама кандидат - осиновител. От социалните ме уверяват, че това не е от значение за чакането. Я виж колко смели мами от форума сами се грижат за децата си.   

# 2
  • София
  • Мнения: 1 444
а и аз имам критерии за детето- най-общи всъщност, момиченце между 1 и 3 години, произход всякакъв без ромски. Знам че нямам право аз да го избера, което е жалко наистина, но е факт.

Осиновяването не е да идеш на битака и там каквото по-приемливо и марково е останало да го грабнеш...........не знам дали е жалко, но слава богу е факт.
Съвета ми е да почетеш темите в този форум, да попремислиш доближават ли се чувствата и желанията ти до тези на жените, писали тук и след като си наясно със себе си и с това както точно би било да осиновиш дете-чак тогава подай документи и чакай детето си.Когато една жена е истински узряла за това да стане майка и то по този начин, няма значение несъгласието на родителите и, най-малкото ще съумее да ги убеди в правотата на решението си и в значимостта му за нея.
Не искам да те нападам, но от написаното ми лъха, че не си много наясно какво точно искаш.Звучи все едно описваш бленуваната кукла, която искаш да си купиш.
Извинявай, не искам да те засегна, но това е мнението ми и написаното от теб ме жегна много силно.

# 3
  • космополитно
  • Мнения: 941
Здравейте пише ви жена на 28 години, която си има проблем и то сериозен. Много искам да имам дете и то да осиновя. Понеже съм сама от много години, като че ли надеждата да срещна подходящия мъж с който да създам семейство намалява пропорционално на изминатото време. Имам и друг проблем а той е че имам деформация на лицето, която няма как да бъде коригирана. Подлагах се два пъти на операции с козметична цел без някакъв особен ефект. Та затова ми се иска детенцето ми да не прилича на мен както би било ако го родя аз а да е хубавичко и с чисто лице, за мен това ще бъде по-добре. А предполагам и за него също. Проблемът е че нямам и идеа как стоят нещата с осиновяванията в момента. Струва ми се че като самотен родител може да се наложи да чакам по-дълго, а и аз имам критерии за детето- най-общи всъщност, момиченце между 1 и 3 години, произход всякакъв без ромски. Знам че нямам право аз да го избера, което е жалко наистина, но е факт. Другият проблем са родителите ми, които не смятат това за добра идея. Те мислят че няма да могат да приемат дете което не е тяхна кръв и плът, макар че се опитвам да им обясня че веднъж щом го видят и ще го обикнат. Но те са упорити. Смятат че трябва да стане по традиционния начин- първо мъж, после аз бременна и бебе. Аз обаче не си го представям така. Как реагираха вашите близки на новината за осиновяване. И какво мога да им кажа за да ги убедя да приемат идеята ми? Моля дайте съвет!

Моите родители ме подкрепиха, но и да не го бяха направили решението ми не подлежеше на влияние от друго освен моето мнение по въпроса. Не се допитах до тях, просто ги уведомих за решението си!:xarms:
Това за онаследяването на лицевата аномалия е нелепо- с голяма вероятност не е наследствена!
А ако намериш партньор какво става? Реализираш сценария на родителите ли и какво става с идеята за осиновяване?
И аз те чувствам много объркана, тъжна и самотна и като, че осиновяването е повече заради страха от самота?...
Дай си малко време да се ориентираш в себе си и в ситуацията на осиновяване. Имаш много време да го направиш ако прецениш, че го желаеш за да дадеш любов и бъдеще на едно дете!...  PeaceHug

# 4
  • Мнения: 1 325
И аз мисля, че звучиш объркано и неубедително, без да съм категорична в това си твърдение и без да искам да те засегна. Нещо в мотивите ти да осиновиш дете не ми е ясно.
"Знам че нямам право аз да го избера, което е жалко наистина, но е факт." - тръгваш по обратния път. Наистина е полезно да прочетеш темите от този форум, ще ти бъдат полезни за да разбереш, че осиновяването е мярка за закрила на детето (няма да се уморя да го повтарям), а не мярка за разрешаване на нашите проблеми. Именно за това избора на осиновителите е сведен до минимум - да осиновим предложеното ни дете или не. Децата не са краставици и домовете не са пазар, на който да се предлагат деца. Ако действително искаш да станеш майка като осиновиш дете би трябвало да пощадиш чувствата на всички дечица, които чакат своите мама и тате и които може и да не ги дочакат. Не може чрез нашия избор допълнително да утежняваме и без това незавидната им съдба, само и само да задоволим претенциите си. Малко егоистично ми звучи това.
Моля те добре обмисли какво искаш да правиш, никак не е лесно сам да се грижиш за едно дете (казвам го от собствен опит) и нещата не винаги са така розови, както си ги представяме. А несъгласието на родителите ти е най-малкия проблем според мен.
 

# 5
  • Мнения: 2 084
Гостенката, мен друго ме пали. Моето дете е с аномалия, но това не го прави потенциален самотник. Аз като родител вярвам в това. И ще се постарая да науча и него да вярва, да се харесва и да се бори за мечтите си, независимо от това дали на мен след определен брой години ми изпушат бушоните и започна да управлявам живота му иили да се опитвам.
За съвет ли питаш? След пълнолетие ти вземаш решенията. То може и преди това, ако са ти разрешили. Ако не са - казвам го и като дете на своите родители и като майка - трябва да си го извоюваш.
Прегръдка от мен  Hug и пожелания за смелост!

# 6
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Гостенката, много мами вече са ти отговорили, че на тази възраст би трябвало да можеш да отстояваш решенията си пред родителите, ако, разбира се, не зависиш до голяма степен финансово от тях. Тогава положението ти би трябвало да е наистина много деликатно.

Относно козметичния дефект - аз имам огромен дефект на пръстите на дясната ръка, дори леко затруднено функциониране. Не е вроден а придобит на 19-годишна възраст. Това не ми е пречело пълноценно да общувам с хората просто защото съм на принципа, че ако някого това го притеснява, значи не си струва дори и да говорим. Точно на 28 срещнах съпруга си и вече 15 години сме заедно. Осиновихме 2 деца и се чувстваме много добре като семейство.

Като самотен родител шансовете ти са горе-долу еднакви с тези на останалите, ако нямаш много претенции. А претенциите обикновено се редуцират в процеса на разговор със социалните работници. Колкото до твоите поне аз си мисля, че ако изрично посочиш, че не искаш дете от даден етнос силно намаляваш шансовете си, защото голяма част от децата са "с баща неизвестен" и те няма да ти бъдат предложени. Но точно тези подробности се уточняват със социалния работник.

Ти си познаваш родителите, ако много искаш да станеш майка чрез осиновяване, сигурна съм че че успееш да намериш начин да ги убедиш!

Успех!  Hug

# 7
  • Мнения: 89
Я да видим. Искаш да осиновиш защото не искаш да си сама и имаш проблем с намирането на подходящтия човек или искаш да станеш мама за да направиш едно детенце щастливо и да му дадеш цялата си любов?
Ако е второто, то никакви приказки, било то и от родители не би трябвало да те спрат. Много хора все още са предубедени спрямо осиновяването. И може би и твоите родители им се иска да си имат внуче родено от дьщеря им, а не от неизвестни родители с кой знае какви гени. А сигурно ако питаш комшийката и тя ще ти наговори куп страшни истории с осиновени деца.
Послушай сьрцето си защото ти ще поемеш отговорността за това детенце.
Много хора одумват и говорят какво ли не често, защото самите те нямат смелост да го направят!

# 8
  • Мнения: 41
Здравей Гостенката. Истина е, че звучиш объркано, но това е разбираемо. И аз бях така. За съжаление, не можеш да избереш детето си измежду останалите. Но ако знаеш точно какво искаш социалните ще ти предложат детенце, което е подходящо за теб. От създаването на Агенцията за защита на детето, когато подадох втората си молба / пълвата беше през 2001 г., когато документите се подаваха в Домовете и надеждата клонеше към нула/, детенцето което ми предложиха и което осинових се появи точно след 8 месеца в къщи. Цялата процедура трае толкова. Важното е ти да си решила. За родителите - и моята майка беше против / баща ми е починал/, сестра ми не ми говореше дълго и не поглеждаше детенцето, заради имотни претенции. Сега е различно. Постепенно всички свикнаха с детето и го обичат. Знам, че искаш да го приемат още от първия миг. Знам, че мечтата ти е била винаги деня на изписването му - с букети и розови дрешки! Ще дойде и този момент, вярвай ми! Социалните държат най-много на две неща : да си мотивирана - т. е. да си убедена, че искаш детето, и да имаш работа. Не толкова да имаш жилище,разбира се, добре е да имаш, но важното е да работиш. Можеш да вземеш малко дете - дори под годинка, защото си много млада. Аз приветствам решението ти. Като се справиш с отглеждането на детето, а съм сигурна, че така ще стане, ще добиеш повече самочувствие и сигурност и за други неща, които тепърва можеш да пожелаеш да направиш. Майчинството променя жената - прави я по-отговорна, по-сигурна при взимане на решение, защото животът на едно същество буквално зависи от теб. Не е истина, че домовете са "битак", от където взимаш някого за да не си сама. Напротив! Домовете са пълни с дечица, които протягат ръчички някой да ги гушне. Може ти да си този някой! И, повярвай ми, не е толкова трудно да гледаш детето си сама - аз се грижа за възрастната си майка и за детето си сама. И съм щастлива. Сиси промени целия ми живот, изпълни го със смисъл. Освен това, ако срещнеш мъж, който те обича детето няма да бъде пречка в отношенията ви. Това, че си един родител няма да е причина да чакаш повече. Ако имаш въпроси или нужда от нещо - само кажи! Прегръщам те и кураж!  bouquet

# 9
  • Мнения: 2 123
Моите родители ме подкрепиха, но и да не го бяха направили решението ми не подлежеше на влияние от друго освен моето мнение по въпроса. Не се допитах до тях, просто ги уведомих за решението си!:xarms:

Ами не мисля, че е съвсем така... Просто имаш късмета родителите ти да са ти дали такава увереност и сигурност в подкрепата си, че да можеш да направиш таква  важна стъпка без дори и да се замислиш.
Ние с бащата на Никола имаме пълната подкрепа от двете семейства и всеки ден оценявам какво означава това! Честно - незнам как бих се справила без тях... не толкова с физическата помощ, колкото с това да знам, че имам морална подкрепа, че бдят над детето ми, че го обичат, че го мислят...

Не е лесно да си сам. И не мога с лека ръка да ти дам съвет - давай, нищо че си без подкрепа. Просто не е честно, защото не знам какво е. Сега, от позицията на двете и половина години стаж като майка, което е смешно малко,  си давам сметка, че веднага след осиновяването се бях наежила страхотно срещу целия "враждебен" свят. А ми кажеш нещо, а го сметнах за нападение срещу детето ми и съответно следва "Грррррр хрррррр гхххххххрр" Ако трябваше да се ежа и срещу семейството си ... щях да съм в лудницата със сигурност. А все пък имам мъж. Сама жената е много уязвима емоционално. Или поне аз съм такава ...

Виж и послушай Серена, тя може и според мен ти дава адекватни съвети!

Последна редакция: ср, 01 юли 2009, 13:18 от Fussii

# 10
  • Мнения: 1 466
Можеш да вземеш малко дете - дори под годинка, защото си много млада.
Никога не съм и предполагала, че възрастта на детето зависи от възрастта на осиновяващия. Възможно е да има връзка, възможно е и да е правилно, но за мен това си е дискриминация.

# 11
  • Мнения: 1 325
Stillness има връзка и не е дискриминация. Според мен на една 50 год. жена не е логично да й предложат няколко месечно бебе. Детето ще е на 10 год., а майката на 60. Тя няма да има силите и енергията на една млада жена, които децата в ранна възраст изискват от нас. Съдя по себе си и съжалявам, че не съм по-млада.
И още нещо, да не прозвочи цинично, но при средната продължителност на живота в България, все пак родителя не е лошо да отгледа детето поне до пълноление и до момента, в който то ще поеме живота си в свои ръце.

# 12
  • Мнения: 41
Здравейте мили мами! Сигурно не звучи добре за младите момичета това, което казах - че едно момиче на 28 години може да вземе дете под годинка. Ето какво имам предвид. Ясно е, че осиновеното дете винаги ще страда по свой си начин за това , че е осиновено. Но, колкото детето, което се осиновява е по-малко, толкова престоят му в домовете е по-кратък. Сиси дойде в къщи на 4 години и половина. Спомня си неща от "малкия" дом - например как са ги плашели с маски на мечки за да си легнат и тя е мислела, че мечката е истинска и ще я изяде и се криела под одеалото и т.н. Да не разказвам неща за деца, които са се напишквали и т.н. как са ги малтретирали. Ясно е, че 2 учителки на 47 деца води то такова поведение рано или късно. Когато аз взех моето дете исках да е до 6 години , за да може да се адаптира за училище. Независимо от възрастта, ако жената държи да вземе бебе, ще й предложат, но трябва да почака, защото социалните с пълно основание - дават малките бебета на семейства, които са млади. Момичето, което пише във форума казва, че иска дете на 1 годинка. Защо това човече да страда 1 година? Защо тя да не го гушка, докъто му расте първото зъбче/ вместо да плаче и в най-добрият случай никой да не му обръща внимание?/, защо да не чуе първата му дума? Това имах предвид. Ако кандидатства за бебе на нейната възраст ще й го дадат толкова бързо, колкото и детенце на всяка друга възраст. Не става въпрос за дискриминация, а затова, че разликата в поколенията е факт и по-възрастните от нас предпочитат да вземат по-голямо дете . Лично аз го направих по две причи: Първо - заради разликата и не на второ място, защото повечето кандидат-осиновители предпочитат по-малките деца, надявайки се да забравят от къде са дошли в семейството им. По-голямото дете по-трудно ще бъде осиновено. Исках да помогна на едно дете да си има майка. Както Сиси помага на мен да си имам детенце. Това е.

# 13
  • Мнения: 1 466
Значи ако съм на 40-45 и искам бебе и има такова, то първо ще го предлагат на по-младите чакащи, дори и да са записани след мен в регистрите? И обратно, ако детето е по-голямо, ще го предложат първо на мен, дори и да съм по-назад в регистрите?

Моята гледна точка: Ако съм на 40, то вече ще съм доста по-улегнала с доста по-закостенели разбирания и напълно оформен и неподлежащт на промяна характер. На тази възраст ще ми е много по-лесно да отгледам бебе. Едно по-голямо дете от институция сигурно ще ми се струва грубо, невъзпитано, лошо и предполагам, че ще ме дразни, защото то вече ще си има своя характер.

Сега съм почти на 30 и с еднакъв успех мога да отгледам и бебе и 5 годишно и 10 годишно, дори и 16-17 годишно дете. Все още имам достатъчно енергия и приемам по-лесно сблъсъка с различни характери и се нагаждам лесно към новите ситуации, но след време няма да е така.

Виждам как по-възрастните от квартала се карат на децата, когато вдигат шум в часовете за почивка. Чувам ги какво говорят за децата от дома. В същото време повечето от тях гледат внуците си от бебета и не им тежи. Не ми се иска да стана като тях, но най-вероятно ще стана.

За това и си мисля - не би трябвало да има дележ по възраст. Ако на 50 преценя, че мога да гледам бебе - защо пък не? Или на 30 да осиновя 12 годишно... Щом аз смятам, че имам силите да се справя, едва ли някой друг може да прецени по-добре от мен...


А за авторката на темата - мислила ли си за приемна грижа?

# 14
  • Мнения: 1 325
Stillness, ти си само на 30 год., за това си пълна с енергия Laughing
Ще ти предложат дете съобразно изискванията, които си посочила и които са записани в социалния доклад. Така, че може да си 50 г. и да си записала бебе до 1 година. Кога, обаче ще ти предложат такова е друг въпрос. Предимство ще имат по-младите осиновители. Е, не съм член на Съвет по осиновявание и не мога със сигурност да твърдя, че навсякъде се постъпва по този начин. Разбира се, възрастта не трябва да се абсолютизира, тя не е единствения критерий. Възможно е 50 год. жена да има други предимства пред 25 годишната.
Но 40 год. и бебе може да те дразни с непрестания си плач, нали?

Общи условия

Активация на акаунт