Искам да осиновя дете но родителите ми са против

Stillness, не искам да споря и ако съм те подразнила с нещо , моля те да ме извиниш. Според мен хората, които се дразнят от шума на децата не ги осиновяват! За да приемеш едно дете като свое е необходимо преди всичко да се издигнеш над някои неща. Това често е болезнено. Една част от нас не могат да имат деца. Друга част по различни причини нямат такива. Но обичат децата и искат да им дадат шанс. Не можем да спасим всички от домовете. Но можем да помогнем поне на някои. Това, че детето е живяло в дом не значи непремнно, че е озлобено, грубо, невъзпитано, нахално, оформен характер - на няколко годинки!!!!? Нали това е трудното - да го възпиташ, да го разбереш, да го насочиш според възможностите и желанията му - не според твоите. И най-важното - да го обичаш! Не е важно ТИ каква жена си, не е важно ТИ какво очакваш от детето и живота си въобще - когато имаш дете , независимо дали родено или осиновено, ТО е на първо място. Прекрасно е да почувстваш майчиния инстикт като желание да направиш всичко за него. Колкото до осиновяването - социалните те питат какво искаш - години, външен вид, здравословно състояние. Винаги се съобразяват с това. Но също и с природата - много по-често жените раждат на 28 години. Възможността за тези, които са над 40 е много пъти по-малка. Ако беше правилно да  се отглеждат децата от натрупали опит родители, щяхме да започнем да раждаме от 40! Разбира се , това в рамките на шегата. Приятен ден и не му мисли толкова!   

Тука май се заформи втора тема.

Според мен Природата като най-мъдър съдник си е казала думата - жената може да ражда до определена възраст, евентулано трябва и да може да бъде бебешка майка до тази възраст. А изнервени жени има и на 20, и на 50, зависи от много неща. Важното е да почувстваш събуждането на майчиния инстинкт към детето, после всичко се подрежда.  

Не, Serena66, не си ме подразнила. Помислих, че е възможно да има връзка между възрастта на кандидат осиновителя и детето и просто разсъждавах на глас.

Причините, поради които в най-честите случаи се разсиновява дете са точно погрешни очаквания и несходство. И преди е ставало въпрос за очакванията - "Аз исках кукличка, а те ми дадоха дивачка". Ако обаче детето е бебе няма как да имаш определени очаквания. За това и казах - ако съм на 30 мога и имам енергията да се справя с една "дивачка", но на 40-45...

Природата не я слушам. За мен тя е лош съветник. Иначе ако не мога да имам биологични деца, мога да сметна, че щом природата така е решила, значи е по-добре да нямам никакви и да направя огромна грешка.
Като взех Алекс... при мен първо беше майчинското чувство, после идеята "искам дете". На срещите с него в началото бях очарована, после ме беше страх. Като дойде в къщи, в началото се гордеех с него и се хвалех на всеки. След една седмица обаче изпаднах в ужасна депресия. Спрях да се поддържам, само спях, гледах го механично - да е нахранен, да му сменя памперса, да го изкъпя и... толкова. Вървях прегърбена, смазваше ме състоянието ми. Имах торбички под очите и изглеждах изцедена. Тогава не го понасях. Не го исках и дори си мислех да го върна. А той не беше особено голям - на година и половина. Ако тогава бях послушала природата...
Сега не мога без него
Наистина, най-големия плюс за сходство във възрастта е средната продължителност на живота. Но всичко останало... За обществото може да е неприемливо, но то за обществото все още и осиновяването е неприемливо, за това не слушам и него. 
И пак си мисля, че най-големите проблеми са заради общественото мнение. Тук има една жена - забременя по времето, когато забременя и дъщеря и. Дъщерята е на 25, а майката е на 45. Така стана, че дъщерята пометна, но майката роди. Детето вече е четири годишно, но все още хората ги осъждат и жената, и детето. Какво толкова им пречи да ги оставят да си гледат живота и да се радват на щастието си? Миналата година дъщерята отново забременя и този път и тя роди, но пак вместо да и се радват, по-скоро получава съчувствие "горката тя с такава майка..."
За мен възрастта е много относително понятие. Важното е човек да е щастлив, да е наясно със себе си. Мисля си, че е като любовта - не я избираш и е възможно да се влюбиш в човек с 20 години по-голям от теб, на твоята възраст или много по-малък. Какъвто и да е - все е любов. И с децата е така - щом това е твоето дете, едва ли има значение възрастта.

 Запис

А би ли обяснила каква точно помощ предлагаш? Доста хора четат тук и може бизнесът ти да се разрасне ако се рекламираш както трябва.

Само ако може на кирилица да пишеш, да е по-лесно за четене.

Койче, написаното от Вас звучи грозно и обидно, независимо от азбуката на която е написано.  За децата - защото не са стока и за всички родители, които са си взели децата през парадния, а през задния вход.
И кажете ми,  Койче, как така искаме ред, законост, справедливост, липса на корупция и шуробаджанащина (нали за това всички масово гласуваха за бат Бойко), а не можем елементарни правила и процедури да спазваме, когато ножа опре до нашия кокъл. Реда и правилата да са за други, а за нас вратичките. Ето за това винаги ще живеем в прогнила държава.

Това ми намирисва на скоро разкритата схемичка на моя бивш колега Емо Костадинов, който трие наровете в ареста
Какви смели предложения насред форума, ей така направо, без много заобикалки. 
Кажи за пустите вратички, та и ние да се ограмотиме малко 

Момичета, не се ядосвайте, нека отминаваме подобни писания, да си минават покрай нас.Няма смисъл нерви да хабиме.Той господ вижда.

Аз пък смятам, че подобни писания трябва да се трият, защото хората се подвеждат, но не посмях да помоля модератор да го изтрие, понеже това си е лично мое мнение 

Няма коментар! За хората с вратичките трябва широко да се отворят портите на онези места с наровете...