една колежка сподели, че да отидеш на детска площадка било за най-правилно оценяване - както те нарекат децата такъв си ...
- Публикувана: 9 юни 2009, 09:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2010, 18:16 ч.
Откога сме лели?
Когато навършиш 30 години 
Вуйче, кви пички познавам по на 30+...не е истина. Не си съвсем прав.
Не е по темата, но вчера на опашката в
Била,една майка която чакаше на опашката пред
мен заедно с детенцето си, му се скара "Стига,де
Вики десет пъти настъпи какичката"."Какичката"
в случая бях аз.
Била,една майка която чакаше на опашката пред
мен заедно с детенцето си, му се скара "Стига,де
Вики десет пъти настъпи какичката"."Какичката"
в случая бях аз.
И на мен ми се е случвало. При такива ситуации просто се усмихвам и казвам на майката/бабата - Благодаря за "какичката". Приятно е.
когато дрехите станат "удобни и практични"
Значи не помня от кога съм леля. Все съм се чудила на майките, които излизат в градинката с високи токчета и къси поли, или талази коприна. Моята униформа беше дънки, тениска и маратонки.
Леля съм за племенниците ми, макар че племенника ми се обръща към мен с името ми. Не ме кефи да ме лельосват, искам поименно 
, а за госпожаааа да не говорим......, но ако трябва да избирам предпочитам да ме госпожосват от лельосват 
. Не изглеждам да съм леля 
, нищо че съм на 35 
, а за госпожаааа да не говорим......, но ако трябва да избирам предпочитам да ме госпожосват от лельосват . Не изглеждам да съм леля , нищо че съм на 35 
Наскоро ме нарекоха леля за първи път, като се обадих да поздравя един приятел за 1ия рожден ден на сина му и той го подканваше на телефона "кажи нещо на леля", направо косата ми настръхна 
Хич не се виждам леля 
Мисля, че първо трябва да съм мама, после леля До тогава предпочитам да съм "кака"
Хич не се виждам леля Мисля, че първо трябва да съм мама, после леля До тогава предпочитам да съм "кака" когато дрехите станат "удобни и практични"
Значи не помня от кога съм леля. Все съм се чудила на майките, които излизат в градинката с високи токчета и къси поли, или талази коприна. Моята униформа беше дънки, тениска и маратонки.
Глей са има дънки и дънки. Едно е да се загащиш до под циците с некой деним-менте и отгоре да нахлузиш раздърпаната тениска до под гъза, съвсем друго е да се барнеш в дънки с ниска талия и секси потниче, така,че да ти се вижда пиърсинга на пъпа и татуса над дупето, нали?
Когато навършиш 30 години
Вуйче, кви пички познавам по на 30+...не е истина. Не си съвсем прав.
А аз кви лелки познавам на 24- .... май наистина не съм прав
Когато навършиш 30 години
е,много ти благодаря
официално станах леля миналата година
иначе съм съгласна с постовете на Марадона
На мен пък ми е странно малки деца да наричат поименно голям човек. Леля и чичо са обръщения, с коитоп оказваме някакво уважение според мен...това, че в повечето езици няма такива не означава, че са ...смешни, глупави и т.н.
Някои от познатите ми държат моите деца да ги наичат по име - странно ми е, но нямам нищо против.
Децата на приятелките ми ми казват леля. Омъжих се на 19, на 20 в4ече бях майка и не се чувствах зле, когато детенце на някоя позната ми извика лельо.
Веднъж пък дъщерята на моя приятелка (аз на 25-26, тя на 13-14) ме нарече по име...незнам от тона или от самото обръщенине, но ми стана неприятно. Сори, ама да си имаме уважението. Не ми стана приятно да се държи см мен, все едно съм и наборка.
А леля за пламенниците си станах на 25 и на 28.
Колкото до класацията на Марадона:
1. сериали гледах в тийн възрастта си, сега не.
2. Като бях студентка (на 19-2 3г.) вечер след лекции колегите мислеха в коя дискотека ще ходят, а аз мислех какво ще готвя. Сега, когато децата ми са големи исамостоятелно не бързам да се прибирам, щото имам да готвя.
3. За удобните и практични дрехи - предпочитам ги, но не на всяка цена
От всичко до тук си правя извода, че на младини съм била повече "леля", а сега съм по-близо до категорията "кака"
Някои от познатите ми държат моите деца да ги наичат по име - странно ми е, но нямам нищо против.
Децата на приятелките ми ми казват леля. Омъжих се на 19, на 20 в4ече бях майка и не се чувствах зле, когато детенце на някоя позната ми извика лельо.
Веднъж пък дъщерята на моя приятелка (аз на 25-26, тя на 13-14) ме нарече по име...незнам от тона или от самото обръщенине, но ми стана неприятно. Сори, ама да си имаме уважението. Не ми стана приятно да се държи см мен, все едно съм и наборка.
А леля за пламенниците си станах на 25 и на 28.
Колкото до класацията на Марадона:
1. сериали гледах в тийн възрастта си, сега не.
2. Като бях студентка (на 19-2 3г.) вечер след лекции колегите мислеха в коя дискотека ще ходят, а аз мислех какво ще готвя. Сега, когато децата ми са големи исамостоятелно не бързам да се прибирам, щото имам да готвя.
3. За удобните и практични дрехи - предпочитам ги, но не на всяка цена
От всичко до тук си правя извода, че на младини съм била повече "леля", а сега съм по-близо до категорията "кака"