Когато другите деца командват вашето

  • 5 412
  • 85
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 820
.... в случай като вашия аз съм казвала винаги "Защитавай се! Няма да позволяваш да те блъскат и дърпат!", защото колкото и да е разтропана със сигурност и нея са блъскали. Никога, обаче не казвам удряй и бий. Казвам защитавай се с идеята да я оставя тя да избира как да се защитава. Ето при твоята Мими и бягането е решение, и то е защита. Учи я да е комбинативна, а не да се предава и да се самосъжалява "мен ме бият", има и такива деца. Всяка ситуация е различна. Нека в главицата й да светка лапмата "Защитавай се! Не позволявай да те тормозят!", а как ще го постигне, нека тя да реши.

Vache и аз ти благодаря.Не знам дали ще подейства,но ще го приложа и аз.Ще я уча да се защитава.Не искам да започва бой,но искам да го довършва,щом трябва. Hug

# 61
  • Мнения: 22 865
.... в случай като вашия аз съм казвала винаги "Защитавай се! Няма да позволяваш да те блъскат и дърпат!", защото колкото и да е разтропана със сигурност и нея са блъскали. Никога, обаче не казвам удряй и бий. Казвам защитавай се с идеята да я оставя тя да избира как да се защитава. Ето при твоята Мими и бягането е решение, и то е защита. Учи я да е комбинативна, а не да се предава и да се самосъжалява "мен ме бият", има и такива деца. Всяка ситуация е различна. Нека в главицата й да светка лапмата "Защитавай се! Не позволявай да те тормозят!", а как ще го постигне, нека тя да реши.

Vache и аз ти благодаря.Не знам дали ще подейства,но ще го приложа и аз.Ще я уча да се защитава.Не искам да започва бой,но искам да го довършва,щом трябва. Hug
И аз така започнах да го уча да реагира.Да не ползва насилието като решение,но да има алтернативата да го ползва,ако се налага.Уча го да се справя вербално,да не обижда ,когато е гневен,а да игнорира с думи негативизма.Важно е да обясним,че имам различни ситуации,в които има множество начини за реакция.Знае,че не харесвам насилието,но също така знае,че ще го подкрепя,ако е използвал насилие,за да се защити.И най-важното;никога не съм казвала на детето Оправяй се сам с децата.Винаги съм му давала да разбере,че съм насреща,ако има нужда от помощ,съвет,утеха.Той е дете,сега се учи как да живее живота,има нужда от подкрепа.

Последна редакция: ср, 17 юни 2009, 12:42 от ДесиХ2

# 62
  • Мнения: 3 034
голямата ми щерка беше като че ли по-скоро от командващите деца. което хич не ми харесва.
играя й на фината струна. тъй като има силно развито чувство за справедливост, винаги когато я видя, че командва повече, й казвам, че не е честно само едно дете да води в игрите. честно е да се редуват децата. при нея това помага.

мисля, че напоследък доста се попромени и стана по-отстъпчива.
трябва да се разговаря много с децата, те се учат как да общуват и им е много важно ние как ще ги водим.

# 63
  • Русе
  • Мнения: 7 794
Моят го раздава генерал. Ако не му се вържат на акъла започва да се сърди и ги реди едни.... ooooh!
Ей затова никога не го оставям сам на площадката. Осъществявам контрол на мига  Twisted Evil
Много грешки направих с неговото възпитание. Дано да имам време и сили  за да ги поправя.

# 64
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 24 790
Вики понякога е и от двете страни на барикадата. Понякога се оставя да я командват, лесно се сконфузва и отстъпва. Друг път строява всички, но това не е често. Чудя се дали има достатъчно самочувствие. Бъркам ли като я карам да се съобразява с другите повече, отколкото с нейните желания Thinking

# 65
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Бъркам ли като я карам да се съобразява с другите повече, отколкото с нейните желания Thinking
и аз почвам да мисля,че това е грешка.аз карах детето си да се съобразява много с другите.вече-не чак толкова.
а други родители умишлено карат децата си да не се съобразяват с никой,освен със себе си.
и така-едните стават прекалено отстъпчиви,а другите-непоносимо нахални и брутални...

# 66
  • Мнения: 5 940
Има един момент, в който и възрастните започват да спекулират с отстъпчивостта. Когато виждат, че едно дете е по-склонно на компромиси и по-разбира от обяснения, само и само, за да не стане някаква разправия между децата, винаги го молят то да отстъпи. И аз започнах да се дразня, а рядко ми се случва.

# 67
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Има един момент, в който и възрастните започват да спекулират с отстъпчивостта. Когато виждат, че едно дете е по-склонно на компромиси и по-разбира от обяснения, само и само, за да не стане някаква разправия между децата, винаги го молят то да отстъпи. И аз започнах да се дразня, а рядко ми се случва.

Ох това е доста неприятно наистина. Не трябва да се допуска.

# 68
  • Мнения: 991
Наскоро наблюдавах една такава ситуация на детската площадка. Дочух по едно време как едно гласче се извисява и дава инструкции с рязък и назидателен тон. Огледах се и видях една група деца (около 4-5 годишни), които следваха по петите една руса госпойца, а тя им раздавше команди, все едно са на военно обучение. Първо си помислих - ами нормално е - едни деца имат по-изявени лидерски способности, други са по-свити и се оставят да ги водят. После обаче си помислих - ами ако дъщеря ми беше сред командваните деца, как щях да се почувствам. Зле... Защо? Държа да е изявен лидер? Не, и всъщност командоренето изобщо не е лидерство. Просто тези деца според мен копират поведението на възрастните около себе си (е-вероятно трябва да имат и някаква естествена даденост за това). Дъщеря ми още е мъничка, но в подобна ситуация бих се намесила и бих говорила с нея. Друг е въпросът, че с това нейно характерче по-вероятно ми се струва тя да командори, а аз да се налага да я вразумявам... Но ще видим де...

# 69
  • Мнения: 1 949
Бъркам ли като я карам да се съобразява с другите повече, отколкото с нейните желания Thinking
и аз почвам да мисля,че това е грешка.аз карах детето си да се съобразява много с другите.вече-не чак толкова.
а други родители умишлено карат децата си да не се съобразяват с никой,освен със себе си.
и така-едните стават прекалено отстъпчиви,а другите-непоносимо нахални и брутални...

И аз съм си задавала този въпрос - дали бъркам. Но си давам сметка, че рядко съм я принуждавала да се съобрази с някой. Имам усещането, че тя сама го прави, когато реши.

По мои лични наблюдения обаче лидерите като деца рядко остават такива в по-късна възраст.

# 70
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Има един момент, в който и възрастните започват да спекулират с отстъпчивостта. Когато виждат, че едно дете е по-склонно на компромиси и по-разбира от обяснения, само и само, за да не стане някаква разправия между децата, винаги го молят то да отстъпи. И аз започнах да се дразня, а рядко ми се случва.


Това най-често се случва при по-големите деца - каки, батковци и не само вътре в семейството.
На родителите се пада ролята на ограничители и регулировчици. Ние трябва да зададем граници на "търпимост" на чуждите команди и в кои моменти детето да отстъпи и в кои - да се наложи. Едно дете ще толкова отстъпчиво или налагащо се, докъдето му позволят. И с големите е така.

# 71
  • Мнения: 5 940
VG , синът ми е по-малък от повечето деца, с които общува.  По една или друга причина разбира повече, когато му говорят и е по-склонен да отстъпи за играчка, да я размени, да се откаже от неговото си забавление за сметка на друго. Това донякъде ме радва, но виждам, че някои от родителите само и само, за да успокоят своите деца, по-склонни към тръшкане и истерии, започват да молят моето да се откаже. Добре, наистина разправията стихва, но все повече откривам някакъв озадачен поглед у него, защо така. Все повече заставам зад позицията, че по-добре да ги оставяме сами, защото понякога наистина спекулираме с по-мекия характер и е възможно да го направим още по-мек, а дали това е за добро?

Последна редакция: пн, 22 юни 2009, 10:54 от valerie

# 72
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Валери, разбирам позицията ти. Точно заради това казах, че в подобни ситуации - твоето дете отстъпва, другите деца печелят с тръшкане и истерии - е важно да се намеси родител, като регулира отношенията т.е. да направи така че и двете страни да са доволни или поне на равно поставени на изхода от случая.
Пример - когато две деца искат еднакво някоя играчка, тя се взима и вниманието им се отвлича с друго или правилата се налагат от родител /но като независим авторитет/, така че никое дете да не се почувства командващо/командвано.
В описаният от теб случай родителите са действали по най-малкото съпротивление, а не като авторитети.

# 73
  • Мнения: 5 940
Опитвам се да правя така, да измислям алтернативни игри. Само, че не знам заради нас или е природа, децата много бързо започват война на "мое", "твое", като всичко е "моЙто е".Иво също взе много често да употребява този израз, дори  и за предмети, които очевидно не са негови . Може би, защото трудно се привързвам към вещи на мен тази собственическа борба ми е безкрайно неприятна.

Последна редакция: пн, 22 юни 2009, 14:44 от valerie

# 74
  • Мнения: 991
Дъщеря ми е от тези, които се опитват да се налагат с плач и истерии. Вече имам опит в ролята на регулировчик и я карам да отстъпва. Има една кола-играчка в един магазин наблизо - като пуснеш монета започва да се друса, все едно че се движи. Тя седи и върти волана и е на 7-мото небе. Може и да не пускаме монети - само си седи и върти волана и пак е щастлива. Може да седи там 2 часа сигурно. Обаче ето че идва друго дете и се налага да освободим колата и да му дадем да се "повози". Рев, писък, сълзи с пълна сила. Някои родители (че и деца) са готови да се откажат от возенето само и само това детенце, което допреди малко беше сладко ангелче, а сега диво зверче, да се върне в ангелския си вид. Но аз винаги я свалям от колата и се отдалечавам оттам, за да не развалям играта на детето с нейните истерии. Толкова се изнервям като ходим там, че съм решила повече да не го правя.

Общи условия

Активация на акаунт