Публикувана: 9 юни 2009, 08:53 ч.
Последно мнение: 16 юли 2009, 17:54 ч.

Когато другите деца командват вашето

5 412
85
1

# 15 9 юни 2009, 13:19 ч.

Мнения: 27

Когато дъщеря ми беше по- малка командваше другите и аз много и се карах за това. Сега съжалявам, защото нещата се обърнаха и приятелките и започнаха да я командват и тя страда от това, но техните родители не им правят забележки. Даже започвам да се чувствам виновна, че така и се карах преди, и сега тя се оставя да я командват.... Опитвам се да и обяснявам да не го прави, но тя се обърква вече, преди и казвах едно сега обратното.... Rolling Eyes

Наистина ми е интересно как процедират другите при такива случаи

# 16 9 юни 2009, 13:36 ч.

София
Мнения: 2 854

Виждам, че повечето се опитвате с разговори да контролирате ситуацията, обаче синът ми е твърде малък за разговори и обяснения. Имаме едно съседче, което е като терористче, щипе, хапе всички деца наред. Просто като го няма него, все едно няма деца, всеки си се занимава с нещо и никой никого не разплаква. Въпросното дете е с половин година по-голямо от моето. Вече едва си сдържам нервите, полудявам и от мисълта, че може да са в една група в ДГ. Просто знаме, че ще тормоза върху детето ми ще продължи. Какво ще ме посъветвате да направя?

Майката непрекъснато му се кара и го шамари, обаче оправия няма, то си тероризира децата и това си е.

# 17 9 юни 2009, 13:42 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

деликатна тема-гледам да не се намесвам,когато сме навън.
вкъщи говорим,обяснявам кое е добро,кое лошо,как трябва да постъпва в дадена ситуация.
освен до възпитание ,нещата опират и до характер и темперамент на детето.

# 18 9 юни 2009, 13:47 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: mamasvetla в вт, 09 юни 2009, 13:36

С разговори я контролираме, защото не става въпрос за насилие с деца, а и децата ни са по-големи.
Има теми и то от скоро за твоя проблем:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=391529.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=385250.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=387405.0

# 19 9 юни 2009, 13:51 ч.

Мнения: 1 726

Моята дъщеря много много не търпи да я командват. Виждам, че в някои ситуации тя казва каква да е играта, в други изпълнява каквото и кажат. Това, което и казвам е да си избира деца, с които може да се разбира и и харесва да играе. А ако с някое дете не потръгне играта просто да не се занимава, да си намери друго дете с което да играе.

# 20 9 юни 2009, 13:53 ч.

Мнения: 5 877

В случая с момиченцата рядко става въпрос за терор, а по-скоро за "няма да съм ти приятелка, ако..."
Детето много държи на приятелството си с други момиченца и е готово на какво ли не.
Големите го привличат, защото са му интересни, малките - защото може да бъде кака/майка, въобще...
В групата й в предучилищната момиченцата имаха клуб - така и го наричаха - и приемаха и отхвърляха според угодата си.
Например ако играеш с момчета, няма да те вземат в клуба. Известно време тя не беше приета - беше по-малка ли, не им играеше по свирката ли - и го преживя тежко. После я приеха, май след рождения й ден, когато я пуснах на детска с принцеска рокля.

# 21 9 юни 2009, 13:57 ч.

Разград
Мнения: 3 110

Докато сме навън не се намесват в играта на децата,но приберем ли се и разговарям с детето.Обяснявам му с примери,за да ме разбере по-добре.
Докато беше по-малък го държах настрани от по-нахални деца.

# 22 9 юни 2009, 14:40 ч.

Мнения: 277

Не се намесвам, въпреки, че ми се иска Confused

# 23 9 юни 2009, 15:07 ч.

Sofia
Мнения: 823

Според мен трябва още да се обяснява на децата, че ако деца, които се държат лошо с него, т.е. се подиграват, удрят и т.н., трябва най-вече да игнорира, това е още по-добре от това да отвърнеш на удара или обидата, пълен игнор. Аз още обяснявам, че истинските приятели са тези, които те харесват такава, каквато си и не ти казват какво да правиш, просто си играят с теб. Била съм свидетел как обиждат и се подиграват на детето ми. Ако съм наблизо, просто деликатно дръпвам детето ми и в прав текст и казвам, че това поведение на другото дете е лошо и просто да не обръща внимание, че тя е най-сладкото и хубаво детенце и колко много я обичам. В други случаи, като съм я взимала от градина ми е споделяла как дете от нейната група се е държало лошо с нея и виждам как истински страда от това, тя иска всички дечица да са и приятели, кани много от тях без да подбира в къщи и като си тръгваме тя се обръща с висок глас към всички останали на двора с" Приятели, довиждане". Казвам и още, че не всички може да са ти истински приятели и най-често и казвам, че аз съм най-добрата и приятелка и, че ми е много хубаво да си говорим и споделяме. Предполагам, че не всичко , което се опитвам да и обясня, го разбира за момента, но съм убедена, че ако системно си говорим за това, все нещичко ще и остане в малката главичка.

# 24 9 юни 2009, 16:11 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Дъщеря ми е от тихите диктатори. Наблюдавала съм я отстрани как неусетно си нарежда играта и дори от разказите и за игрите в градината, разбирам какво е ставало там. Разбира се, обяснявала съм и какво е игра и, че за да е приятно за всички, трябва да има равнопоставеност.
Мисля, че в подобна ситуация е добре да се намеси по-голям и да реорганизира играта.
Аз самата се дразня от такова поведение и в общуването си с нея, внимавам да съм твърда. Не знам до колко го постигам обаче.

# 25 9 юни 2009, 18:11 ч.

Мнения: 5 539

Дъщеря ми често е в пасивна позиция в игрите си с други деца, но тя сякаш обича да бъде командвана. Обича строгото отношение и твърдата ръка и от страна на учителки, треньорки. Затова и много и харесват тренировките по художествена гимнастика, където хич не галят децата с перце. Напротив треньорката често им крещи, кара им се, наказва ги с допълнителни упражнения, ако се провинят нещо.
А по отношение на игрите с деца, тя не само се оставя да бъде командвана, но и копира това, което правят другите. Обяснявам си го с липсата на въображение и креативност, която за жалост е наследила от баща си Confused

Още от бебе не може сама да се заиграва и да си измисля игри.
Преди ми беше болно да видя, че детето ми е използвано или командвано в играта от по-отворени дечица и се намесвах често да я защитя. Но вече го правя само, ако забележа, че тя страда. А това вече се случва много рядко.

# 26 9 юни 2009, 18:46 ч.

Мнения: 121

Ако сте в София, по-добре се намесвайте,зада не стане свито детето.Така правят всички и ако го остави човек да се оправя само, ще страда.То си зависи и от характера на детето,де.Така правя аз.

# 27 9 юни 2009, 20:38 ч.

Мнения: 613

Цитат на: temida в вт, 09 юни 2009, 08:53

какво правите - намесвате се или стоите на страна. И какво казвате на вашето дете по този въпрос - да отстъпва или не.

След като усетя нещо подобно, започвам да бъда с по-изострено внимание. Наблюдавам я как се чувства, предразполагам я да споделя повече.
Обяснявам, това което считам за нередно. Не я съветвам да отстъпва, напротив, казвам и че при едно приятелство постоянното доминиране на една от страните и незачитането на другата не е редно.

Досега веднъж ми се е налагало да се намеся, но имаше един период, в който дъщеря ми определено страдаше, загуби желанието си да ходи на училище, а дотогава никога не беше имала подобен проблем.

Все пак тя е дете. Има нужда и от помощ, и от подкрепа, и от насока в определени ситуации.
Ние, възрастните, изпадаме в подобни и модерно търсим "специалисти" за помощ, а какво остава за децата, които много лесно могат да бъдат манипулирани.
В тази връзка не съм против намесата и заемането на позиция, тогава когато стане належаща.

# 28 9 юни 2009, 21:09 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

На момента не се меся, но след това много му говоря и обяснявам как не трябва да отстъпва на всички.За сега ефект няма.

# 29 9 юни 2009, 21:20 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

и при моя няма ефект,казва:"добре,разбрах" и на другия ден като го изкомандори някое дете пак изпълнява.е,не говорим за гадни неща,а примерно:"иди там","кажи еди какво си","качи се","слез" и т.н. не е кой знае какво,проблемът за мен е,че той никога не казва на друго дете да направи нещо,само изпълнява това,което другите му кажат. Rolling Eyes

при нас няма проблем с въображението,даже му е леко в повече.ама навън не го проявява така както вкъщи.
и май командването е проблем само за мен,не съм забелязала той да страда от това.ама все пак не ми се вижда добре само да изпълнява чужди команди...
позволява си да дава предложения("искаш ли да правим...","хайде да играем на...") само на деца,които много харесва и познава отдавна.
при по-далечни или непознати деца само изпълнява.
при нас обсъждането няма голям ефект,както вече казах,а не ми идва наум какво друго бих могла да направя...не искам да им се меся в играта,нямам намерение да възпитавам и поправям чуждите деца...не знам.
бих се намесила само ако става нещо изключително грубо и гадно,засега няма такъв случай.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: