Спомени - първите и най-ярки в живота ви

  • 4 883
  • 94
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 11 607
На 6г. ми е най-яркия спомен - смъртта на  прабаба ми.......

# 31
  • Мнения: 13 512
Някъде на 4-5 години съм била, споменът е от уплаха. Живеехме в Латакия, фрад като Варна, на Средиземно море. В квартала имаше един мъж с много белези по лицето и мен много ме беше страх от него- Отровния му виках. Та един ден ме пращат за кисело мляко в отсрещния магазин . Купих аз млякото- в едни пластмасови кофички с дръжки и тръгвам обратно. В този момент "Отровният" тръгва срещу мен ( не конкретно срещу мен), но аз се побърках от страх. Хукнах да бягам и да пищя. Паднах, но с високо вдигната  ръка, да не  разлея млякото в кофичката. А човечецът се запъти към мен да ми помага. Нашите са видяли това от терасата и на другия ден   ме заведоха при Отровния да ни запознаят и да ми обяснят, че не е страшен, даже той нещо ме почерпи. Но още помня физиономията на този човек. След тази случка станахме " приятели".
Мъчила съм се да си спомня по-ранни неща, но безуспешно. А сестра  ми си помни кръщенето на  2 години и още куп неща от този период.

# 32
  • София
  • Мнения: 3 099
Помня палавата шегичка на майка ми към баща ми (след като я беше сковал кръст - тя на около 35, аз на около 3): Ами, сега ако умра какво ще правиш? - ще трябва да си намериш друга жена... (придружено от многозначителна усмивка)

Не правете това у дома! Сексуално/любовно/битовите закачки с препратка към смъртта на единия родител плашат дори бебетата!

# 33
  • Мнения: X
Първи спомен - аз на три години. Изпила съм шепа от хапчетата на баба ми за диабет. Помня линейката....помня приемането в болницата и целия ужас: Не искам, бабо, спинкам тука, не искам..

Спомням си първата ми мечта ( ама не ми се смейте, малка съм била, ама имах мечта вече) да ходя.
Това ми напомня за една моя мечта като малка - да ми стигат краката до земята, когато седя на седалката в рейса! Как чаках да ми пораснах краката и колко пъти питах: Кога, кога???  Mr. Green

Последна редакция: нд, 07 юни 2009, 09:34 от Анонимен

# 34
  • Мнения: 14 654
Как си лежа в детското легло, баща ми се показва на вратата и ми носи шишето с мляко преди сън. Всяка вечер го правеше, лекично поклащаше шишето преди да ми го даде и се усмихваше.

Последна редакция: нд, 07 юни 2009, 10:24 от Янечек

# 35
  • Варна
  • Мнения: 1 231
Аз имам много ясен спомен за една стая и когато я описах на нашите се оказа, че споменът ми е от възраст 1.5-2 г. Тогава се светнах защо виждам в по-голямата част тавана. Mr. Green
Впрочем никой не ми повярва в началото и ме караха няколко пъти да им описвам кое къде точно е стояло, докато не се убедиха, че не си измислям. Rolling Eyes

# 36
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
На 2 години съм била. Сменяхме жилище, Помня слизането от колата и влизането в новото.

Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 09:59 от арт мама

# 37
  • София
  • Мнения: 39 718
От яслата. Мразя крем карамел. А лелките ме караха да го ям. Тропва с лъжицата по крема, той започва да се мандахерца наляво надясно със затихваща амплитуда... действието ми беше  Sick
И пак от яслата. Следобедна закуска - пюре (от онез старите хубави плодови пюренца). Застанало едно хлапе на двора... отгоре налива пюре, отдолу излива (напишка се).

# 38
  • Varna, Bulgaria
  • Мнения: 464
Първи спомен на около 2 години в яслата, спомням си как гледах мама да заминава, след като ме остави там-тъжно усещане и до сега като си спомня.
Къщата, или по-точно дъългия коридор в нея(където сме живяли под наем до около 3 годишната ми възраст.
И първия ден в детската градина-с чувство на самота.
Май основно тъжни моменти съм запомнила..

# 39
  • Мнения: 875
първият ми спомен е отпреди на навърша една година. лежа си в креватчето и ми се е схванала едната ръчичка, но не мога да направя нищо. спомням си с големи подробности жилището, в което сме живели до годинка.

следващите ми ярки спомени са от когато бях на 3. преживях тежка операция и си спомням всичко около нея, при това с нелоши чувства, а по-скоро с картини от местата, на които съм била и хората, които съм срещала.

# 40
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Първият ми рожден ден. Помня как летяхме от София до Бургас. Помня страхотната торта на баба ми, любимата ми къща (тяхната). Помня как ми се обаждаха по телефона другите баба и дядо от София. Помня леля ми, която цъфна на вратата (и тя беше пристигнала от София) с едни огромни, бели цветя. Помня как се опитваха да ме снимат, а аз не исках. До ден днешен мразя да ме снимат.

# 41
  • Мнения: 4 290
Било е малко преди да стана на 3 годинки. Играех си пред блока с някакви лопатки и кофички и изведнъж се появиха майка ми, баща ми и някакви други хора. Майка ми държеше в ръцете си новородения ми брат.
Следващият ми ярък спомен е от смъртта на прабаба ми няколко месеца по-късно. Помня всичко: Как люлееше в ръцете си брат ми, как изведнъж се строполи на земята, как виках дядо ми, лекарите, линейката. И хората, които напълниха домът ни преди погребението.

# 42
  • Мнения: 1 008
Как на вторият ми рожден ден
(точно преди 25 години) отидохме
до "Детмаг" и мама ми купи едно
кафяво надуваемо козле. После
вкъщи-козлето, аз и тортата на един
зелен фотьойл.
Майка ми казва,че правя асоциация
от снимки и не ми вярва,че помня.
Ама аз помня.

# 43
  • Мнения: 274
Моите първи спомени са от Световното по футбол в Испания през 1982. Първият мач, който гледах беше Перу -Камерун 0-0, пълна скука. Но след  това кви мачове имаше не истина. Италия би Бразилия с 3-2 и два гола на Пауло Роси, а за Бразилия играеха Зико, Сократес... Същия този Роси вкара на финала и на Германия и си спомням, че плаках, защото тогава подкрепях именно германците, най-вече заради вратаря им Тони Шумахер, Брайтнер и Румениге.

# 44
  • Мнения: 2 829
най-първият ми спомен е от детската градина
2-3 група съм била
лудо влюбена бях в един  Гошко
все до него седях Joy Joy,

Общи условия

Активация на акаунт