Спи си кротко детето, но по едно време чувам странен звук. Беше повърнал и се беше задавил жестоко, та чак не можеше да от-кашля. Грабвам го аз, а той посиня и се отпусна в ръцете ме (много е страшно и на никой не го пожелавам). Ей тогава вече откачих от ужас. Тупам го по гръбчето, обърнах го с надолу главата, но той не реагираше! След около 1 минута, успях да го накарам да се разплаче и да се закашля слава Богу, но с 300 мъки. Питам аз онези засрамените, ако в този момент бях до магазина (който между другото е на 2 крачки от нас) за "супер спешната" покупка, дали щях да имам две деца?!! НЕ! Щеше да стане най - страшното.
Оо,ами я да предположим че не беше в този момент до магазина,а в другата стая,на терасата или в банята и все пак не беше чула бебето...Вкъщи си си нали??Пак казвам страшни работи стават за секунди дори и пред нас..Излизам до магазина,не ми се налага даже улица да пресичам,просто минавам по една пътека и за 5 мин съм оставила детето си само...влизайки в банята ми отнема повече време,но няма да го чуя ако се събуди...И искам, не искам ми се налага да се къпя само докато той спи,няма на кой да го оставя..
Не смятам че детето ми е застрашено по никакъв начин,позволете ми да познавам детето си по-добре и да знам в кой момент какво мога да направя...а не да ми лепвате етикет на безотговорна майка...Изобщо не се смятам за такава..