Дали и други са като мен...

  • 1 234
  • 20
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • София
  • Мнения: 2 217
Рискувам да си навлека неприятно отношение за това, което ще споделя, но не искам да крия такива мисли.
Бебо е на месец и взе да става много дръглив. Постоянно реве - хайде от коликите добре, че е наакан пак,че е гладен - да, но през останалото време за какво?
Просто не ми издържат нервите. Една минута нямам мира. До тоалетната не мога да ида. Имам чувството, че само той е такъв. На моменти направо ми иде да го набия, а после ми става гузно и мъчно...Нито спиме, нито почиваме. Беше по-спокоен преди еди два дни...Какво му става незнам...Ако съм напълно честна - не е от най-трудните бебета. Мъчи ме просто негатива, който ме обзема от преумора и досадата, която изпитвам към бебо от време на време...
Може би е нормално, но ми се струва, че ставам много зла и нервна.
Днес му се развиках и му казах, че ще го метно през прозореца EmbarassedПредставяте ли си...Много ми е тъпо...
И това го пиша с бебето но една ръка - вредно не вредно, няма как да правя нещо с две свободни ръце.

# 1
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Дано ти мине, хубавото е, че го казваш (така лошата енергия се изхвърля), въпреки че после аз се гъна в угризения, че не съм добра майка, че бебето ми ще усети и пр.
Няма да спечеля конкурса за най-всеотдайна майка, но мисля, че ще му бъда единствената.  Wink
А че не си единствената-виж какво съм натворила в подписа си  Wink Wink

# 2
  • Мнения: 4 629
. ....До тоалетната не мога да ида....

И сина ми имаше такива моменти на тази възраст. И на мен ми беше много кофти, че не мога да отида до тоалетната без той да плаче  Sad После осъзнах, че не е толкова страшно - той си плаче, аз си отивам то тоалетна или отивам да си измия лицето или зъбите или каквато там работа си имам в това време той плаче, но аз си имам мои нужди и не мога да съм залепена за него по 24 часа. Сега вече съм много по спокойна Simple Smile

Мисля, че и при теб с времето нещата ще отшумят. Не се самообвинявай - всеки човек би се изнервил от бебешкия плач и би казал неща, които, ако не е нервен не би казал

# 3
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Не си само ти,спокойно Simple SmileПросто си забравила как е било с първото дете.И аз се упреквах,че имам такива помисли,чудех се от кой от 3-те балкона да го изхвърля WinkПосле естествено се упреквах Rolling EyesДо скоро ходих до банята със столчето за хранене....Тези неща ще ги израстне детето в скоро време.Тъкмо мине едно и почва друго.А и от майката се забравят бързо.До скоро си казвах,че за второ дете и дума не може да става,пълно откачане.Но сега когато Алекс поотрасна и може да си контактуваме,забравям всичко старо от което е пищял и ми се иска(ама само за стотни от секунадата Wink) още едно детенце.
Тъй че се успокой и не се упреквай.Ако ти се вика влез в друга стая и го направи,не го плаши него.Тъкмо и той малко ще си поплаче докато те няма.....нали трябва да му се развива белият дроб.Успокой се и успех  bouquet

# 4
  • Мнения: 579
Може би е нормално, но ми се струва, че ставам много зла...

Не си зла,а просто много изнервена.

Споко вси4ки имат такива моменти.

# 5
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
И при нас беше така, и продължи около 3 месеца, през които аз тотално се изнервих. После нещата се успокоиха, тоест аз  Grinning Това идва от шока от промяната и недоспиването/натрупващата се умора, както и от старанието да си перфектна майка. Споко, не си  Grinning, но за твойто дете си най-добрата.

# 6
  • Мнения: 3 360
Спокойно,и аз съм така.То надали има майка,която да не се е чувствала по този начин-даже и най-кроткото бебе на света да и е в ръцете Rolling Eyes

# 7
  • Мнения: 592
Сега поне разбрах защо майките са святи - на какво сме ги подлагали и ние, а те пак ни обичат цял живот!?!?!?

# 8
  • Мнения: 6 206
Викни някой да ти помага, не се прави на герой
Много по-лесно е като имаш няколко часа почивка, нов човек си после.
Аз като съм по цял ден с малкия ме избива на истерия също. Иначе като ме отмени някой за няколко часа, съм върха на спокойствието.

# 9
  • Мнения: 1 613
И аз се включвам във вашия отбор.
При мен се получава така, защото нямам никой да ми помага. По цял ден се занимавам с дребното. Таткото ни помага най-много 2 часа през които съм толкова изморена, че не знам какво да правя - да спя, да гледам ТВ, да слушам музика, да чета книга...
И на мен колко пъти ми е идвало да я изхвърля през прозореца  Embarassed
След време ми минава и ми става смешно, но на момента съм бясна и едвам се побирам в кожата си  Close
Повече чист въздух и среща с хора помагат много  Mr. Green

# 10
  • Мнения: X
Викни някой да ти помага, не се прави на герой
Много по-лесно е като имаш няколко часа почивка, нов човек си после.
Аз като съм по цял ден с малкия ме избива на истерия също. Иначе като ме отмени някой за няколко часа, съм върха на спокойствието.



Мислех да ти кажа абсолютно същото. Нормално е да реагираш така и аз бях така в началото - това е защото си уморена. Само за час или за един ден в седмицата да те отмени някой и ще си, като нова. Аз давам всеки петък или събота Ния на бабите с преспиване от 2 месечна и повярвай ми много добре се чувствам.

# 11
  • Мнения: 827
Да, да..Мислила съм си за това,защото и на мен ви се е случвало не веднъж.

 И на мен ми беше много кофти, че не мога да отида до тоалетната без той да плаче Sad После осъзнах, че не е толкова страшно - той си плаче, аз си отивам то тоалетна или отивам да си измия лицето или зъбите или каквато там работа си имам в това време той плаче, но аз си имам мои нужди и не мога да съм залепена за него по 24 часа. Сега вече съм много по спокойна Simple Smile
Постъпвам точно така. С времето и двамата свикнахме, сега е далеч по-добре.. Grinning

# 12
  • Близо до гората...
  • Мнения: 496
Ами ела да видиш какво е вкъщи (виж ми лентичките) Crazy  На малкият сега му растат зъбите и е направо...,не е за говорене, милото даже е с температура, кисел е реве по цял ден, не ще да яде.... ooooh! ,а и каката си иска своето , та направо съм луднала тия дни.

# 13
  • Мнения: 763
Алекса, защо да си навлечеш негативни емоции?

Всеки би искал да ти помогне. И аз в началото ходех като шашава от преумора, но това минава и се забравя.

Освен това сигурно си чела колко често срещана е следродилната депресия. Мен ме подмина, но никой не е застрахован.

Важното е да признаеш пред себе си и да не се срамуваш от това, както няма нищо лошо и да споделиш тук, защото много са минали по този път.

Ако тези мисли да хвърлиш детето през прозореца се задълбочат, ако се чувстваш много самотна, не се колебай да търсиш подкрепа на близките си хора, да споделяш, даже и ако се наложи към личния си лекар.

Определено не се случва само на теб. Права е Поля, ако можеш викни някой да ти помага.

Всичко хубаво ти пожелавам!

# 14
  • София
  • Мнения: 5 289
Не си единствената скъпа,аз малкия си гледам съвсем самичка,дори таткото му се чудя как някоя нощ не стане да ме отмени в клатенето,люленото и всички тия замайващи неща,особено нощно време стане ли 2-3 часа край със съня до 5:00ч,заспи за 1 час и пак наново,ако някой ме слуша какви му ги нареждам и как му се карам/е не викам чак толкова,ама щото е нощеска де/,все едно с някой възрастен говоря.Направо съм откачила тотално напоследък и таткото като ми се направи на интересен и му удрям един рев и едни мисли ми се въртят м главата,абе мани....Но няма майка,която да не  е минала през това какво да се прави не е лесно да отгледаш и създадеш човек,затова майчината обич е толкова велика! Grinning

# 15
  • Мнения: 1 520
Да ти кажа като беше малък и моя палавник беше такъв. И също не са ми издържали нервите. И много пъти съм била на ръба на всякаква криза, просто повече сили нямах от къде да извадя. А бях и в сесия, изпити, учене. Мъжът ми първоначално въобще не се сещаше и той един път да стане поне. Даже не се събуждаше. Ама в един момент явно ме видя, че нямам повече сила и се усети нещо. Не стана без караница и с него, ама поне му дойде малко акъл. Че все едно преди това чавка му го беше изпила.
Сега вече, когато всичко това е далечно минало, дори не мога да си се представя как съм изглеждала тогава. Освен кураж и още сила няма какво да пожелая. Налей малко акъл на мъжлето, че и той е нужен в отглеждането. И знай че всичко е преходно. Heart Eyes

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 1 521
Ситуацията е напълно стандартна. Мисля, че е дошъл момента да включиш в действие според тяхната наличност - арсенал от баби, татко, приятел, приятелка, дом. помошница, бавачка и т.н.
Точно преди да навърши 2 мес., моичкия го оставих със се бибероните при баба за седмица и отидох в дълбоката провинция, за да се проветря.
Оттогава е ясно събота и неделя кой си има внук, на официални празници и отпуски също.

# 17
  • Мнения: 1 800
Да, Алекса, в помощниците е истината.
И аз като теб в началото, първите един-два месеца си го гледах сам сама и се бях изнервила до максимум. Не можех да се позная. Обаче пък изпитвах болезнена ревност към детето и не можех да си представя как ще го оставя на свекър и свекърва ми да го гледат пък аз да си почина или да изляза поне за малко. Въобразявах си, че аз съм най-големия капацитет на света в бебегледането и никой не може да се грижи за него така, както аз. Ама свеки излезе човек Hug
Мила, добра и отзивчива женицата, гледаше го винаги когато имам нужда и се съобразява с мен за всичко. Тя работи, но вечерите и уикендите е насреща, което много разтоварва, повярвай ми, ако не изпускаш периодично напрежението ще експлоадираш.  smile3514

# 18
  • Мнения: 287
Спокойно,и аз съм така.То надали има майка,която да не се е чувствала по този начин-даже и най-кроткото бебе на света да и е в ръцете Rolling Eyes

Ако тази тема беше побликувана преди 5-6 месеца, аз щях да кажа че съм издънка. До 9-10 месец бебо не ми е създавал проблеми, не е плакал ( 2- 3 пъти съм викала бърза помощ - защото плачеше, оказаха се колики). За сметка на тези  10 месеца сега е ад, иска постоянно внимание и като не го получава крещи smile3514 newsm61, и аз разбира се smile3511. Но се надявам че всичко е до време Simple Smile

# 19
  • Мнения: 5 370


Мислех да ти кажа абсолютно същото. Нормално е да реагираш така и аз бях така в началото - това е защото си уморена. Само за час или за един ден в седмицата да те отмени някой и ще си, като нова. Аз давам всеки петък или събота Ния на бабите с преспиване от 2 месечна и повярвай ми много добре се чувствам.
точно си мислех да напиша същото,ама се уплаших да не ме вземат за лоша майка. Моята свеки пристига жизнена и пламенна в петък следобед след работа и взима станислав докъм неделя следобед. Хем той не е от трудните бебета и рядко ми реве продължително...всъщност,май никога. Но е любопитко и иска нови и нови неща,а тя му ги дава и не и е писнало,както на мене.
майка ми също добре се оправи с него-докато бяхме на море,тя го гледаше основно,свеки вечер спеше с него. Ако имаш близки,навити да помагат,но и ти да им имаш доверие-действай смело,без угризения

# 20
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Ами мен ме тресе истерия отдавна, напоследък съвсем. Майка ми се изуми как съм крещяла, пък то моментно провикване, просто Мая като се изнерви, започва да врещи като на заколение и се върти като шило и така се вбесявам... Sick чак се чудя, нямам ли нужда от психотерапия. Много съм избухлива и недоспала и уморена... Crazy Уж ще се поправям, обаче все си изпускам нервата.  Confused
Все се упреквам, че съм лоша майка.
А оня ден отидох до тоалетната и Мая счупи чаша на плочките и пада отгоре й. Слава Богу, нищо й нямаше. Затуй, стискам или с бабешки памперс по съвет на приятелка. Ахъм.  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт