Момичета,вие,които сте успели вече да си имате мъници и вие,които все още се борите да ги имате....как се чувствахте преди чудото да се случи ? Вярвахте ли,че всичко ще е наред или се обезкуражавахте и си мислихте,че нещо не ви е наред ?
Сигурна съм,че има много мами,които са забраменели без проблем просто бебето е дошло след по дълъг ,,труд,,.Мислихте ли си през периода през,който не се получаваше,че нещи не ви е наред,че няма да може да стане и т.н. или не сте се притеснявали и сте се зареждали с положителни емоции ?
Не знам защо но откакто посещавам този форум, а и откакто две мои близки правиха инвитро и се сблъсках с всичко от близо...постоянно имам чувството,че и при мен няма да се получи.Нямам доказани проблеми и не знам дали е така.Но...не знам дали заради чакането си внушавам или това е седмо чувство и трябва да му се доверя?
Май малко объркано го казах....
Например много мои познати ,големи с по две,три деца са ми споделяли,че като са се оженили и бебето не е ставало по някое време са се стряскали,че им има нещо но после децата са факт.Това имам предвид.Самата нагласа....
Сигурна съм,че има много мами,които са забраменели без проблем просто бебето е дошло след по дълъг ,,труд,,.Мислихте ли си през периода през,който не се получаваше,че нещи не ви е наред,че няма да може да стане и т.н. или не сте се притеснявали и сте се зареждали с положителни емоции ?
Не знам защо но откакто посещавам този форум, а и откакто две мои близки правиха инвитро и се сблъсках с всичко от близо...постоянно имам чувството,че и при мен няма да се получи.Нямам доказани проблеми и не знам дали е така.Но...не знам дали заради чакането си внушавам или това е седмо чувство и трябва да му се доверя?
Май малко объркано го казах....
Например много мои познати ,големи с по две,три деца са ми споделяли,че като са се оженили и бебето не е ставало по някое време са се стряскали,че им има нещо но после децата са факт.Това имам предвид.Самата нагласа....
Тогава ще ти се иска да заспиш дълбок сън и да се събуждаш само, когато дойде време за прегледи.
. На гинекологични прегледи ходя редовно.Но други изследвания все още не сме правили никакви.. Просто ме е обвзело чувството,че ще има проблем.И не знам как да се оттърва от него. 
Наблегнете на опитите, по метода "птичките и пчеличките" и зарежи тия негативни мисли на първо време.
това е метода за който говори Hope май. 
/ се отчайвам и се убеждавам,че нещо ми има.
и да ни зарадваш в най скоро време. 
Та така мили дами, аз си усещах, че съм пътник... ама докторите през цялото време ми обясняваха как симулирам и че щом не припадам от болки (въпреки, че бях вече с 40 темп. и с огромни плюски по цялото тяло) всичко е точно и поросто карам кофти грип 
, защото усещал някакво удебеляване на 1-та тръба, а другата може би била запушена и ми посочи като довод, факта, че досега не се било получило случайно, въпреки, че сме се пазили, при което аз буквално се облещих така 
. Няма да казвам как живях с тези мисли през тези 7 години. След като решихме да започнем с опитите аз вече бях убедена, че няма да стане и въпреки това опитвахме 1 година, точно се бях уговорила с един лекар за цветна снимка и то взе, че стана. Та моето не беше 6 или 7 чувство, а насадено чувство, че няма да се получи, защото уж нещо не е в ред. Последва 2-а бременност, която се получи от първия месец опити. За съжаление и 2-те не приключиха успешно, но стана ясно, че проблемът не е в тръбите. Съжалявам, че тогава се поддадох на тези мисли подтикнати от човек с много опит и титли