Публикувана: 23 авг. 2005, 17:34 ч.
Последно мнение: 26 септ. 2005, 12:35 ч.

питане към татковците

2 942
33
1

23 авг. 2005, 17:34 ч.

Мнения: 353

имам едно такова питане към мъжете в този форум. и то е следното: какво е отношението ви към жените ви когато са бременни? имам предвид следното - как реагирате на променящото се тяло? на повечето килограми? на големия корем?
моят партньор все казва, че съм прекрасна и т.н., но от време на реме улавям едни странни погледи, все едно има нещо, което го смущава, и изведнъж се сепва все едно съм го хванала да бърка в буркана с мед Joy

и като ходим по магазини все заглежда едни такива адски тесни дрехи и казва: е това е за догодина
нещо не ми е ясна мъжката психика
моля за разяснение

# 1 23 авг. 2005, 22:45 ч.

Севлиево
Мнения: 1 666

Зрасти! Аз съм съпругът на майчето!
на въпроса ти: отношението ми не се промени, защото и 200 килограма да стане пак ще си я обичам. А пък и носи МОЕТО бебе, което е най-важно. Не разбирам странните погледи на мъжа ти Rolling Eyes

Може би ти се възхищава, по свой, странен начин, а Wink

# 2 24 авг. 2005, 15:11 ч.

Мнения: X

Въпреки че не съм татко да ти кажа. Мойта тема е в съседство, но да не я четеш...с таткото си имам големи разправии. Но за погледите пълни със СТРАХОПОЧИТАНИЕ мога да говоря, ако не за друго. Уж сме скарани, не говорим за бебето ВЪОБЩЕ...обаче тоя поглед дето е бръкнал в кацата с меда и съм го хванала - да, определено много правилно си го обяснила - гузен некъв - кво ли си вика-леле какво направих. newsm62

Това си е страх в няква степен, а по-скоро май е предимно изненада - гледат и се чудят как пък на тях точно им се случва това. ooooh!

Не мога да го обясня, това са си мои тълкувания, но много странно гледат, права си...ама на кво ли се дължи. newsm78

# 3 24 авг. 2005, 17:08 ч.

Мнения: 353

Цитат на: casiopeiya в ср, 24 авг 2005, 15:11

кво ли си вика-леле какво направих. newsm62

Не мога да го обясня, това са си мои тълкувания, но много странно гледат, права си...ама на кво ли се дължи. newsm78

хъм, и аз такива мисли имам понякога. макар, че в нашия случай таткото беше по-настоятелен за бебе - сега ни било времето, докато сме още млади, докато ни се занимава с предизвикателства и т.н..........
и отначало беше във възторг, и сега е, но някак отношенията мъж-жена нещо са в странно положение. но и най-нетърпеливите трябва да изчакат 9-тте месеца, не става бебе за една седмица - по визможност излюпено от яйце, без промени в мамите.
малко ми е объркано. от една страна много се радвам, но в другите моменти - когато ми тежи корема и почвам да се чувствам като малко китче имам нужда от подкрепа, а не от "ето тази секси роклича е за догодина" ами ако не си сваля килограмите в повече до догодина? малко нетактично е.
защо по дяволите не дават мъжете с упътване за употреба newsm78

..............

# 4 24 авг. 2005, 17:27 ч.

София
Мнения: 5 828

Цитат на: lylyth в ср, 24 авг 2005, 17:08

.... защо по дяволите не дават мъжете с упътване за употреба newsm78

..............

хахаха
това много ми хареса, май всички жени това се питаме newsm78

# 5 24 авг. 2005, 23:51 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Amidala в ср, 24 авг 2005, 17:27

Цитат на: lylyth в ср, 24 авг 2005, 17:08

.... защо по дяволите не дават мъжете с упътване за употреба newsm78

..............

хахаха
това много ми хареса, май всички жени това се питаме newsm78

Уверявам те, мъжете се питат абсолютно същото!

# 6 25 авг. 2005, 10:07 ч.

Мнения: 353

Цитат на: belinda в ср, 24 авг 2005, 23:51

Цитат на: Amidala в ср, 24 авг 2005, 17:27

Цитат на: lylyth в ср, 24 авг 2005, 17:08

.... защо по дяволите не дават мъжете с упътване за употреба newsm78

..............

хахаха
това много ми хареса, май всички жени това се питаме newsm78

Уверявам те, мъжете се питат абсолютно същото!

доста е вероятно, нали не напразно се казва, че жените са от венера, а мъжете от марс. голямата разлика обаче е, че ние жените говорим. или поне аз. т.е. ако има нещо което ми пречи/притеснява или каквото и да било друго, аз питам, казвам, коментирам, най-вече казвам как се чувствам. а често ми се случва да трябва едва ли не да водя война за разговор, след което всички сме щастливи и доволни, че всичко е казано, чсно и сме се разбрали. но защо трябва да вадим думите с ченгел в повечето случаи? изморително начинание

# 7 25 авг. 2005, 10:14 ч.

Мнения: 667

Цитат на: lylyth в ср, 24 авг 2005, 17:08

ами ако не си сваля килограмите в повече до догодина? малко нетактично е.

Ако си мислиш така, значи и през 2021 г. няма да си свалила килограмите.

# 8 25 авг. 2005, 12:44 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Не е проблемът дали ще си свалиш килограмите догодина, а стресът, който ти се привнася. Една бременна жена е достатъчно изнервена и притеснена за бебето си, за промените в тялото й, за после и пр ипр, че само й липсва някой, дето да й прави подобни намеци. Съпругът на една позната, три часа след като роди, й каза-айде, вече диетка и до месец да си както преди, идеше ми да му забуча един, защото покрай тези негови приказки момичето се беше подложило на строга диета от плодове и моркови в седми месец от бременността си. Тя, вместо да го постави на мястото му, виновно се заоглежда сякаш има вина за вида си. #Cussing out

Ако можеш не обръщай внимание на тези приказки, а ако можеш-покажи, че не са ти приятни. Те мъжете може да са от Марс, но не са паднали от Марс и явно пробват докъде могат да си позволят, защото ако подобна реплика се каже на тях, реагират доста тънкообидно.

# 9 26 авг. 2005, 21:56 ч.

София
Мнения: 6 791

Цитат на: Всъщност съм Калина в чт, 25 авг 2005, 12:44

Точно казано!Не ти стигат притесненията за бебето,ами и намеци от мъжа,ай стига,няма нужда!Аз докато бях бременна въпросът с илограмите не ми беше на преден план,стана чак като родих!

# 10 29 авг. 2005, 10:33 ч.

Мнения: 2 952

Моя мъж пък много ме успокоява,4е е временно това с килограмите , защото аз сама не мога да се понасям Grinning

Но сме щастливи.....след раждането ще се борим с килограмите , но и сега по време на бременността внимавам какво ям , защото мен 4ака !!! Wink

# 11 29 авг. 2005, 10:59 ч.

Мнения: 353

вчера вечерта имахме разговор с нашия татко относно неговите реакции. реших най-накрая, че не мога повече да гадая и вътрешно да се тормозя и си зададог болните въпроси. отначало той каза: ама така ти се струва, няма такова нещо, объркала си се. но след като бях доста настоятелна си каза всичко което мисли за бременеенето, килограмите и всичко останало. оказа се, че го е страх от някои неща. било го страх, че може много да се променя физически и после трудно да си върна старата форма, а той бил свикнал да съм неговата рпинцеса и не знаел как щял да се почувства ако много се променя. но най-големия му страх бил, че не знаел в последните месеци как ще са нещата между нас, най-вече интимните, а още повече го било страх, че като дойде бебо ще го пренебрегвам. и полседнтото му притеснение било, че някои жени като родили се занемърявали и вече не били мацки, а той искал аз винаги да съм мацка. и така нантатък.
в крайна сметка си поговорихме към 3 часа и мисля, че доста неща се учниха. жалко че не записвах, защото можеше книга да напиша: мъжките страхове по време на бременност.
беше интересна ситуация - ужким аз бременея и става въпрос за моето тяло, моя дискомфорт, изобщо за мен. и би трябвало аз да съм подкрепяна и обгрижвана, а в един момент май става обратното.
да видим сега, след като сме си изяснили ещата как ще бъде.

# 12 29 авг. 2005, 14:09 ч.

Мнения: 230

Странното на тая е, че никоя от вас не забелязва факта как в темата има вкючени болшинството само от жени, а темата е обърната към нас мъжете.
Да си призная аз все още не съм татко, но бих те посъветвал да седнете като бели хора, преди това да набереш смелост да го питаш и да обсъдите темата, която толкова те вълнува. В спора се ражда истината. Whistling