имате ли наченки на депресия?

аз и преди плачех пръст да ми покажат но сега положението излезе съвсем от контрол. много много много съм щастлива ,че съм бременна но ме е страх да не загубя бебо и немога да спя от кошмари а това за таралежчето си е много тъжно а как ти се отразяват новините,весниците и филмите аз все намирам нещо за рев

Ц Не знам какво е това депресия,не съм я изпитвала никога.

I az kam 20 - tata sedmica imah neuteshim period. Vse se zasiagah za neshto, vse mi stavashe tajno. I sega na 2-3 sedmici vednaj mi stava malko tapo i az ne znam zashto. I majat mi me pita kakvo mi e, ta az se chudia kakvo da mu otgovoria i vikam che e kompleksno.
No poniakoga chovek kato si poplache minava, taka che davaj volia na chuvstvata i da ne ti puka. No inache mnogo se radvam i valnuvam za bebeto. No nali kazvat che niakoi bremenni sa po-chuvstvitelni, ta moje i tova da ima vrazka pri teb.

От хормоните е. И аз като бременна много ревях, бях станала много чувствителна и обидчива.
Прасенца, и аз почти не гледах телевизия все имаше нещо да ме разплаче.

Какво говориш? Та аз 9 месеца бях почти непрекъснато или ревяща или истерично хилеща си.....Не гледах новини - ревях за бедните деца в Африка или където и другаде да беше.....ревях ако гледах предаването "На животните с любов" - там където търсеха собстевници на кучета и котета....Остави се....А като родих, ревах като магаре понеже гардероба ми се беше намокрил и съответно дрехите бяха за пране! Не е истина за какви глупости можех да рева!!!! Но минава
При някои мами след раждането, при мен няколко месеца по-късно! Спокойно, всичко е от хормоните! Просто обясняваш в къщи, че сега такъв е момента! Да не ти е леко и на теб!
Стискам палци и леко бременеене! 

Аууу и аз съм така - или рева или се хиля, ама то не е нормален смях а нещо страшно - кикотене до сълзи. И все за обикновени и незначителни неща и плача и се смея.

Не се притеснявай! Аз не бих го нарекла депресия, а е по-скоро от хормоните - ставаш свръхчувствителна. Аз рева като чета форума, особено на една тема за първите впечатления след раждането - голям рев дръпнах. А и на новините рева - то сега с тия наводнения има много неща за оплакване. Хич да не ти пука. Той организма си знае как да се разтовари.
Лека бременност ти пожелавам!

и аз мисля, че не е депресия
аз също много ревях, ама много, но най-много след като родих, сега като се сетя ми е смешно-седим си с мъжо, вечеряме, гледаме филм и изведнъж аз започвам да рева кански, "защо плачеш?" ме пита, аз "ми незнам", и така всяка вечер

Моя мъж си взе 10 дена отпуска след като родих и накрая вече не му се седеше вкъщи от рев! Постоянно искаше да излиза или аз да изляза. Първо се притесняваше и после като му писна от хормоните ми и на мен сякаш спря да ми се реве 

И аз съм от началото в Циклофрения- редувам периоди на мания и депресия. Ама за мое най- голямо нещастие депресивните периоди май са по- чести.

Добре дошла в светът на обърканите хормони 
Аз изпадах в истерии докато бях бременна, ако нещо не ставаше както аз искам, а след истеричния пристъп започвах да плача. Веднъж даже в движение тръгнах да слизам от колата, на един междуградски път...и слязох де. Добре че мъж ми е разбран, върна се да ме вземе  Синчето което е на 8 год дори забеляза колко съм се променила и питаше често баща си какво и е на мама, че се държи така странно  Е след като родих се оправих и даже прескочих следродилната депресия

Остави се , аз ревях редовно на "Приятели". Бях си забранила да гледам тъжни филми- само комедии, но една ве4ер такъв рев дръпнах на "Мераклии", ама да ме питаш и аз не знам що . Отна4ало много се връзвах, имах моменти и на ярост и агресия, особено ако не стане нещо по мойта , ама малко по-малко свикнах. Май помогна това, 4е го ударих на самоирония:"Ееееелеее Мира-депресарката пак ревна "

След втория месец ми мина депресията,инъче за такива се разплаквах сега ми е смешно като се сетя

Привет от още една ревла! Всички ме дразнят.

крайностите в настроенията и мен не ме подминаха,но определено от кротък и неконфликтен човек станах агресивна и заядлива "зла" жена,

на всичко отгоре и ревлива

това ме държа докъм 4 тия месец от раждането

така,че споко ,всичко е наред

Абсолютно никаква промяна няма при мен от това, че съм бременна. Лошото е обаче, че много се ядосвам в работата. Шефа ми е напълно изкрейзил и ме е страх нервите ми да не се отразят на бебето. Как мислите?

Аууууу! няма такова чудо като мен ревлива , заядлива и агресивна не се понасям ,а на околните не им завиждам

аз до колкото знам е нормално и с това се успокоявам защото и аз съм си ревла но на последък приемам нещата много на вътре а знам , че не е хубаво защото си влияем на бебчетата и си казвам защо пък да обръщам внимание на това онова та бебчето ми е най-важното нещо! Мисли си за това и така ще я караш по добре , е винаги се намира някой който да те засегне и да ти вдига нервите я мъж я свекърва я някой друг не им обръщай внимание !!!

ооо не си сама такъв рев му хвърлях,че и моя мъж седна да чете книги и на филми ревях и на книги и ,че не си е изял цялата вечеря ще мине

Леле! Мислех, че ми е рано и проблемът е в мен, но щом и при вас е така... И аз рева за щяло и нещяло, понякога започвам да плача просто ей така - без да има някаква явна причина, дори не е нужно да има нещо затрогващо.  Дотук добре, ама лошото е, че често имам истерични пристъпи, като не е мойта и лудвам. Сякаш очаквам цялото внимание да е за мен, и ако дори за миг някой ме пренебрегне превъртам!   
Лошото е, че след "подкрепата" на моя човек, изразяваща се снощи в "писна ми от твоите настроения", го изгоних от къщи!!! 

Имам!! Държа се ужасно с мъжа си, който е най-милия човек! На всеки съм готова да скоча. Вчера как не пробих дупки в един дето не ми отстъпи място.

Правя идиотщини от сорта да сготвя нещо дето не се получи и той човека не стига, че го яде, ами аз му казвам а не ми прави фасони и да не го яде като не ще.

Кошмарна вещица съм Забелязах, че съм особено зла като не съм ходила по голяма нужда заради ленивите бременни черва

Е, аз пък съм така откакто забременях и все още!!!
Минава - и с първото бях така...

мили маи, като чета вашите истории не знам дали да плача или да се смея. и аз съм на насторения, ама АДСКИ ГАДНИ НАСТРОЕНИЯ. както си седя в къщи решавам, че вече ми е скучно и излизам и правя глупости - копувам неща, копито не ми трябва, а после вечерта рева, че съм изхарчила пари за глупости. за телевизич да не говорим - новини и драми не гледам, обаче имам някъкъв зверски афинитет към филми с убииства или от типа разкриване на отвличания, убийств и т.н. а има и един филм за съдебни локари по холмарк - всчка вечер го чакам с интерес. иначе ревя на какво ли не: че съм прегоряла манджата, че съм надебеляла и не се харесвам, че никой не ме обича. за всичко, а когато няма причина - май си я измислям.
и другата крайност е еуфорията - радост да има, пук за какво? малко като лудите ми се срува, че се хиля понякога.
и другото нещо е, когато ми писне да домакинствам - оставам чиниите по 2 дена в мивката, отказвам да готвя и да оправям къщата и по цял ден чета книжки или си ровя нещица в интернет. а  мъжа ми като се върне от работа и ме пита що не съм оправила отоговарям, че не съм имала време.
искам да дойде беба и всичко да е наред и като погледна назад само да се смея на себе си. и искам отново да стана спокоен и уравновесен човек, какъвто бях преди.
вече ми е чсно, че по време на бременност нищо не е както преди, но някак тези резки скоци в настроенията и чувствата ми ме объркват - не е ли по-добре да сме спокоини и дори дебилни понякога - така силните емоции няма да се отразяват на бебетата ни?
може би защото по принцип днешните жени сме по-напрегнати - учене, работа и т.н. бременеенето ни прави и още по-чувствителни.

Здравейте, момичета и от мен! Реших и аз най-накрая да се включа и да ви пиша за моята лудост. Не, че преди бременността бях по-спокойна - сега просто убивам с думи! Преди треперех от яд, а сега още преди да съм избухнала ги наговарям едни... И май се чувствам по-добре. Дано тази "лудост" не ми изиграе някоя лоша шега 

май е по-хубаво да внимаваме какви ги дрънкаме понеже аз не бих си държала устата затворена на някой дето е ужасен и груб, та дори да е бременна т.е. ако се поставя в положението на околоните е кофти. та гледам да се извинявам или просто да седна тихо и да гледам 10 минути в една точка докато слушам класическа музика, понякога помага...
между другото, точката точно между веждите е  много мощен регулатор на нивата на хормони - опитайте да си държите там палеца и да натискате примерно за една минута...
(каза една ревлива врясла на друга  )

Аз родих преди има-няма17 дни. Е що рев изревах за тези дни, още в болницата се започна. какво ще правя сега, всичко се променя. После се успокоих. Прибрахме се вкъщи с бебенцето, ами вкъщи още по-голям рев. То не било лесно. Вързан си по цял ден. добре, че е хубаво времето. Такав депресия ме беше обзела. 15 дни не мога нито цветята да си полея, нито прахосмукачка да пусна. Не знам къде се намирам. Нищо не ми се прави, и рева, рева, рева. За такава депресия четох тук във форума преди да родя. В интерес на истината се чудех, ама нека ми е!! е как може да реват тези жени?! За какъв дявол пък реват? Нали всичко е минало благополучно и си получил божия дар?! Да, обаче си има за какво да си ревеш. Всъщност за каквото си се сетиш все ти се плаче. Поспрях от няколко дни. Да видим до кога. Изнервям се. Мъжа ми казва, че все пак 9 месеца тези хормони са се настройвали на една вълна, сега докато за месец се върнат обратно.... лошо ми се пише  . Но, всичко минава. Надявам се и това да мине скоро.....

Ревах си цялата бременност, но не беше депресия. Ревах на тъжни неща, ревах от радост, от телевизора (т.е.  някои предавания, новини...), песни, книги... каквото се сетиш. Родих и спрях да рева - нямам време ни за рев, ни за депресия, ни за ТВ, ни за книга Сега рева да не ми  е малко кърмата, беба добре ли е... Първите дни след раждането така се престарах в обличане на беба, че и покачи температурата до 37,1 от претопляне - тогава да видиш рев, че реших че била болна! Абе луда работа - майка! 

Здравейте,
И при мен положението не е цветущо. По принцип съм си малко нервна и доста чувствителна и страхлива, но сега всичко това понякога минава границите. Често плача на филми, изнервям се когато шофирам и някой се мотае пред мен, онзи ден се разплаках заради един съсвсем обикновен разговор с мъжа ми, не знам какво толкова обидно видях в думите му и му наприказвах едни...лошото е, че като почна да плача,  трудно се успокоявам и доста се задъхвам, та чак се притеснявам да не ми стане нещо.  Проблем ми е също и спането, тъй като лесно се разбуждам, а пък ходя често до тоалетната, доста нощи гледам ТВ, а си доспивам през деня, точно заради това и от доста време не спя при мъжа ми, а в хола, което не му се нрави особенно.

Хаха, и аз много рева на филми, както и на тези новини за природните бедствия...Абе изобщо май всичко е в реда на нещата?!