Липсата на лично време/пространство и семейно щастие

След като тотално се бях обезличила, реших да взема нещата в свои ръце. Започнах да уважавам И себе си и да се давам свободно време, лично време, като карам, КАРАМ, не моля, другите да участват в готвенето, чистенето, прането и ДОРИ в гледането на сина ми. Защото, докато бях в майчинство, почти цялата тази работа "падаше" точно върху моите плещи и обслужвах не само бебето си, но и още 3-ма възрастни човека! Просто аз спрях да домакинствам така, както правех преди това.
Майка ми много ми помогна, като ми каза, че стоенето вкъщи и домакинстването не са най-важните неща в живота на една жена. Тръгнах на работа, възобнових социалните си контакти, започнах да се грижа за външния си вид и така взеха да ме забелязват, да ми обръщат внимание.
"Уважавай себе си, за да те уважават и другите!" - това е моята рецепта. Заповядай!

Моят мъж на участва по никакъв начин в домакинството, в същото време обаче е лесен за "обгрижване" - не обича готвено, предпочита салати и мезета. Така че аз не готвя. Остава ми чистенето, гладенето, подреждането и др. дреболии. Голямата дъщеря е почти самостоятелна, а малката е много кротко бебе. В крайна сметка излиза, че аз имам много свободно време. И е нормално - щом преди когато работех успявах да си свърша всичко, то сега направо скучая по цял ден...

Всичко е въпрос на организация. Признавам си, в началото, особено при първо дете, има период на вечно нестигащо време. После нещета си идват по местата. Особено, когато таткото помага, а не само да се оплаква, че за него нямало време

нямам проблем....не смятам, че нещо съм ощетена от липсата на този вид лично пространство...напротив, нищо не ме прави по-щастлива от щапуркащото около мен хлапе(нищо че и мн ме ядосва:)), даже като е на градина нямам търпение да си го взема....
Но ако теб нещо те прави нещастна - промени го...аз лично мога и цял живот да си прекарам в къщи и да гледам деца...нищо няма да ми липсва....

Много ценна тема - ще ми бъде полезна.

Първа дъщеря - ревливо бебе и стресирана майка. Помагаха ми двете баби петък и събота. Веднъж седмично излизахме вечер с мъжа ми , но бях безкрайно уморена и ми се приспиваше още в 21 часа.....
Три години след това се върнах на работа......детето у баба през деня, вечер с нас.... Готвя горе-долу веднъж на 3-4 дни, ползваме кулинарните магазини Време за мен - почти никакво....
Мъжът ми е с 11 години по-голям от мене..... Помага в домакинството. Заклет детешар, мечтал е за дете още в първия си брак...сега, когато му родих две, помага с каквото може и с удоволствие играе с децата.....Никога за миг не каза, че е уморен, а знам, че е така.... Понякога го гоня да излезе с приятели или просто да отиде някъде - не ще....искал при нас, с нас си почивал най-добре...
Не се гримирам, много рядко, макар че имам нужда...
Нокти, в дъно, заради бебето и че съм вечно на мивката.
Домашна помощница - веднъж седмично, да чисти и глади (80 лв - евала на малкия град )
Свободно време, когато бебето спи - около 2 часа дневно. Те са си лично за мен - компютър, плетки, книга....
Готвя когато спи следобед (не всеки ден). Спи през нощта и не се уморявам особено.
каката спи с таткото долу на лежанките, аз - горе с бебето.
Липсва ми мъжа в семейната спалня, но ще стискам още годинка, когато ще отделим децата в детската им стая.
Социални контакти - саааааааааааамо семейства с деца -разговорите , ако оставя на тях, ще се въртят около бебета, памперси, захранване...... Справям се. Не ми липсва работата засега, явно съм се уморила от "убеждаване на радиото"
В тежките ситуации гледаме да обръщаме на смях нещата, е, получава се. Иначе все някой ще е наранен.

Аз по-скоро споделих, това не е рецепта

Познавам младо семейство - мъжът все още не може да се адаптира към новия начин на живот, когато вече има седеммесечно човече, а не са само той и жена му.... Трудно му е на човека, но ще свикне.....

След десетгодишно напрегнато и динамично ежедневие, изцяло подчинено на отговорна, стресираща, изключително натоварена работа, оставането ми с бебето вкъщи ми се стори като почивка в шикозен, екзотичен и суперлуксозен курорт. С количката обикалях из града, открих магазини, заведения и места, за които никога не съм подозирала /защото преди това животът ми имаше строго определен маршрут, от който нямаше как да се отклоня - от вкъщи до офиса, няколко фирми, с които работехме, два ресторанта и една дискотека, които посещавах с приятели, ако ми остане време и не съм гроги след работа/.
Животът се оказа прекрасен, едва след раждането го осъзнах.

Първите дни ми беше трудно , но всичко си дойде на мястото.Всичко е въпрос на организация и разпределение на задълженията.Мъжа ми учавства активно /доколкото може / в тях.Има промяна в много неща , но те ми харесват така и не усещам липсата на пространство или каквато и да е било липса.Дори напротив имам повече неща и съм по щастлива и спокойна от преди .

Когато родих не осъзнавах, че месеците, докато Кало е още новороден са най-хубавите и най-лесните за гледане на дете.
Сега искам да се върнат, ама няма.
По темата - готвя, чистенето е задача на мъжа ми, както и боклука и чиниите.
Когато искам да си почина - казвам на майка ми да вземе детето. Никога не ми отказват. През останалото време работя - между 50 и 80 часа седмично, така че не ми остава много свободно време.

И за мен да съм у дома с бебето е прекрасно време.
Когато тя спи аз отделям време  за себе си- ако искам почивам, гледма ТВ, правя си тоалета, ако ми се шета шетам, изобщо правя каквото ми се прави.

Аз работех 15 години преди да родя и сега и на мен това ми се вижда като приятна почивка в още по-приятната компания на моята сладурка.

Работата ми ме беше изцедила и доста ограничила- нямах време за нищо, а сега е гот.

Но аз съм домошар, наработила съм се и мога все у дома да си стоя няма да ми е скучно, измислям си разнообразие, само ако финансите на семейството го позволят.

Много полезна тема се получи.
И аз постоянно негодувам от липса на време, но се оказва, че просто го имам изобилно и е въпрос на организация

Ами... единственото решение е домашна помощница.
Или разпределение на домашните задължения.
(Детето в работно време не влиза в тях. Работно време + 2 часа път = време, в което "принадлежиш" на бебето. Времвто, в което спи е само твое. За да спиш, да си правиш маска, да гледаш тв, да четеш книга... не за домакинството). Домакинската работа - след работно време, когато татито поеме бебето.

Много трудно се справях и аз с домакинството и гледане на детето. И моят мъж страдаше от липса на внимание и аз се стрмях да огрея навсякъде. Резултатът беше една много нервна и не особено щастлива жена.
Тръгнах на работа и осъзнах, че за да има щастие трябва да има взаимопомощ и подкрепа в двойката. Двама човека са създали детето, двама трябва да го гледат. Домашната работа също трябва да се поделя - който каквото може.
Много е важно да имаш свое време, в което да правиш това, което искаш.
Повярвай ми - ако ти не си щастлива и хората около теб няма как да бъдат! 

Темата много ми харесва, Записвам се, за да я следя, тъй като още не съм родила    .

Чувствах се "прецакана" до към 1 г. 2 м., след това нещо се пречупи в мен и спрях да се дразня на всичко, което описваш. Радвам се, че дойде този момент, защ. наистина чувството е затормозяващо. Малкият от ден на ден става все по-самостоятелен и всъщност осъзнавам, че времето лети бързо и нещата пак постепенно придобиват предишния си вид. Любовта е въпрос на нагласа - настрой честотите си да обичаш въпреки всичко, а не заради; изисква усилия, но си струва - не знам дали ме разбираш какво искам да кажа; ....така или иначе скоро ще дойде момента, когато пак ще имаш твоето време и дори ще ти липсват моментите, когато по цял си гушкала малкия разбойник...

Въпрос на организация.
Аз се справям със всичко без някой да ми помага.
Винаги си открадвам време за кафе и цигари,грим и коса.
А на мъжа ми..."много му здраве..."
Трудно е признавам,но със времето си създадох режим и сега ми е по лесно.
Понякога си поплаквам,но по принцип се държа мъжки и не падам по гръб.

Много ми е трудно, имам чувство, че колкото повече минава времето все по-тежко ми става!Мисля си да намеря изход, начин да се справя с обезличаването което ме е обзело, с мислите за безнадежност, че няма кой да ми помага за нищо.Усещам се, че вече не мисля за себе си, в желанието да съм перфектна майка и домакиня, пренебрегвам и съпруга си, желаещ поне за малко внимание.Нямам пространство, нито лично време, постоянно съм във една вихрушка, тичам, дори вече не мога и да седя спокойно-все съм в стойка все едно всеки момент ще ставам.Дори често ми се случва със ставането сутрин да мечтая да дойде вечерта.

Родих на 32 г. До този момент бях свикнала да разполагам с личното си времето , както намеря за добре. Работата ми е доста стресираща, свързана с възможност да ме извикат по всяко време на денонощието, с отсъствие от дома в почивни и празнични дни. Честно казано, смятах, че майчинството е време за почивка. Е, оказа се, че при мен не е така. От самото си раждане дъщеря ми е бебе, изискващо много внимание, гушкане, носене на ръце. Не е от спокойните бебета, почти не спи през деня. В момента е на 10,5 месеца-пълзи, изправя се, пипа навсякъде, трябва да я наблюдавам непрекъснато. Няма баби, на които да разчитам. За щастие съм случила на мъж, който обожава да се занимава с детето си, сменя памперси, приготвя храна, храни, облича. Мога да му я оставя по всяко време, когато си е вкъщи, без да се притеснявам. Ходя на фитнес три пъти в седмицата-това е време не само за грижа за тялото, но и за душата-отпускам се и не мисля за нищо. От време на време излизам на кафе с приятелки без бебето. Не го правя често, но самата мисъл, че мога да си го позволя, ако ми се прииска, е голямо успокоение за мен. По този начин не се чувствам затворник или заложник на дъщеря си. С мъжа ми почти не сме променили начина си на живот-излизаме, ходим на заведения-навън или за непушачи. Липсват ни само киното и театърът, но когато майка ми идва веднъж на два-три месеца, си наваксваме. По въпроса с домакинството-чистя веднъж в седмицата и толкова. Свикнала съм да е чисто, всяко нещо да си е на мястото и в началото много се дразнех от неразборията, но предпочитам да съм спокойна, да почета някоя книга, да повися във форума, вместо да снова като луда с парцала. Мъжът ми по принцип вземаше участие в готвенето и в другите домакински дейности, но ситуацията е такава, че единият от нас трябва да се занимава с дъщеря ни, а другият да свърши работата. Когато той си е у дома готвя, а той търчи след бебето. Не готвя всеки ден, често ядем сандвичи или омлети, които приготвя мъжа ми. Понякога купуваме готова храна. Правилото е да правя нещата така, че да съм максимално улеснена. Без никакви угризения записах дъщеря си на детска кухня. Откакто не се стремя да съм перфектна, имам много повече време за себе си. И съм спокойна и доволна от живота си. В момента, за да си позволя това дълго излияние, съм стоварила на пода всевъзможни играчки и други предмети, за да се чувства дъщеря ми доволна. Хаосът е пълен, но това е цената, за да постигна  вътрешна хармония.

Аз пък не съм допускала да се обезлича и да забравя тотално себе си.
Ето това е вярното твърдение:


Също винаги съм се справяла без чужда помощ, като изключим разбира се тази на мъжа ми. И винаги съм намирала време за мен.

За мен периода на майчинството  със сигурност  е най-хубавия. Трудни ми бяха първите два месеца  , заради силните колики и постоянното  гушкане на детето.След това всичко си дойде на мястото. Все още приятелите ни отпреди имат място в нашия живот , както и преди да забременея. Плюса е , че намерих много мами с дечица   и обмяната на опит в отглеждането ми е много ползотворен.Таткото помага много  с каквото може , любимия момент и на двама ни е вечер след работа с количката навън. Често татко излиза и  сам с бебето , а това ми дава възможност да се срещам с приятелки  и колежки по женски  или да имам време само за себе си .

Дъщеря ми от малка я научих на самостоятелност. За година и 4 месеца е заспивала на ръце 4-5 пъти / от които в моите - 2 пъти/. Има си строг режим на "усамотяване" . Сутрин, след закуска 1 час сама в кошарата с играчките. Като се наобядва, я слагам да спи и два часа изобщо не се вясвам в стаята /ако ще да спи, като тръгне на ясла няма да я молят,я/. Вечер е същото - в леглото в 9 часа /зимата в 8ч./ ако иска в 10 да заспива - неин проблем. По този начин имам достатъчно време и за себе си. Ня смятам, че ощетявам детето си от внимание. Остава ми времето от 9-30-10 до 13-13,30 ч. и от 15,30 до 20 ч. - осем часа на пълно търчене. Гледам добре да я "уморя" през това време, че да спи като къпана после.

И аз не мога да се оплача. Даже ми се струва, че имам повече време от преди. Не помня откога не бях чела книги, а сега като взема да кърмя все това правя. За домакинстване намирам време през деня, но не чистя цялата къща наведнъж, а днес оправям една стая, утре друг и така. Само с кухнята не правя компромис и нея я лъскам всяка вечер, след като бебо заспи, също и тогава готвя. Готвя повече неща, така че да има за 2-3 дни. В дните, които не готвя, се занимавам със себе си - тренирам, правя си масажи, слушам музика, чета... Таткото и той ми помага, обича да се занимава с детето. Абе изобщо се чувствам много по-добре от преди (и изглеждам много по-добре също). Какво повече мога да искам  

На каквото си постелеш, на това ще легнеш.
Че не е лесно - не е, че е стрес, особено с първото - стрес е. Но чак пък да нямам време да пия поне едно кафе сутрин....въпрос на организация.
С първото ми дете беше лудница, постепенно видях къде греша - че не съм егоист и искам да огрея навсякъде.
С второто мога да кажа, че майчинството е най-прекрасния период от живота ми, чак не ми се връща на работа. Сега съм с две деца и се справям много по-лесно, но и не изисквам толкова от себе си.

Относно семейното щастие - никога, никое от децата не е спало на спалнята ни. Свикнали са всяка да си знае леглото, дори си го търсят и не обичат да спят заедно. Така съм искала, така съм ги научила. Даже малката е в отделна стая сама от раждането си.

Преди малко една мама ми прати това клипче  http://vbox7.com/play:21b5e752 Накараме да си дам сметка всъщност какво мързеливо мрънкало съм станала!

Не съм се обезличила в никакъв случай. За добро или зло, много съм суетна и не мога да си позволя този "лукс". Имах късмета първото ми дете да е изключително кротко, лъчезарно и контактно бебе. Прекрасен период, не ми липсваха контактите и излизанията вечер, буквално нямах нужда от тях. Можех да оставям съвсем спокойно сина ми на баща му и да ходя на фризьор, козметик и солариум, без притеснение и без да ми се мрънка, че отделям време и за себе си. Понякога излизах на кафенце с някоя приятелка. Мъжът ми също си имаше своето време, но никога не е прекалявал, нито е ходил на купони без мен.
С второто ми дете нещата бяха малко по-различни и продължават да са. Мъжът ми беше в чужбина, когато родих. Върна се, когато бебето вече беше на четири месеца. Трудно ми беше, защото родих октомври, градината на синът ми е далеч и нямаше кой да го води, освен брат ми и то рядко. Справих се и аз самата се чудя как. Намирах време и да готвя и да чистя и да извеждам децата на разходки. Два пъти виках моята фризьорка вкъщи, че нямаше как да се замъкна в салона.   Мъжът ми повече се оплакваше от мен.  
Сега е супер, наслаждавам се на майчинството си и хич не мисля, че правя някаква жертва. Като знам колко бързо минава времето...  Е, налага се да се нагаждаме към ритъма на децата, но голяма работа. Мъжът ми не възразява, че спи в дневната, диванът е много удобен.

Има и доста хора, които трудно се организират , в смисъл трудно разпределят времето си... Не на всеки му е лесно да живее по часовник:peace:  На тях може да помогне подреждане на приоритетите, за да им остане поне малко време да се поглезят.....
Например----- много важно, че днес няма да ошета или да сготви....нито ще се зарине в мръсотия, нито ще останат гладни....
Но половината час спокойствие, примерно, ще ги зареди с невероятен тонус

Никога не съм имала толкова време за всичко, колкото откакто съм вкъщи по майчинство. Дори къщата ми е по-чиста и подредена отпреди.

Подкрепям напълно.Аз все още съм само с едно детенце,но чакаме и второто попълнение и дано и при нас да е така.
Когато се роди малкия,се бях пощурила и намях време да се изкъпя дори,но постепенно,когато се организирах,си намирах време за всичко.на мен също никой(освен мъжа ми ) не ми помага.
Почувствах се наистина добре и се наслаждавам на майчинството без да се нервирам,чак когато престанах да си слагам всичко на сърце и задължително, да изисквам всичко да е свършено.Ако имам време и кеф,ще има готвено,ако не-не.,по същия начин и с други домакински неща.Най-добре сина ми да има спокойна и отпочинала майка,а не изнвервена ,изкуфяла лейка

Започнах да чета всичко написано от началото на темата и стигнах до клипчето с невероятната жена.Боже господи ,какво ли не може да се постигне със силана на волята.
По темата-наистина всичко е въпрос на организация и да се настроиш оптимистично ,въпреки че не във всеки момент ще е лесно.
Винаги съм намирала време за себе си,за любимите неща .В никакъв случай не съм се чувствала обезличена.
Съпругът ми е от тези татковци ,за които да се върне от работа и да е с дечицата си е най-добрият начин за отмора.
Много ми помага,дори без дума разбира ако съм уморена и веднага реагира адекватно.
Рецепта за товя няма-сякаш е до вътрешно усещане на нещата !!!
Ако сам не намериш какво те прави щастлив/нещастен няма кой друг да намери.
 

Ох,разбирам те напълно.Ние от както се е родила малката сме в друг град,без абсолютно никакви познати хора тук.Представи си как се оправяме...Мъжът ми работи много,2-3 почивни дни в месеца има,много му е напрегнато,все го боли глава.Обича да се занимава с малката,но това е за 1 час не повече.Иначе той я къпе,изхвърля боклука и не е претенциозен какво ще има за ядене.Това за мен е супер,щото иначе щях да лудна съвсем.Вкъщи доста често е разхвърляно,чиниите се понатрупват..... но аз излизам - предпочитам да изляза на разходка отколкото да се развихря с парцала вкъщи.
Преди да родя,когато ходех на работа си мислех че майчинството ми ще е един прекрасен период,ще си пия кафенце,ще се почивам и ще си свиркам едва ли не....Така ми го описа една от колежките ,която токущо се беше върнала на работа от майчинство.Явно за нея е било така,обаче за мен въобще не е.Нямам търпение да се върна на работа.... и при друго стечение на обстоятелствата бих го направила,когато детето ми стане на 1 год.Но май ще трябва да изкарам още една зима вкъщи...

Какво беше туй "лично време" 

Родих на 32, след 14 години много и отговорна работа, но за сметка на това без фиксирано работно време... Всичкото ми време беше "лично".
Детето ми е: кърмаче на поискване (все още не яде почти нищо друго);
спи само в мен или до мен на спалнята - и денем, и нощем (като по-малка и с търчане след количката навън);
никога не е "оставяна" на никого да я гледа, дори за час-два (баща й е я разхождал няколко пъти навън, когато е нахранена и наспана, предимно след шестия й месец);
баби и домашни помощници не ползваме (макар че второто бих искала, поне за чистенето);
почти целия шести месец бяхме сами с малката (мъжът ми беше командировка на друг континент).

Е ми оцелява се, но на моменти е много трудно.
Ходим си навсякъде заедно двете - в банята, на фризьор, по магазини, заведения - само открити, разбира се. Зимата беше по-тежка.

Почти не готвя. Лятото ядем салати или навън. За детето също още не готвя, понеже е почти изцяло на кърма.
Не чистя, освен една бърза прахосмукачка през 2-3 дни - основното чистене в събота върши почти изцяло таткото.
Постоянна грижа ми е само дрехите да са изпрани, подредени в шкафовете и да има чисто спално бельо. Гладех само за малката, след 6-7 месеца и това разредих.
Чета, докато сме навън на разходка или кърмя.
По някоя минута за компютъра, докато си играе.
Останалото - вечер, след като заспи.

 Майчинството беше супер, изключение прави само по-ограничения социален живот. Родила си вашето дете, не твоето. Нека вечер тати да излезе с малкото човече, ти си направи маникюра, отиди на прическа. Детето е било кисело, не си сготвила- излезте навън, ресторанти с градина се намират много. Разпределете домашните задължения, не си слугиня. Намерете си почасова детегледачка и излизайте.
 

А случайно да се сещаш,че може и да не могат да си позволят тези неща хората?

 Кое не могат да си позволят, таткото да гледа детето ли ?
 Маникюр ако не може да си позволи, може да си го направи сама.
 Прическата може да замени с един хубав топъл душ или вана и после просто да полежи на спокойствие пред телевизора.
 Хапване навън не значи винаги голямо охарчване.
 За детегледачка може да ползват баба, леля, вуйчо или добри приятели. С удоволствие ще гледам бебче на приятели, знаейки колко е трудно, няма да откажа. Начини винаги има, но със самосъжаление и мрънкане не става.

Абе то и аз искам почасова детегледачка, пък и мога да си го позволя ноооо, бебето ми е кърмаче на поискване и няма как да стане.
В събота бяхме на сватба и решихме бабата да я гледа, даже бях изцедила кърма. Сигурна съм, че няма смисъл да разказвам какво приключение беше и как веднага след като взехме булката, се прибрах и отидох направо в ресторанта и то в 20.30. След като я накърмих и приспах. 

Често казано майчинството не ме е лишило от нищо. Да, детето ми иска да съм до нея непрекъснато, по цял ден сме двете и сега тя не иска да стои при никой друг. Да, кърмя я още, и то много често, така че не мога да пия или пуша. Да, само аз я приспивам, така че не мога да изляза вечер.

Но тези неща не ми липсват. Радвам се на времето, прекарано с дъщеря ми, скоро няма да е така. Направила съм своя избор да имам дете, значи ще му отдам всичкото си време и усилия. От време на време ми се прокрадват някакви мисли за разнообразие в ежедневието ми и липса на лично време, но с положително мислене и нагласа бързо идвам на себе си.  

Признавам си, че понякога не смогвам с домакинската работа  , но съпругът ми е разбран човек, слава Богу.

Да е жива и здрава майка ми - тя е човека, който ми дава възможност за достатъчно лично време. Никога не ми е отказала да гледа малкия и го прави с такова огромно желание, че малкия никога не е възразявал.
Също мъжът ми - може да не гледа малкия, но пък винаги, когато има възможност използваме да пътуваме, нещо, което лично мен много ме разтоварва, също така да почиваме или да излизаме с приятели.
Но честно казано, ако не бих могла да разчитам на майка ми, сигурно вече щях да съм пред истерия!

Майчета, записвам се да ви чета (макар че все още нямам деца), защото това е един от големите ми страхове, свързан с майчинството - че двамата с мъжа ми няма да се справим с всичко, че ще бъдем вечно изнервени и никога няма да ни стига времето...

Изобщо не ми пречи липсата на лично време и пространство. Обожавам да съм с детето. Семейно щастие ли? Ми то никъде не е ходило, та да ми липсва 

                               В на4алото ми се струваше 4е целият ми ден минава само в хранене,сменяне и грижи за бебето.
                               Но постепенно свикнах да си организирам така нещата,4е ве4е ми остава време за 4истене,за компа,
                               за телевизия,дори и за при4еска.Гледам я сама,ако искам да изляза или свърша нещо без да я взимам с мен я
                               оставям на свеки.Таткото отсъства за по няколко месеца и не мога да раз4итам много на него.
                               Въпреки вси4ки по трудни моменти и промени,се питам как съм могла да живея преди без моята принцеса.

Хм, темата ми хареса.
Не смятам, че всичко е въпрос само на организация, понякога нещата не се случват така, както ги редиш по план, но има значение разбира се и това, как си нареждаш нещата предварително.
И така - с първото дете излязох в болнични от началото на втория месец и до край. Домакинската лежеше изцяло на мен, а не бяхме само аз и съпруга ми, така че зорът ми беше голям. Съпругът ми винаги и много ми е помагал, но дори с негова помощ се справяхме трудно.
Сега имаме и ново попълнение - за щастие - от една страна, вече живеем сами. За нещастие, от друга - не получаваме помощ от никой. Вярно е, че пълно щастие няма, но всичко си има и недостатъци. Опитвам се да си организирам максимално нещата - докато тати е в отпуск, няма проблеми, но като започне работа съм сигурна, че ще се скапвам буквално. Голямото ми дете ходи на ясли и не го спирам по простата причина, че е много палав и вкъщи с двете деца ще полудея буквално. Страдам от угризения обаче, че той е на ясли и ще бъде на ясли през цялото лято, няма да отиде и на море тази година, по обясними причини, но пък за сметка на това чувствам семейството си пълно. Така е - който иска деца, няма много свободно време. На тези, дето успяват да си го "набавят", завиждам благородно, аз така и не успявам, а и явно след тежкото раждане бавно се възстановявам и имам нужда от почивка. В резултат на всичко това намалих малко домакинската - не гладя всичко, не се вманиачавам, чистя по-рядко, съпругът ми ми помага неотлъчно във всичко, което може и най-вече - в гледането на по-голямото дете, защото то си иска неговото, а аз с малката и режимът й на хранене е невъзможно да го извеждам. Е, когато тати го няма, сме като затворници буквално - стоим си вкъщи, но какво да се прави - както казах, пълно щастие няма. Щастието е в децата, а като ги има - трябва да си даваме сметка какво имаме, така че.........

Наистина личното време е въпрос на организация.
Но при положение ,че имаш непрекъснато ревливо бебе......
Като порасне нещата ще се нормализират, надявам се

Спокойно, като дойде момента ще се справите - аз мислех също като теб + работохоличка и кариеристка бях, но сега съм 3 година по майчинство с 2 малки породени деца. Справям се доколкото мога, но темата ще ми е супер полезна и ще я следя с интерес.
Въпрос на организация, желание и време.
Децата няма да са цял живот мънички, ще порастнат и много ще ни липсват тогава. 

Казвала съм и пак ще казвам: "Има време за всяко нещо под слънцето!" Има време, когато можеш да се киприш по 2 часа пред огледалото и да изпробваш нови гримове, има време когато едва намираш минута да се срешеш. Има време когато прекарваш часове в приказки с приятели, има време, когато търчиш по деца и симулираш, че уж се виждаш с някой. Има време, когато ходиш по 10 пъти в годината на ваканции и почивки, има време, когато почивката, ако се решиш на такова нещо е по-скоро уморителна, защото непрекъснато се грижиш за деца и то в непозната за тях и теб обстановка.

Не е лесно понякога човек да се приспособява към промените, но за мен рецептата е една. Живей в настоящето и се опитвай да вземеш най-доброто от днес. Защото когато си имала време да се гласиш пред огледалото ги е нямало ангелските личица на дечицата ти, грейналите им очички, заразителния им ентусиазъм да изучават света. Те няма да са вечно малки. Ще пораснат и след някоя и друга година пак ще имаш повече време за себе си. Наслаждавай се на децата си:)

 

ZLATNA,    

Aнели, взе ми думите.

Ами не се чувствам обезличена . Вярно, детето ми е кротко. Засега . Грижа се добре за себе си, мисля. За разтребване вкъщи може да нямам време, но за разходки - винаги. Без грим не излизам. Дори до магазина. Винаги съм била така. Поддържам косата си.  Маникюра не толкова, защото опитах да си пусна, но след като одрах леко мъника, и се отказах. Сега само лак слагам. Включително на краката. Къпя се редовно . Ако предстои да бъдем сами с бебето през деня, влизам в банята сутрин рано, докато дъщеря ми не е тръгнала на училище и за да не ми се налага после да го оставям сам. Кафе не пия. Готвя често. Винаги на юруш, но какво от това? Обичам да си съчетавам нещата. И успявам. Защото съм много бърза. Качеството на манджите ми намаля, но какво от това? Хората ми не са махнати. Прахоляка по мебелите понякога стига един пръст, но по-важно ми е, че съм излязла с децата на разходка. Кафе не пия. Пие ми се, но кърмя и се въздържам. Супер ми е, че не ходя на работа, а си гледам домочадието. Иска ми се да е така цял живот, ако може. Единствените ощетени са съпружеските отношения, но се свиква.
Така че е въпрос на организация, както са писали някои, но и на приоритети. Което ми е по-важно / и по-приятно /, него свършвам първо. Не се чувствам зле в никой случай. Супер ми е.

Аз не страдам от липса на лично време, нито по някакъв начин се чувствам обезличена. А детето ми не е от най-кротките да си кажа честно!  Но пък той по никакъв начин на ми пречи да си върша домашните задължения или да отделя време за себе си. Може би така сме се свикнали с него, не знам...
За мен лично е въпрос на организация... и децата да имат двама родители, които се грижат активно за тях!

Липсата на време е нещо съвсем обичайно за семействата с малки деца. Зависи и от вашата организация, от това доколко помага таткото, от това имате ли на кой да разчитате. Ако можещ дори и за 1 ден да извикаш някой да ти гледа детето, дори и за 2-3 часа, това е огромно облекчение. Поне за мен е така, защото ние живеем в чужбина, мъжът ми и аз работим, няма баби наблизо и например излизаме вечер с приятели няколко пъти на година, когато сме си в Бг или когато има помощ.
Съвсем в началото, когато бебенце е малко, е много трудно, един безкраен кръг от кърмене, памперси, захранване. Но в крайна сметка никой не ни е казал, че ще е лесно, нали?
За личното време - аз съм на принципа, че ако не си вземеш нещо, никой няма да ти го даде даром. Нали не очакваш, че малкото ти бебе ще те чака търпеливо докато си слагаш фон дьо тен преди излизане?
 

Винаги,когато ми се удаде случай,ще го кажа-ТАТКОТО
имам приятелки,които имат време за да се разкрасят,да спортуват(имат помощ в домакинството),но ТОЙ не ги забелязва
имам такива,които са сами и се справят с домакинството,детето и разкрасяването,защото ТОЙ много помага.ние сме от вторите-съпругът ми много се промени и щом започна да готви,след като хиляди пъти се кълнеше,че няма да го прави,значи има надежда за всички
много е важно съпружето ти,ако не е като моето,да го ръчкаш,да делегираш задължения,да му втълпиш,че няма женска и мъжка работа,щом се отнася за дом,дете и семейсвто

Не съм имала никакви проблеми, с личното време, последната година дори започнах работа от вкъщи. Но само половината от домакинските задължения бяха мои, по детето горе долу пак толкова.

Беше ни много трудно само в началото,но всичко си дойде на мястото.Не мога да кажа,че дъщеря ми ме ангажира изцяло,напротив през деня мога да свърша каквото си поизкам,докато тя си играе или спи.
Не мога и да кажа,че водим затворен живот защото не е така,продължаваме да си излизаме с компанията,както и преди.Е,с тази разлика,че сега излизаме след определен час (след къпането в 21ч) 
Ходим с приятелите по екскурзии...Тя е с нас,не ме натоварва,нито ми е некомфортно.Дори напротив страшно приятно ми е да сме тримата...така се чувствам ОК.
С мъжа ми сме си разпределили всички задачи,докато аз правя едно,той прави друго и така остава доста време да си обърнеш внимание.

Е, добре де, ама кой я гледа? Или я водите с вас навън след 21.00?

Всичко е до органзация.Има дни ,в които ми остава много свободно време,а има дни ,в които нямам и минутка свободна.

Ми сигурно баби. Въпросът обаче е какво правим без баби. 

По принцип съм организирана ,но искрено завиждах на майките ,чиит деца спят.
Моето от малко бебе не искаше да спи по повече от половин-един час на ден и
се бях притеснила ,водих го по лекари ,но ми казаха ,че просто бил такъв тип
По спомените на майка ми съм била същата де.
Ако беше поспивал повече щях да намирам повече време за себе си и за къщата ,но
да се надявам следващото да е по-кротко ...

Ох, на мен ми е трудно да намеря време за всичко-за мъж, дете, къщата, хобито и през това време да изглеждам добре !
Вчера се учудих на майка с близнаци, които почти не спали(по нейните думи), а тя нагласена, на гримирана .Може би си е до организация, ама аз нещо май не съм много по организациите.Все бързам, а не успявам да свърша нещо навреме .

Преди да забременея не работех.Като сме безделници, да не сме без празници дето се вика  Винаги съм била много организирана и подредена, дори прекалено.Като се роди бебето се почувствах абсолютно безпомощна.Обзеха ме едни страхове, че не знам какво да правя и че няма да се справя.Два месеца не знаех къде се намирам, будна ли съм, сънувам ли.Честно почти нямам спомен от това време, а дъщеря ми още няма пет месеца.Благодаря на мъжът ми за страхотната подкрепа и разбиране.Иначи всичко вършех сама.Чистене, гладене, маникюр, педикюр, епилация, прическа плюс грижите за бебата.Днес всичко се нормализира.Престраших се да оставям беби сама с татко и, дори баба и дядо я разхождат от време на време.В събота имам почивен ден.  Фризьор, солариум,  кафе с приятелки.Техните деца са големи и предпочитат да излизат без мама.Детето е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.Не ми липсва предишната свобода.Отношенията в семейството не са се променили.Сексуалният живот също.Не изпадам в излишни терзания и се наслаждавам максимално на момента, защото времето наистина лети много бързо.

Четейки оставам с впечатлението , че моят бяс у дома е доста кротък всъщност.
Като беше по-малък ставах 1 час преди него за да си взема спокойно душ, да пия кафе и да сложа лек грим.
Никога не е бил от ревливите деца и спокойно си играе сам в неговата стая, а аз съм в хола и "подслушвам" с бейбифона.
За да имаме лично пространство с мъжа ми, още преди година и половина отделихме малкият в неговата стая.
Грижа се съвсем сама за детето (мъжа ми пътува) и успявам 2 пъти да излезем на разходка, да сготвя, да изчистя и аз да се въведа в приличен вид. Някой неща като готвенето и гладенето правя след 21ч. когатомалкият заспи. Докато гладя гледам някой хубав филм, докато чакам яденето да се сготви се лакирам...
А когато ми се натрупа много умора, си давам ден за мързел. И аз съм човек, все пак.
От както съм родила обаче, това е най-спокойният период в живота ми - всеки ден разходки, срещи с приятелки,, плаж лятото...

Сутрин и едно кафе не може да изпиеш защото малкия все нещо белалийства.Имам си двама бандити вкъщи,и всъщност мога 
Обличаш се на пресекулки. Грим, прическа- и 5 минути са много. Банята не е вече лично пространство.Не съм съгласна,напълно постижимо е
А кафетата с приятели са все опити за някакъв социален живот, в който всеки се съобразява с потребностите и режима на малкия.Понякога децата се съобразяват с мен ,лягат си по-късно,хранят се навън,и така...
Ядеш и буташ количка, спираш цигарите (или поне ги намаляваш до минимум) защото вече нямаш време за това удоволстие...Е,стига де 
И се радваш на всеки момент, когато имаш две празни ръце, с които би могла да свършиш нещо полезно- дори не и лично за себе си.Тук съм съгласна 
А в мига, в който решиш, че аха - овлядяла си ситуацията и вече всичко е под контрол, се оказва, че мъжът ти все още страда от липсата на лично време и пространство?
Къде е пътят тогава? И как да закрепим семейното щастие.Всичко е въпрос на вътрешна нагласа ,и добра организация организация на деня.

Аз нямам проблеми с личното пространство и социалните контакти, много съм щастлива да съм непрекъснато с детето си.

Но семейното щастие го нема никакво и то не защото не сме щастливи, а защото сутрин аз съм умряла, а вечер той заспива от вратата в леглото. Ужаст!

Милата ,съчувствам ти.Период е ще отмине.

 

Поне се стараем, ходя да го взимам от работа с бебето, събота и неделя се разхождаме...ама кексът никакъв го няма...

Е, то с баби всеки може!  И аз мисля, че въпросът е точно какво правим без никаква помощ!

А бе само на мен ли всички постове ми звучат като жалейка по загубеното "свободно време"  Знаели ли сте тогава, че го имате или и тогава сте си мислели че нямате време ?!?

Аз също нямам никакво свободно време, но не бих разменил грижите и ядовете покрай двамата си сина за всичкото свободно време на света - просто няма да знам какво да правя. 

п.п.. Сори че се намесвам в женското ви царство 

Малеее, Ангелче, все едно аз съм го написала! 
Как пък може да мислим така еднакво, в толкова много и толкова различни теми?!    

Напротив , когато ходех на работа по цял ден и вечер едвам имах сили да обърна внимание на сина ми, да сготвя и да приготвя разните му там други неща се чувствах повече ощетена откъм време , отколкото , когато си седях в нас и гледах Борис като малък  Сега отново съм в майчинство, занимавам се със сина ми , е той е голям обслужва се вече сам и не изисква такова 100% процентово внимание , но ми по-приятно отколкото това препускане което беше допреди месец. Майчинството е нещо приятно и ако не се гледа на него като заточение може да се превърне в супер преживяване.   
Гледах сина ми до 3,5г. и в къщи и после започнах работа.  Не съжалявам и за една пропусната година. Спрях от градина и сега си е в къщи заедно с мен и си прекарваме повече от страхотно.  Възнамерявам живот и здраве и бебето като се роди и него да отгледам до една подобаваща възраст като се наслаждавам на времето прекарано заедно и преоткриването на света през детските очи. Работата няма да ми избяга , занапред само това ме чака , а децата ми ще порастнат и това време няма как да си го върна!  Не се чувствам обезличена нито като жена , нито като личност, винаги съм намирала време за всичко , а  сина ми не беше спокойно бебе, но въпреки това успях и се надявами този път да се справя! 

Не съм имала никога недостиг на лично време и семейно щастие. Не разбирам жените, които се вторачват в бебета си и не им остава време даже да си измият косата и ходят като повлекани.

Темата много ми хареса, бебенцето ми е още малко и да си призная на мен ми е трудно,още не мога да си организирам нещата- чистене,хранене,пране,гладене.....и т.н. през нощта бодуваме и така и така. Таткото ми помага в къпането,но до толкова.......
Надявам се с течение на времето да мога да си организирам нещата и да намирам време както за себе си,така и за мъжа ми.

 А бе хора, я се стегнете. Сега всичко ви е ОК, по-трудното е нататък.
 Имамдве деца, ходя на работа - всичко е едно постоянно препускане. Сутрин ставане в 6- будиш ,обличаш,разнасям малкото в градината,голямото до училище,тичам на работа. Вечер цепя секундата за да изляза,че трябва да ги прибирам. В обедната почивка тичам да отведа каката на плуване. Вечер им е другата тренировка, баща им ги чака да свършат, а аз бягам у дома да изчистя,изпера ,изгладя и сготвя. Вечер си лягам пребита. С носталгия си спомням за майчинството...

Това имах предвид и аз... като работиш става много по-трудно. В къщи поне имаш време да се организираш и разполагаш сам със времето си , а на работа трябва да си бърз и методичен , за да ти стига времето!  Много точно го е обяснила  Фантичка! 

Ааааа, що пък , добре дошъл   Мъж ми вчера каза същото
Дано има повече бащи като вас

айде и аз тук.
моята рецепта е откраднато време за мен самата,почивка,време за мен и мъжа ми.
и когато не мога да променя обстоятелствата,се старая да променя начина по който ги възприемам.

 
Това последното важи и за мен. Ако почнеш да се овайкваш и ожалваш, спукана ти е работата .

Не четеш внимателно, далеч не всички звучат така....

Ако нямах проблеми с коленете, кръста и гръбнака, всичко щеше да ми е наред!

Спрявам се със родителски, съпружески и домакински задължения въпреки личните си нужди и се научих, да не ми тежи.Казвам си, че човек не може да има всичко и ако цената да имам семейство е липсата на време за мен (във всякакъв смисъл), то тя даже ми е ниска. А не съм пример за жена, родена да е домакиня, но майчинството много ми се услади. Далече съм от ролята на жертва, чувствам се като пълноценен човек, защото съм полезна за най-близките си.

Честно казано преди да родя си мислех че много бързо ще искам да се върна на работа, да ама не изобщо не искам  искам възможно по дълго да съм си вкъщи и да си гледам детето...и сега както някоя мама каза по нагоре (не запомних коя ) сега откривам много нови места за които преди не съм имала време дори да помисля че ги има. От вкъщи в офиса и братно  Сега се разхождам по цял ден, водя малкия на Витоша например не бях се качвала там от маса време. Време лично за мен имам докато спи или ако реша да почина викам някоя от бабите за 1-2ч. и релаксирам, всичко е въпрос на организация 

Наслаждавам се на времето , прекарано с децата ми. Не ми тежи нищо. успявам да се организирам вече, че преди малкият беше мнооого ревлив и, а аз все недоспала.Тогава наистина нямах вренме за нищо и бях изтощена от безсъние и носене на ревящо бебе. Сега вече е друго- поотрасна малкият и повечето неща правим заедно. Готвим, помагат ми в чистенето, прането  През другото време сме по разходки и игри с приятелчета.
За себе си време трудно открадвам -вечер като се върне мъжът ми, ме отменя и тогава действам.
 А за нас двамата  с мъжа ми, винаги си отделяме поне един ден от седмицата-само за нас!  Децата при бабите.Тогава се чувствам волна птичка. В това отношение съм щастливка. Незнам как бих издържала иначе. Децата ми са разлика 6 г и имат разбира се различни интереси, занимания, потребности. Трудно ми е да доставя удоволствие и на двамата. Иска ми се повече време да отделям на големия /първокласник е/,сега има нужда от повече внимание, но пък с малкия трудно се получава. Старая се все пак. Сега ваканцията вече ще наблегнем повече на почивки и забавления, плаж....както се полага лятото Пък и бабите да са живи и здрави 

И аз съм така. Старая се да не мисля за болките в гърба и кръста и да си внушавам, че всичко е наред.

А  колко процента от времето си един мъж прекарва с децата си? Много жени до 3години гледат сами децата, това значи поне 90% от времето са заедно с тях. Тук не става въпрос за свободно време, а за правене на нещо различно от смяна на памперси, готвене и разходки. Искам да видя какво ще говори един мъж, ако се разменят с жена си затози период и тя ходи на работа.

Сигурна съм, че предизвикателствата предстоят!  Много уважавам жени като теб, които се справят с толкова много неща!
Авторката на темата ,обаче, е в онзи така труден период на адаптация от предишният си живот към настоящия, което за някои от нас не е толкова лесно.   

Find NEMO, мисля че никоя от нас не би заменила грижите около децата си и слънцето в очите им, с живота когато не са ги имали. Това са различни периоди, които не могат да се съпоставят. Не мисля, че е "жалейка" - тук сме за да се подкрепяме и да обменяме опит! 

Хора различни. Аз определено се чуваствах по-добре, когато поработвах от време на време и ходех на семинари в университета, въпреки че малката беше още новородена.

Чистачка и гледачка всеки ден по няколко часа. Много ми е добре 

Ако и аз имах бих обещала най-тържествено ,че никога няма да излезе и най-малкото оплакване от моята уста
Но в интерес на истината детето така обмисли животът ми ,че не съжалявам за нищо.А и ако съжалявах нямаше
толкова бързо да се навия да бъда пак мама.

Ами !!!!!
Бях детегледачка и студентка 10 год в Лондон и гледах чуждите бебета с радост и мечтаех за моето някой ден! Когато забременях мъжът ми пожела да се върнем в Бг за да имаме повече свободно време и да отгледаме малката с по-малко стрес!Аз бях твърдо против ,защото бях свикнала там с отпуските из света,много добрата заплата( около 5000 паунда месечно=15 000 лева обединен доход месечен), ритъма на един цивилизован живот и Бг ме плашеше като си спомнях мизерията по пътища,паркираните коли по тротоарите и манталитета на балканеца!Казвам заплатата само за ориентировка за по-нататък!
И ,така върнахме се и с 15 пъти по-малко пари сме по-щастливи ,по-спокойни и много ,много не излизам да не се дразня от гореспоменатите неща! И без чистачка и детеглеЧКА СМЕ СУПЕР!

Малко офф-топик, ама колко взимат на час?

Аз съм от работещите мами с малко дете, което откак се е родило един не е спало като хората!!! 
Прекрасно знам, че ще става по-трудно. Особено с 2, 3 деца. Имат нужда от обич, внимание, подреден дом, сготвено, абе въобще.... Дупе да ни е яко! 
Малееееее, трябва да стана ОЩЕ по-организирана!!!!

Погледни ТУК

Не знам в проценти, но ако не съм на работа или по работа съм в къщи.

Аз нямам време за нищо.Даже се усещам как с дни не си мия косата не се гримирам,не се глася.Само на фитнес ходя и то рядко.С мъжа ми не излизаме никъде,не се забавляваме.
Мисля,че съм обсебена от детето Искам да съм все до нея.Имам нужда от почивка но.....когато чистя тя е пред мен,готвя и пак е до мен....
Да не говорим,че спи в нашата стая и интимноста е мисия невъзможна,а пък и той е малко скептично настроен.С две думи сме цъфнали и вързали

Ако отменяш/помагаш и половинката си в домашните задължения, си мъж за пример!   

Времето не ми стигаше и когато ходех на работа. И тогава се ядосвах и денят ми беше напрегнат.  
Личното време беше в края на деня, когато си достатъчно утрепан, че да не можеш да му се насладиш.
Но пред алтернативата за безсмислени служебни ядове и напразни тревоги, грижите и лишенията покрай малкия определено са по-добрият избор за мен.
Лесно нема  , както е казал мъдрецът.
Но като е трудно поне да е в името на най-прекрасното и смислено нещо в живота ти- ДЕТЕТО ТИ!  

много добре си го казала.

Помагам с каквото мога. Не мога да готвя но за друго - ставам. Иначе кварталните клюкарки отдавна ме одумват ... явно не мислят като теб