Такива ли са мъжете или аз нещо не съм в ред и след 10 години е нормално да охладнеят страстите?
Колебаех се дали да пиша за това, но няма с кой друг да споделя.
Като гаджета бяхме най-влюбената двойка, чак ни завиждаха. Както обикновенно става - забременях, решихме да го родя въпреки, че не беше момента. Нямахме още жилище, той напускаше работа, а аз бях в началото на следването си.
Големи трудности срещнахме и свекърва ми се оказа голяма проклетия - от ония, които биха желали синовете им да са стари ергени и да са изкъсо до тях. Слава богу той не и се връзваше, поддържат връзка, но аз стоя настрана....
Когато бях още в родилния дом, той си хвана любовница, една година го търпях, да видя накъде ще тръгнат нещата. Не можех да скъсам с него, той беше единствения мъж, който съм обичала някога. Все пак стана чудо, той осъзна грешката си и се прибра при нас и никога това не се случи отново.
Не се е грижел за детето в смисъл, че никога не го е хранил, къпал или играл с него никакво внимание не му обръщаше. Аз така и не успях да завърша, той си намери високо платена работа имаме вече жилище (купих го с мои пари) Годините си минаха, не се чувствах доволна от живота си без образование, затова като порастна малко детето се записах второ висше - точно каквото исках. Той отчасти ми дава пари за таксата, но като изключим това нищо друго не прави, в смисъл в къщи не си мърда пръста за нищо, каквото хване там го зарязва, сервирам му отсервирам му той смята, че съм длъжна - той работи и е изморен, а аз по цял ден нищо не правя (нищо, че всеки ден отивам при баба ми да се грижа за нея, гледам си детето, поддържам къщата и ходя на лекции)
Кара ми се, как трябва да започна работа, да не седя ей така. Точно в момента не мога да си представя да почна и да работя, не че не ми се работи, но държа много на следването си, да имам висок успех, да съм най-добрата и да се развивам в моята професия. Не искам да работя, като продавачка или чистачка, а да обичам работата си.
Отчуждаваме се един от друг, променяме се, за съжаление и с детето не се разбират.
Той книги не чете, не се интересува от нищо гледа да е на маса с пияндетата, дори не може да говори нормално (псува често) и изобщо няма какво да си кажем.
Вечер като се приберем в къщи той сяда пред компютъра или телевизора и дума не обелва, когато отидем някъде в планината на почивка вместо да се разходим, той сяда на масата и забравя за нас. На морето по цял ден се излежаваше и четеше вестници, никога почти не играеше с детето или ако правехме нещо заедно го правеше с огромно нежелание. Само себе си гледа. Оценявам високо това, че той изкарва парите - това никак не е малко. Но се чувствам много самотна и детето се отчужди от него - казва, че и да си отиде няма да му липсва.
Опитвала съм се не веднъж да поговоря с него, но той не приема никакви критики и обича да крещи, за да се наложи.
Не съм вече сигурна, че с този човек бих искала да остарея, не знам дали все още го обичам. Май като завърша и започна да работя ще се разделим, а това ще гадно от моя страна.Не мисля, че ще срещна принцът, но с този човек си ставаме все по-чужди и е изнервящо. Много съм объркана не знам, дали съм права и дали е нормално да се чувствам така. И вашите половинки ли са такива, вашите мнения биха ми помогнали. Предварително ви благодаря!
Колебаех се дали да пиша за това, но няма с кой друг да споделя.
Като гаджета бяхме най-влюбената двойка, чак ни завиждаха. Както обикновенно става - забременях, решихме да го родя въпреки, че не беше момента. Нямахме още жилище, той напускаше работа, а аз бях в началото на следването си.
Големи трудности срещнахме и свекърва ми се оказа голяма проклетия - от ония, които биха желали синовете им да са стари ергени и да са изкъсо до тях. Слава богу той не и се връзваше, поддържат връзка, но аз стоя настрана....
Когато бях още в родилния дом, той си хвана любовница, една година го търпях, да видя накъде ще тръгнат нещата. Не можех да скъсам с него, той беше единствения мъж, който съм обичала някога. Все пак стана чудо, той осъзна грешката си и се прибра при нас и никога това не се случи отново.
Не се е грижел за детето в смисъл, че никога не го е хранил, къпал или играл с него никакво внимание не му обръщаше. Аз така и не успях да завърша, той си намери високо платена работа имаме вече жилище (купих го с мои пари) Годините си минаха, не се чувствах доволна от живота си без образование, затова като порастна малко детето се записах второ висше - точно каквото исках. Той отчасти ми дава пари за таксата, но като изключим това нищо друго не прави, в смисъл в къщи не си мърда пръста за нищо, каквото хване там го зарязва, сервирам му отсервирам му той смята, че съм длъжна - той работи и е изморен, а аз по цял ден нищо не правя (нищо, че всеки ден отивам при баба ми да се грижа за нея, гледам си детето, поддържам къщата и ходя на лекции)
Кара ми се, как трябва да започна работа, да не седя ей така. Точно в момента не мога да си представя да почна и да работя, не че не ми се работи, но държа много на следването си, да имам висок успех, да съм най-добрата и да се развивам в моята професия. Не искам да работя, като продавачка или чистачка, а да обичам работата си.
Отчуждаваме се един от друг, променяме се, за съжаление и с детето не се разбират.
Той книги не чете, не се интересува от нищо гледа да е на маса с пияндетата, дори не може да говори нормално (псува често) и изобщо няма какво да си кажем.
Вечер като се приберем в къщи той сяда пред компютъра или телевизора и дума не обелва, когато отидем някъде в планината на почивка вместо да се разходим, той сяда на масата и забравя за нас. На морето по цял ден се излежаваше и четеше вестници, никога почти не играеше с детето или ако правехме нещо заедно го правеше с огромно нежелание. Само себе си гледа. Оценявам високо това, че той изкарва парите - това никак не е малко. Но се чувствам много самотна и детето се отчужди от него - казва, че и да си отиде няма да му липсва.
Опитвала съм се не веднъж да поговоря с него, но той не приема никакви критики и обича да крещи, за да се наложи.
Не съм вече сигурна, че с този човек бих искала да остарея, не знам дали все още го обичам. Май като завърша и започна да работя ще се разделим, а това ще гадно от моя страна.Не мисля, че ще срещна принцът, но с този човек си ставаме все по-чужди и е изнервящо. Много съм объркана не знам, дали съм права и дали е нормално да се чувствам така. И вашите половинки ли са такива, вашите мнения биха ми помогнали. Предварително ви благодаря!
. Към по-опитните : Това ли се нарича изчерпване на връзката? 
Не зная дали бих издържала да живея при подобни условия. Ограбвам и детето си и себе си емоционално. Този тип връзки са консуматорски за мен. Всеки взима онова, което му е потребно. За мен семейството и любовта са даващи! Не искам да меря колко получавам и да дам съответното количество. 
, но в крайна сметка го правиш за себе си и за детето си. 
(за протокола - редовна студентка съм, майка и домакиня).
