Тъжна съм!!!

синеочке,
не знам на колко години си,но според мен те нямат никакво значение. Емоциите са едни и същи ,желанието да станем майки ,на всички тук е едно и също,еднакво голямо. Мисля,че няма възраст за това да обичаш някого и да искате да създадете детенце,плод на вашата любов...
 Какво да ти кажа,разбирам те! Не съм в твоето положение,но и аз плача всеки ден,мен също ме натъжават много неща и думи,но това е  .
Само спокойно, имай сили да дочакаш момента да гушнеш твоето бебенце и тогава съм убедена,че грам няма да ти пука за снахи,свекърви и т.н. Важното е вие с мъжа ти да се обичате,пък другите ги зарежи. Въобщ еискаш ли обичта и загрижеността на едни злобни хора (примерно). Щом не могат да се радват на вашето щастие или да плачат на нещастието ви,по-добре ги игнорирай и не им отдавай внимание

Здравей и много ти багодаря за хубавите думи,в такъв момент имам нужда от подкрепа,а немога да я получа от най-близките си хора тъй като са далеч от мен.Пък и не искам майка ми да страда,тя е болна от сърце и не искам да я натоварвам,ако се случи нещо с нея заради мен ще се побъркам!Затова благодаря за подкрепата,още един път!

Здравей,разбирам много добре как се чувстваш.Аз имам подкрепата на моите близки,но имам една приятелка,която когато се събираме семейно казва на съпруга си "какво повече искаш от мен,нали съм ти родила две деца".Не знам след като знае за моят случай не се ли усеща или нарочно го казва.

Синеочка и аз те разбирам,но трябва да продължиш напред независимо от всичко и независимо от коментарите на някои хора  Ние сме с теб  Бъди сигурна,че и ти един ден ще гушкаш своето бебче.Трябва да си силна и търпелива 

Синеочке не си го слагай при сърце,винаги ще се намери някой да изрази злобата или зависта си,щом имаш подкрепата и любовта на любимия и родителите си другите ги сложи в задния си джоб.И аз съм чувала изречения от рода "малка си още,имаш време" и т.н,но това че сме млади незначи че нямаме нужда от подкрепа и топли думи,щом не ти дават това което заслужаваш дистанцирай се,не им оставай длъжна.Горе главата и не им доставяй удоволствието да те гледат сломена,а напротив,покажи им че си силна жена и можеш да се справиш,не винаги семейството е най-добрата среда.Мисли за хубавите моменти който ви предстоят тепърва и недей да се влияеш от думите на хора които не заслужават уважението ти.  

Здравейте,Весела  сигурно ти е ужасно неприятно да чуваш такива неща,знам го от опит,някой хора просто са си такива разбрала съм го.Когато забременях за първи път и съобщихме за това,много бяхме щастливи,зълва ми я стана много яд че съм забременяла пред нея,а свекърва ми ме погледна и каза:"недей още разказвайте,че не е сигурно".Тези думи ще ги помня цял живот,много ме нараниха,затова сега пиша на вас и споделям чувствата си,защото знам че няма смисъл да казвам на други и да страдам.Благодаря на всички за подкрепата и хубавите думи,след всичко написано се чувствам по добре,зареждате ме с енергия.Въпреки че не ви познавам лично,ви чувствам като сестри!Благодаря ви за което!Преградки от мен и желая на всички по едно здраво и красиво бебче!

Синеочке, трябва да си силна. Знам за какво говориш. Аз започнах да се боря с проблема на 22 - тогава ми казаха, че няма да мога да имам деца по естетсвен път. Хората които ен знаеха за проблема ми казваха - живей си, къде си се разбързала...... аз както се вика " едно си баба знае, едно си баба бае".
Много време мина преди да се успокоя на тази тема, да я приемам по-спокойно, да не се разтройвам. Състоянието ми се "подобри" благодарение на обичта и вниманието от страна на моя съпруг.
Спомням си първата ми ин витро процедура (минала съм през 4 и един размразен трансфер) след като приключи с пълен неуспех и гавра от страна на лекарите, отношенията с мъжът ми бяха на косъм. Бяхме прясно женени - от има няма половин година, но аз се бях сринала тотално и за нищо друго не исках нито да говоря, нито да мисля. Той не знаеше как да ме успокои. След поредния нервен срив (изпаднах в истерия една вечер докато бяхме на дискотека и една наша приятелка ми сподели, че е бременна) съпругът ми застана с/у мен на другия ден и ми каза - ако продължаваш така рискуваш нашето семейство. Тогава се замислих на къде вървя. Детето се беше превърнало от взаимно желание  в причина за съществуване, в единствената тема на разговор, в единствените мисли, които ме спохождаха.
Слава на Бога че тогава се успокоих - намерих начина за себе си - успоредно с работата ми започнах да ходя на тенис 3 пъти в седмицата, занимавах се изцяло със плановете за дизайна на новата ни къща в планината, с подредбата на новия апартамент...... и така успях да градирам нещата по важност - най-важното беше СЕМЕЙСТВОТО ми, което за момента беше само съпругът ми. Някак си успях да преборя черните мисли и да направя така, че да не остава време за тях
Със болка посрещнах 2рия неуспех, 3тия също... последва неосъществилия се размразен трансфер, 2пункции, 1 биобсия..... месец след месец упойки и леки, но все пак операцийки.
Вярвах на докторите и на екипа, който се доверих и тази година дай Боже всико да е наред ще прегърнем нашите малки моиченца- кокиченца.
Пътя е труден, много труден - няма да те лъжа. Но искам да ти вдъхна кураж - това , че нищо не сме видяли от живота си не означава, че не знаем какво искаме! Ако намерим правилния човек до себе си, който да отключи това желание  в нас и да сме на 18..... пак никой не може да ни съди за лиспата на опит.
Горе главата - сигурна съм че ще успееш. Ние всички - жените- сме силни и в такива ситуации успяваме да продължим, макар и след малко време, още по-силни и от преди
 
Моля се да сбъднеш вашата мечта съвсем скоро

Чоко,  за всичко, което си казала, за всичко, което си преживяла и    за бъдещето ви!

Синеочке, мила, всички тук в този форум сме преживели по-малко или повече, всички сме минали през депресията при новината за нечия друга бременност и раждане на фона на нашия неуспех... Благодарение на форума обаче всички ние събираме отново силите и търпението си и продължаваме напред. Просто бъди уверена в това, което правиш, и резултатът ще дойде!

Прегръщам те и МНОГО силно си пожелавам скоро да си най-щастливата жена на света!   

Все едно чета за себе си. От всичко преживяно до тук разбрах, че не трябва да се споделя с никого, това трябва да си остане само между вас двамата. Пэрвия път допуснах грешката да се доверя и бях много наранена, от хора от които не съм очаквала. Приятелка, която уж ми е много близка знае какво ми се е случило и само ми се оплаква от нейното дете и как полудявала, не можела по цял ден да стои с него и как не и стигали парите. Какво знаят тези хора, на тях не им е ясно, че ние даваме мило и драго да си гушнем бебчето и всички трошим големи суми пари и се подлагаме на какво ли не. Не не могат да ни разберат, и не е нужно, ние сме достатъчно силни, за да преудолеем трудностите. Трудното е по-сладко и го пазиш, защото знаеш как си го получила. Аз се научих, че пред никого не трябва да показвам слабото си място, защото хората умишлено или неумишлени ни нараняват. Бъди силна и разчитай на себе си и на съпруга си 

Синеочка  Знам какво е да преживееш неуспех. Гадно е и иска време да се съвземеш. Това, което ме изправи след първия ми неуспех бе подготовката за втория ми опит (който предстои скоро) Пожелавам ти много сила и гледай напред. 

Чоко, мила, написала си го много добре, все едно чувам мислите в главата си. 

Синеочка, 

Аз няма да ти кажа по-различни думи от останалите момичета! Нито годините имат значение, нито мъките през които сме преминали, едни през повече, други през по-малко ... Всички тук преследваме една и съща цел и всички ни боли еднакво! И бъди сигурна, че всички сме се чувствали като теб, няма начин, пътят по който вървим е ужасно труден и мъчителен и всяка една от нас в даден момент е изпадала в депресивни състояния, в дупки и в безизходица ..... Но наш дълг е да изстрадаме стоически всичко, което ни  поднася съдбата, да се изправим и да продължим с нови сили към нашата съкровена мечта, която всъщност е най-благословеното нещо на Земята - желанието да имаш дете!!!
Бъди силна, миличка и нито и за миг не падай духом дотам, че да си мислиш, че това никога няма да стане! Винаги вярвай, че ще бъдеш МАМА, просто трябва да продължиш борбата ...!!! 

 Мила синеочка единственото важно в този момент е подкрепата и разбирането на любимия човек всички други не са от значение. Насладете се на любовта помежду ви и дано малкото чудо дойде скоро 

Миличка, силна вяра трябна и чудесата стават, трябва де се молиш и да вярваш и ще получиш! Не обръщай внимание на злобата, тя ще изяде тези които я носят!

Здравейте момичета много благодаря за подкрепата и хубавите думи.Наистина сега вече се чувствам по добре излизах,пазарувах си дрехи,прави си промяна,за да мога да продължа напред и да съм силна и затова имате вина и вие!Преградки от мен 

Радваме се, че си намерила начин да се разведриш ...! Така трябва, за да продължиш борбата, трябва от някъде да черпиш сили, нали .....?! Мене също ме избиваше на пазаруване или пък отивах на фризьор, на солариум, на маникюр, на фитнес, на танци се бях записала, все такива неща, които поне малко могат да ми зарадват душата... И после пак продължавах ... Така че хванала си правилния път! Прегръщам те, Синеочке! 

Ох, мила напълно те разбирам. При мен нещата стоят по подобен начин с тая разлика, че аз имам едно дете и от години се боря за второ. На 38 г. съм, синът ми е на 17 г. Родих го млада, после учих задочно, много проблеми с намиране на работа и финансови и сега от 6 години усилено опитваме за второ дете, но то не се получава. Правихме няколко инсета, неуспешни. Сега ще правим инвитро. Никой от близките , освен майка ми и сестра ми не ме подкрепя. Свекър ми и свекърва изобщо, баща ми, да не говоря някой като каже не е ли късно вече или сега като гушках бебето на сестра ми /8 месеца е/, да ми казват ти трябва да тренираш за баба, при положение ,че знаят колко много искаме второ дете. Направо побеснявам. За сведение сестра ми е на почти 35 г. и това ми го казаха нейните свекъри. Всички покрай мен дори не бяха и помислили за дете, а вече имат и децата им станаха на по 2-3 г.

Синеочке, това винаги ще бъде така - винаги ще получаваш само неразбиране от страна на родителите и роднините на твоя съпруг, време е да свикнеш с това. Иначе за майка ти - донякъде не си правя, че не споделяш с нея, а и не мисли, че тя няма да разбере, затова по-добре  започни да я въвеждаш в пробемите си, далеч по-добре е да споделяш с нея, отколкото с чуждите. Просто си трай, какво правиш и от какво се лекуваш пред роднините на твоя мъж, те не е нужно да знаят, каквото и да било, повярвай ми - подкрепа там никога няма да намериш.
Успех и дано всичко да е наред, научи се да бъдеш силна и да мислиш позитивно, всяка вечер си представяй , колко щастлива ще бъдеш и ти скоро! Пожелавам ти го!

Здравей синеочке ние с моя също си имаме много проблеми  подобни на вашите .Много те разбирам и зная как се чувстваш .Аз също нямам на кой да споделя и да ми вдъхне малко повече вяра и най - вече да ме разбере.Бяхме говорили един  път с майката на моя че имаме проблеми и не става по нормалния начин а тя взе да разправя ,че едно дете изкало много грижи и пари и колко и било на нея трудно да гледа сина си като бебе .Направо изпаднах в ужас като видях че неразбира какво и говоря и как се чувстваме а и изобщо не съм очаквала да каже това инъче нямаше да тръгнем да и споделяме.Явно, че човек който не го е изпитал не може да разбере какво е да се бориш за да имаш дете Много се надявам всички който искат да имат бебе да им се роди по скоро и да се похвалят .

Мила Синеочке, искам да ти вдъхна сила и кураж и да ти кажа никога да не се предаваш на отчаянието.Не слушай никого и не се разстройвай от приказки на хора,които не заслужават дори да мислиш за тях ,още повече пък да се разстройваш от техните приказки.Изключи ги - за теб те не съществуват. Гледай смело напред и вярвай единствено и само в себе си и в Бог. Ако вярваш в себе си и не се предаваш на отчаянието скоро едно слънчице ще озари дома и душата ти. Пожелавам ти го от все сърце!

Синеочке, бъди силна! Хората, които са те наранили не заслужават твоите сълзи. Майната им! /съжалявам за грубия език/
Хора без чувство за такт, без топлина в сърцето и без душа....не са хора. Това са твари.
Игнорирай ги и не се измъчвай заради човекоподобни!
Важното е ти и мъжът до теб да се разбирате, обичате и подкрепяте!
Желая ти от все сърце най-съкровенните ти мечти да се сбъднат!
Голяма прегръдка от мен!   

Здравейте много ви благодаря за подкрепата мили момичета.Ще продължа напред и ще се боря,силна съм знам това,пък и имам силна вяра.Има моменти, когато на всеки човек му е тъжно,но времето лекува всичко.Продължаваш напред с високо вдигната глава,това е начина за се справим всички!Още един път благодаря на всички за милите думи!Преградки от мен!

хммм,аz  какво  да кажа след като  собствения ми  брат ме  наре4е " ......ялова" след  солидна по4ерпка ,днес уж съжалява zа  думите си  ,но нау4и  и  жена си  така ,снаха ми  след  свада с  майка ми  и   каzала ,ти  вну4ката си пове4е няма да  я  види6 (малката на  брат ми е на  4 год,майка ми е  влиубена в нея) ти вну4ка няма6 няма и  да  има6 стот дъстеря ти е прокълната и такива ми  ти  работи.....това миналата  година ,само  майка ми  zнае какво  и  е ,на  вси4ко  отгоре живеят при нея снаха ми с най  голямата си наглост ,zаради детенцето zа да   може да  е  до  него  ,ги  търпи,аz  живея  в  4ужбина и  всяко  лято   с нетърпение си  ходех   с подаръците и т.н. ......сега първо лято няма да си  ходя,нямам желание,каня майка ми  при мен отвреме навреме  ,...а си  купих  апартамент там до техния  ,мислех 4е  сте  се zавърна и сте  сме  едно  голямо стастливо семейство....zагърбих  това отдавна но ето докато  пи6а се  раzплаках ,явно  болката от  думите на най  блиzките   няма да  zабравя,поддържам  контакт единствено с  майка  ми  и  тя няма търпение да  родя zа да  дойде   при мен, на тоя етап няма  zанимание тук а неzнае  и  еzик,,zатова  няма да се откаzвам сте им натрия носовете  ,утре ми е трансфера от първо икси и много много  надявам да  бъде последен,аz  съм сама,сам сама но няма да се  откажа,аz  съм на  34 и докаzано не съм  ялова,,,какво да  ви кажа ......тъжни сме  вси4ки по  своему...дай  боже  радост на  вси4ки

синеочке браво.Много се радвам на това което си написала.
Shanna наистина  най-много тежи когато загубиш доверието си в близки хора.Пожелавам ти от цялото си сърце този трансфер да ти е последния и най-после да сбъднеш мечтата си
Късмет желая и на двете и след няколко месеца да гушнете по едно малко съкровище.

Синеочке
Шана,разплака ме От сърце ти пожелавам късмет на трансфера днес и след две седмици да бъдеш най-щастливата жена

 БЛАГОДАРЯ ви   ГАЛИНА  и  elqegel  много мило от  вас,много  ви  благодаря,сега  бягам да си прибера ембрион4етата

Синеочке, няма да се отчайваш. Не позволявам да си тъжна. Така е, живота е гаден, а хората са лоши. Аз за това крих бременността си дълго време. На 1-ви май казах на най-блзиките си, на приятели и колеги.... 10 дни след това беше най-тежкия ден в  живота ми. Спука ми се околоплодния мехур и ми изтекоха водите. Загубих момиченцето си в първия ден на 18 г. с. Незнам дали не ми завидях твърде много хора... не искам да мисля за това. Знам, че не ми е било писано да се случи, но уви. Боли ме, но си обещавам да съм силна. Подкрепа имам само от родителите си и най-добрата си приятелка. Разбира се любимия е винаги до мен, но той също преживява загубата. Момичетата са ти написали - важното е двамата да се държите и ще се справите. Бебе ще има и то не на пук, а за щастие на всички които ви обичат и държат на вас 
Шана, вярвам че днешния трансфер ще те направи най-щастливата жена  Хорта /дори и роднини/ не ги мисли... да си стоят невежи в дупката в която са си. Нивото им на развитие е явно доста по-ниско. Изправи се и повярвай в щастието което ти предстои
Момичета, не се отчайвайте! Живота ни изправя пред препятствия защото сме силни и ще се справим. Така Щастието след това ще е наистина по-пълно 

Здравеи и аз имам сьщия проблем моята приятелка сега ще ражда и ме помоли да ходим да проверяваме каде да ражда стана ми горчиво тапо и гадно почуствах се завислива но неможах да откажа маика ми ме посаветва да ходя с нея но с чисто сарце и душа и да се моля на Свети Мина може това да е цената много ти сачуствам отарси се  горе главата  ловече усмивки и ще се варне и при нас щастието