Опитваме с е вече да се храним с по-едри парченца, за да започнем да си използваме и зъбите. Забелязах напоследък, че малкият съвсем се отказа да дъвче по време на основните хранения и започнах да намачквам храната с вилица. Иначе когато му давам в ръката парченце кашкавал или солета си гризка и дъвче. Понеже някои деца трудно се отказват от пасираното, мислите ли, че след годинката тази тактика е добра за прилагане? Приемаме всякакъв опит и идеи.
- Публикувана: 25 апр. 2009, 14:00 ч.
- Последно мнение: 1 май 2009, 13:17 ч.
До каква възраст трябва да се пасира храната?
Понеже всяко дете е различно, караш на принципа проба-грешка. Когато видиш, че детето приема, спираш да пасираш.
Аз го правей до 1г. и 6м., защото се давеше и посиняваше.Плодове, солети и подобни си гризкаше, но манджата не. В един момент сама започна да посяга към непасирана.
Аз го правей до 1г. и 6м., защото се давеше и посиняваше.Плодове, солети и подобни си гризкаше, но манджата не. В един момент сама започна да посяга към непасирана.
Зависи от самото дете. Аз на година и три месеца спрях да пасирам, тя не протестираше, ядеше си, но после в памперса намирах парченцата цели и непроменени, все едно от чинията директно в памперса съм ги изсипала. Пак започнах да и давам пасирано.
Тя яде много хляб, обича да има корички за дъвчене, обича сухари и други подбони неща за гризане, така че не се притеснявам, че не дъвче достатъчно.
Тя яде много хляб, обича да има корички за дъвчене, обича сухари и други подбони неща за гризане, така че не се притеснявам, че не дъвче достатъчно.
Синът ми е почти на 3. Все още мачкам манджите с вилица. 
Месото, ако не е на кайма, вадя, пасирам с малко сос и връщам в манджата, която пак мачкам. Проблемът при него е, че му е трудно да яде по-рядка манджа с по-големи твърди парчета в нея. Отделно още нямаме всички зъби. Иначе само твърди храни яде без проблем - кюфтета, картофи, зеленчуци, бяло месце от печено пиле... Но когато е твърдо с рядко заедно му е трудно все още и аз не го насилвам. Важното е да си хапва.
Иначе спрях да пасирам всичко на пюре към година и осем месеца и минахме на намачкана храна. Тук също причина бяха зъбките - първия му излезе са 1 година и доста бавно се появяваха и след това.
Месото, ако не е на кайма, вадя, пасирам с малко сос и връщам в манджата, която пак мачкам. Проблемът при него е, че му е трудно да яде по-рядка манджа с по-големи твърди парчета в нея. Отделно още нямаме всички зъби. Иначе само твърди храни яде без проблем - кюфтета, картофи, зеленчуци, бяло месце от печено пиле... Но когато е твърдо с рядко заедно му е трудно все още и аз не го насилвам. Важното е да си хапва.
Иначе спрях да пасирам всичко на пюре към година и осем месеца и минахме на намачкана храна. Тук също причина бяха зъбките - първия му излезе са 1 година и доста бавно се появяваха и след това.
На 10м го записах на кухня и само леко намачквах манджата с вилица. Постепенно спрях. Но моят син никога не се е давил с храна. Лесно се научи да дъвче.
И моите щерки така. С храната от кухнята спрях пасирането. Едната никога не се е давила. Другата свикна буквално след седмица, че трябва да сдъвква.
Синът ми е с два зъба и яде храни за деца на година, т.е. на едри парчета.Как дъвчи с двата зъба не знам, но се справя идеално.Бих пасирала по някакво изключение докато стане на година.След това не!Ако трябва на седмица ще увеличавам големината на частиците, но ще свикне.Много са ми смешни някои майка като напишат"Пасирах до 3г. възръст, не е имал проблеми и не виждам нищо лошо в това
".
До когато детето се научи да дъвче и преглъща по-едри хапки. Тренировките започват със солети и бисквити, хляб с по-жилава кора, плодове...
Въпреки, обаче, тази подготовка, моите деца започнаха да ядат направо храна с нормална консистенция, чак след като навършиха 2 г. По-скоро го отдавам на мързел от тяхна страна.
Въпреки, обаче, тази подготовка, моите деца започнаха да ядат направо храна с нормална консистенция, чак след като навършиха 2 г. По-скоро го отдавам на мързел от тяхна страна.
Тренировките започват със солети и бисквити, хляб с по-жилава кора, плодове...
В съседната тема това са храни табу за малки деца, как да започнат тренировките
По съвет на бг и английската педиатърки започнах да давам на децата бисквити, солети и корички от хляб, никоя не каза, че са отровни. 
Имам бегли наблюдения, по-скоро от близки дечица, че тези които ядат от кухня, по-трудно свикват да дъвчат. Да ме извинят тези, които не са съгласни с мнението ми. Аз кухня не съм взимала, отначало пасирах всичко, малко преди годинка започнах да режа всичко ситно. Сега такива проблеми нямаме.
Тренировките започват със солети и бисквити, хляб с по-жилава кора, плодове...
В съседната тема това са храни табу за малки деца, как да започнат тренировките
По съвет на бг и английската педиатърки започнах да давам на децата бисквити, солети и корички от хляб, никоя не каза, че са отровни.Ябълка гризка от 6 м., като захраних с глутен, давах и солети, никакъв проблем не е имала, но това по никакъв начин не повлия в/у яденето на манджа
Имам бегли наблюдения, по-скоро от близки дечица, че тези които ядат от кухня, по-трудно свикват да дъвчат. Да ме извинят тези, които не са съгласни с мнението ми. Аз кухня не съм взимала, отначало пасирах всичко, малко преди годинка започнах да режа всичко ситно. Сега такива проблеми нямаме.
Аз не съм съгласна
против кухнята съм и не съм записвала, връзка не виждам, късно прояде непасирано.
Пасирала съм броени пъти. Още от 4-месечна възраст ги записах на млечна кухня. Като започнаха да им растат зъбите вече дъвчеха (по-скоро лигавеха) коричка хляб, солелета и подобни и им давах малки парченца от храната, която ядяхме с баща им на вечеря - парченце варен картоф, ориз, топено в соса на яденето, в един момент и малки парченца плод. Изобщо не усетих как минаха към нормалната храна и нормалното дъвчене.
Не виждам връзка между несвикването с нормална храна и детската кухня. Все пак от кухнята ядат само на обяд, дори да пият мляко два пъти на ден и каша на едното ядене, пак остава едно ядене, при което могат да се захранват с нормална храна на хапки и непасирана.
Не виждам връзка между несвикването с нормална храна и детската кухня. Все пак от кухнята ядат само на обяд, дори да пият мляко два пъти на ден и каша на едното ядене, пак остава едно ядене, при което могат да се захранват с нормална храна на хапки и непасирана.
Не разбрах какво общо има кухнята. Там храните са ситно нарязани, но не смлени. Имам приятелки, които пасираха храната от кухнята и децата им проядоха късно твърда храна. Имам и такива, които слагаха вътре едри хапки хляб и децата им свикнаха да дъвчат. Зависи от децата и от действията на майката, а не от храната.
Извън темата, вземах от кухня, където готвеха чисто и вкусно /с голям кеф съм доизяждала храните на моите щерки
/.
Извън темата, вземах от кухня, където готвеха чисто и вкусно /с голям кеф съм доизяждала храните на моите щерки
/. 
Явно наистина е доста индивидуално.
Точно така е. Аз пасирах доста дълго, защото като ядеше манджа се давеше, та чак повръщаше... Научи се да дъвче чак на около 2.5 години. Бях се отчаяла, но всичко си дойде на мястото в един момент. 
Индивидуално е, разбира се. Трябва да се водиш по твоето дете. Наистина съм чела и по други теми, че трябва постепенно да се увеличават размерите на парченцата, а пасираното трябва да се спре още доста преди годинката, иначе наистина децата свикват така и не искат друг вид храна. Настя си яде кухнята, храната не е пасирана, а ситно надробена, но често и идва доста едро. Само, че не съм и я пасирала, а я смесвам с кисело мляко и така я яде без проблем (в повечето случаи). Но тези и капризи са отскоро, тъй като в момента и растат кучешките зъби.
Никога не съм пасирала! Баткото беше на пюрета до 10м, те са пасирани. После кухнята-там всичко е много ситно и не смятах за нужно да пасирам допълнително. Малкият, понеже беше захранен късно, почти директно мина на пюрета за големи-над 8мес, те не са гладки, а на парченца. Нашата храна, ако се е налагало-мачках с вилица, да се усещат парчетата. Не смятам,че трябва да се пасира храната, дори да нямат зъби. Моят е на 1.9м и сега му растат кучешките, последните кътници още не са пробили. Но пък моите не са се давели. Ако се давят и повръщат-сигурно ще пасирам, знам ли.
После кухнята-там всичко е много ситно и не смятах за нужно да пасирам допълнително. Малкият, понеже беше захранен късно, почти директно мина на пюрета за големи-над 8мес, те не са гладки, а на парченца. Нашата храна, ако се е налагало-мачках с вилица, да се усещат парчетата. Не смятам,че трябва да се пасира храната, дори да нямат зъби. Моят е на 1.9м и сега му растат кучешките, последните кътници още не са пробили. Но пък моите не са се давели. Ако се давят и повръщат-сигурно ще пасирам, знам ли.
Почти не съм пасирала, само в единични случаи за проба. От самото начало на захранването синът ми проявяваше луд ентусиазъм към нашата храна и изобщо не му пречеха по-големите парчета. Каквото не можеше да сдъвче с венци или със зъби, намирахме после в памперса. Дори в последно време въобще не ще да погледне храната от детската кухня, затова вече спрях да взимам храна оттам. Яде от нашата храна, без механична обработка.
Никога не съм пасирала храна на децата си ! И винаги съм се чудела че деца по на 1.6м не ядът нормално ядене а само смляни неща! На тази възрас мойте деца ядяха това което ям аз.
Няма нищо за чудене, децата са прекалено различни едно от друго, атака че не можем да съдим по нашите за другите, нито има смисъл да ги насилваме, само защото на еди кой си детето прави еди какво си
Няма такова нещо като "трябва" 
Всяко дете е различно и подходът към него и храната му в частност- също.
Всяко дете е различно и подходът към него и храната му в частност- също.Тарталета , абсолютно права си. Ако на авторката, чиито пост не ми се иска да цитирам, й се наложи да умре от страх, защото детето й е посиняло от задушаване, заради едро парче картоф, друга песен щеше да запее...
За такива неща, бобкас, всяка майка трябва да е подготвена и да знае какво да прави. Може да се случи на всяко дете, не се успокоявайте, че като давате всичко на каша до 3 години и сте застраховани.
Но съм съгласна, че нещата са индивидуални и всяко дете си е различно. И все пак има някакви граници, които е хубаво да бъдат спазвани. Абсурдно е да видиш детенце на 2 и половина, което яде пюре на ХИП за над 4 месеца. Или пък тригодишно, което все още яде детска кухня.
Но съм съгласна, че нещата са индивидуални и всяко дете си е различно. И все пак има някакви граници, които е хубаво да бъдат спазвани. Абсурдно е да видиш детенце на 2 и половина, което яде пюре на ХИП за над 4 месеца. Или пък тригодишно, което все още яде детска кухня.
За такива неща, бобкас, всяка майка трябва да е подготвена и да знае какво да прави.
Да, на теория бях подготвена, знаех какво трябва да направя и го направих, ноооооо....страхът и ужасът в очите на дъщеря си никога няма да забравя!!!
Понеже всяко дете е различно, караш на принципа проба-грешка. Когато видиш, че детето приема, спираш да пасираш.
Никога не съм пасирала и намачквала с вилица.
За такива неща, бобкас, всяка майка трябва да е подготвена и да знае какво да прави. Може да се случи на всяко дете, не се успокоявайте, че като давате всичко на каша до 3 години и сте застраховани ...
Никой не е застрахован, за съвсем друго ставаше дума - има деца, които катеорично показват, че не са готови, затова - защо трябва да се насилват? Дъщеря ми посиняваше от всяка непасирана хапка. Всяка! Като й дойде времето, тогава си прояде напасирано.
Спокойно, аз пасирах до две години и нещо.Иначе дъвчеше соленки, хляб, плодове, обаче супите и манджите се ядяха само на гладко пюре.
Същата картинка е и при моя син. Зъбите му още ги няма половината и отчасти го отдавам и на това, и на предпочитания, и на инати
Спокойно, аз пасирах до две години и нещо.Иначе дъвчеше соленки, хляб, плодове, обаче супите и манджите се ядяха само на гладко пюре.
Същата картинка е и при моя син. Зъбите му още ги няма половината и отчасти го отдавам и на това, и на предпочитания, и на инати Нищо общо няма със зъбите
дъщеря ми още на 1 г. имаше 14 бр. ...
Зависи от детето, моето ядеше пасирано до година и нещо, а до 3 мачках с вилица, защото повръщаше и от най-малката бучка. Има деца, които не могат да дъвчат от рано и това не е защото не им е дадена възможност да усвоят това умение, просто не искат или не са готови. Сега си дъвче всичко, така че тези приказки, че ако на детето се пасира до късно , няма да може да се научи да дъвче, за мен са пълни глупости. Всички се научават.
Никога не съм пасирала. Синът ми на 6 месеца имаше 2 зъба, а на 1год. вече бяха 7. Когато реших да му давам храна за дъвчене, той я приемаше с радост.
Племенникът ми е на 1г и 3м и всичко му се пасира, защото няма зъбки, злояд е и това е единственият начин да приема някаква храна, различна от млякото.
Племенникът ми е на 1г и 3м и всичко му се пасира, защото няма зъбки, злояд е и това е единственият начин да приема някаква храна, различна от млякото.
Никога не съм пасирала храна на децата си ! И винаги съм се чудела че деца по на 1.6м не ядът нормално ядене а само смляни неща! На тази възрас мойте деца ядяха това което ям аз.
Малкият е на 1г4м, но продължавам да му намачквам манджата,т.к. имаме само 5 зъба-2 от горе и 3 от долу.Като му давам солети и бисквити той не може да ги отхапва, а му ги начупвам и така му ги слагам в устат.После ги дъвче,но и аз не знам как.Явно се размекват в устат му и после ги гълта.Притеснявам се, че както трудно и бавно му никнат зъби, ще е голям зор докато се научи да дъвче.
няма възраст
за мен е варварска постъпка на тези които дават на още малките бебчета не пасирана храна и те горките се мъчат,чудят се какво става ,не могат да преглътнат, да сдъвчат, плюят- а майките им казват '' като прегладнее ще се научи''
детето само ще си покаже като пасирането става много постепенно и грубата консистенция се учеличава постепенно и така неусетно се научават , а не изведнъж намачкато или не пасирано.
махнджите със сосове на мн подходящи , така на детето не му е изцяло''сухо'' в устата.
за мен е варварска постъпка на тези които дават на още малките бебчета не пасирана храна и те горките се мъчат,чудят се какво става ,не могат да преглътнат, да сдъвчат, плюят- а майките им казват '' като прегладнее ще се научи''
детето само ще си покаже като пасирането става много постепенно и грубата консистенция се учеличава постепенно и така неусетно се научават , а не изведнъж намачкато или не пасирано.
махнджите със сосове на мн подходящи , така на детето не му е изцяло''сухо'' в устата.
за мен е варварска постъпка на тези които дават на още малките бебчета не пасирана храна и те горките се мъчат,чудят се какво става ,не могат да преглътнат, да сдъвчат, плюят- а майките им казват '' като прегладнее ще се научи''
Пасирах само някои храни и предимно месо до към годинката.Но детето ми никога не се е давило от храна,а от течности(вода,сок) все още се дави страшно.На 1г10м има едва 8 зъба,но дъвче много добре,има огромно желание да дъвче всякакви храни и се справя успешно.Така че и зъбите не са определящ фактор.Просто си е до дете.Сега вече не гледам големината на парчетата храна,защото знам,че ще се справи(с изключение на месото,то е ситно накълцано още).
Но ако детето се давеше,щях да пасирам,докато е нужно,ако ще и до 4год. възраст.И хич нямаше да ми пука,какво мислят другите майки.
Но ако детето се давеше,щях да пасирам,докато е нужно,ако ще и до 4год. възраст.И хич нямаше да ми пука,какво мислят другите майки.
за мен е варварска постъпка на тези които дават на още малките бебчета не пасирана храна и те горките се мъчат,чудят се какво става ,не могат да преглътнат, да сдъвчат, плюят- а майките им казват '' като прегладнее ще се научи''
Нито едното не е вярно... Хиляди години - и прабабите ни - са дъвчели храна и са я давали на бебетата - от доста ранна възраст, впрочем - още от няколко (3 - 4) месеца, по малко, и така докато свикнат. Същото правят, впрочем, и маймунките.
Има деца - като моето - които достатъчно добре се справят с гълтането и преработването и на по- едри парченца от рано, но има и такива, за които това е затруднително до доста по- късно. Причините, изглежда, са основно физиологични. Предполагам, че при тях просто трябва да се прояви повече търпение.
за мен е варварска постъпка на тези които дават на още малките бебчета не пасирана храна и те горките се мъчат,чудят се какво става ,не могат да преглътнат, да сдъвчат, плюят- а майките им казват '' като прегладнее ще се научи''
Нито едното не е вярно... Хиляди години - и прабабите ни - са дъвчели храна и са я давали на бебетата - от доста ранна възраст, впрочем - още от няколко (3 - 4) месеца, по малко, и така докато свикнат. Същото правят, впрочем, и маймунките.
Има деца - като моето - които достатъчно добре се справят с гълтането и преработването и на по- едри парченца от рано, но има и такива, за които това е затруднително до доста по- късно. Причините, изглежда, са основно физиологични. Предполагам, че при тях просто трябва да се прояви повече търпение.
Големият бързо се научи, но малкият е друга работа.