Ето го и моя проблем. Живеем с БНД и с детенце, но на практика съм сама. От половин година БНД стана друг човек - арогантен, циничен и агресивен. Дълго време си мислих, че аз съм виновна затова - покрай детето (1 г. и 6 м. ) бях забравила за него. Постепенно обаче видях, че всичко в него е променено - държание, ценности, общуване с хората. Той за всичко обвиняваше мен - че аз съм развалила всичко, че съм отвратителна..... До преди две седмици - когато разбрах, че той има проблем - в работата започва да пие от обяд - и така е от половин година. Не става дума за някаква крайна зависимост. Но знам, че всеки ден пие поне по 200- 300 грама концентрат. Разберете ме правилно - от тази доза той не е пиян, но имам чувството. че има нужда от нея. Освен това говоря за минимум 300 грама на ден. Та при нас формулата е: пиене+пари+голямо самочувствие. От няколко дни ме заплашва, че ще се изнесе. Това не ме плаши чак толкова много - беше се изнесъл преди за 3 мес. Друго ме притеснява - когато се беше изнесъл първия път, стоеше по 2-3 часа вкъщи всеки ден - уж да види детето, хапваше, с мен си общуваше и т. н. Сега изрично му заявих, че няма да търпя подобно поведение - и ще идва в точно определено от мен време ЕДИНСТВЕНО да види детето. Не знам обаче, как ще го направя това на практика. Най-лошото в цялата история обаче е, че аз не съм приключила с него и че все още го обичам. Ще се радвам да срещна вашата подкрепа.
- Публикувана: 21 апр. 2009, 11:07 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2009, 18:40 ч.
БНД с алкохолна зависимост
Трябва да се разбереш първо със себе си , какво искаш от този мъж, какво той може да направи за вас с детето и да вземеш решение. Звучиш наистина объркано и хаотично. И аз не мога да разбера какъв точно съвет искаш. Аз когато взех решение да се разведа ми беше трудно и дълго обмислях... Все пак ти имаш чувства още а моите бяха изчезнали и ми беше по-лесно.
Незнам, аз лично не бих живяла с човек , който ще ме тормози , обвинява и обижда. Искам като се прибера в къщи да ме чака уважаващ ме мъж, да ме погали и да споделим проблемите си каквито и да са те! Да вземаме заедно решения за семейството ни!
Трудно е когато разума ти говори едно а сърцето друго. Съжалявам , но не мога да ти дам съвет докато самата ти не се разбереш със себе си. Дано вземеш правилното решение!!!
Незнам, аз лично не бих живяла с човек , който ще ме тормози , обвинява и обижда. Искам като се прибера в къщи да ме чака уважаващ ме мъж, да ме погали и да споделим проблемите си каквито и да са те! Да вземаме заедно решения за семейството ни!
Трудно е когато разума ти говори едно а сърцето друго. Съжалявам , но не мога да ти дам съвет докато самата ти не се разбереш със себе си. Дано вземеш правилното решение!!!
А ти говори ли с него за тази зависимост?
Признава ли си,че като пие е по-спокоен и не може без пиене?
Признава ли си,че като пие е по-спокоен и не може без пиене?
А ти говори ли с него за тази зависимост?
Признава ли си,че като пие е по-спокоен и не може без пиене?
Признава ли си,че като пие е по-спокоен и не може без пиене?
Мъжът ти е умерен алкохолик. Това е медицински термин, нека не те обижда. Или битов алкохолик. И моя беше такъв - и 200-300-400 гр. концентрат баш си е алкохолизъм, не се залъгвайте, че не било много. Моят мъж беше наобратно - когато е трезвен добре, а когато си изпие горепосочената доза - мама мия, не се седеше покрай него. Заяждане, посягане, ако мълча - защо мълча, ако говоря - много съм знаела и съм се мъчела да го командвам, замеряне с опасни предмети и т.н. и т.н. Как да се държиш с такъв човек? Махнах се навреме, за да не го търпя.
не съм говорила с него за това. И няма смисъл - той не ми има доверие. Смята, че аз съм виновна за всичко. Приятели са му намеквали за проблема - но според него няма проблем, - това че да работиш по-добре ти трябва пиене за него е ок.
Каква е тази любов и чудо? :rollЩом той м исли , че няма проблем значи никога няма да си признае а ти какво ще правиш, колко още ще трае тази любов или ще почакаш да започне и да те бие ???
мисля, че докато стои при мен и детето пие по-малко. Все пак вечер се връща при нас, помага ми и т.н. Ако излезе на квартира, няма да има никакви спирачки. Освен баща на детето ми, той е бил много добър и любящ съпруг допреди 9 месеца... Не мога да забравя това и мисля, че му дължа нещо. Не мога просто да избягам така. Все още не.
"Не мога да забравя това и мисля, че му дължа нещо. Не мога просто да избягам така. Все още не."
И аз така мислех, допреди едно известно време. Така с това мислене изкарах ... ами някъде 7 години. Промяна към добро нямаше, към лошо - да.
Съжалявам, че не съм предприела раздяла още тогава. Ама то всичко нали в името на семейството.
Това е мое мнение от мой личен опит.
И аз така мислех, допреди едно известно време. Така с това мислене изкарах ... ами някъде 7 години. Промяна към добро нямаше, към лошо - да.
Съжалявам, че не съм предприела раздяла още тогава. Ама то всичко нали в името на семейството.
Това е мое мнение от мой личен опит.
Milenna, ето от това най-много се страхувам. Да не се окаже един ден, че съм пропиляла живота си. Обаче - все ми се струва, че проблемът на моя човек е в начална фаза и нещата могат да се обърнат към по-добро. ПОне така пише в дебелите книги - ако се отнасяш към някой с добронамереност и обич, той все някога трябва да прогледне и да разбере.
Milenna, ето от това най-много се страхувам. Да не се окаже един ден, че съм пропиляла живота си. Обаче - все ми се струва, че проблемът на моя човек е в начална фаза и нещата могат да се обърнат към по-добро. ПОне така пише в дебелите книги - ако се отнасяш към някой с добронамереност и обич, той все някога трябва да прогледне и да разбере.
Дай си обаче някакъв срок , в който да прецениш дали нещата отиват на добре или на зле за да знаеш дали изобщо да продължаваш. Някои хора така и не се променят , други си го налагат и успяват - но важното е че и той трябва да осъзнае проблема и грешките си ! Борете се заедно а не действай на принципа " И сам воинът е воин!" - защото аз не успях - борех се само аз 
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ
stelsi77, а сега по-добре ли живееш - имам предвид след като сте се разделили?
Имах тежък развод но със щастлив край, чувствам се страхотно - още след развода се съвзех в името на детето .... Една година по късно се срещнах с един мъж , с който изживявам голяма любов вече повече от година и половина - живеем заедно с детето ми и всеки ден се радвам на обич, ласка и разбиране . Чак не искам да говоря за това
( че нали казват - много хубаво не е за хубаво ) ДА- щастлива съм , че имам страхотен мъж до мен, че двамата с детето ми се разбират прекрасно. Имам това , за което съм мечтала - семейство!!!!! Защото преди ...уморих се да се боря сама - той не искаше да приеме факта че имаме проблем , обвиняваше ме за всичко .... Дори след като подадох молбата за развод имах малко угризения - т.е. изпитвах съжаление към него заради детето ...Но опитах заради детето ни да направя компромис и да се боря ....Да ама НЕ. Пропилях време и нерви , довлякох си болести които сега лекувам .... Все пак добре помисли плюсовете и минусите ако имаш доста повече ++++ ... опитай да спасиш нещата! Стискам ти палци!
Нали знаеш за правилото какво е: вземаш един лист и го разделяш с една линия на две. От едната страна пишеш положителните неща, а от другата - отрицателните. Ама всичко честно и с ръка на сърцето. За себе си да си дадеш сметка. Ако положителните са повече, струва си да се бориш. Ако отрицателните са повече - зарежи тая работа.
При мене положителните бяха 3, а отрицателните над 15. И така като го видях написано, направо автоматично взех решението да го напусна.
При мене положителните бяха 3, а отрицателните над 15. И така като го видях написано, направо автоматично взех решението да го напусна.
Нали знаеш за правилото какво е: вземаш един лист и го разделяш с една линия на две. От едната страна пишеш положителните неща, а от другата - отрицателните. Ама всичко честно и с ръка на сърцето. За себе си да си дадеш сметка. Ако положителните са повече, струва си да се бориш. Ако отрицателните са повече - зарежи тая работа.
При мене положителните бяха 3, а отрицателните над 15. И така като го видях написано, направо автоматично взех решението да го напусна.
При мене положителните бяха 3, а отрицателните над 15. И така като го видях написано, направо автоматично взех решението да го напусна.
Алкохолната зависимост е болест като всяка друга. И алкохолно зависимият е не` лош` човек, той е просто болен. Някои се развеждат и ги разбирам. Те имат право на свое щастие. Други остават заедно и се борят срещу това предизвикателство.
Мисля си понякога ако животът ме постави пред тази дилема, какво ще избера!? Мисля,че ще остана със партньора ми,както и той не би ме изоставил , ако аз хвана някоя лечима(но неизлечима) болест.
Мисля си понякога ако животът ме постави пред тази дилема, какво ще избера!? Мисля,че ще остана със партньора ми,както и той не би ме изоставил , ако аз хвана някоя лечима(но неизлечима) болест.
Старите хора са казали- Пиянството е до гроб, а курварството е до време. Помисли върху тази мъдрост и си дай сметка дали твоят мъж, който така обичаш не е и двете. Проблема с едното, да утешава с другото. Обикновено вървят ръка за ръка. Преосмисли живота си и си отговори на някои въпроси относно него, респективно - тебе. Така ще можеш сама да откриеш разковничето на твоя път, по който да вървиш. Дали да търпиш, защото го обичаш - не е за предпочитане, или да тръгнеш по нов- различен от неговия.
Това е адреса в скаип на сбирките на ал-анон al.anon.bg.Доколкото видях вчера са имали сбирка.Може да ги потърсиш,това са хора които живеят или имат близки приятели или роднини с алкохолна зависимост.Могат да ти помогнат със съвети .Хора които са минали или вървят по този път.
Единсвеното което мога да ти кажа е ,че мъжа ти се чувства супер нещастен,защото ако е алкохолик тази болест не можеш да я контролираш въпреки,че всеки път си мислиш,че си по силен от нея.
Моя съвет е ,не го изоставяй след като е имало хубави моменти и го обичаш и промяната е настъпила следствие на алкохола.Но трябва да вървиш рамо до рамо с него в тази коварна болест.
Напълно те разбирам и знам какво ти е в момента.
Обърни се към тези хора,ако си от София може и да отидеш на сбирките им които са всеки понеделник.
Не се предавай
Единсвеното което мога да ти кажа е ,че мъжа ти се чувства супер нещастен,защото ако е алкохолик тази болест не можеш да я контролираш въпреки,че всеки път си мислиш,че си по силен от нея.
Моя съвет е ,не го изоставяй след като е имало хубави моменти и го обичаш и промяната е настъпила следствие на алкохола.Но трябва да вървиш рамо до рамо с него в тази коварна болест.
Напълно те разбирам и знам какво ти е в момента.
Обърни се към тези хора,ако си от София може и да отидеш на сбирките им които са всеки понеделник.
Не се предавай