Предполагам има и други родители, които не могат да издържат на детския плач, особено, когато той е нещо редовно. Моята дъщеря е вече на 3 г. и си мислех, че все ще й мине ревливият период, но уви...не минава. Виждала съм деца на по 6-7, които също плачат така за нищо и съм ужасена, че и ние отиваме натам. Знам, че най-вероятно причината е в мен, но не мога да се справя в тази ситуация. Вариант да я оставя да плаче, докато й мине, за мен не е възможен. Още докато бях бременна в мен нещо се преобърна и настръхвам като чуя бебе да плаче. Просто не мога да се преборя с това-като алергия ми е. Почва да ми се вдига кръвното сигурно и направо блокирам. Като се прибави и притеснението от комшиите/ако сме вкъщи/ или от възмутени минувачи по улиците и картинката е ясна-малкото човече обикновено успява да ме обработи. Целите са постигнати с рев. Не че не съм я оставяла да плаче, оставяла съм я. Единственият резултат от това е, че и двете се изнервяме още повече, тя почва да се дави и захласва от рев, аз си изкарвам акъла, превъзбужда се и после се буди цяла нощ. На другия ден и двете недоспали-ситуацията е още по-утежнена и истериите още по-големи. Допълнителен бонус е, че мъжът ми отсъства задълго и буферът го няма. С тати ситуацията е по-различна, но уви. Има дни, в които изобщо не й чувам гласа и вечер си спи и всичко е ОК. За съжаление обаче, в повечето случаи набира за глупости и веднъж като с почне, става опасно. Днес, например, на разходката, първо почна да хленчи, че й е скучно като няма компания. Намираме приятелче, счепват се за някои от обичайните неща, рев. Вземат й играчки-рев. Не й дават чужди -рев. Ударят я-страшен рев. После аз й се карам и така...Иначе не е конфликтна въобще. Много обича да играе и е контактна и с малките, и с големите. Не е и срамежлива, но защо този рев? Явно е прекалено емоционална/то кое дете не е,де/ и така си се справя. Макар че осъзнавам, че така свикна да се справя с мен и явно мисли, че и с другите ще стане. Предполагам като тръгне на градина, живот и здраве скоро, или ще се оправи, или ще стане по-зле. Пропуснах да уточня, че си я гледам сама и никога не се е отделяла от мен за повече от половин ден, и не й липсва внимание изобщо.
- Публикувана: 18 апр. 2009, 22:16 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2009, 13:00 ч.
Как се справяте с детския плач?
olipoli,съжалявам за директният въпрос,но сигурна ли си,че проблемът не е в теб?Питам,защото ти самата казваш,че не понасяш всякакъв детски плач.Може би,когато тя плаче,ти ставаш неспокойна и превъзбудена,от което тя се разревава още повече.Не знам.На никой родител не му е приятно детето му все да мрънка и реве,но все някъде има решение на проблема ви.Знам,че е трудно сам,но ще трябва да намерите пътя към доброто настроение 
Почивай си винаги,когато имаш възможност.Ако все пак съществува и малка възможност да я оставиш на някого за 2-3 часа,ще ви се отрази добре и на двете.
Успех!
Почивай си винаги,когато имаш възможност.Ако все пак съществува и малка възможност да я оставиш на някого за 2-3 часа,ще ви се отрази добре и на двете.
Успех!
Естествено, че причината е в мен и не го крия. Но както вече казах, ми е невъзможно я оставя да плаче, опитах и не мога. По-силно е от мен. А и тя се разплаква за каквото ви доиде на ум. Че хленчи понякога, хленчи, но хленченето не е проблем, то се изтърпява. Когато обаче се разплаче ,и не се опитам да я успокоя веднага, така се набира, че после вече става много трудно. И ако не съм спала няколко дена, познайте...Проблемът с този плач е, че е без причина. А ако има причина, вече става страшно. Пример-още със ставането сутрин/около 6-6.30/ веднага почва с рев-на секундата да стана да я облека. След това със закуската-по същия начин. Как се варят макарони и се прави кафе на фона на ревящото дете, аз си знам. Не може да си намери някоя играчка и пак плаче. Намира я, но не може да я облече/куклата/-плаче. Гладна е-плаче, не иска да яде това, което й давам и естествено никога не я карам, но тя пак си плаче. Като й се доспи вече става страшно. И не е така от бебе, изобщо не плачеше тогава.От около 2г като почна да се осъзнава. Ако ме изгуби от поглед/в редките случаи, когато успявам да отида до тоалетна, без да ме усети/ и настава една истерия... Само навън е по-спокойна с децата, но и там изпада в настроения понякога като я ударят или обидят по някакъв начин. И естествено, че искам да я пратя на градина , ако я вземат о юни. Мисля, че ще се чувства добре като свикне малко без мен и аз ще взема малко въздух. Христос воскресе!
Макар че осъзнавам, че така свикна да се справя с мен и явно мисли, че и с другите ще стане.
От това, което си написала и на мен така ми се струва. Синът ми, например е много ревлив от раждането си, но определено плаче много повече при баба ми, защото знае, че с плач получава всичко. При мен вече не истерясва толкова, защото най-накрая започна да проумява, че файда няма.
А конкретно на въпроса ти: май вече посвикнах, щото наистина много реве и вече мога да запазя самообладание и да се държа сякаш не забелязвам нищо. Това е най-добрата стратегия, когато те изнудват с рев, ако не можеш да отклониш вниманието на детето по някакъв начин.
Пример-още със ставането сутрин/около 6-6.30/ веднага почва с рев-на секундата да стана да я облека. След това със закуската-по същия начин. Как се варят макарони и се прави кафе на фона на ревящото дете, аз си знам. Не може да си намери някоя играчка и пак плаче. Намира я, но не може да я облече/куклата/-плаче. Гладна е-плаче, не иска да яде това, което й давам и естествено никога не я карам, но тя пак си плаче. Като й се доспи вече става страшно.
А това вече си е плач от кривотия. Не щото иска да ти се наложи, а щото й е криво, раздразнителна е... вече за този плач не знам какво помага, аз не съм намерила лек. И моят син понякога реве непрекъснато и за най-малкото нещо. Изнервя се, че не може да намери някоя играчка или че не може да отвори капачката на някое шише и изпада в истерия. В такива случаи се отзовавам и му помагам, не го оставям да реве. И майка ми все ми натяква, че го глезя
Чела съм доста книги, които обясняват света като обмен на енергии, и една подобна теория ми помага - не, че се сещам винаги на време, но ако искаш пробвай. Когато детето започне да мрънка или се разплаква, помисли си наум - "Вземи цялата енергия, от която се нуждаеш". Ако можеш заедно с това да си представиш как от теб излиза поток от светлина и отива към детето ти, ефектът ще е по-силен. Иначе всеки човек, който се опитва да дразни друг, го прави точно за това - да получи енергия. Знам, че звучи доста странно и за някой може и налудничаво, но това е защото не са ни обяснили ясно формулата на Айнщайн за относителността.
Aster, не ми е хрумвало, да пробвам по този начин...И не съм се замисляла, че дразненето на някой, би могло да се разглежда така.
Иначе за обмена на енергии - да, при заболяване, ако майката е спокойна и не се "шашка", уверена е, че детето ще се справи бързо със заболяването, така и става.
Тя му отдава енергия, ако го боли нещо, детенце подсъзнателно иска да го гушнеш, да си сложиш ръката на болното място, примерно ушенце....
Иначе за обмена на енергии - да, при заболяване, ако майката е спокойна и не се "шашка", уверена е, че детето ще се справи бързо със заболяването, така и става.
Тя му отдава енергия, ако го боли нещо, детенце подсъзнателно иска да го гушнеш, да си сложиш ръката на болното място, примерно ушенце....
Aster, не ми е хрумвало, да пробвам по този начин...И не съм се замисляла, че дразненето на някой, би могло да се разглежда така.
Иначе за обмена на енергии - да, при заболяване, ако майката е спокойна и не се "шашка", уверена е, че детето ще се справи бързо със заболяването, така и става.
Тя му отдава енергия, ако го боли нещо, детенце подсъзнателно иска да го гушнеш, да си сложиш ръката на болното място, примерно ушенце....
Иначе за обмена на енергии - да, при заболяване, ако майката е спокойна и не се "шашка", уверена е, че детето ще се справи бързо със заболяването, така и става.
Тя му отдава енергия, ако го боли нещо, детенце подсъзнателно иска да го гушнеш, да си сложиш ръката на болното място, примерно ушенце....
Говорим за едно и също
- човек се разболява, защото му пада имунитетът, а имунитетът пада, когато енергията му е паднала. Майката дава енергия и това помага на болното дете. Когато човек е изморен, енергията му е ниско и е по-раздразнителен, но ако срещне хора с висока енергия, някак си се съживява и сякаш умората му изчезва. Ако детето мрънка или плаче, значи няма достатъчно енергия (причините са различни). Лошото е, че мрънкането и плачът стават навик, тоест детето открива начин да си набавя енергия по този начин. 
Гушкам, докато спре плачът и после нищим защо, какво и как...С възрастта се научават да изразяват емоциите си и по друг начин.Аз лично им помагам, като се опитвам да обясня дали изпитват гняв, дали им е мъчно, дали са сърдити и синът ми вече доста е овладял с думи да обясни, а не с хленч. При дъщеря ми е друго...
ПП:Никога не съм изпълнявала желание, само защото плачат.Искам обяснение и тогава обсъждаме.
ПП:Никога не съм изпълнявала желание, само защото плачат.Искам обяснение и тогава обсъждаме.
Да, наистина децата по принцип си плачат, но има деца, за които това се превръща в начин на поведение и така, по навик.
Също така не съм съгласна, че децата, които за всичко плачат и с рев постигат нещата, видите ли са по-емоционални.
Мисля, че е наша отговорността и задачата да им помогнем и покажем как да се справят с емоциите си.
Също така не съм съгласна, че децата, които за всичко плачат и с рев постигат нещата, видите ли са по-емоционални.
Мисля, че е наша отговорността и задачата да им помогнем и покажем как да се справят с емоциите си.
Честито Възкресение Христово!
всички деца плачат,нормално е.
някои обаче като видят,че минава номерът почват да прекаляват.
и аз трудно издържам на продължителен детски плач.
Ако плачът е основателен (нещо го боли,мъчно му е,страда) гушкам и успокоявам.
Ако обаче плаче,защото ябълката,която давам е червена,а той точно в този момент иска зелена, го оставям да си излее емоцията и да се успокои сам...т.е. за глезотии и кривене за спорта не успокоявам и не обръщам внимание.
с времето детето свикна,че няма смисъл да реве за глупости,защото това нищо не променя.
като пак казвам,че ако плачът е осонователен нещата стоят по друг начин.
това е моето мнение.всяко дете е различно,при моето така ги решихме нещата,при вас не знам дали ще помогне.
може би трябва първо да поработиш над себе си,щом казваш,че проблемът е в теб.
успех!
всички деца плачат,нормално е.
някои обаче като видят,че минава номерът почват да прекаляват.
и аз трудно издържам на продължителен детски плач.
Ако плачът е основателен (нещо го боли,мъчно му е,страда) гушкам и успокоявам.
Ако обаче плаче,защото ябълката,която давам е червена,а той точно в този момент иска зелена, го оставям да си излее емоцията и да се успокои сам...т.е. за глезотии и кривене за спорта не успокоявам и не обръщам внимание.
с времето детето свикна,че няма смисъл да реве за глупости,защото това нищо не променя. като пак казвам,че ако плачът е осонователен нещата стоят по друг начин.
това е моето мнение.всяко дете е различно,при моето така ги решихме нещата,при вас не знам дали ще помогне.
може би трябва първо да поработиш над себе си,щом казваш,че проблемът е в теб.
успех!
Промени си поведението спрямо хленченето. Едно е детето да плаче наистина, друго е,когато хленчи с цел да получи нещо. При мен ефектът при хленченето е обратен - колкото и да хленчи, детето няма да получи това, което иска. Дъщеря ми взе да се отучва от хленченето вече - само като ревне за нещо, аз й казвам, че няма да го получи, докато хленчи и тя на секундата млъква, но това не е станало от самосебе си, а с много усилия и от двете страни.
Може би всяко дете има такива периоди. Нервоност и стрес на майката или в семейството също често водят до безпричинен плач. Детето усеща и отразява, но обикновено майките си знаят тези периоди и сами. Всички сме претоварени и няма как майката за изпушва от всякакви задачи и ядове, а детето да не стане малко по-нервно или плачливо.. Ако подозиращ подобен момент, първо се погрижи за себе си и детето ще усети. Изпробвано е В останалите случаи е по-лесно.
Моята идея е, че всеки има право да си поплаче. Нечовешко е да не дадеш шанс на детето да поплаче, когато има нужда. Показваш разбиране за страданието ми, чувство за хумор, ако е почти глупава причината, може и да поплачете заедно... има и много други опции, но щом иска да плаче, да плаче. Имам предвид сълзи, не истерии, крясъци и захласване, които обикновено травмират всички.
На тази възраст предлагах да си поплаче и после да си поговорим. Децата понякога плачат за глупости от неподправен съвсем реален страх и малко обяснения вършат чудеса. По-късно директно казвах , че плача само губи време. Да ми каже за какво се притеснява - ако е страшно, ще плачем заедно, ако не няма да си губим времето да ревем , я!
В останалите случаи е по-лесно.Моята идея е, че всеки има право да си поплаче. Нечовешко е да не дадеш шанс на детето да поплаче, когато има нужда. Показваш разбиране за страданието ми, чувство за хумор, ако е почти глупава причината, може и да поплачете заедно... има и много други опции, но щом иска да плаче, да плаче. Имам предвид сълзи, не истерии, крясъци и захласване, които обикновено травмират всички.
На тази възраст предлагах да си поплаче и после да си поговорим. Децата понякога плачат за глупости от неподправен съвсем реален страх и малко обяснения вършат чудеса. По-късно директно казвах , че плача само губи време. Да ми каже за какво се притеснява - ако е страшно, ще плачем заедно, ако не няма да си губим времето да ревем , я!
Явно малката е разбрала, че те шашка с рев и яко те манипулира.
Искам да питам - говори ли? Добре ли я разбираш какво иска да каже? Защото малките които не говорят още ясно, понякога плачат от яд, че искат да кажат нешо, а са неразбрани.
Иначе моят не е хленчил до сега (надявам се и да не започне), и плаче само ако се удари. Явно или го разбирам добре или знае, че при мен номера да постигне цел с рев не минава. Най-много повече да ме ядоса и да яхна метлата
Освен това защо се стряскаш от съседи и хора от улицата? Аз на моите съседи отдолу веднъж им занесох кутия бонбони, извиних се за шума и те ме успокоиха, че и те са имали деца на неговата възраст.
Сутрин докато приготвяш закуската, пусни й детско (МикиМаус, Том и Джери, Мечо Пух) и се успокой. Ако неможе да намери играчка, дай нещо "скрито" и позабравено и по-интересно за момента. Ако на вън се разплаче - предложи вода или сок, да пийне и успокои. Ако у дома се захласне - измий лицето й със студена вода - помага.
И не позволявай да те шашка! Спокойните родители с яки нерви, обикновенно имат спокойни деца. Нервността се предава от родител на дете и пак на родител и така се въртите в кръг.
Искам да питам - говори ли? Добре ли я разбираш какво иска да каже? Защото малките които не говорят още ясно, понякога плачат от яд, че искат да кажат нешо, а са неразбрани.
Иначе моят не е хленчил до сега (надявам се и да не започне), и плаче само ако се удари. Явно или го разбирам добре или знае, че при мен номера да постигне цел с рев не минава. Най-много повече да ме ядоса и да яхна метлата
Освен това защо се стряскаш от съседи и хора от улицата? Аз на моите съседи отдолу веднъж им занесох кутия бонбони, извиних се за шума и те ме успокоиха, че и те са имали деца на неговата възраст.
Сутрин докато приготвяш закуската, пусни й детско (МикиМаус, Том и Джери, Мечо Пух) и се успокой. Ако неможе да намери играчка, дай нещо "скрито" и позабравено и по-интересно за момента. Ако на вън се разплаче - предложи вода или сок, да пийне и успокои. Ако у дома се захласне - измий лицето й със студена вода - помага.
И не позволявай да те шашка! Спокойните родители с яки нерви, обикновенно имат спокойни деца. Нервността се предава от родител на дете и пак на родител и така се въртите в кръг.
Извинявам се ако не съм била ясна, но аз искам съвет от родители, които са имали или имат нашия проблем. За останалите ми е ясно какво ще ми отговорят, след като децата им не реват нон стоп. Заслугата не винаги е ваша, по-скоро детето просто си е такова. Моето наблюдение е, че повечето майки откачат, когато децата им плачат яко, особено навън. Представете си го по няколко пъти на ден в продължение на две години. Дано не ви дойде до главите, защото "и на мен такива не ми минаваха" до скоро...Благодаря на тези, които ми влизат в положението и се опитват да ми дадат решение. Единственото, което мисля, че би помогнало/може би не напълно, но от части/, е да не й обръщам внимание и да я оставям да плаче, но за мен това не е възможно. Причините съм ги описала преди това, а и ми се струва прекалено крайна мярка, която би травмирала детето ми още повече. Другото логично за мен решение е да й осигурим постоянна ревяща компания 
от братче или сестриче, защото умира за бебета. В процес на обсъждане е. Или ще стане по-добре или ще си ревем всички заедно в комплект!
от братче или сестриче, защото умира за бебета. В процес на обсъждане е. Или ще стане по-добре или ще си ревем всички заедно в комплект!
olipoli радвам се, че има майки като теб, които не оставят децата да си реват докато им мине.Аз лично никога не съм оставяла детето ми така. Да, когато виждам, че е моментна проява на налагане, изчаквам няколко минути ,след което той сам спира и идва да ме гушне. Но съм сигурна, че децата се изнервят и превъзбуждат още повече, ако ги оставяме да се нареват.
Децата плачат - нормално е, само гледай да не заприлича на Тити Папазов, че той направо прекалява. 
Това ме развесели много!
Децата просто плачат... Това е техният начин за изразяване. Все още не могат да изразят с думи емоциите си и плачат. Гушкай, утешавай, разбери причината...
Извинявам се ако не съм била ясна, ...... Представете си го по няколко пъти на ден в продължение на две години. ....
Аз като видя такъв пост и се връщам да чета много внимателно, но мисля, че всички са ти влезли в положението и са ти дали прекрасни съвети.
Може и аз да не съм ясна, но основното е да разбереш , че детето има право да бъде нещастно понякога, включително да се събуди криво. Щом на нас "големите' ни се случва имаме право да се чумерим безпричинно понякога, защо детето да няма това право/ не е машина да е винаги усмихнато. Отделно може да има дефицит на внимание или любов, и то може да не е по причина на майката задължително, може да е попило нервността на майката, бащата или някой филм и т.н.... На мен лично това да приема, че детето има право да се сърди и да има криви дни ми помогна най-много. Въпреки, че за теб е невероятно май, точно това промени ревливостта. Когато покажеш разбиране, плачът става излишен.
А докато майката негодува срещу детето, че реве, няма как да го разбере и да го подкрепи. То точно от подкрепа има нужда - не може да му се сърдиш, за това че е нещастно. Голяма работа, че някои ще те гледат укорително, те ли са еталон?
По-назад са ти обяснили за енергиите - съгласна съм напълно с това.
Говорим на един и същ език. Може да съм малко остра, но имам резерви към тези, които ми казват"моето дете не прави така, но ти опитай..." Просто няма как да знаеш какво е, докато не го изпиташ. А и имам опасения да не получа обичайните отговори"детето се глези, не е яло бой, само да ми е в къщата как ще го оправя". Благодаря, че тук още не съм получила такива и всички майки са разбиращи. Знам, че така реагират децата при липса на внимание, но това са ми възможностите. Мисля, че й отделям достатъчно време за игри, разходки и забавления, за сметка на къщната работа. Естесвено си оставям и време само за себе си - за кафе с приятелка, спорт и пазар. Гледам винаги да го правя, дори и за малко, за да не превъртя и да съм в лоша услуга на себе си и на детето си. То има цялата ми любов/ и тази на майка ми/ , по-скоро усеща липсата на татко си, но това е положението. А и аз напълно я разбирам, съчувствам и съм изцяло на нейна страна. Никога не съм отричала правото й да се сърди или да си преживява нейните неща. Просто не желая да се тормозя с този неспирен плач, а и тя самата се изнервя много и искам да й помогна, а не зная как. Както и да е. Оплаках се, изслушахте ме, явно ще чакаме да отмине. А и както се казва "това да са ни проблемите". Все пак съм дарена с най-красивото, обичливо и сладко дете на света, пък било то и ревливо.
Моето дете о почти колкото твоето и отскоро и той започна да плаче непоносимо.Слава Богу,има много добри учителки,които ме посъветваха да не обръщам много внимание на реването,за да не го стимулирам да плаче още повече.
Децата са още малки, не могат да изразят с думи това,което усещат и затова плачат.При всички случаи причина за плача винаги има,просто понякога тя не изисква намесата на майката, а понякога само мама може да успокои детето.
Моят син,например,плаче,ако не се сети за думите на някоя песничка или ако не успее да пъхне кубчето в отвора на квадратчето...Не се шашкам много,казвам му да опита пак,а когато направи нещо добре-обуе се,съблече се,пие вода без да се окъпе целия или просто е бил послущен винаги го поощрявам.
Това,че детето плаче не означава нито,че детето е лошо,нито,че ти си лоша майка.Просто децата растат бавно и плача е период от израстването им.
Успех и прегръдки на твоето момиченце!
Децата са още малки, не могат да изразят с думи това,което усещат и затова плачат.При всички случаи причина за плача винаги има,просто понякога тя не изисква намесата на майката, а понякога само мама може да успокои детето.
Моят син,например,плаче,ако не се сети за думите на някоя песничка или ако не успее да пъхне кубчето в отвора на квадратчето...Не се шашкам много,казвам му да опита пак,а когато направи нещо добре-обуе се,съблече се,пие вода без да се окъпе целия или просто е бил послущен винаги го поощрявам.
Това,че детето плаче не означава нито,че детето е лошо,нито,че ти си лоша майка.Просто децата растат бавно и плача е период от израстването им.
Успех и прегръдки на твоето момиченце!
Плаче само когато татко и я погледне лошо, или и се скараме. (тоест на мен не ми се връзва, само на баща си и на дядо си). И тогава е толквоа сърцераздирателно, че идва да се гушка в мен и така хълца, сякаш някой я е одибил страшно много.
Като бебе много плачкаше, сега гледам как от ден на ден, все по-рядко се случва.
Затова пък инат, колкото искаш
Като бебе много плачкаше, сега гледам как от ден на ден, все по-рядко се случва.
Затова пък инат, колкото искаш
Синът ми и до сега е доста релив. Имаше време, когато мислех, че е период и ще отмине, но уви. Едва напоследък наблюдавам в него известен опит да се сдържа, особено навън пред хората.
Никога не съм го оставяла да плаче, поради няколко причини. Първо, защото не смятам, че това е правилният подход като цяло. Второ, защото той самият не ми позволяваше да не му обърна внимание. Ако се оптавах да го игнорирам, надаваше страхотен вой и аз, искам-неискам, трябваше да намеря начин да прекратя шоуто.
Обикновено хващах с длани лицето му и настойчиво го молех да се успокои. След това го подканвах да ми каже за какво плаче и се опитвах да обясня, че по този начин не си помага, а напротив, влошава положението си. Обикновено успявах да го разсея, но така и не можах да го науча да не почва да реве за всичко, което не му изнася.
Никога не съм го оставяла да плаче, поради няколко причини. Първо, защото не смятам, че това е правилният подход като цяло. Второ, защото той самият не ми позволяваше да не му обърна внимание. Ако се оптавах да го игнорирам, надаваше страхотен вой и аз, искам-неискам, трябваше да намеря начин да прекратя шоуто.
Обикновено хващах с длани лицето му и настойчиво го молех да се успокои. След това го подканвах да ми каже за какво плаче и се опитвах да обясня, че по този начин не си помага, а напротив, влошава положението си. Обикновено успявах да го разсея, но така и не можах да го науча да не почва да реве за всичко, което не му изнася.
По същия начин е и моята щерка. Като падне /или просто се спъне, без да пада/ почва едно реване. Затова се и тревожа, защото винаги плаче и ако наистина се удари лошо не мога да разбера. Няма особена разлика между обикновения й плач и този от болка или уплаха. Виж ако й се скарам затова вече плачът е жесток и продължава по-дълго. Иначе се усеща, че не трябва да го прави и все си повтаря" Аз вече няма да плача".