Притеснявате ли се, че изоставате от работа покрай майчинството?

Въобще не ме притеснява, както се казва работата няма да избяга, наслаждавам се изцяло на майчинството 

Отначало ми беше трудно с мисълта, че ще си стоя повече вкъщи, но сега пък не ми се връща на работа. А, че съм изпуснала нещо ново в работата, това е сигурно. Имам да наваксвам доста, но ще се справя...

Още съм на етап "не ми се започва изобщо работа", бебо ми е по-интересен.
 Като му дойде времето ще му мисля

Не, не се притеснявам. Но си мисля, че дори след като се върна на работа, пак бебчо ще ми е в главата и ще чакам с нетърпение да се прибера у дома.

Не мисля за работата си, а и не смятам, че ще ми е трудно, след като започна - това обаче няма да е в следващите 3-4 години със сигурност 
Работата няма да избяга...

Прекрасните моменти обаче - първата усмивка, първото зъбче, първата дума, изправянето и прохождането, самото интелектуално развитие, през което преминават слънчицата ми - това е което ме кара да съм до тях и да се наслаждавам неимоверно на всичко, което те правят и усвояват, това ме кара да се чувствам полезна и невероятно щастлива...
Не бих заменила тези моменти, единствени и уникални, за нищо на света!
 
Обожавам си бебоците и искам да съм максимално време с тях, както и да дам всичко от себе си, за да продължават да се чувстват така щастливи, както досега 
 

Ще наваксам, ако нещо съм пропуснала в работата. Детето е по-важно. Ще се наслаждавам още някои друг месец на отпуската по майчинство и след това пак ме чака здраво юркане, чак до пенсия.

Не се притеснявам. От време на време свършвам по нещо от къщи по различни проекти на фирмата - за разнообразие и да изкарам някой лев допълнително. Засега не съм си загубила контактите, но честно казано не мисля много за това...

Ох ,аз така съм свикнала да не работя,че незнам как ще почна работа след време.2 год. преди да родя не съм бачкала и чак не ми се почва

Изобщо не ме притеснява, да има как да не работя никога вече, ама пусто като сме с такъв стандарт. 

"Работа и след 100 години"  
Искам да се радвам пълноценно на всичко свързано с Лора 
Първо зъбче; Първа крачка; Първа думичка; и т.н.

А и достатъчно работа ми създават в къщи, така че 

Истината е, че в периода около 8-ия - 9-ия месец на Емил ми беше много трудно и мечтаех да ходя на работа, но сега е съвсем различно  . Чувствам, че водя съвсем пълноценен и на всичкото отгоре много щастлив живот , така че за работа ще мисля ...по-натам 

А пък аз си се притеснявам, и то доста.....
просто работата ми е такава, че непрекъснато трябва да съм в течение на страшно много неща, да чета яко и да имам добри и многобройни контакти, и тъкмо бях направила първите крачки, си останах в къщи
сега хем ми е добре с Калина, не мога да й се нарадвам, да й се нагушкам и нагмечя ама че дума ,
а ми е чоглаво заради работата, защото знам, че сега в отдела ми стават големи промени и аз ги изпускам и после ще съм като в небрано лозе и пак нерви и ........а си обичам работата, смислена е

Мда...притеснявам се, но не знам дали много или малко 
Наближава краят на стоенето вкъщи при мен...А така съм свикнала да съм с малката, да не ходя на работа, че сега се чудя дали ще е толкова просто връщането в колектива...
Ще следя темата с интерес, дано се изкаже мама, която наскоро е започнала работа и да сподели как е.

Не !!!! Работата никъде не е сигурна.Ще има наистина и след 100г.А деца няма да раждаме постоянно за да ги гледаме.Въпреки,че работя на добре платена работа в лъскав офис,хич и не искам да се тръшкам кога ще се върна! Знам,че в момента правя най-смисленото нещо на света!

Аз пък откакто се върнах от болницата и пак започнах по малко работа Но все пак от вкъщи си я върша и в същото време мога да си я гледам бебка 

Да ви кажа от опит!

И моята ребота е хубава, посдигурена фунансово и със соц. придобивки. Работя с много хора, много контакти, м/ународна фирма. Бях предуоредила шефа си, че ще се върна след като Борис навърши 1 г. Исках да проходи , да стане по-смислено човече и така да тръгна на работа. Но също целта ми бе и да избегна момента в който стават болезнено привързани към мама. По-трудно бе с бавачката, да я намеря де, но се справихме и с това и Борисбе на 1г1м и половина когато се върнах на работа. Така правят и др. мой колежки от фирмата. На около тази възраст се връщат. Не бих имала и грам проблем, ако бях казала, не ще карам до край майчинството. При нас всичко е по закона.
М/увременно шефа ми се смени, дойде друг чужденец, но с него се познаваме от преди и сега работата върви.
найстина мисля, че повече от 1,5 г откъсване от работната среда са си доста, предвид интензитета на промяна в успешно работещите компании.
НО,, важно е прекия ви началник да ви разбита, да знае че детето си е дете, всички имат деца. Иска болнични, иска мама да се прибира на време, ( преди не си тръгвах по-рано от 19 ч от работа, не че някой ме е насилвал за това ) да не ходи често в командировка, за повече от ден, 2 ( преди по 1/2 от седмицата пътувах из страната ). радвам се, че шефа ми има детенце на 2г. жена му също работи и ме разбира. Но чпвек трябва да си знае границите, разбира се.
Ако ви кажа колко тежат очите след безсънни нощи, а си се надявал, че 2 дена ще починеш! нама такова нещо като почивка, освен ако някой не вземе дечко за цял ден, а вие да се скриете от света! Ех, ако имаше кой да свърши това за мен! Ама мама е далечееее!

моето връщане на работа не беше планирано и нямах време за мислене какво ме чака. просто отидох и започнах. всички ме посрещнаха все едно въобще не съм отсъствала 1г.3м. Първите два дни "пипах с ръкавици", защото си мислех, че съм забравила всичко, но бързо се убедих, че само си въобразявам-трябва повече самоувереност и рутината се връща на мястото си. Иначе, няколко месеца преди въобще да съм си мислила за връщане на работа, сънувах кошмари, че започвам и съм в небрано лозе, никой ни ме обръща внимание и съм кръгла нула. сега ми е смешно как може да съм гледала толкова емоционално

Да, притеснявам се! Имам чувството, че януари 2006 идва като лавина към мен и ще ме помете!  Но какво да се прави, ще трябва да се справя, толкова жени го правят!

Притеснявам се и то много. Професията ми е свързана с постоянни новости, изменения ... всеки ден нещо се променя ... едва ли ще си бъда 2 години у дома, пък и на мен ми се работи, не ми се стои по цял ден между четири стени.

Не се притеснявам.
Вече почти три години съм вкъщи. Имах намерение да се върна по-скоро на работа, но така се стекоха нещата, че не успях. Сега чакаме второ бебче, т.е. няма да работя скоро 
Работата ми липсва, но гледам да използвам пълноценно времето с детето (децата) си, защото това са едни от най-хубавите ни мигове заедно... пък и професията ми е такава, че тази дълга пауза няма да повлияе негативно.

Въобще. Детенцето  ми е най-важното.

Когато родих ми се обади една леля на майка ми и ми каза - "Виж, моето момиче, аз имам двама сина, ти знаеш - това е най-хубавото в живота на една жена. Всичко друго е суета!"
Не искам да испускам хубавите моменти.

След някой друг месец ще мислим и за второ бебе. Дай Боже!

Малко се притеснявам. Няколко пъти, откакто съм по майчинство, ми се случи да замествам за по седмица колежката и имаше моменти, в коити не се чувствах много сигурна. Но аз си обичам работата, така че, живот и здраве, ще вляза в крачка

Съни, много бързо ме душа

Ами, нали знаеш при мен колко е проблемно. За първото отидоха 5 години, кой знае след колко ще стане второто, ако въобще стане.

Притеснявах се малко. Но когато шефката ми каза, че ще ме освободи, защото дъщеря и трябвало да почне на мойто място, веднага и тотално спрях да се притеснявам. Даже си направихме още едно бебе, та да не ми се налага да преглътвам такъв горчив хап още веднъж. Както се казва в една поговорка: "Направи ме на глупачка веднъж - срам за теб. Направи ме на глупачка втори път - срам за мен." Сега вече хич не се притеснявам - знам, че като се върна максимум за месец ще съм влязла в час.

Ох, болната ми тема!
Мен ме подтиска мисълта, че желая и трябва да си намеря нова работа, по-добре платена, в по-желана от мен сфера, и дай Боже да попадна на по-разбран шеф! По-подтискащото в случая е, че аз за момента нищо не правя, а и няма как да правя в близката една година - ще я давам на ясла куклата следващата есен...
 Може бе щях да съм по-спокойна, ако си имах харесвана от мен работа,която ме чака да се върна един ден. А това дали ще бъда изостанала - е, не е толкова фатално, а и е човешко. Все пак веднъж като си работил нещо се наваксва почти веднага...

Преди да забременея, непрекъснато мрънках как искам дете ...и да си стоя по цял ден вкъщи с него...и да си гледам дома и себейството и........ реалността се оказа съвсем друга.
Оказа се, че това да работя е било много по-значителна част от личността ми, отколкото съм предполагала. Имало е моменти, когато се чувствах буквално затъпяла и напълно извън борда.
Много ми липсваше работата.
Върнах се, когато Славена беше на годинка и два месеца.
И двете се адаптирахме много лесно и за секунда не съжалявам за решението, което взех.
Нито пък се чувствам виновна.
Напротив: дори като майка сега съм много по-пълноценна.
И се оказа, че не е особен проблем да върша всичко онова, което вършех и преди, плюс несравнимото усещане за професионална полезност и независимост.

Това ми е болната тема.
Тези дни ми се наложи да помисля по въпроса, колко време ще остана в къщи за да гледам бебока.Обхванаха ме противоречиви чувства и сега, каквото и да изтикам като приоритет се чувствам виновна.
Не искам да подвеждам хората, които разчитат на мен, НО не мога да премахна и чувството на изоставяне, което ме тормози.
С две думи ШАШ СЪМ!

Притеснявам се при това доста. Работата ми изисква постоянно да съм в час с нови неща и ако не внимавам много лесно ще ме изместят. Страх ме е че след като ми свърши майчинството ще трябва да уча много нови неща и да се доказвам наново, при това като се боря с младежи без семейни ангажименти и нахъсани да работят почти денонощно. През това време кариерата на любимия върви нагоре а не искам да съм зависима от него.

Не знам как е при вас, но моят работодател днес (и преди го е казвал де), че не толерира майчинството, защото това само му създава проблеми! 
Майката щяла да отсътства от работа, когато детето се разболее, а това за него било проблем...
Дори ако някое от момичета в работата ще се зажени и евентуално забременее - направо вън!
При него имало правила, нямало пет-шест, не можело така, ала-бала...
С една дума, сега моята уж донякъде сигурна работа е под голям въпрос. А преди 3 месеца ми предлагаше повишение като се връна !
Хем съм била ценен кадр, не съм била за изпускане - хем съм проблем, по-точно, детето ми е проблем!
И как ще искат жените да раждат при такова положение, след като са застрашени да изгубят работата си, а да си без работа, особено ако си на квартира, както съм аз, си е направо... Нямам думи!

Не мога да повярвам! Защо трябва да са такива тези шефове - като че ли техните майки не са отсъствали от работа заради техните сополи и кашлици?!

здр,
да,притеснявах/м се ,затова и си седях в къщи само 6 седмици..сега отново планирам да са толкова..изкл'чително много зависи от гледна точка,тип работа,какво си вложил, кьде си и какъв е социалния контекст и пр..не може да се генерализира,за нас този варянт сработи добре,макар и да има своите слаби страни..
Анна

Притеснявах се и то много! Детето нямаше годинка, когато го оставих на баба му на 300 км. от тук. Направо бях психясала - не ни стигаха парите дори да си покрием  сметките! Да, наистина много пари изкарах за един месец, и половината дадох за пътни - всяка седмица ходих да си я видя. На последното отиване си прибрах детето, изтърсих се с нея в работата и напуснах. Три месеца по-късно я дадох на ясли, започнах работа и всичко си дойде на мястото. Имах самочувствие, че съм пълноценна личност, а детето беше щастливо да е с толкова деца на неговата възраст и  отиваше на ясли с усмивка.

Относно шефовете - единия се опита да ме изнудва и да не ми плаща цяла заплата, като разбра, че съм бременна. Не се оставих - напуснах, намерих си друга работа, но без договор. Така че нямаше къде да се върна след раждането. Но... момичете, поне в едно можете да сте сигурни - след като сте се справили с поне едно бебе, със сигурност можете да се справите с всяка работа! Успех!

Тоя твой работодател е изрод. Заслужава никога да не се сдобие с дете! Кретен долен!

УЖАСССССССС! ПРАВА Е ТУФКА!

не зная, но при нас това е невъзможно. 100 на 100 са ни осъдили в такъв случай! Сигурна съм, че можеш да го осъдиш.
като всички искат млад и представителен екип, винаги идва момент на майчинство!

Арменец е. 
А деца със сигурност няма да има, инак жена му е млада, към 33 год., ама доколкото разбрах нещо се е случило навремето, но не знам какво.
Иначе той лично много обича децата, страшно им се радва (за разлика от жена му, тя е по-студена), но ако нещо му пречи на бизнеса - забравя за всичко.

Разбрах от първият път,че всичко се нормализира бързо след като се върнах на работа.Както и бързо се свиква с нововъвединията.Трудно ми беше да се разделя с детенце,даже и след 2 годишно седене в къщи.Но при нас нямаше,кой да го гледа, а яслите не ме устройваха с работното си време/аз работя на смени/.Главното е ,че не исках да пропускам най-важните моменти от развитието му.Може би месец след като се върнах на работа,всички вече бяха забравили,че ме е нямало 2 години.
На мен ми беше по-трудно,но при всички е така с работа и дете.Сега още не съм решила как ще постъпя.Но имам време да обмисля всичко.