Опит за самоубийство на приятелката ми. Търся помощ как да се държа с нея.

Не знам защо никой не иска да ми отговори. Аз наистина не знам какво да правя. Цяла нощ съм плакала, но това определено не ми помогна.

Нищо не и казвай. Просто я прегърни.
И престани да се правиш на майка и. Явно няма нужда от това.

Първите лекари, които са я поели ще се погрижат за тялото й. Ткова тъпчене с лекарства не винаги остава без последствия. Вторите ще ровят в душата й за причините. Някои врати в сфери на образование, професионална реализация, ще бъдат залостени за нея. Не можем да даваме адекватни съвети. Ако можеше така, психиатри, прихоаналитици, психотерапевти и психолози щяха да стоят до един телефон със завишени импулси към тях и да работят от къщи. Щом споделя по-лесно с непознати, да пише в блог или форум.
А ти с тоя майчински инстинкт се омъжи и си народи бебета.

Твоята приятелка има нужда от подкрепа ,а не от майчини нтаставления·Тя иска просто да споделя и някой да я изслуша·Не бъди по- разумната ,а просто и бъди приятелка·

Аз по-подреден и по-правилно написан текст в този форум видях само веднъж.
Като след корекциите, че даже и след странирането на книжка е
(май има само 1-2 грешки).
Само заглавието звучи странно, очаквах да прочета съвсем друго нещо като го видях.

Струва ми се, че нещо не казваш.

Все пак, дано намериш начин да си помогнеш.

 

Защо се хванахте за този майчински инстинкт всички... Момичето и без това е объркано и притеснено и само иска да помогне.

Не пишеш колко годишна е приятелката ти, с какво се занимава? Да не би да има проблеми в работа, проблеми с мъж? Явно е била в депресия. Според мен не я разпитвай нищо. Иди в болницата с букет цветя, прегърния, поплачете си заедно. После излизайте на разходки, на въздух, слънце... някой ден тя ще има нужда сама да ти разкаже цялата история.

Освен да си до нея когато има нужда ,да я прегърнеш без да й говориш,
никакви съвети,освен ако тя поиска
никакви упреци--от сорта--а защо не ми сподели,уж сме приятелки...

Била съм на твоето място и не мога да ти дам друг съвет, освен да направиш каквото чувстваш. Незнам и колко близки сте всъщност. Може ти да я усещаш по- близка от колко тя теб, така че не я обвинявай, че не ти е споделила.

Не се притеснявай - това е било мнимо самоубийство. Твоята приятелка не е искала да се самоубива а просто някой да й обръща внимание. Среща се доста често сред така наречените мними "самоубийци". Най-характерното за тях е че уж ще се самоубиват, режат си вените, но веднага се обаждат на някой близък, реват по телефона и хоп някой идва да ги спасява. Така търсят внимание и грижи.
Ако наистина искаше да се самоубива нямаше да се обади на никой или щеше за по-сигурно да се хвърли от 8 етаж на някой блок. Така че нищо й няма на приятелката ти просто манипулира хората около себе си с тези уж опити за самоубийство.
На мен друго ми е по-интересно - колко сте си близки примерно. Освен че сте много близки приятелки, освен че живеете заедно нещо друг заедно правите ли? Примерно кекс правите ли заедно?

Проблемът с "мнимите самоубийства" е, че в повечето случаи се повтарят и току виж станали съвсем реални. Да, манипулация е, но има причина да се случи. Затова се търси помощ от специалист. Що се отнася до твоето поведение, Avichka , бих послушала кака ни Сийка.

От това, което прочетох, си мисля, че явно иска да бъде спасена, но най-вероятно не точно от теб. Фактът,че все пак се е обадила на някого, говори достатъчно. А онзи приятел, на който се е обадила, доколко всъщност й е близък?

Дори споменаването на самоубийство е сигнал, че такова може да бъде извършено, Борисе. Хората изпращат сигнали и с думи.

Потърсете специалист, но не психолог, а психиатър терапевт, защото в случая е необходимо да бъде и лекар. Аз също не те съветвам да я доминираш с майчинско поведение, защото очевидно няма високо самочувствие щом не цени живота си, а един властен и демонстриращ превъзходство с помощта си човек ще я смаже още повече. Свържи се родителите или някой близък, който да я заведе на специалист, защото това не е твоя работа. Увери се, че няма да те издадат, защото ще се почувства предадена. Тук има списък със специалисти, а водещите темата могат да ти препоръчат някой за конкретния случай.http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359775.0

Предполагам, че твоята приятелка е все още в пубертета, който може да продължи до 20-25 годишна възраст. Това е възраст, в която хормоните и други фактори доста разклащат психиката, така че всичко може да е шега, но и всичко може да е сериозно. По- добре да се гледа на нещата като на сериозни отколкото да завършат фатално. Дори и да няма намерение да се самоубие това поведение е сериозен зов за помощ. Необходим е специалист, а не консултации от форуми.

А, именно. 

Кофти смяна на глаголните форми.

Ако е възможно, променете заглавието на темата, защото всеки път като го видя ми звучи, все едно някой търси помощ за самоубийство и настръхвам.

Да, за глаголните форми е вярно.
Първо то ми направи впечатление.


Интересно ми е как някой дава съвети, без да е наясно с нищичко от взаимоотношенията между автора и лиричния герой.
Както и с каквото и да е друго нещо от историята.

Просто иди да я видиш.
Дръж се нормално, както винаги.

Занеси и нещо, което обича.
Музика, книги...

И не се връзвай на учителите по БЕЛ и борисовсците в темата.

Опитай да говориш с лекарите.

Не виждам смисъла от темата. Самоубийството-или опита за такова- е толкова хлъзгав лед, че....последното място, където МОЖЕ да търсиш ПОМОЩ-са форуми.

Как очакваш да ти бъдат дадени адекватни съвети от хора, които ни най-малко не ви познават, както и ти не ги познаваш? Ако е просто да споделиш-да, разбирам.
Но да питаш как да се държиш?

Стига сте де!
На колко от вас близки хора са правили опит за самоубийство.

Нормално ви се вижда да се търси съвет дали плюнката е опасна при полов акт, но как да се държиш в такава ситуация - не.
Странно.

Реза,

Не знам за каква плюнка и полов акт говориш, но ако се касае за такъв сериозен проблем-аз на форуми не бих разчитала. Говоря сериозно. Има психиатри, има психолози, има терапевти. Дори и ако искам да знам АЗ как да се държа с посегналия си.

То, ако иде реч, някои си лекуват и децата по информация от Здравните подфоруми-не че ги омаловажавам-но когато иде реч за МОЕТО дете- все пак, предпочитам да потърся специалистите.

Сега да не вземеш да ме обвиниш в коравосърдечие. Мога да слушам до безкрай за чужди проблеми и страдания, мога да плача с хората,да приема проблемите им като свои, но, както ти сама подчерта-КОЛКО от нас наистина имат подобни преживявания, че и да могат да дадат адекватен съвет?

Ако търсеше наръчник - Как да се държим, сигурно щеше да намери в Гугъл. По-скоро иска да сподели.

Дръж се спокойно. Без ревове и без да разпитваш Защо и защо не се обадила на теб. Недей да обвиняваш и себе си.
Мнимото самоубийство е точно вик за помощ. За повечето хора е достатъчно и не го повтарят.

Какво мнимо самоубийство бе хора? Тя е пила хапчета и алкохол и после си е прерязала вените! Ако беше спряла до хапчетата- ок, щях да и аз да мисля, че е мнимо, но тя се е рязала! Момичето наистина е искало да си замине- явно проблемът е бил доста сериозен.
Не е споделила с приятелката си, защото или не е мислила, че може да й е от помощ, или срамът е бил голям.
В последствие, когато се е уплашила какво е сътворила със себе си много ясно, че ще се обади на мъж- вероятно трезвомислещ, с кола и доказал се и преди, че може да е в помощ. И аз в такава ситуация не бих се обадила на приятелка, която най-много да ми припадне по телефона....
Как да се държиш- ми нежно и с любов, без въпроси и всеотдайно.

Е, как не знаеш?
Мигар не четеш в "Споделете"?

Сега, сериозно.
Повече от ясно е, че същинска помощ за проблема момичето не може да получи тук.
Но е объркано, притеснено и не знае какво да мисли и как да се държи при среща с приятелката си.
Нека и помогнем, без да се правим на големи философи и всичкоразбирачи.
Поне да опитаме.
Едва ли ще заболи...

Точно.

Ох, добре, че е реагирано навреме, слава Богу.
Била съм в такава ситуация. На мястото на приятелката ти. Няма да пиша тук, ако искаш - пиши ми на лични.

И за плюнката не е нормално.
Но все пак отношенията между плюнката и човека не са толкова сложни и са описани в съответната литература.
Между двама човека не е така.

На мен не ми стана ясно от какво има нужда авторката.
Търси съвет как да помогне на приятелката си?
Или как да не се чувства конфузно в първата среща след случая.

И в двата случая обаче са важни причините, които са довели до пиенето на хапчета, рязането на вени и други драстични постъпки и имат ли нещо общо те с отношенията между приятелката и авторката.
Едно е, ако причините са у авторката, съвсем различно е, ако са свързани с друг човек или обстоятелства, а авторката е само наблизо.
Знаем ли нещо за това? А самата авторка знае ли?

Няма нищо по естествено от това (ако ситуацията е реална) първият въпрос да е "Защо"?
И нищо по-ненормално от това да цъфнеш в болница след такава случка и да се правиш, че нищо не е станало.
Ако авторката е само една пренебрегната за споделяне приятелка-съквартирантка (не друго) най-нормално е да отиде в първия възможен ден, да не си спестява въпроса "защо", но и да предложи вариант да й бъде отговорено по-късно.
И да покаже, че дотогава е на разположение за всичко, което може да се очаква от истински приятел.

ПП Има едно клипче, което беше пускал Лабрадор в една тема на Как' Сийка. Много е подходящо, ако важи вариантът с пренебрегнатата за "споделете" авторка. Клипчето лесно, в нужния момент, може да обясни на приятелката, защо към собствения си живот човек трябва да се отнася с уважение (стига, разбира се, опитът за самоубийство да не се дължи на тежки медицински причини)

Както Вълкът написа още на първа страница на темата
освен за физическото й възстановяване
за нея после ще започнат серия от сеанси със психолози и тн
още в самата болница.
ще има разговори и с родителите
Така поне аз знам, че се процедира при опит за самоубийство.

Това момиче като приятелка-се е изплашило ,че нещо е станало под носа му без да усети

Според мен --въпроса -"защо" ,ще бъде зададен на по-късен етап-ще имат време да го обсъдят.
защото --влизайки в болничната стая,,е важна първата реакция-не трябва да е обвинителна ,а добронамерена ,......


И да покаже, че дотогава е на разположение за всичко, което може да се очаква от истински приятел.

 

дано не е получила увреждане на вътрешни органи че при такова натравяне най много страдат  черния дроб и бъбреците.. Ще се лекува дълго..има нужда от добри специалисти..лошото е че пак може да повтори..трябва да смени обстановката -- дори дома в който живее..А как трябва да се държиш ти -- изобщо не и споменавяй за опита за самоубийство..остави тя да ти говори..не я упреквай и  не я съжалявяй..и гледай ти и нейните приятели да не я оставяте сама..

Ох, защо.
Холограма, честно казано отговор на тоя въпрос няма.


Чак серии от сеанси. Няма такова нещо. И не трябва да се разчита на тази помощ, безплатната от държавата.

е докато е в болница сигурно ще има психопомощ
2-3-4 сеанса да направи,все ще има полза 

1 или 2 пъти идва психиатър. Който обикновено се държи по-идиотски от пациента. Минава и отбива номера. Туй то.

Няма да има полза, ако психотерапията спре след няколко сеанса. Нужно е да се завърши.

Джули,,
жалко тогава

дано намерят свестен психиатър

Един разговор с пациента, когато аз се опитах да говоря с психиатърката, за да си отговоря на същият върос като на авторката ми отговориха, че по-добре да не общувам-бил нестабилен...Не я послушах и не съжалявам.

Ако е в токсикологията на Пирогов, там преди имаха много печени психолози. Потърси връзка при някое свиждане с психолога, който работи с нея. Така ще получиш най-добри напътствия. Не вярвам да ти откажат.

Психолог или психиатър?
Точно за там говоря.

Аз говоря за психолозите. Имаше една Аризанова - много печена мацка. Водеше ни едни упражнения в университета.

Абсолютно. И най-важната му грижа е да се подпише декларация за отказ от хоспитализиране в специализирано психиатрично заведение.
Борбата е дълга, но не невъзможна.
Горе главата!

Хаха, съгласно закон за народното здраве, всеки болен има право на помощ от психотерапевт. Хаха,  някой да се опита да се възползва от това си право.  В психодиспансера в нашту селу под тонва право са написани мобилните на поп Кънчо, имама, и на свещеник от Евангелистката църква.
Мисля, че поводът е разводът на родителите - почувствала се е баз семейство, ничие дете, искала е да ги накара да почувстват вина.
Колкото до това, колко от нас познават хора, правили опит за самоубийство - аз познавам.
Дано лекарите от токсикологията си свършат добре работата.
След това задължително ще я поемат психиатрите и ще я заведат на учет. Това не е по желание.
Отиди и на свиждане, дръж се естествено, може изобщо да не говорите за това какво, защо и как е станало.

Две от най-близките ми приятелки (общо са 4) и то все с лекарства, и все са били тийнейджърки. И не е било истинско самоубийство, а зов за помощ.
Като искаш да се самоубиеш не се давиш, запалваш, гълташ хапчета. А си причиняваш нещо болезнено- кълцаш се, скачаш от високо, застрелваш се.
Трябва да се прави разлика кое е мнимо, кое истинско според начините....но това изобщо не значи, че зова за помощ няма да премине в отчаяние- т.е мнимото към реалното....

Благодаря за отговорите на всички. Разбирам защо не съм била разбрана от някои - просто защото самата аз бях много объркана.

Не исках помощ за нея. Исках помощ за мен. Дори не ми е и минавало през главата, че някой тук ще помогне на нея. Това е абсурдно! Исках някой да помогне на мен със съвет.
Точно в този момент никак не ми бяха полезни коментарите около глаголните ми времена. Не знаех, че точно това е важно когато се пуска тема. Следващия път ще се консултирам с някой специалист именно за глаголите!

До колко сме близки - много. Но не правим секс, нито сме любовници! Направо някой от вас ме отвращават. Ако не сте виждали просто любов между две момичета - това си е ваш проблем. Но да ме питате дали правим "кекс" и други подобни - ме оскърбявате.

Искрено съжалявам, че пуснах темата. Да, имаше и полезни съвети, но да - имаше и неща от които ме заболя. И само не ми казвайте, че истината боли, защото в този случай боли от простотията на някои от коментаторите.

За тези, които все пак се интересуват - приятелката ми сега е добре. Да ще ходи на психолози, психиатри. Ще прие хапчета. Ще се грижа за нея. И да - няма да търси помощ по форуми. Пак повтарям - помощ търсех аз, не тя!

Не знам как стоят нещата във форума с изтриването на тема, но ще съм истински благодарна ако темата се изтрие. Мисля, че ефектът, който търсех не беше постигнат...

И все пак - благодаря ви! Вече ще внимавам за какво питам и какво споделям! Явно мястото където всички споделят всичко, не е място за такива изповеди!

Хубава седмица на всички ви!

Съжалявам, че не съм те разбрал. Тук не сме психолзи. Различаваме се от представителна извадка на българи единствено по достъпа до интернет. Има теми, в които пишат и четат психолози. Биха могли да ти помогнат поне с методически указания. Например в тая тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=301363.360  , макар че са детски психолози. Има и други теми.

Avichka, не се вини... Убедена съм, че си добра и искрена приятелка. Не позволявай на никого да ти вменява някаква вина за това, че не си разбрала, какво се случва с приятелката ти. Много често човек, взел подобно решение е доста изобретателен и успява да се прикрие точно от най-близките си... Възможно е, да не се е обадила на теб по много причини... Може би и тя сега се чуди, как ще те погледне в очите, когато се видите, какво да ти каже... Може би се срамува, а е възможно и изобщо да не иска да те види... Бъди готова за всичко. Но и на теб самата може да ти помогне само специалист. И не кой да е специалист, а такъв, който вече е имал достъп до нея. Поне като начало ще те посъветват, как да се държиш с нея. Потърси психолог от болницата, в която е настанена.
И наистина... Бъди й просто приятелка...

Avichka, искрено ви желая и на двете да забравите някой ден всичко това.

Avichka, не обръщай внимание на прасетата.

Ако искаш, мога да заключа темата.
Не ми се иска да я трия, защото все пак и нормални мнения, които биха могли да са полезни на някой друг.

Надявам се и двете да сте добре по-натам.
Надявам се приятелката ти да превъзмогне това, което я е накарало да посегне на живота си, а ти да се успокоиш.

Не си разбрала правилно "забележката" за глаголните времена.
Няма значение.

Ако беше пуснала темата в "Дом и семейство" или "здравния" реакцията щеше да е различна.
В този тук форум е имало вече теми за самоубийства, включително за "малко помощ" във връзка с това, излишно е да се изясняваме дали са оставили повод за сериозно отношение към тях.

От друга страна, в твоята ситуация, имаш нужда от помощ не само заради чувствата си към твоята приятелка - заради разочарованието, че не ти се е доверила така, както мислиш, че заслужаваш.

Трябва ти и самообладание и заради това, че случаят тепърва ще бъде проверяван и криминалистите са длъжни да проверяват не само външно очевидната версия "опит за самоубийство". Особено, ако приятелката ти не е контактна, ако е намерена в безпомощно състояние и наистина е с опасност за живота.

От думите ти излиза, че за щастие нещата не са така.

Дали познавам самоубийци. Да. Едно момиче от по-горен клас. Обеси се в деня преди бала.
Не стана ясно дали е искала точно това.
Със сигурност обаче искаше да привлече вниманието на едно момче и да покаже на родителите си, че е "вече голяма", че не може да се отнасят към нея като с дете.
За първото успя - момчето дойде на погребението й и после тръгна по неговия си път - отдавна има семейство, деца, може би има и нейна снимка даже...
За второто не успя - родителите й никога няма да я помнят по друг начин, освен като свое дете.

Познавам и друга самоубийца - тя беше зряла жена. Шеметна, скандализираща, жизнена. Катастрофира веднъж, пострада гръбнакът й и животът й стана обратното на това, което винаги е живяла...

Знам и за още една. Не я познавам лично, но четох веднъж личната й изповед.
Младо момиче от малък град, красиво и умно и страшно талантливо - с прекрасен глас.
С рядко заболяване на щитовидната жлеза - изискващо лечение до живот, но незастрашаващо живота с години, ако се лекува медикаментозно.
Половината град събира пари за скъпа операция в чужбина. Но операцията е неуспешна. След нея трябва да остане на животоподдържащ апарат дълго време в болницата. Оказва се, че ще трябва да диша цял живот през дупка в гърлото, че няма да може да говори..., научава и другите вероятни неща. Докато е във болницата, сама изключва апаратите...

Ако те бяха оцелели, мислиш ли, че най-близките им хора щяха да им говорят еднакви неща, да се държат по еднакъв начин...?

На теб и приятелката ти пожелавам успех.

Avichka Радвам се, че приятелката ти е по- добре. Ти много точно си казала още в първия си пост, че търсиш помощ за себе си, но е нормално всички да се вълнуват повече от състоянието на приятелката. Това е и най- трудното за теб и за близките на хора в такова състояние, защото те страдат, изпитват вина и много други чувства, ужасни мисли завземат съзнанието, но "трябва да бъдат силни" заради човека посегнал на живота си. И ти имаш нужда от подкрепа, и ти изживяваш огромен стрес, и ти си травмирана. Няма да навреди да се срещнеш с добър терапевт, който да ти помогне да разбереш случилото се и да преодолееш травмата. Няма как от тук да ти дам съвет, защото не съм специалист, а дори и да бях, пак нямаше да съм наясно със случая. Не се сърди, че те посъветвах да търсиш реална помощ извън форума, защото съвети от дистанция, от неспециалисти могат много повече да навредят отколкото да помогнат.
Ако можеш не приемай "закачките" тук за насочени лично срещу теб. Много от темите в Клюкарника за провокативни и настроенията на някои от участниците също. Виж линка в предишното ми мнение и при нужда се свържи с двете дами списващи темата. Убедена съм, че ще направят каквото могат, за да помогнат.

Внимателно - дръж се с приятелката си внимателно. Не различно, нито истерично - бъди себе си, но много внимателно. Остави я да говори, този път не й давай акъл. За нея ще е важно да говори, да оправдава, да обвинява, да анализира. Или да говори за дреболии. Важното е да ви тръгне приказката. Ти не си виновна и не можеш да заместиш лекарите. Това мислех да го напиша с големи букви, но ще е много тъпо. Понеже търсиш съвет за себе си ... Това си ти и това е твоята приятелка. Никой от вас не се е променил, нито сте се разминали. Щом сте близки, значи сте си нужни такива, каквито сте. Не съм психолог, не се правя на интересна и ти стискам палци. И на двете.

Когато си привлякъл по такъв начин вниманието към себе си, идва моментът на проглеждането и си даваш сметка, че не знаеш какво да правиш с това внимание. Днес не бих имала смелост, но преди 20-тина години...
Съвет не мога, а и не искам да давам. Знам само едно, че винаги всичко започва от липсата на внимание. Може би най-добрият подход е да покажеш своята обич към приятелката си. Успех и на двете ви! 

Това, което можеш да направиш, е да я убедиш да потърси помощ. Но не на нечие рамо, а при специалист. Това, което излиза "на повърхността", като реакции има дълбоки корени, за които много често не подозираме. Не трябва да си луд, за да потърсиш помощ.  ОК, ще бъдеш до нея, ще я успокояваш, тя ще даде вид, че е преодоляла проблема. А, ако опита отново след половин година?

Като за начало не я разпитвай, защо го е направила, защо не ти се е обадила и т.н. Когато тя се почуства готова сама ще ти разкаже. Грижи се за приятелката си и я накарай да почувства, че наистина те е грижа за нея. Не прекалявай и с обгрижването, за да не постигнеш обратния ефект. В момента тя е много  ранима и уязвима и наистина подходът ти трябва да е внимателен. Успех! 

Виж, от позицията на била от другата страна, тоест от страната на твоята приятелка... Това, което след това исках от приятелката си, беше да помълчи до мен - за да мога да си събера мислите и да си изкажа наболялото. Моята най-добра приятелка тогава каза: "Няма да те питам нищо, няма да ти казвам нищо - когато решиш, започвай да говориш. Ако не искаш - дай да си помълчим заедно." Не се дръж, сякаш нищо не е станало, но и не прекалявай с обгрижването, както вече са написали. Остави я да дойде на себе си.

Просто и бъди приятелка,ако иска съвет дай и го,ако иска да се разнообрази помогни и....
Ако и се говори за случилото се,поговорете...
Само не я гледай със съжаление....

опитът за самоубийство е присъщен на страдащите от депресия.
есента се наложи лично да помагам на близък с депресия. не говоря за тая депреся, дето ние си я прилагаме за всяко наше по-тъжно състояние. говоря за истинска клинична депресия.
моят познат беше със средан, в последствие тежка депресия. лекува се на 5ти километър, мога да препоръчам д-р Петър Маринов -завеждащ отделение. помощта е безплатна, минава по касата, ако лицето е здравоосигурено. лошото е, че отделението е малко - около 20 легла, като приемът е разделен на мъже/жени, което намалява броя пациенти от един пол. Маринов е много добър диагностик и още по-прецизен в назначаване на медикаментозно лечение.
депресията се лекува дълго - около 9-12 месеца, като минава през няколко етапа - първите 2 седмици са ужасни, на 3та-4та вече си вижда просветване и подобрение, след това положението привидно се нормализира. важно е да не се спират лекарствата точно в тоя момент, защото на около 3-4ти месец има оново връщане назад. ако човекът не е сглупил да спре екарствата, това назадване се преодолява за няколко дни. като цяло - важно е да има подкрепящ човек, който да следи и за приема на лекарствата. едното от назначените лекарства е немско, няма го в бг., но в македония има заместиел, струващ 4-5 лева. лесно може да се набави. използва се за повечето заболявания на психиката, така че вероятно няма да мине бе знего.
ако мислиш 'не може ли тая депресия да мине от само-себе си' - да, може. доказано е, че за около 7-8 месеца депресията се преживява самостоятелно. ако се преживее всъщност, защото страдащите от тежка депресия често опитват самоубийства. понякога успяват.
най-честото време за проява на депресиите са есента и пролетта - имаше нещо свързано със слънцето, светлината и ензим ли беше, що ли - не помня. при моя човек проявата беше есента, при твоя - пролетта. явно поведението е класическо в това отношение.
не мога друго да кажа по въпроса, освен че искрено желая жената да се стабилизира. ако можеш, повлияй й за търсенето и намирането на специализирана помощ. това е важно. пък нека тя те се опъва заради майчинското покровителстване - аз лично бих предпочела да завлека депресивен в клиника дори с риск да го загубя като приятел, отколкото с бездействието си да позволя изпадането в друга лудост. лошото е, че е важно човекът да ИСКА да бъде лекуван. защото ако той не съдейства, нищо не може да се направи. насила в клиника няма как да се заключи човекът, освен ако няма съдебна заповд.

и пак аз да кажа - тоя форум не е мястото за реална помощ. дано жената поиска среща с лекар - маринов или друг, и дано преодолее кризата 
...
а, още нещо се сетих - маринов каза, че най-вредно е да кажеш на депресивен 'я се стегни, имаш деца/родители/работа/нещо си там дето ти е важно' или  подобни реплики. това напрягало. важно било обратното - човекът да се отпусне, т.е. трябва нон-стоп да се мели 'отпусни се, няма нищо страшно, не са важни децата/родителите/работата и т.н., ти си болен, важно е сега ТИ да се оправиш, пък после тях ще мислиш' и т.н. важно е и да се обясни, че това е болест - не е драма, не е срамно, не е необичайно - просто болест, сполитаща интелигентните хора /все пак фермер не се пъне да се самоубива/, тези които си задават въпроси, имат мисъл за незначителни уж неща. и когато човек се успокои и не мисли за състоянието си като за нещо срамно, тогава вече започва истинското лечение и може да се включи и психолог или психоаналитик. лошото е, че тия последните 2 породи хич ги няма тук...
айде пак - успех!
пп - ако имаш нужда или желание, пиши лс - ще помагам с каквото мога.

Не е ли 4-ти км? Както и да е, няма значение.
http://www.svnaum.com/sbalnp.html  ето ги телефони и контакти.
Аз бих препоръчал проф. Вихра Миланова, има частен прием в сряда сл.о.
В момента тече ремонт в отделенията в Св. Наум и Александровска и е хъп.

Лично аз не мога да те идентифицирам с кризата на това момиче.
Може би тя не споделя чувствата ти напълно, щом забавя информацията до теб и е предпочела да се обади на друг в критичния момент. Тя просто не те чувства толкова близка или има някакъв дразнител, но това не си ти.
Аз бих се дистанцирала от нея, защото рано или късно тя самата ще постъпи така, без да го очакваш и ще те заболи. Просто ще се окаже, че не е човекът, за когото си я мислила.

Не знаех, че глаголното наклонение е първа грижа на списващите в Клюкарника.

Не ми е първа грижа, нито грижа дори. Бих дал всичко каквото имам глаголното наклонение да ми е първа грижа.

Била съм на твоето място като студентка.Адски гадно се почуствах.Още го помня.Дори се случи в моята квартира.Мога само да кажа ,че иска да привлече внимание към себе си поради разни причини.Съвета ми е да действаш и да се държиш към нея както ти подсказва вътрешното чувство.Без да разберат всички около вас какво се е случило .