Нямам категорично мнение по въпроса, тъй като по принцип не смятам, че нещо, което е странно или необяснимо, или нестандартно е глупост. В този дъх напълно допускам съществуването на гадатели и баятели, както и на уроки. Също така, без да съм дълбоко религиозна вярвам и в Господ.
Общо взето съм против крайностите. Например, когато дъщеря ми беше на 2-3 месеца /сещайте се колики и др. подобни/ зълва ми, която аз много уважавам и е прекрасен човек направо ме влуди с това урочасване и измиването на очите на детето с вода, полята през метлата над прага. Мъжът ми, който пък изобщо не вярва, представте си, ами и той лудна на всяко проплакване, че е урочасана. Ама и премиването на очите не помогна - пробвах го веднъж /без да изпадам в подробности какво миене на метлата падна /. Та тази крайност ми беше ужасно неприятна.
От друга страна изтръпвам, като ме срещне просеща циганка и съм с детето. Сега ще кажете, че съм загубена, но винаги вадя стотинки и давам, от страх да не почне да кълне.