аз ли съм виновна?

Извинявам ама за какво да си виновна, нали той е направил първата стъпка, дошъл е при теб поканил те е на вечеря явно избора си го е направил сам за себе си.

В случая е малко съмнително че толкова бързо ти е предложил брак но предполагам ти го познаваш по добре.

Хмммм, на твое място бих се замислила, наистина, до колко е сериозен. Помисли само-7 години е бил с другата, стигнали са до сватба, апартамент, изведнъж се появяваш ти-и щрак!!! Той е влюбен до уши. Прекалено, хм, латиносериалско ми идва.Разбираш ли?

Каква е гаранцията, че утре няма да постъпи така и с тебе?

Аз не бих се радвала на своето щастие, ако знам, че зад него се крие нечие НЕщастие.

Ахахахах, Рейни, разсмя ме искрено!!!!
Това вече ептен би било латиносериал.

Между другото, поздрави на БПС.

аз никога не съм предполагала, че той може да е обвързан с друга жена, премести се при мен една седмица след като се видяхме за първи път и не се е отделял оттогава.
Толкова време бяхме разделени, че се наслаждавахме на всяка минута и не сме и отваряли тема за предишни връзки. Още от преди, когато бяхме в училище се разбирахме някакси без думи, всеки знаеше другия какво желае, още преди да го е казал.
Той ме убеждава, че иска да прекара живота си с мен и ако може да се ожениме веднага, че не вижда смисъл да чака, защото е сигурен че съм жената на живота му.
Единствената връзка, която сме обсъждали беше моя предишен брак, трябваше да му разкажа, все пак дете имам, трябваше да му каза , че когато иска да се ожени за мен, това не е толкова лесно, както ако бях жена без деца, все пак имам и отговорностти, които той отчасти трябва да поеме или да се съобразява.
Аз даже му предложих да си помисли ако трябва дали нашата работа не е импулсивно решение от негова страна, да си помисли дали иска да хвърли 7 години от живота си, апартамент. Той ми отговори, че иска само да си прекара живота си с мен, и даже ако сега се разделя с него, той пак няма да се върне при нея, и точно това че е отлагал все сватбата си с нея е било, защото не е бил сигурен. И на него му е жал за нея, ще и остави апартамента, той твърди че ако се върне при нея, и двамата биха били нещастни и без да иска ще и провали и нейния живот.
Брат му беше преди няколко дни при нас и каза, че никога не е виждал брат си толкова щастлив и сияещ, преди отвреме на време са си говорели за мен, но и двамата са смятали, че ние никога няма да се видиме втори път в живота.
Бях и с двамата в един клас, близнаци са.
И родителите му познавам, не са лоши хора, но са малко как да се изразя старомодни. Приятелско семейство са с родителите на бившата му приятелка и им е много неудобно и се срамуват сега от сина си, даже и си викат с другите хора, сватовете.
Брат му сподели, че е бил при бившата му приятелка и на нея и е много гадно, защото той и е казал веднага за мен и е бил много директен, и е казала че много я боли, но и тя не го иска обратно, не го мрази, но не иска и да го вижда. По принцип тя е много свястно момиче, познавам я, не сме били съученички, но града беше малък.
Поставям се на нейното място и все си мисля, че ако той не ме беше срещнал, може би щеше да е още с нея, мисля че точно аз съм причината за това. Но от друга страна и сега когато съм толкова щастлива, ако се разделиме, нито той ще отиде при нея обратно, нито тя ще го приеме.
Много ми е мъчно, че всичките хора са наранени. Майка му говори с мен по телефона, познаваме се отпреди с нея, но не само защото бях със сина и заедно, много преди това, от малка я познавам.  Ходех на състезателни танци с по-голямата и дъщеря и се редуваха да ни вземат ту тя ту моята майка. Когато говорихме по телефона, тя каза, че и е много мъчно, че сина и е с мен, защото приятелката му е била много добра партия, с нейните родители имали общ бизнес, и че ако съм имала момче съм щяла да разбера какво е когато се хванело с жена с дете  
Объркахме плановете на много хора и наранихме много хора  
Брат му ми сподели, че той иска толкова бързо да се ожени за мен от една страна защото много ме обича и е напълно сигурен в решението си, но и от друга, понеже се страхува да не се разделиме, аз да се повлияя от чуждото мнение.
А то не е така, че да не разбирам как се чувства отчасти бившата му приятелка, разбирам я разбира се, когато с бившия ми мъж се разделихме ми беше също тежко, но ситуацията беше и малко по-различна, тогава много ме удари по самочувствието, мислех си че не съм способна да създам семейство и да го задържа. Но след това понеже имах и дете, забравих за себе си, най-важното беше да запазиме приятелски отношения заради детето и имах голям късмет, че следващата му приятелка не ревнуваше от мен и се държеше много добре с детето ми и това ми беше достатъчно, не се интересувах дали ми е изневерявал с нея или не, думата НАС и без това не съществуваше вече.

толкова ми олекна след като споделих с вас момичета,

благодаря ви  

благодаря ви момичета

  

искам само да добавя, че ако те бяха женени вече, веднага бих се разделила с него, ако щеше да ми струва каквото и да е, била съм омъжена жена, не бих си позволила да разваля друго семейство.  
С него съм и преглъщам това което се случи, само защото те двамата не са женени, нямат деца.

исках да споделя с някой който трезво гледа на ситуацията, готова съм да понеса и криики.
Много ви благодаря за отговорите. Аз споделих с мои приятелки, но техните мнения са повлияни от това че сме приятелки и при всяко решение имам подкрепа от тях, но е друго когато го чуя от хора които не познавам, все пак отстрани се вижда ситуацията много по-добре.