"Залепени" ли са вашите малки бебчета за вас?

от раждането си до сега е залепен за мен.
никога не съм му отказвала да го гушна, още повече като бебе когато го е боляло, бил е несигурен или неспокоен, нали знаеш - всичко е временно, радвай се че ти търси, докато го прави...децата наистина растът бързо, един ден ще искаш да го прегръщаш, а него ще го е срам или нещо такова

Вземи си един слинг или кенгуру - детето гушнато - ръцете свободни

Не, моите деца не бяха като залепени за мен.

Да. Много си гушках бебето. Домакинската работа я вършех, когато можех. Най-важен беше малкия човек. Постепенно с времето детето се променя и няма да е "залепено" за теб. Сега смятам, че бебето ти е твърде малко и връзката между вас е още доста силна и затова мога да те посъветвам да не се тревожиш. Просто си гушкай малкия човек и се наслаждавай на момента. Времето лети бързо, да знаеш.

Не, но децата са различни, имат различни нужди, води се по него.

Като бебе не беше залепено за никой, след 2 г. се лепна за баща си, след 4 пак за никой.

И ние сме така.Отначало имахме много силни колики, продължаващи до 50-тия ден.След това нещата се поуспокоиха, но той свикна да го нося наръце.Вече сме на 3 месеца и е по-различно.Слагам го в кошарата, закачам му играчки и той се заглежда,пипа ги, гука им.Дай му малко време на твоето бебе и ще видиш,че ще започне да се заиграва. Във всички книги пише,че бебе до 6 месеца не се глези, а търси топлина и близост!

Да, залепен беше. И до сега е много привързан към мен и предпочита моята компания пред всяка друга. Единствено обичаше да спи сам (след 8 месеца), но от скоро взе да се глези и да иска да му правя компания. От време на време се съгласявам.  

Синът ми не чак толкова, беше любвеобилно бебе и сега е, но сравнително самостоятелно. Дъщеря ми е точно като твоето дете, напоследък взе да проявява интерес и към други неща, освен мен и гърдите ми. 
На мнение съм, че всяка майка усеща най-добре от какво се нуждае бебето и. Аз самата съм разбрала, че дъщеря ми е различна от сина ми, че ако на него му е харесвало да си гука кротко на играчките, то тя предпочита да стои гушната в мен и да ги гледа отдалеч и най-вече, аз да ги гледам с нея.  Да, понякога е много неудобно, но какво значение има моето удобство, щом се касае за децата ми? Тези моменти са незабравими и няма връщане назад, за това се старая да им се наслаждавам.

Непрекъснато. Плаче винаги, когато не ме вижда. Никога не е искала да я нося непрекъснато, обаче. По-скоро иска да съм при нея и да си играем.
Понякога малко се изнервям, но ми минава веднага, щом ми се усмихне и ме гушне. 

Никога не е бил залепен за мен,по-скоро за баща си.Чак се дразня понякога...

Големият беше залепен за мен , дори имаше навика да си провира ръката през косата ми ( денонощно) , да не ви казвам колко е неприятно да се будиш от скубане , не признаваше никой освен мен . Не съм се мъчила да го отделям и не съжалявам , сега го моля аз да се по-гушкаме , ама все по-рядко иска.

   Мъничкия ми син е така с баща си и аз определено ревнувам.

имам чувството че се е  сраснала с цоцата вече...

Според мен си вземи слинг, разнасяй бебето в него, така ръцете ти ще са свободни да вършиш каквото искаш, а то ще си спи. Евентуално...
На 1 месец бебе обаче да се твърди, че му се вреди/или ще му навреди за в бъдеще/, защото било гушкано, е несериозно. Нормално е да има нужда от човек и топлина и да се буди уплашено на тази възраст, все пак то не възприема света в който е попаднало като теб, не знае, че ти си в съседната стая, и си го оставила за малко И няма и да го разбере скоро, така че, търпение и без паника! 
Всичко е наред! 

Не залепена а е сраснала с мен.Още от бебе е така не даваше никой друг да я пипа даже и баща й ,не да я подържът даже не даваше да се доближават до нея.Само ревеше страшна работа.Не можех да се изкъпя с таткото стояха в банята да ме гледа че съм там иначе не става.Незнам дали защото бяхме абсолютно сами двете и тати работеше и я виждаше само вечер или просто си е такава.Но видях много зор когато трябваше да тръгне на градина филм на ужасите не мога да го опиша то рев то не спане бълнуваше че иска мама рев сутрин, рев във градината,обаждаха ми се да ходя да си я взимам че посинявала.Сега сме на 4г ходи на градина няма проблем обаче е много привързана към мен.Незнам не мога да кажа грешка ли е или не дали защото никой никога не ми е помагал с детето и така стана но това е след време пък няма да ме търси и всеки ми казваше да го гледам от хубавата страна да й се радвам че ме търси толкова много.После и да искаме няма да са до нас.Но е трудно  за самото дете когато трябва да се отдели например -градината.Но нямах избор нямаме баби до нас и тн дето да я взимат от време на време та да свикнеше с някой друг.Не мога да кажа до детето ли е или така свикна незнам.Но се води от собствените си чувства като искаш да го гушкаш гушкай го в крайна сметка и това ще свърши после ще го търсим ама те няма да ни щат.А за домакинската работа ами все беше на кенгуруто и така я вършех или когато спи.Оправяла съм се не съм имала проблем.

Продължавай както досега да следваш майчиния си инстикт и няма да сгрешиш, бебето наистина сега има нужда от теб почти постоянно, нали сеа се адаптира към външния свят, а и досега девет месеца е било постоянно  с теб  , дай м у малко време и постепенно нещата ще се променят, освен това определено не само твоето бебе е така, и моето бебе на тази възраст беше така, постоянно искаше да суче и да се гушка в мен, иначе плачеше и не искаше да спи, но постепенно към 3-4 месец започна да става по-спокойно и да поспива малко повече, без да има нужда да е постоянно  мен.
Слингът е много добра идея, така ще може да свършиш и някоя работа, докато бебето суче или спи. Успех!

Може би съм лоша майка, но това което пишете не е за мен, не мога да живея така. При мен децата се натъкмяват към мен и моя начин на живот, не аз към техния. Те се съобразяват с моите желания и време, не аз. И ми е идеално така.
Живеем прекрасно, спокойно, имам всичкото време, което искам и ми е необходимо.

И при нас беше така до скоро с малкия. Иначе обича да си се гушкаме. Сега вече е по-самостоятелен,  но когато е притеснен, идва и заравя ръчички в косата ми. Опрадава се с : Мамо, аз ти правя пическа.

Май момиченцата са по-самостоятелни

Да залепена е,и само да направя крачка в страни и започва едно викане,рев.....и тъй като си имам и кака-бебе,не мога винаги да я гушкам...оставяла съм я за по 15-20 мин,е не спира ,може да реве денонощно,както си е и по принцип де

И дъщеря ми беше така,първите две седмици беше много спокойна и от там като започнаха коликите и само се гушкахме и носихме на ръце. Неможех да свърша нищо дори ядях в спалнята,а до тоалетна ходих за секунди. Но сега вече нещата са по добре,а и вече е по голяма след 4 дена ще прави 2 месеца. 
Спокойно и при теб нещата ще се нормализират ,но трябва време 

На мен слинга много ми помогна в твоята ситуация. Слагах го вътре и успявах да посвърша нещо. Дано и на теб  ти помогне. След 3ия месец почнаха да се оправят нещата полека.

Благодаря ви момичета..поуспокоихте ме. Макар,че таткото не е много доволен от отоговорите. Каза ми..питай що толкова много реве? И аз му казвам,че няма копче за изключване на рева...
Истината е,че много ми ехубаво да сме заедно и гушнати, таткото много ми помага- готви, пуска перални и простира, глади,чисти..моите извънбебешки занимания са да се изкъпя
Но като ви  чета, някои от вас пишат " свършвам нещо докато спи", не знам дали стана ясно, но при нас и през деня не спи без мен..просто наистина сме "залепени". Ето преобут, нахранен...прозява се, но като го сложа в неговото легълце...не иска да спи, и дори да стои...
Силно се надявам слинга да помогне, само да не стане така като със шезлонга,че...тогава ще ми се стъжни..
Вчера бяхме на разходка и спа почти през цялото време..голям кеф беше - хме аз се радвах на разходката, хем той си поспа...
Ами така ще е явно..иска си мама и майчината топлина и да усеща туптенето на нейното сърчице 
Благодаря ви на всички за отоговорите 

И в други теми съм писала -явно си е до дете.Моята щерка нямаше много колики ,но през този период и ние сме се гушкали.Не свикна обаче на ръце ,даже предпочиташе да е в кошарата на спокойствие и ако прекалявахме с гушкането ставаше неспокойна.
Попитай майката на таткото какво бебе е бил -понякога има значение

Да, залепена беше за мен. Аз я държах залепена, понеже я носих по цял ден в слинг или на ръце. Никога не съм имала проблем да свърша каквато и да било работа, а имах адски много работа за свършване.

Дъщеря ми никога не е била залепена за мен и така ми е по добре защото имам време за всичко.Напоследък само иска да е доста време гушната в мен но я мъчат зъбки и се успокоява като е в мен което разбира се не ми пречи дори ми е хубаво 

Не бих казала,че са залепени,но определено малката ме търси повече от голямата.

Преди не беше, вече е.

През първият месец и половина от своя живот сина ми постоянно беше из ръцете ни,и него го мъчеха зверски колики и само това го успокояваше.Но с минаването на коликите бебето се успокои и не е искало постоянно да е на ръце.Когато е плакал,сме го вземали,сърце не ни е давало да го слушаме и да си седим .
Като бебе не беше ''залепен'' за мен,но след 2,5 години нещо започна... .От скоро ме ''преследва'' постоянно и навсякъде,ако ме изпусне за миг,тръгва да ме търси:''Мамоооо,къде си'' ,ако го оставя на някой да го гледа и веднага се започва:''Къде е мама''....,започна повече да се гушка в мен,да се умилква...

Мисля си, че един ден това ще ни липсва .

Да залепен е. Ако ме няма в стаята не плаче и се заиграва, но щом ме види вдига ръце да го гушкам.Не му отказвам, наслаждавам се, защото знам, че ще дойде момент, когато той ще се почувства голям и няма да ми разрешава да го гушкам.

И до днес е залепена за мен,не заспива без мен ,не яде без мен,като вляза да се къпя пла4е като луда .Но нея никой ,никога нея е гледал и затова.

Като бебе,не беше залепен за мен,но сега....

Малкият ми син е непрекъснато до мен. Вече не зная как да го оставя при майка ми за 2-3 дни. А така искам малко почивка.......

Доста е "залепен" за мен, но има и моменти, когато хич не се интересува, че ме няма няоколо.

Все още не.И не искам и да се научава, но кой знае...

Не. И се радвам, че е така.
Не плаче, когато види, че тръгвам някъде без нея (напротив, маха ми за довиждане), играе и се занимава спокойно с други хора от семейството.
Общо взето, не ми "виси за крачола".
Но, според мен, това зависи от обстановката, в която расте детето и с която е свикнало от бебе - т.е., ако около него има повече хора, не би трябвало да е "залепено" само за майка си.

Относно темата - искам да уточня, че въпроса ми е  за бебета около 1-2 месечна възраст....

На тази възраст няма как да не са "залепени"

не,не е бил,но и аз не го учех

До 6 месец си го носех в слинга навсякъде с мен, особено, ако имам работа да свърша! Миех, чистех, поливах, зареждах пералня, готвех с доволно бебе сгушено в слинга! Сега е на 1.2г и е много самостоятелен!

Нормално е да е "залепено" до теб бебчето. И не е редно да го караш да се "съобразява" с теб. Нали за това ги имаме тези деца - да ги гледаме. На тази възраст / как звучи "възраст" за 2-ри месец!/ не може да става въпрос за разглезване, според мен. Като не се чувства добре детенцето има нужда от теб да го успокоиш. Разбирането, че децата като ги ставиш да си пореват в кошарите ще спрат и много остаряло. На таткото нищо не му пречи да подомакинства малко!  Пък може да го оставяш и него да се гушка с бебчо, докато ти си шеташ из къщи. Нашият татко много обича!

Много добра идея!

И тя е залепена за мен и аз не мога без нея - взаимно чувство е.
Като порасне няма да иска да е с мен много  време и сега мисля да се възползвам

Няма спасение, докато не проходи бяхме като скачени съдове (както се изразява една мама от форума) 

Аз си чкам слинга..обаче имам леко притеснение..дали ще иска да стои в него.Имам чувството,че не обича да е притиснат.Сложихме го в кошче за кола..и не се задържа за дълго в него..е беше и вързан с колани /нетсегнати/ . Имам голям мерак за слинга-дано се овенчае с успех занятието
А за таткото..той си домакинства по принцип, с бебко се справя..понякога, но май бързо се изнервя..като не постигне успех...т.е. да спре да реве... Е не мога да отрека, че се старае де..говори му, люшка го..шшшш-ка му.. и всичко каквото се сети  
А за залепянето,..мен не ме притеснява- харесва ми, но майка ми казва.."аа така научи го на ръце..и после нищо няма да можеш да свършиш"..и ме кара да се чувствам виновна,че съм сгрешила ...

Не се притеснявай, предимството на слинга пред столчето за кола, шезлонга и всичко останало е, че бебето ще бъде гушнато в теб. 
Дано това да помогне.
 

Хич не слушай какво казват бабите, те са живели по друго време и имат разбирания, които не се споделят в модерната грижа за бебето. Довери се на усета си и чети съвременна литература за гледане на бебета Детето до 6-9 месечна възраст има нужда от увереност, че нуждите му ще бъдат удовлетворени, и понеже то не може да ти сигнализира, че се нуждае от нещо по друг начин, освен с плач, това и прави. Твоята задача е да разбереш какво го дразни или от какво има нужда в момента.

Успех!

През втората половина на 1вия месец мислех, че бебка има колики, понеже се дереше безобразно, а тя има толкова силен глас още от раждането си, че понякога от 4-тия етаж та чак на 1вия се чува как плаче, при все че живеем в тухлена кооперация. После установих, че в момента, в който я взема на ръце, спира да плаче. За мен това беше знак, че колите са отминали и тя просто иска вниманието на майка си. Случвало ми се е да плаче и по 1 час без да я гушна (знам, може би ще се ужасите), но няма кой да ми помага, а трябва и да сготвя да ям нещо (също и баща й), ако постоянно я взимам и оставям мога да си готвя и 3 дни, а това не помага да се успокои.
Въпреки всичко малката имаше период от 2ри до 4ти месец, в който стана малко по-спокойна и дори заспиваше сама през деня и нощно време. Оставяла съм я да спи и в креватчето си и на спалнята ни. Сега обаче спи при нас, основно защото за мен е по-лесно да се наспивам. Когато се събуди нощно време автоматично и бутам цица да суче и заедно заспиваме отново.
По някога тази ситуация страшно ме изнервя, защото малката започва да скимти непрестанно докато не я гушна, не признава никой друг освен мен, но въпреки всичко знам, че и този период ще отмине и не ми тежи чак толкова много.

Не не беше като залепен за мен,тъй като със свекърва ми го отгледахме като бебче

моя син не се е залепил за мен,а направо сме станали едно цяло около нас няма баби или хора които могат да ни помагат и си гледаме детето сами с мъжа ми.Почти всеки път когато изчезна от погледа на детето то започва да реве

По принцип навсякъде пише че бебетата до 3 месец не могат да се разглезят защото не помнят - нямат дълготрайна памет. За коликите на нас ни минаха чак към 3 месец,а капки давах до към средата на 4. Моят син е доста самостоятелен пък и той не обича на ръце седи си в шезлонга или на активната гимнастика.Докато бях ме малки като вас си взех шезлонга той е с вибрации и доста ми помогна дори и при коликите само в него се успокояваше и така. Успех

Не е залепена за мен и никога не е била.Не обича и да се гушка - много рядко се случваше да стой повече от минута гушната в някой.

Да, като залепени сме. Засега не мога да я оставя за повече от 3 часа на някой, защото е изключително кърмена и не иска да пие от шише, а храненето с лъжичка е много трудоемко. През деня спи в шезлонга, но през повечето време иска да и се обръща внимание. Обичаме да я гушкаме и не смятам това за грешка, с времето се нормализира, напоследък започна да се заиграва и сама

Да,много обичат да ме гушкат

Синът ми беше като залепен за мен. И продължава да е така. Постоянно има нужда да е до мен и аз да съм около него. Много е обсебващ, но...
Като беше бебе, го разнасях навсякъде с мен. Невъзможно беше да го оставя сам в някоя стая, а аз да съм в друга, освен ако не спи. Така че го носех в шезлонг или го слагах в количката и го развеждах из стаите с мене. До тоалетна още ходя с него. Къпем се заедно.
Кърмех го на поискване, така че и спането ни е заедно.
Не се оплаквам. С времето той взе да става по-самостоятелен, а аз вече мога да си върша работата по-спокойно. Но за миг не съжалявам за голямото внимание и любов, които му отделям, защото той има нужда от тях.

Щом има силни колики бебче, няма друг начин, освен гушкане, защото не само, че ти е мъчно, но е опасно да го оставяш да реве дълго време.    Това е голямо натоварване, стрес, детето така "се самонавива", че може и езикът да си глътне. И слингът е единственото решение. Също потърси в нета и пози за носене и успокояване на бебето. Имам цяло филмче за това, в което правят чудеса при успокояване на бебе. Жалко само, че твърде късно научих за него и го видях. А слингът помага много - това го зная от личен опит. Дори и навън съм го ползвала, че като ревне не е лесно хем бебе на ръце, хем и количка да бута един човек. Здрав кръст ти желая и дерзай, ще отмине. 
Относно кърменето нощем - сама си прецени дали ще ти е по-лесно да ставаш месеци наред по n-пъти на нощ да приспиваш на ръце, с вода и т.н., вместо да си спиш с него и само легнала, в просъница да си го кърмиш, а после като поотрасне и сам ще "се обслужва". Щом вече е свикнал да сучи нощем, не се заблуждавай, че ще го отучиш лесно от това. Много е малък, има си нужда и още доста време ще има сигурно, но поне ще започне да се буди на по-големи интервали като отминат коликите. Просто стресът ще е твърде голям за него, а и за теб. От личен опит ще ти кажа, че когато разбрах колко много деца са така и се примирих, се почувствах мнооого по-добре и по-спокойна и вече не виждах проблем. Това, че не можеш да свършиш нищо, е проблем, разбира се, и ще трябва да се ограничиш до много малко неща за вършене - осигуряване на храна (ако ти готвиш ще ти е по-трудно), чистенето - по-нарядко, той още е малък и не ходи по пода, така че не е необходимо да се престараваш, подтискащо е малко това, че човек дори и за най-елементарните си нужди (хигиенни, да не говорим за разкрасителни) едва намира възможност, затова наблягай на разходките - само това е начинът да се издържи психически, е, при тази зависимост на бебо, все ще трябва да сте заедно. Поне ще можеш навсякъде да го приспиваш лесно - с кърмене.   Така ще е, след време друго ще излезе. Аз изпитвам приятна носталгия по отминалите вече дни на Настя, дори и най-трудните, колкото и да е странно - толкова бързо се променя, че сякаш не успявам да се нарадвам на всичките мигове, понеже не се повтарят за дълго същите.