- Публикувана: 25 март 2009, 14:44 ч.
- Последно мнение: 27 март 2009, 22:49 ч.
Братче или сестриче?
Темата ми е провокирана от едно скорошно гостуване при познати,където стана на въпрос,че тяхното дете(момче) иска да си има братче(майката е бременна,но още не се знае какво ще е бебето).На което таткото реагира,че това е напълно нормално,кое момче би искало да има сестра 
Пускам анкетата от любопитство дали наистина е така.
По темата - моята дъщеря иска и двете
Пускам анкетата от любопитство дали наистина е така.По темата - моята дъщеря иска и двете
Детето ми е момиче и нямаше предпочитания за пола на бебето.
По-скоро аз не съм й "дала" да има такива.
Винаги съм обяснявала, че мама и татко не мога да избират пола на бебето и дали то е бъде момче или момиче не като да си купиш нещо от магазина.
От първата консултация я водя с мен да гледа бебето, да си махат
На ФМ доцентката я попита какво иска да е, а тя учудващо отговори- здраво.
Та важно е каква нагласа ще има детето, а това зависи от родителите.
За мен това е важно, за да няма "разочаровани" на края.
По-скоро аз не съм й "дала" да има такива.
Винаги съм обяснявала, че мама и татко не мога да избират пола на бебето и дали то е бъде момче или момиче не като да си купиш нещо от магазина.
От първата консултация я водя с мен да гледа бебето, да си махат
На ФМ доцентката я попита какво иска да е, а тя учудващо отговори- здраво.
Та важно е каква нагласа ще има детето, а това зависи от родителите.
За мен това е важно, за да няма "разочаровани" на края.
О, моето беше на шест години и имаше вече твърди предпочитания. На тази възраст е срамотно да играеш с женките, например. Ужас, просто! Пък да те сложат да седнеш до момиче в клас си е наказание направо. С възрастта средата оказва все по- голямо влияние, едно е дете на три години, друго- на шест- различни светове са.
Нормално е, ще им мине на мъжете, като пораснат и се освестят. Ще ни търся-я-ят, е не точно нас де, ама така е приказката.
Ужас, просто! Пък да те сложат да седнеш до момиче в клас си е наказание направо. С възрастта средата оказва все по- голямо влияние, едно е дете на три години, друго- на шест- различни светове са. Нормално е, ще им мине на мъжете, като пораснат и се освестят. Ще ни търся-я-ят, е не точно нас де, ама така е приказката.
Никой не го е питал, но той сам каза, че иска да му родя кученце 
моето е още малко и не може да изкаже мнение
аз съм била почти на 5, когато съм станала кака и за мен е било важно, че ще имаме бебе, с което ще играя, не съм имала предпочитания за пола. Първото, което съм питала майка ми в родилното е с какво е облечено бебето
Като са ги изписали и са ми дали да разбера, че това няма да е играчката ми, както съм се надявала, съм казала, че щом е тъй е да го връщат
моят син иска сестричка,за да я пази и да се грижи за нея... 
не знам какво има точно предвид.като плаче щял да я гушка и да й бърка с бъркалка в устата това в кръга на шегата. 
но е на периоди:ту сестричка,ту братче.накрая казва,че иска и двете и темата приключва.....аз да му мисля.
в крайна сметка обаче каквото дойде,живо и здраво да е !
не знам какво има точно предвид.като плаче щял да я гушка и да й бърка с бъркалка в устата това в кръга на шегата. но е на периоди:ту сестричка,ту братче.накрая казва,че иска и двете и темата приключва.....аз да му мисля.
в крайна сметка обаче каквото дойде,живо и здраво да е !
Синът ми, като беше на 3 и нещо, искаше сестричка. Е, получи я! Сега иска и братче. Сестра му пък - сестричка. Е, някой ще остане разочарован - имам планове само за още едно.
шемет,браво,малко са хората,които имат планове за трето дете!!!
поздравявям те за това!
поздравявям те за това!
Доста време се чудех, накрая и децата взеха да повдигат въпроса, и реших да се прежаля.
Имам момче и когато бях бременна той искаше братче,но си има сестричка,която много обича и защитава в момента !
И моят син искаше братче . Е, получи го 
. С моя близка родихме през месец, аз момче , а тя - момиче. . Големите ни деца израснаха заедно , и един ден си говорят:
моят " Много се радвам, че си имам братче!"
другото дете : "Аз не се радвам ,че имам сестра. Искаш ли да си сменим бебетата? Аз ще ти дам сестра ми , а ти - брат ти!"
Е , отговорът беше - не, не си давам братчето.
Явно е вярно ,че децата предпочитат бебетата да са от техния пол.
. Е, получи го . С моя близка родихме през месец, аз момче , а тя - момиче. . Големите ни деца израснаха заедно , и един ден си говорят: моят " Много се радвам, че си имам братче!"
другото дете : "Аз не се радвам ,че имам сестра. Искаш ли да си сменим бебетата? Аз ще ти дам сестра ми , а ти - брат ти!"
Е , отговорът беше - не, не си давам братчето.
Явно е вярно ,че децата предпочитат бебетата да са от техния пол
. 
За сега нищо не казва, само от време ме пита защо е сама а децата си имат братче или сестриче.Как да и обясня причините....може би като порасне. 
Никой не го е питал, но той сам каза, че иска да му родя кученце
Не смятам, че малките деца осъзнават от какъв пол са им предпочитанията. Ох, много съм се смяла И ти какво му отговори? Моят юнак никога не съм го питала, нито съм разрешавала да го питат и карат да мисли на тази тема. Не ми харесва, като идея. Бебето си е бебе и появата му е тънък момент, при който и най-малкото нещо може да наклони везната в лоша посока.
Имам две момчета с малка разлика -1,6 г и този въпрос не е повдиган. Когато се роди малкия големият казваше, че има бебе, не имам брат. Сега е почти на 4 и казва това е Нико, той ми е брат. Все още незнам дали го осъзнава, а пък и ние не питаме дали искат брат или сестра, мислим да поизчакаме някоя и друга година.
.
Сина ми още в началото като разбра , че ще си имаме бебе реагира така: "... ура ще си имам братче..."
След като му обяснихме , че това не става по поръчка , той авторитетно ми заяви , че няма начин друго да е освен момче. Обаче лекарите казват , че ще имаме момиче и сина ми сякаш не вярваше в това. Не е правил драма , просто подминаваше този факт.
Но напоследък явно е взел за себе си някакво решение , защото идва и говори на корема ми , обръща се към бебето като към сестричка и не дава никой да говори нещо за сестра му...
Общо взето явно децата усещат ,че не е важен пола , а да е живо и здраво бебето. Има и едни голям плюс въпреки , че искаше момче , сега е спокоен , че бебето като порастне няма да му пипа играчките , защото ще иска само кукли....
Детска им работа. Да са ни живи и здрави и много да се обичат!
След като му обяснихме , че това не става по поръчка , той авторитетно ми заяви , че няма начин друго да е освен момче.
Обаче лекарите казват , че ще имаме момиче и сина ми сякаш не вярваше в това. Не е правил драма , просто подминаваше този факт. Но напоследък явно е взел за себе си някакво решение , защото идва и говори на корема ми , обръща се към бебето като към сестричка и не дава никой да говори нещо за сестра му...
Общо взето явно децата усещат ,че не е важен пола , а да е живо и здраво бебето. Има и едни голям плюс въпреки , че искаше момче , сега е спокоен , че бебето като порастне няма да му пипа играчките , защото ще иска само кукли....
Детска им работа. Да са ни живи и здрави и много да се обичат!
Синът ми беше на 2 и половина, когато се роди сестра му. Докато бях бременна, едва ли е осмислял много много идеята за пол на бебето - обичаше да идва при мен, да слага ръчички на корема ми, доближаваше устата си и започваше тихичко да пее на бебето Беше щастлив, че имаме бебе и доста по-късно осъзна разликите между игрите на момчетата и момичетата. Сега и дваматта са по-големи и разбират - тя иска сестричка, той-братче. Обясних им, че не можем д аси позволим още едно бебе в момента, защото дори няма място за креватче - веднага казаха че щели да спят на едно легло двамата, а бебето да останело на долния етаж на кошарата (с двуетажно сме в момента). Така продължи няколко месеца, накрая им казах, че като спрат те да се бият помежду си и тати ни построи по-голяма къща ще си имаме още едно бебе. Сега тормозят баща си да отивал да строи, че мама да ражда бебета Май ще има поне един разочарован освен ако бебетата не са разнополови близнаци (което пък на мен ми е мечта). Ще поживеем ще видим - надявам се да бебеправим след 2-3 години
Беше щастлив, че имаме бебе и доста по-късно осъзна разликите между игрите на момчетата и момичетата. Сега и дваматта са по-големи и разбират - тя иска сестричка, той-братче. Обясних им, че не можем д аси позволим още едно бебе в момента, защото дори няма място за креватче - веднага казаха че щели да спят на едно легло двамата, а бебето да останело на долния етаж на кошарата (с двуетажно сме в момента). Така продължи няколко месеца, накрая им казах, че като спрат те да се бият помежду си и тати ни построи по-голяма къща ще си имаме още едно бебе. Сега тормозят баща си да отивал да строи, че мама да ражда бебета Май ще има поне един разочарован освен ако бебетата не са разнополови близнаци (което пък на мен ми е мечта). Ще поживеем ще видим - надявам се да бебеправим след 2-3 години 
Когато забременях синът ми беше на 3г. Казахме му, че ще има бебе не е имал предпочитания, само питаше кога ще се роди. Сега на днешна дата много се обичат и се закачат, но синът ми от време на време казва, че иска и едно момченце още и КРАЙ да си има и от двете / сега си има сестра искал и братче/ ама мен не ме пита дали искам
да си има и от двете / сега си има сестра искал и братче/ ама мен не ме пита дали искам 
сега е спокоен , че бебето като порастне няма да му пипа играчките , защото ще иска само кукли....
За щерка ми стаята на брат й е като пещерата на Али Баба. Играе с колички, оръжия, Легото му и носи "сини панталони" (дънки) 
И аз мисля, че момчетата искат момчета. Моят беше по-голям, знаеше колко много искам момиче и каза, че най-добре да родя момиче, за да сме по равно
Сега, ако стане дума, казва че трябва да са близнаци, момче и момиче, за да не нарушим баланса Никой не го е питал, но той сам каза, че иска да му родя кученце
Не се сърди но със сълзи съм се смяла на твоят син.
Е, ние това с искането го минахме преди 3 години , но все пак си дадох гласа в анкетата .
Бъдещият тогава батко като разбра, че съм бременна, каза че няма значение какво е бебето, важното било да е здраво и хубаво
. Като разбра обаче, че ще има брат, беше най-щастливия на земята. Разказваше на всички, че ще има братче. Каза ми: "Мамо, аз всъщност много исках да имам брат. Сестрите са много лигави ."
, но все пак си дадох гласа в анкетата .Бъдещият тогава батко като разбра, че съм бременна, каза че няма значение какво е бебето, важното било да е здраво и хубаво
. Като разбра обаче, че ще има брат, беше най-щастливия на земята. Разказваше на всички, че ще има братче. Каза ми: "Мамо, аз всъщност много исках да имам брат. Сестрите са много лигави ." 
Дъщеря ми искаше сестричка/и, но откакто се роди брат й, го обожава.
И синът ми чакаше братче, но се оказа, че е със сестричка. Мисля, че тъгата му премина бързо, защото видя, че бебето расте бавно, както сам се изказа, и не може да си играе с него. Той си представял, че ще има брат едва ли не на неговата възраст. Когато сестричката попорасна, вече много добре си играят. Но мисля, че това си е правило - момчетата да искат брат, а момичетата - сестра. И аз имам спомен, че исках да имам сестричка.
