През декември родих едно прекрасно сладко бебче.Беше много тежко раждането,с много вътрешни шевове ме изписаха от болницата и имах постоянни силни болки 40 дни след това.Сега това минава и се възстановявам.Имах и висока температура 39 градуса, бълнувах след като ме изписаха, поради идващата кърма и точно и това премина, и 9 дни след раждането бяха минали, и сестричката ми разви внезапна двустранна пневмония и почина за 2 дни.Тя беше болна и от церебрална пареза, което попречи на организма и да се пребори.Страдаше от малка,родена с тежкото заболяване поради лекарска грешка... Тази болка ме унищожава всеки ден и много трудно мога да се зарадвам за каквото и да е. Семейството ми е съсипано,родителите ми страдат сами и са далеч от мен, живеем в различни градове и много ми липсват. Сама си гледам бебчето и това не ми режи, но самотата от загубата ме съсипва.
Наложи ми се да напусна работа, когато забременях.Шефът ми се държеше ужасно с мен, обиждаше ме без причина,а аз толкова много исках да си работя до край и си обичам професията. Цялата се разтрепервах, когато ми крещеше и започна да става опасно за мен и малкото още неродено бебче, а и с плащането се бавеше и да си искам парите беше още по- унизително. Сега съм в майчинство,работех за известно време при мои близки, но няма да мога да се върна при тях на работа, няма как.
Постоянно треперя над бебчето и знам, че прекалявам, но не мога да се отпусна и да съм по-спокойна. Често на сън се задушавам, гърлото ми се свива, не мога да дишам и се събуждам ужасена, защото в последния момент дишането ми се нормализира и трябва да благодаря, че отново дишам и съм жива. Често го кърмя и плача. Така си мечтаех да видя сестричката си, да и покажа бебчето, да я прегърна, да й кажа, че я обичам, а дори не бях до нея.Тя беше само на 24 години,а така измъчена от болка си отиде, тя беше моето ангелче...
Не знам как да справя с прекалените притеснения за бебто, с болката, с плача и задушаването, с тревогите за бъдещето.Намам с кого да разговарям за това. Единствения човек, с когото споделям всичко е моята майка, но точно тази болка не мога да споделя с нея, защото аз съм тази, която успокоява нея самата сега. А как да излекувам себе си заради сладкото бебче не знам. Ако някой може да ми даде съвет, ще му бъда много благодарна.