Как да победя болката и депресията,заради детенцето си...

  • 3 177
  • 18
  •   1
Отговори
Много мислих дали да тази тема.Имам нужда от помощ, не мога да се справя сама и няма от къде да я потърся,още по-малко професионална такава и да споделя. Анонимността, моято мога да имам в този форум ме накара да напиша тези редове.
През декември родих едно прекрасно сладко бебче.Беше много тежко раждането,с много вътрешни шевове ме изписаха от болницата и имах постоянни силни болки 40 дни след това.Сега това минава и се възстановявам.Имах и висока температура 39 градуса, бълнувах след като ме изписаха, поради идващата кърма и точно и това премина, и 9 дни след раждането бяха минали, и сестричката ми разви внезапна двустранна пневмония и почина за 2 дни.Тя беше болна и от церебрална пареза, което попречи на организма и да се пребори.Страдаше от малка,родена с тежкото заболяване поради лекарска грешка... Тази болка ме унищожава всеки ден и много трудно мога да се зарадвам за каквото и да е. Семейството ми е съсипано,родителите ми страдат сами и са далеч от мен, живеем в различни градове и много ми липсват. Сама си гледам бебчето и това не ми режи, но самотата от загубата ме съсипва.
Наложи ми се да напусна работа, когато забременях.Шефът ми се държеше ужасно с мен, обиждаше ме без причина,а аз толкова много исках да си работя до край и си обичам професията. Цялата се разтрепервах, когато ми крещеше и започна да става опасно за мен и малкото още неродено бебче, а и с плащането се бавеше и да си искам парите беше още по- унизително. Сега съм в майчинство,работех за известно време при мои близки, но няма да мога да се върна при тях на работа, няма как.
Постоянно треперя над бебчето и знам, че прекалявам, но не мога да се отпусна и да съм по-спокойна. Често на сън се задушавам, гърлото ми се свива, не мога да дишам и се събуждам ужасена, защото в последния момент дишането ми се нормализира и трябва да благодаря, че отново дишам и съм жива. Често го кърмя и плача. Така си мечтаех да видя сестричката си, да и покажа бебчето, да я прегърна, да й кажа, че я обичам, а дори не бях до нея.Тя беше само на 24 години,а така измъчена от болка си отиде, тя беше моето ангелче...
Не знам как да справя с прекалените притеснения за бебто, с болката, с плача и задушаването, с тревогите за бъдещето.Намам с кого да разговарям за това. Единствения човек, с когото споделям всичко е моята майка, но точно тази болка не мога да споделя с нея, защото аз съм тази, която успокоява нея самата сега. А как да излекувам себе си заради сладкото бебче не знам. Ако някой може да ми даде съвет, ще му бъда много благодарна.

# 1
  • Мнения: 686
Бъди силна! Hug
А дали не можеш да се върнеш при родителите си и да бъдеш тяхна опора,а и те на теб?Пожелавам те да го преодолееш възможно най-леко.Знам,че е много трудно.Аз загубих баща си миналата година.Имаше моменти,в които исках да си отида с него,но знаех,че не трябва.Семейството ми ме измъкна-децата и мъжът ми.Тогава си казах,че трябва да продължа,заради децата и все някога ще дойде отново този момент,когато ще сме заедно с татко,но не и сега.Сега имах твърде много задачи пред себе си.Сега трябва да видя децата ми как растат,как стават ученици,как имат свои семейства и деца,и чак тогава ще съм си изпълнила задълженията и ще чакам срещата с татко.
Съжалявам,че стана толкова дълго.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 974
Съжалявам много за сестра ти, дано почива в мир в един по-хубав свят!!!
Не казваш нищо за партньор в живота, сама ли гледаш детето си? Не казваш и на колко месеца е бебето, възможно е да преживяваш следродилна депресия, която подсилена от скорошната загуба на сестра ти да дава вид ма дълбока.
Мисля че при всички положения е добре да потърсиш един разговор с психолог, няма да ти навреди.
Сезона също оказва влияние, сега е края на зимата и всички са на края на силите си, задълбочават се и депресиите.
Каквото и да решиш ти желая успех!! Горе главата и хубави мисли!!!

# 3
  • Мнения: 59
SweetApril  Hug съжелявам за сестричката ти  Cry Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose
Ти сама си го казала в заглавието на темата ...... заради детенцето ти! Защо си самичка в друг град, извинявам се, че задавам въпроси  Rolling Eyes, но наистина ако можеш да отидеш при родителите ти, те ще се радват на детенцето ти и ще си бъдете взаимно опора както казва мама Яни! Горе главата  spoko. Тази депресия се предава и на бебчето ти, то миличкото чувства, че мама е тъжна! Заради детето трябва да се изправиш и да продължиш напред. Ти винаги ще тъгуваш за сестричката си, но детето ти има нужда от теб!

Последна редакция: пн, 23 мар 2009, 18:24 от неличка

# 4
  • Мнения: 163
 Hug Hug Hugпросто те прегръщам защото за първи път ми се случва да незнам какво да кажа

# 5
  • Мнения: X
Не елошо да потърсиш помощ от психолог,ако нямаш приятелка ,с която да говориш.Потърси в твоя град ,сигурно има гореща телефонна линия,там можеш да си анонимна и да споделиш...ще те изслушат най-малкото.Просто намери с кого да разговаряш,не го таи в себе си.     Hug   

# 6
Благодаря Ви на всички за окуражителните думи. Аз и таткото на сладкия бебчо живеем заедно.Имам човек до себе си, който ме разбира и страда заедно с мен, когато всичко това ме връхлетя,но това, което се случи е много мъчително и той самия не знае как да ми помогне да го преодолея. Трябва може би да си се сблъскал с такава загуба, за да разбереш колко е силна и унищожителна, но това не го пожелавам на никого.Гледаме се сами с бебчето и когато остана по цял ден сама, самотата от тази загуба много силно ме обзема и се опитвам с всички сили да я спра, за да не гледа бебчето и да попива несъзнателно моите проблеми и за това ми е още по-тежко. Трудно е да се "изключиш" и да се усмихваш.Трудно е,когато родителите ми плачат по телефона,а аз няма как да съм до тях.
Още веднъж благодаря на всички за хубавите думи,дано ми стане по-леко някой ден.Имам нужда да споделя,за да не се пръсна от мъка.

# 7
Разбирам как се чувстваш защото също съм преживяла загуба. И следродова депресия. При теб двата етапа са се сляли и болката е вероятно още по-голяма. Но имай търпение, времето лекува. Загубата никога няма да стане по-маловажна, но душата се пречиста и приема неизбежното. Хормоналният баланс ще се възстанови и следродовата депресия ще премине. Ще дойде ден и ще възприемеш живота в истинската му хубост и майчиното щастие в истинската му дълбочина.  Грижи се за бебчето и то да те крепи!

# 8
  • Мнения: 2 723
Съжалявам за сестра ти  Flowers Rose
Можеш да пиеш антидепресанти, но тогава не можеш да кърмиш.
Потърси професионална помощ.
Иди на невролог, психотерапевт.
Имаш нужда от помощ. Hug

# 9
  • Добрич
  • Мнения: 1 144
Мила , много съжалявам за загубата на сестра ти!Човек тъгува различно, но истината за мен, че трябва да премине през това боледуване, за да продължи напред. Времето от загубата ти е много кратко. Ако моят опит би ти помогнал ще ти кажа, аз как преминах-плаках, крещях, гледах снимки, сърцето ми се късаше, събирах го отново и пак и пак докато малко или много успееш да се научиш да живееш с болката. Връщане назад няма, колкото и да е жестоко да се каже, но можеш да погледнеш нещата и от друга страна- сега там където е сестра ти няма болка, няма болест, няма тъга. Сега душата и е свободна и не е окована в немощно тяло. Аз вярвам, че някога , някъде пак ще бъдем заедно с нашите близки. Дано и ти намериш покой и успееш да се научиш да понасяш мъката и да продължиш напред, както сама знаеш заради детенцето ти. Съсредоточи се върху него и това, че то трябва да е щастливо, а не да живее с болката на мама.
Ако искаш влез във форума по-долу"Родители преживели загуба"Там аз намерих най-силната опора от хора, които като нас е трябвало да преминат през този кошмарен момент.

# 10
  • София
  • Мнения: 202
Благодаря Ви на всички за окуражителните думи. Аз и таткото на сладкия бебчо живеем заедно.Имам човек до себе си, който ме разбира и страда заедно с мен, когато всичко това ме връхлетя,но това, което се случи е много мъчително и той самия не знае как да ми помогне да го преодолея. Трябва може би да си се сблъскал с такава загуба, за да разбереш колко е силна и унищожителна, но това не го пожелавам на никого.Гледаме се сами с бебчето и когато остана по цял ден сама, самотата от тази загуба много силно ме обзема и се опитвам с всички сили да я спра, за да не гледа бебчето и да попива несъзнателно моите проблеми и за това ми е още по-тежко. Трудно е да се "изключиш" и да се усмихваш.Трудно е,когато родителите ми плачат по телефона,а аз няма как да съм до тях.
Още веднъж благодаря на всички за хубавите думи,дано ми стане по-леко някой ден.Имам нужда да споделя,за да не се пръсна от мъка.


Мъката е много голяма,но започни да гледаш напред и живей за хубавите мигове с детенцето ти.Помисли и малко положително...че сестричката ти сега е на по-хубаво място и винаги ще бъде до теб и не би искала да те вижда как страдаш .
Прегръщам те и бъди силна , заради сестричката ти и детето. Hug

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Не знам дали това ще помогне мила,но опитай да преодолееш загубата с мисълта и спомените за хубавите ви моменти,които сте имали.Не се затваряй само с мисълта затова,че я няма.Помисли,че вече не страда.Прегръщам те силно. Hug Hug Hug

# 12
  • Мнения: 702
Еее НЕДЕЙ ДА ПИЕШ АНТИДЕПРЕСАНТИ, ЗАЩОТО СА ОПАСНИ!
Мили4ка, много е тъжно това което пишеш, направо Sick
 Confused
Искам да ти кажа, 4е нямам представа какво е 4увството от следродилна депресия, но от загуба на близък - да!
Няма да те успокоявам с изли6ни думи. Искам да ти кажа, 4е просто трябва да поговори6 с родителите си и да им обясни6 4е ти си съ6то в деликатно положение и колкото и да ви е мъ4но, не6тата няма да се променят. Ох, знам 4е зву4и грубо, но когато татко по4ина, вси4ки, не само майка ми, идваха да ми пла4ат колко им е мъ4но, никой не ме попита на мен какво ми е!Много е тежко и аз сами4ка си го преживявам и досега. Но ве4е имам сили да им кажа, 4е не съм аз 4овека, който да ги успокоява, а то4но обратното!Макар 4е твоя слу4ай е малко по-разли4ен и трябва друг подход, но поне мъжът то може да им намекне, 4е не е здравословно за теб да ти реват, за6тото на теб ти е съ6то толкова мъ4но, и с тая депресия...Успех мили4ка и никакви антидепресанти! Ти си силна и 6те се справи6, не само заради детето си , а заради самата теб!

# 13
  • у дома...
  • Мнения: 3 072
Имам представа как се чустваш. Преди години загубих майка си. Изпаднах в страшна депресия и ми бяха необходими години, за да се измъкна сама от нея. И през тези години направих куп глупости и простотии. Сега съжалявам, че тогава не потърсих помоща на психотерапевт, а имах познат такъв в лицето на наш семеен приятел. Така, че и моят съвет е такъв - потърси помощ от психолог или психотерапевт. Няма нищо срамно в това.

# 14
  • Мнения: 17 934
Мила, и аз те разбирам напълно. Аз също преживях подобна загуба, не сестра, а братовчедка ми, но живеехме в една къща, така че за мен е същото. Писах за това и в друга тема, повтарям се, но наистина е ужасно. Тя загина при кастрофа, аз бях бременна в седмия месец. В неделя ще слагаме 3 години от този ужасен, черен ден. На мен пък сякаш точно бебето ми даде сили да го преодолея, не знам дори как дочака термина си, толкова рев беше. Знаех само, че трябва да се радвам на всеки миг, прекаран с децата си, защото времето минава бързо, наслади се на това малко съкровище, вземи сили от него, мобилизирай се, защото ти си най- важна за него. Ужасно е, но трябва да станеш егоист, да мислиш за себе си и семейството си, а болката... тя ще е винаги в теб, съжалявам, че го казвам, но наистина е така. Кураж, гушни бебо и забрави, поне за миг кошмара

Общи условия

Активация на акаунт