в шок сьм помагаите моля ви

мога ад ти кажа само ад се успокои...до колкото е възможно
да се опиташ да видиш нещичко положително в цялата тази...да не ползвам епитети дето само ще налеят масло в огъня на гнева ти.
не можеш да промениш миналото...но бъдещето е твое - опитай да не се побъркваш заради чужди грешки...
всъщност думите ми са само опит виртуално да те прегърна - не съм преживяла такъв кошмар и не знам какво да ти кажа да не те боли...
прегръщам те, изплачи си болката....и опитай да продължиш...

      kristti , успокой се !!!Явно наистина не е с всичкия си тази жена, какво друго да си помисли човек?

   Не мога да намеря думи , наистина не знам какво да ти кажа..... Знай, че съм с теб, не се тормози за чужди грешки !!!

В темата за рожденните дни писах че тази жена не си спомня кога сме родени,сега вече си отговорих на вьпроса.Ами то като сме толкова много как ли да ни запомни Брат ми се шегува че сапунените сериали били писани по наш сценарии.Преди време и сьпруга ми на шега казваше че не се знае още колко братя и сестри ще ми се появят.Вече започвам да се замислям и аз по този вьпрос.Не мога да разбера как е вьзможно да се раждат и оставят деца всяка календарна година.

Ох, много пъти писах и трих, защото все ме избиваше на черен хумор, а не исках да бъда разбрана погрешно. Опитвам се да представя колко е шокиращо, дори съм сигурна, че е още по-шокиращо за теб, отколкото аз мога да си го представя и затова само ти казвам, че от мен имаш една силна прегръдка. Убедена съм, че като мине шокът, ще намериш и положителни страни на случилото се. Каквото и друго да кажа, все ми се струва безсмислено.

Какви хора има на този свят  ?????
Не знам какво да напиша.  Да упрекваме - няма смисъл, да мразим - също. Вярно е, че човек трудно може да загърби миналото си, но по-важно е, че бъдещето е пред нас. Прегръщам те силно  . При мисълта, че е възможно и аз да съм една от Вас ме побиват тръпки. Кураж и напред.

Ако прегръдката помага - и от мен я имаш. 

И... познавам и друга "майка" с 5 деца , родени всяка година по едно, после малко почивка, после още 2, после пак малко почивка, после още 2. Всичките растат или са отраснали по домове, а госпожата си живее свободна откъм всякакви майчински ангажименти и продължава да върти любов. И тя не е от катуна...

Бъди здрава и силна!   

днес чакам брат ми да доиде на гости,предполагам,че ще има какво още да ми каже.Кудку за черния хумор не се притесняваи аз сьс сигурност няма да те разбера погрешно.И мен ме избива натам.То при такива обстоятелства какво друго остава.

и аз няколко пьти вече писах и трих.Иска ми се да ви попитам редно ли е според вас да потьрсим другото оставено дете.Знам че вьпросьт е личен и изборьт наш,но много дьржа на мнението ви.Вас ви чувствам наи близки.АКО бяхте в тази ситуация как щяхте да постьпите?Брат ми е на мнение да го потьрсим,а аз се чувствам раздвоена.До колкото разбрахме е момче,( Дона не си ти   )

Аз бих потърсила. Но не бих се "появила" в нечий живот, преди да се убедя, че той знае истината за началото си.
Хората са различни, реагират различно. Моята реакция не е твоя, нито на човека, когото евентуално ще търсиш.
Ако съм на негово място и дори не подозирам, че съм осиновена, за мен би бил много по-голям шок в живота ми да се появят изведнъж брат и сестра, за които дори не подозирам (не знаейки за осиновяването ми), отколкото ако го науча от родителите си или от чужд човек.
Но пък след като го "осъзная" , за мен срещата с тях би бил един от най-щастливите моменти в живота ми.
Това е моят простичък отговор. Мога да се впусна в по-дълбоко анализаторстване и да рисувам безброй ситуации, но в крайна сметка нито една от тях да не е това, което ще се случи в действителност.

Да, аз бих потърсила. И бих искала да ме потърсят.

Успех, Кристи

дуденце,благодаря ти! Аз сьщо не искам да се появя изведньж в живота на някого.Мислех ако го  намерим да поговорим пьрво с родителите му.Ако те са му казали и ако са сьгласни тогава да се срещнем с него.Де да бяхме само ние двамата щеше да е добре.Аз,брат ми и брата когото ще тьрсим сме оставени за осиновяване,но имаме по-малка сестта която е отгледана от БМ и живее с нея и всички ние сме от един и сьщи баща и маика.Отделно имаме един брат които е от сьщия баща и друга жена,та ставаме за сега четирима които ще го тьрсим.Понякога ми е сложно аз да схвана какво искам да кажа ,та дано да ми разберете нещо.Дано все пак да се зарадва на евентуална среща.Много се надявам и да чете някьде тук

Кристи,

Това са два различни въпроса. Освен това са времево разделени. Единият винаги предхожда другия.
1. Дали да го търсите.
2. Дали да му се обадите.

Първият засяга само вас. Направете каквото вие решите. Прекрасно е, че сте двама и има с кого да поговориш или помълчиш.

Вторият не засяга само вас. Нямам алгоритъм, хората са различни. Може и да не е жив или да не е здрав и пр.
Може в процеса на търсенето нещата да излязат извън вашата власти да станат достояние и на други, в това число и на него.
Отговор единствен и правилен не съществува.
Ситуацията, в която сте поставени по чужда воля, е абсурдна и няма едно единствено правилно решение.


Дано ангелите ви ви пазят и да стане това, което би било добро за всички, ако такова има въобще.
 

Кудку,

Много ти е човечен и нормален хумурът, не се шашкай. Поне аз с удоволствие те чета винаги.

Та моят принос към черния хумор с една истинска история.
Био-авторката ми е от видно и уважавано семейство, което за нищо на света не иска да си мисли някой, че милата им сестричка е захвърлила бебче.
Та баткото - виден човек, с доста делови умения и доста съобразителен, сега последните две години е намекнал на децата си следното: била съм изоставена поради това, че съм се родила с умствени недостатъци, които правели всякакво обучение и интегриране невъзможно.  един вид бавноразвиващо се детенце и те от милост ме оставили.
Децата са големи и шокирани от това, че има изоставено бебе, та така са им обяснили.

Вече не съм в шок от това. Хората се пазят от нас. Както масата мами тук.  Не им се иска да сме нормални, неприемливо е и търсят други причини, с които да си обяснят защо мислим по един или друг начин.



Кристи,
 
Съжалявам, че се е наложило да го преживееш, но за тях сме отписани, ама ако може да си калкулират и нещо отгоре, в твоя случай - я измазване на къща, я памперси ...
Дано малко съм те разсмяла с моя хумор, ама то един хумор ...

Мира,разсмя ме с това за умствено изостаналите Тоя човек още малко ще поиска и да ги почерпиш за услугата както е трьгнало.За известно време бях прекьснала контакти сьс сестра ни понеже не искам каквато и да е информация за мен да стига до ушите на родителката.Днес след много ходатаистване от страна на моят мьж реших да и се обадя.Не се бяхме чували повече от година и днес за пьрви пьт от много време насам се чувствам спокоина.Сестра ми даде тел на леля ни,която знаела цялата история и утре сьм решила да и се обадя.Много е вероятно да ми тегли една,но сьм решила да се пробвам.Иначе в селото кадето живее сестра ни,се оказа че всички баби са в течение на сьбитията.Не искам да вярвам на слухове и затова ще пробвам с лелята.За сега имам трима братя и една сестра,а утре може да се сдобия с още някои

Daно не съм закъсняла много с предупреждението, но моля те, имай предвид:
Хората са настроени да поемат от теб информация, а не да ти дават.
Друг е въпросът кое от запечатаните в съзнанието на хората представи отпреди 20-30 и повече години точно отразява фактите оттогава.
За мнозинството е доста съмнително ти коя си и какво искаш.
Това, че някой ти е роднина по биологичен произход, не го прави само поради тази причина нито отворен към теб, нито добронамерен, нито дори разбрал ти какво искаш и какво питаш.
И най - приличните срещи на кафе с разлини хора не означават, че си задала точните въпроси или че си се придвижила дори с малко към фактите.
Ако някой директно ти откаже съдействие или дори разговор и си помислиш, че това е кофти- развитие на нещата, да знаеш, е това е добро развитие. Този е бил поне порядъчен да не те баламосва. Масата дърпа от теб инфо, прецежда ги през собствените си болки, жизнен опит и пр. и накрая те праща по грешна следа. 
А за теб остава унижението, пропилените време, средства и сили да обикаляш километри и после да си събереш душата за да се концентрираш върху задълженията си към деца и семейство.
Много ти е провървяло, че не си сама.



 

Miraetta Както винаги казваш нещата 100% точно.Аз вече се обадих на лелчето и си докарах доста страдания.Май съм много чувствителна натура и взимам всичко много навътре.Тази леля ми се зарадва.Разказа ми къде съм родена в Пирдоп,а в акта ми за раждане пише София.Каза че е ходила да ме види преди да ме оставят и тя и нейната дъщеря много плакали след това,как БМ била добър човек и било хубаво да се чувам с нея от време на време и аз нали съм будала реших да се обадя на родителката и това ми беше грешката.Миналата година след като видях че е спокоина че съм добре и съм попаднала на хора тя реши да" изкяри" нещо от мен аз се ядосах и и казах да не ме търси защото не искам никакви контакти и че за мен е късно да се правим на семейство,защото аз си имам семейство.Знам че съм постъпила грубо,но това ми беше нещо като мечта да и кажа какво мисля точно за да я заболи.Сега сестра ни има рожден ден на 29.04 и ние решихме с брат ми да отидем на пикник при нея.След разговора с лелята аз реших да се обадя на БМ да и кажа че мислим да се съберем в техния град и да видя дали няма нищо против.Когато и казах че съм аз тя ми каза "е,и"аз се стъписах и и казах че исках само да я чуя,а тя "е,чу ме" и ми затвори тел.Та сега наистина си събирам душата и съм отхвърлена за втори път.Направо ми идва да се пръсна от яд че и се обадих.Знам че съм я обидила и може би не е трябвало да се държа така с нея,но по този въпрос не изпитвам никакви угризения или съжаления.На въпроса дали имам и друг брат лелята нищо не каза по точно каза че незнае

Чета... кръстя се и се питам, ама някои хора нямат ли страх от бога... В момента нито драматизирам, нито нищо... просто си представям ясно ситуациите описани от Кристи - като на филм. Честно, вакъла не ми го побира, как им хрумва на хората да казват такива неща...

Хайде, че някой мой/ваш близък познат, дето темата изоставяне/осиновяване не му е в главата, естествено, че може да каже нещо необмислено или не дотам тактично или някое и друго назидание и напътствие за живота

Но това са семейства, които живеят с тази история... мислят я... обсъждат помежду си, обръщат я в главите, сърцата си... абе ...


а тъпото (аз ) си мисля и се моля, един ден Никола горещо и искрено да бъде помолен за прошка...

Fussii,дано найстина да помолят Никола за прошка.Хайде по този повод да попитам момичета тези които познавате БМ някой поиска ли ви прошка?На мен също ми е интересно да разбера.Забравих да спомена че Мираета се оказа права за още нещо.Родителката е казала на сестра ми че всички ние сме от един и същи баща.Когато попитах лелята кой е баща ми тя каза че някакъв от съседно село я прилъгал БМ че ще се оженят,но я излъгал и след като съм се родила аз те не са имали някакъв контакт.С две думи пак ме пратиха по друга следа и май ще се окаже че всички ние сме от различни бащи.Явно госпожата много лесно се лъже има и други много интересни подробности,но ме е срам да споделя(освен ако не сте много любопитни) .От днес съм на мнение че колкото по-малко знам толкова по-добре.

kristti , и от мен една голяма
като сте почнали с черния хумор та и аз да се включа, може би си е за ваше добро че ви е изоставиа, колкото и гадно да звучи това
поне сте имали шанс хора наистина копнеещи за дете да ви отгледат
казвам го с чиста съвест, понеже работя в институция за изоставени деца и ми се е късало сърцето как се съсипва живота и бъдещето на децата, само защото БМ не благоволяват да турят един подпис и някой друг да има шанс са даде цялата си любов на това дете.
Нагледала съм се  как ги прехвърлят от дом в дом и така докато станат на 18г и отидат на улицата.
Та поне ти и брат ти  сте имали шанса да бъдете осиновени.
 

Страстната седмица ...
Ще внимавам с думите.
Жената, която дава живот би следвало да е свята. Жената, дала живота на моите деца им е отнела много повече. Не съдя. Тя даде на мен много. Аз не страдам от нейното решение. Страдат най-близките ми - моите рожби. Това ме кара да настърхвам при думата изоставяне. Тябваше да участвам в една игра, да разигравам сюжет как говоря с майка, която се опитва да реши дали да остави детето си. Отказах да играя. Дори на игра, дори като роля не мога да го допусна, не мога да го приема.
Питам се дали човек взел такова решение след 20- 30 години може да израстне до ниво да поиска прошка. Много бих искала и от моите деца някой ден някой да поиска прошка. А на онази жена аз само можа да благодаря.
И това ако не е противоречие. Аз имам право да се чувствам безкрайно щастлива от едно решение, което дава право на децата ми да страдат.

аз лично съм благодарна на моята майка(жената която ме е осиновила).Благодарна е малко да се каже.Немога да намеря точна дума за това което мисля.Тя е човека който ме е направил човек и ми е дал всичко.Когато са ме осиновили съм била на няколко месеца и след по-малко от година родителите ми са се развели.Понеже баща ми(осиновителят)не е искал да плаща издръжка за чуждо дете,майка ми доста време водеше някакви дела да му отнеме родителските права(незнам дали се казва точно така).Накрая успя и аз се водех по нейните имена като дете на самотна майка.Гледала ме е доста трудно откъм финансовата страна на въпроса.Всички роднини са на окло 300-400км разстояние.Била е сама и се е справила.Сега гледа детето ми ние докъто сме на работа.Тя е единствения човек който ни помага.Малкия е на баба златото.За мен тя е свят човек.Благодаря на бога че съм попаднала там където трябва.Баща не познавам и никога не съм виждала,нито биологичен,нито осиновител.Не ми и трябва.Как да разбера липсата на нещо което никога не съм имала.Брат ми не е попаднал на хора.Осиновителите са го разсиновили.Вижда се с тях,но веднъж му казват че са само приятели,друг път че им е син и според мен му размътват достатъчно мозъка.Тотално е объркан.От време на време (дори доста често)клони към БМ.Казвала съм му много пъти какво мисля по въпроса,но незнам дали е редно да му се бъркам.Той е голям човек все пак на 34г. е.Човека който ако може да избяга от майка ни е точно сестра ни,която живее с нея.Май тя е страдала най-много от всички.Знам за една случка(дето ме беше срам да кажа)как сестра ни имала приятел с който щели да се женят.Веднъж се прибрала в къщи и било заключено и със спуснати пердета.Видяла приятеля си и майка ни как се обличат.Направо незнам какво да кажа...Ние сме като за филм.Моят мъж и брат ми казват като сапунен сериал,ама май повече клони като филм на ужасите.Сажалявам ако съм ви досадила,доста дългичко стана,ама след цялата тази помия около мен,незнам какво да правя.Искам да спра да ги мисля,ама немога.Не ми излизат от главата.Днес съм решила да ходя до личния лекар да го питам за някакви успокоителни,защото май сама немога да се справя.Най-потърпевши се оказват съпруга ми и сина ми.Доста изнервена съм и си го изкарвам на тях,а не трябва

Кристи, 

Не си досадила, не се притеснявай. Ако така поне малко ти олеква, изливай мъката си тук, пред сродните за теб души. А и ние, вашите майки, сме в този филм с вас и плътно до вас.

Повечето от нас с малките деца не знаят какво може да ги очаква, ако те един ден решат да търсят корените си. За едно от моите знам, че има няколко братя и сестри някъде.... А БМ си има и официален съпруг от доста години, ама не само от него ражда деца. Често съм се питала каква професия практикува и имам едни съмнения.... Но, нейсе, ние ще му мислим когато му дойде времето...

Не намирам думи с които да ти вдъхна кураж, затова още веднъж силно те и се моля за теб. 

Криси, след няколко часа ще кажем Христос возкресе!
Криси, дано вярата ти в самата теб възкръсне! Радвай се на обичта на детето си, на любовта на мъжа си! А който е виновен - си носи кръста.
Това с разсиновяването никак не го проумявам. Вижда ми се безкрайно жестоко. Да си бил ничий, да си станал нечий и накрая хората, които са пожелала да ти посветят живота си да решат да ти отнемат живота - дори името си да вземат? Дано Бог съхрани разума ми! Не искам да си представя какво може да доведе до това. Та онази жена, която си отиде беше оставила името си за децата ми.

Христос воскресе!

Во истина воскресе !

Кристи,
Малка част разбира защо ти правиш нещо. Масата като прочете "бисерите" на био-майката ти
 искрено се пита ти защо не пребиваваш в постоянно блаженство, че не си с нея.
Като търсим и пишем, че ни е мъчно и не си намираме място и не сме на себе си, повечето слагат равенство и мислят, че тъжиш. че не си с нея и пр.
Та, с две думи, внимавай къде споделяш нещата.  С реалните си познати и с хората, с които имаш делови, лични  и други връзки, не споделяй тези неща по този начин освен ако не си сигурна, че разбират какво им говориш.
Не са лъжица за всяка уста реалностите ни. Помощ и разбиране няма да получиш, но ще натрупаш редица негативи.

На теб теб и брат ти здраве, сили и много топлина ! 

Повярвай ми,  сега си в началото и много остро те боли и си като в мъгла на моменти и не виждаш ясни очертанията,
 но и това ще отмине
и
 ще се притъпи болката (в повечето моменти)
 и очертанията ще станат по-ясни
 и
 ще се приближиш до себе си с повече топлина и увереност.

За това, което наричат разсиновяване:

Калинче, има и по-лошо от него - цял живот подтиснатост и глухо недоволство от страна на осиновителите, че не са го направили.
На тези хора обществото не им дава право да изживеят загубите си, мъката си и те подтискат доста неща и накрая става страшно. Не че е хубаво, но по-добре едно разсиновяване отколкото ужас без край. В последно време има доста такива прицеси, дори и от чужбина от родители българи.
А на тези, които са срещнали своите деца и са ги приели, какво да кажа, освен че винаги много се радвам на такива случаи и се надявам да стават все повече.

Не укорявам за разсиновяването нито един осиновител. Био-майката си е подложила децата на този тормоз и у нея е основната отговорност какво става с тях като си ги метне в месомелачката.
А за името -
Био-то не си е оставила името по добра воля, а няма законова възможност да им го вземе.
Не я очерням, а казвам като юрист, че няма как насила да си вземе името при доказан произход от майката (по смисъла на закона) преди да е влязло в сила евентуално решение за ос-е.

Криси, извинявай, ако ти измествам темата. Задавам си въпроса защо осиновяване е почти мръсна дума? Какво са направили децата ми, че тази дума ще ги преследва? От какво точно трябва те да се срамуват? Какво аз съм направила, че трябва да се срамувам? Моят отговор е нищо. Нямаме от какво да се срамуваме. И всеки път като чуя, "осиновени са" ми е чудно.
И започвам да разбирам думите на Мираета, че не трябва да се споделя с всеки, защото май наистина има хора, които каквото и даим кажеш, не успяваш да стигнеш до общ език с тях. И в същото време си мисля, че само и единствено ние, хората, за които осиновяване не е мръсна дума, можем поне малко да променим отношението на хората към този факт.

Miraetta
kalina@, темата е за всички,не ми я изместваш ни най-малко.И аз не мога да си отговоря  защо повечето хора не приемат осиновяването.Аз лично си мисля че ако някой трябва да се срамува не са нито децата,нито осиновителите.Да отгледаш едно малко създание и да го направиш човек,да му дадеш цялата си обич за мен е нещо велико.Това че сме осиновители или осиновени не ни прави втора категория хора напротив светлинни години трябват на много хора да достигнат нашето мислене.Исках да кажа че трудно можем да променим отношението на хората.Те самите не искат да го променят.Повечето са се затворили в себе си и са благодарни че такова нещо не ги е сполетяло и тях,но никой не е застрахован

     Според мен, хората са доволни, когато надничат в "чуждите двори" и вадят кирливите ризи от там ,защото така чувстват самите себе си по-по най-
    Разбира се, ако трябва да застанат и да говорят публично за осиновяването, ще се почне еднооооо .... всички знаем колко са положителни всички  Тъпо е ,нали?!


          Все още не мога да подбера точните думи, когато някой ми посочи друг с думите" Той е осиновен!", питала съм - визираш ,че е прокажен, че има по-малко ръце или крака, какво като е осиновен ....Отговор обикновенно не получавам, гледам ме тъпо и недоумяващо 

Това ми хареса, Диване. За следваща подобна питанка ми даде реплика.

Моя близка приятелка... познаваме се от деца. Уж широко скроен човек... дълги години не можеше да забременее, после се оказа, че имала недоразвити яйчници. Както и да е... сега има две деца. Когато преди повече от десет години й казах за желанията ми, а тя реагира негативно за моя почуда, становището й беше: Защото е неестествено.

Мразя да съдя, ужасно е да съдиш другите...
Но и до ден днешен се питам... тази жена отглежда децата от двама различни бащи сама. И двамата семейни. Това е нейният избор. И го намира за естествено. И никога не бих й го върнала с коментар и осъждане.

Научих се да не живея за чуждото одобрение, а да отговарям честно пред себе си за изборите ми. И ми се ще да предам това и на дечицата ми. Че не дължат никому нищо. Независимо от болката им, независимо от раните.
А различното... всички сме различни, в това вървя малко наопаки. Не ги уча, че те не са различни, а именно обратното, че всички до един сме уникални. И че да си "еднакъв", не е чак такова достойнство. 

kristti ,
чета темта ти и разсъждавам кое е по-добре или по-приемливо:твоята бм, родила и изоставила по дете на година или моята, родила две преди и две след мен, които гледа като писани яйца, а е изоставила само мен? Мисля и премислям, че това е може би жена, обичаща деца, добра и грижовна майка, на която само аз съм и била ненужна и в тежест, макар да съм родена не последна а по средата.
Това е положението, такъв е живота, така е и при нас, осиновените-колкото изоставени, толкова и различни и шарени съдби и случки.Горе главата и да не ти пука, нали имаш семейството си, детето си и брат си.................
Колкото до осиновяването като мръсна дума, така е и продължава да е така.Явно българина не е узрял достатъчно, макар да има много прекрасни осиновители вече, но още има закостенели идиоти и клюкари, търсещи  интрига и кой да хулят и оплюват.От малка на такива длъжна не оставам и ги оставям зад гърба си, където им е мястото.

marypopins  Опитах се да съпоставя нашите два случая и не можах да реша кое е по-приемливо.В моя случай госпожата явно не е искала деца,а в твоя изобщо не мога да разбера... И в двата случая потърпевшите сме ние,но сме силни и ще се справим.Все някога ще подредим мислите и емоциите си или поне се надявам да стане така.Лично на мен още ми е рано за такова нещо.Аз още се лутам в размисли дали да търся другото дете и дали изобщо има такова.Според доста хора в селото има такова дете,сестрата на БМ незнае ,а със самата БМ нямам намерение да говоря.Е,тя не може и да говори всъщност.Сестра ми каза че е получила инсулт наскоро и сега е парализирана и неадекватна.Искаше ми се да отида да видя големият брат,него още не го познавам.Докато пиша се сетих че сигурно ще мога да изправя БМ на крака.Ако отида при нея сигурно ще скочи веднага за да ме изгони?.

Ти си все пак щастлива, че имаш семейство, дете. Не я мисли биологичната ти майка и не я съди. Но и не я търси, тя не заслужава това. Обърни се с уважение към благородното семейство, което те е осиновило, вероятно имаш такова? Та това са хората , заслужаващи да им казват мама и тате. Сестрите ти и братята ти си ги намери, но не очаквай чудеса към теб, защото и те като теб се лутат в безпътието вероятно . Зад  всички тези злини е майка ти и баща ти. Къде е той? Още повече се вгледай в детето си и си помисли , колко щастливо е , че те има за майка.

за кой баща става дума не разбрах?Не че има някакво значение защото и двамата не ги познавам

Тити, моля те, не се заяждам, само моля.....
Откъде тази слънчева сигурност за "благородното семейство", осиновило Кристи. Откъде, знанието, че тя не показва уважение към осиновителите си, затова я съветваш да се"обърне с уважение" към тях...

Дали Кристи все пак не е способна да достигне до тез изводи и сама...

Не познаваш историята й (това е очевидно от поста ти). Представи си, че момичето е осиновено от семейство без ангелски крила... представи си ако това е така, какво би причинил поста ти ... и кому е нужно това???

Фуси,благодаря ти
вчера след като прочетох съветите се въздържах да отговоря защото не можах да осмисля какво точно пише.Чудно ми беше как човек който не му е работа да търси,съветва някой на когото му е работа да търси.Мислех в хайд парка на мамите да помоля да прочетат и да сравня дали и аз съм разбрала правилно.
Тити,бих посъветвала теб да не търсиш защото ти не си осиновената.Право да търси има бащата на децата ти,а щом той не го прави вероятно има причина.Лично аз приемам съвети всякакви,но само от пряко засегнати т.е. или осиновени или осиновители.От страни изглежда едно,но как се чувствам могат да ме разберат само такива хора.Да щастлива съм че имам семейство и най вече дете.Щастлива съм че мъжът ми е до мен и мога да разчитам изцяло на него.Малко хора биха понесли нашият сапунен сериал.Биологичната ми майка не я съдя,напротив  благодарна съм и че така е решила съдбата ми,колкото и грозно да звучи това.Ако бях израстнала при нея щях да имам живота който има сестра ми,а аз в никакъв случай не искам това.Не мога да доя крави,да нямам моб тел,интернет или кола.Брат ми и сестра ми наистина правят чудеса за мен.Особено сестра ми.Прави на глед дребни неща,но за мен са много ценни.Миналият път бяха дошли да ми донесат зеленчуци от градината и компоти.Незнаех как да реагирам.Решила е да ми помогне с каквото е могла.Не мога да забравя и израза на очите и когато и подарих мечтаният мобилен тел за да мога да я чувам.Търсенето си е заслужавало и заради нашите деца които едва ги разделяме когато трябва да си тръгваме.Няма да забравя и брат ми който за един ден мина към 1000 км (отиване и връщане) защото му казах че нямам желание да почерпя дори за рожденният ми ден.Още е пред очите ми лицето му и думите че е дошъл да ми изяде бонбоните Ако не ги бях търсила нямаше да разбера колко е хубаво да имаш брат или сестра.Благородно семейство което ме е осиновило няма.Имам само майка.Не е била от най-добрата майка,но понеже ме е отгледала и сега гледа детето ми съм и признателна и задължена.Грижа се за нея.Помагам финансово,плащам сметки и каквото там се наложи.Тя гледа сина ми от 20 му ден,понеже трябваше да се върна работа защото нямахме пари дори за млекото на детето.Думата татко не съм я казвала никога и на никого.Мечтаех си че поне на свекър си ще казвам така,но и това не стана.Биологичният ми баща е баща и на сестра ми.Човека е починал без да знае за мен.Жалкото е че когато ги търсих той е бил жив и не са му казали.Има още много за казване,но мисля че отговорих на повечето ти въпроси