наистина ли е толкова ужасно???

Нали са измислили упойки, какво го мислиш. Уреди си нещата за епидурална и готово.
А по въпроса - ако си на система с окситоцин е точно така както го описва Марта. Без  система е доста по-поносимо.

Раждане без болка - няма!

Всичко е комплексно - прага за болка на родилката, големината на плода, еластичност на мускулатурата.......

Но знам......всяка секундичка болка си заслужава да се изживее и да се изпита!

Леко раждане и да знаеш - забравя се!

При всеки е различно, мен си ме болеше бях с епидурална и циврех от болка. Но пък явно не е било толкова ужасно след като толкова бързо съм готова пак да го изживея
А като раждах първия път, момичето което беше с мен в стая ми разправяше: "Ми мен тъквмо ме заболя и поисках упойка и взех че родих..." Така че болките при всеки са различни, всеки различно понася болката, абе от раждане до раждане разликата е огромна

Раждах планиран секцио и мога да кажа че не ме е боляло .Единствено имах болка първите 2-3 дни все едно ще ми идва цикъла нищо повече.Прага на болка при всички е различен ,но аз определен не търпя на болка.Успех  и леко и безболезнено раждане

не,спокойно!
боли много,но след като сме го преживели и сме живи и здрави,значи не е толкова страшно.
мен много ме болеше,родих нормално,без никаква упойка,но се справих.и то толкова добре,че нямам търпение пак да повторя!
спокойствие и само спокойствие!и не спирай да си повтаряш,че всичко ще бъде наред!
и то наистина ще бъде!
успех!!!

На мен също не ми се вярваше - като ми говориха такива работи все си мислех, че те са по-превзети от мен, а аз ще се справя по-добре. Е, след като ми сложиха окситоцина особено, голям зор видях, за първи път ме заболя сърце и ме беше страх дали това е нормално, в смисъл дали ще ми издържи сърцето. Казах им, но не ми обърнаха внимание. Въобще нямам думи за отношението в болницата - ние не сме хора за тях, поне много се стараят с бебетата - те са най-важното, такова е правилото и слава богу поне него, мисля, спазват. Аз бях ходила на курс, дишане, разни неща, но не бях достатъчно запозната все пак. Някак не можех да си го представя как е. След раждането гледах клипчета с раждащи жени - след стреса, който ми е останал, трудно ми понасяха и си поплаквах. Но, мисля, че ако ги бях гледала преди раждането си, т.е. да се настроя по-подробно за какво става въпрос, щеше да е по-добре. Хубаво е, според мен, жената да знае, че има доста тежки раждания, но и че има и леки такива. Настрой се за най-лошото, а пък ако не е така, каква по-хубава изненада! Мисля, че това правило е от полза в случая. Колкото повече инфо, толкова по-добре. Само, че без страх - в крайна сметка всички го минаваме, а, и след като става дума за раждането на живот, е нормално да е запомнящо се!  
Успех!  

Мисля че болката е поносима и няма за какво да се шашкаш.

Първият път родих с епидурална упойка, не усетих болка и имам прекрасни спомени от раждането на дъщеря ми.

Вторият път родих без упойка, защото докато се чудех искам ли такава или не, вече имах 6 см разкритие и след около 1 час родих. Почти през цялото време се разхождах, влязох в родилна зала направо, нямаше време за предродилна. И имам прекрасни спомени от раждането на сина ми. Болка имаше и то силна, но не е нещо непоносимо.

П.П И двата пъти раждах в Шейново.

И при мен беше много болезнено раждането, още повече че като тръгнах към болницата си мислех че болката не е нищо особено.Е да, ама не беше така .Не стига че преносвах и ми предизвикаха раждането, ами и цялата работа трая над 12 часа.Не поисках и упойка, вече толкова исках всичко да приключва...и при мен шийката на матката не беше изгладена, а накрая бях толкова изтощена от контракциите, че не можех да напъвам.Това беше най-страшното.Да знаеш че всичко вече зависи от теб, а да нямаш сили.Лекара ми скача на корема, и на втория напън Радослав излезна.Нужно ли е да казвам че имам направена епизиотомия и куп шевове..не им знам бройката?
Заабравих да кажа че той се роди голям-3950 кг и 55 см.Лекаря ми каза"а бе жена ти си героиня, направо си беше за секцио"
А бе искам да кажа че при някои е лесно, при други е по-трудно...но чак пък да се казва че е УЖАСНО...ей, тва не го разбирам .Всичко се забравя щом видиш бебчето си.

Абсолютно 

Не, не е толкова ужасно. Освен това се забравя, тъй че не го мисли толкова

Че боли, боли! Чак пък ужасно не мога да го нарека! Вярно, че от нас до колата и от колата до болницата бях на четири крака! Но знаеш, че ще свърши и на финала ще гушнеш дребното и ще забравиш! Три месеца след като родих бях забравила подробностите и силата на болката!

Първо не слушай никого-в смисъл при всеки болката е разли4на, и мен ме болеше разбира се това е пове4е от нормално.
Второ сама ще се убедиш 4е това ще е най-сладката болка,която ще изпиташ в живота си!
Трето мисли си за мига в който ще 4уеш как съкровището ти ще запла4е от поетата за първи път глътка въздух.
Леко раждане и позитивни мисли  

Еййй, като се изцепи някоя така, и то пък на всеослушание, и то пък личност дето на всеки ще му направи впечатление.  Тя да не е полудяла. Бива ли така да говори! Че боли-боли. Това на всеки му е ясно. Ама чак пък нетърпимо?! Ми тя как тогава го е изтърпяла като е нетърпимо?! И как го изтърпяват още не знам колко милиарда жени по света?! И като е толкова ужасно гадно и непоносимо как аджеба жените се навиват на второ и трето дете, па едно време и на по 10 деца.
Вярно е, че хората реагират различно на болката, и че и физиологията и усложненията са различни, ама така да се изкаже... И какво мисли, че ще причини на всички бременелки или млади жени след подобен разказ? Ми хайде да не раждаме щот боли. Било то нормално, било секцио...все боли. Изключенията и при двата варианта са малко и няма как да знаеш ти дали ще си от тях. Я за по-сигурно да не раждаме, че да не ни боли. А?
А тя да е чувала, че организмът отделя ендорфини по време на раждането, които обезболяват по естествен път, и че като се паникьоса жената се отделя адреналин, който блокира работата на ендорфините? Дали пък защото жените попадат в някакви безумни условия в болниците, където в допълнение им набутват и ненужен окситоцин, който само да форсира нещата и да не даде време на организма и бебето да се подготвят, се получават толкова травмираши раждания? Как може една дула да каже, че има асистенции на 600 раждания и само 3 случая на разкъсвания и шевове, а в Бг от 600 раждания да има само 3 случая без шевове. Дали пък не е заради ненормалните условия на раждане и безумни изцепки като тази, след която раждането не се приема като нещо нормално от човешкия живот, а като някаква свръхнетърпима гадост?