Иврит - да се опитаме да го научим он-лайн

  • 118 370
  • 678
  •   1
Отговори
# 75
  • T"A
  • Мнения: 2 515
От мен няколко думи за спешни ситуации:
(дано на никой не се налага, но е полезно да се знаят, дори и за екскурзия в чужда държава)

помощ - езра - עזרה

моля - бе'вакаша - בבקשה

извинете - слиха - סליחה

спешно - дахуф - דחוף

полиция - миштара - משטרה

опасно - месукан - מסוכן

лекар - руфе - רופא

болница - бейт холим - בית חולים

подозрителен предмет - хефец хашуд - חפץ חשוד

Някой да говори английски? - мишеу медабер англит? - ?מישהו מדבר אנגלית

                       български - бульгарит - בולגרית

                       руски - русит - רוסית

                       френски - царфатит - צרפתית

                       арабски - аравит - ערבית

                       немски - германит - גרמנית

  ruporuu alert smile3547

За напредващите - малко граматика - ще качвам по малко за глаголите и спреженията  Wink

http://docs.google.com/View?docID=dqqc6f7_16f7np8hc8&revisio … _latest&hgd=1

(това е от тетрадката ми в улпана - училището по иврит, може да разчитате на вярността на информацията)

# 76
  • Някъде там...
  • Мнения: 280
Ментичка,ние пасивните няма да ги учим в алеф улпана а за рефлективните дай ми пример та да знам дали сме ги учили  Peace

# 77
  • T"A
  • Мнения: 2 515
За игрите за напредващи с езика: сайтът с игри се нарича "Йофи шел сафа" - език-красота  Peace

http://safa.galim.org.il/games/

Ако ви затрудняват инструкциите към играта, посочете коя подред игра, под кое облаче и ще обясня  Peace

По отношение липсващите плъгин-и: дори и да пише "Additional pluggins are required to display all the media on this page", пробвах една от игрите: http://safa.galim.org.il/parts/part3/unit3/section7/?prev=games0#activity_1744 - имах такова съобщение, но играта ми се задейства, така че си заслужава да се пробва въпреки съобщението  Peace

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 15:55 от Mentha

# 78
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Ментичка,ние пасивните няма да ги учим в алеф улпана а за рефлективните дай ми пример та да знам дали сме ги учили  Peace

Леитхабек - להתחבק - да се гушкам (митхабек, митхабекет, митхабким, митхабкот - в сег. вр.)
леитнашек - להתנשק - да се целувам
леитлабеш - להתלבש - да се обличам (митлабеш, митлабешет, митлабшим, митлабшот - в сег. вр.)
леитрахец - להתרחץ - да се изкъпя
леиткашер - להתקשר - да се обадя (по телефона), да се свържа 

... рефлексивните на български са със "се", ако ги превеждаме буквално  Peace
(обаждам се, къпя се, целувам се...)

Това с пасивните глаголи ме очудва,  Thinking но явно така ви е преценила учителката.
Дано на mimkis бъде полезно, тъй или иначе съм я преписала тетрадката, но ме домързява да сложа никуд...

http://docs.google.com/View?docID=dqqc6f7_19hmdbnrfc&revisio … _latest&hgd=1
               - тук са спреженията по групи на глаголите от този блок

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 16:35 от Mentha

# 79
  • Някъде там...
  • Мнения: 280
Туда раба   Hug Рефлективните ги учим-незнаех,че се казват така аз ги знам шем поал  Peace
Сега ще погледна игричките  Peace

# 80
  • T"A
  • Мнения: 2 515

Шем поал означава инфинитив. Глаголите във всяка група/блок имат инфинитив  Peace

лаасот - да правя - също е инфинитив, но глаголът е от биниян паал.
Проверяваме ги в минало време, м.р. 3 лице - той правеше - הוא עשה - у аса - щом чуваш две "а", значи е паал.

Докато глагол леитлабеш в мин вр., м.р., ед.ч. е итлабеш - за това казваме, че е от блока итпаел -
                                                                                  -> виж двете думи, гласните са абсолютно същите (и а е)  Wink

# 81
  • Мнения: 490
Ментичка благодаря. Много са ми полезни и на мен тези таблици. Някак си учителките ни предават всяка група, през голям интервал от време и не го свързват с вече предаваното. Аз все съм питала колко са групите и учителки са ми отговаряли,че са много и да не бързам, а леат леат. Не им се занимава явно newsm78. На вас чак и с менурата са ви го обяснявали. Благодяря,че ги сподели тези материали с нас. Hug

Последна редакция: чт, 26 мар 2009, 00:52 от mimkis

# 82
  • T"A
  • Мнения: 2 515
mimkisHug   целият документ се намира на този адрес:

http://docs.google.com/View?docID=dqqc6f7_20n383svdw&revisio … _latest&hgd=1

Ще допълвам информация от време на време, напр. никуд. Ако нещо не се чете, всяка таблица може да се копира в обикновени MSWord документ и тогава става по-четимо  Peace И, както знаеш, винаги мога да отговоря на някой въпрос при нужда  Hug

Идеята е да се научи правилото за спрежение и после се прилага към всеки нов заучен глагол, вместо да се зазубрят спреженията за всеки глагол (всъщност това винаги се преподава, но нас с таблиците ни беше много удобно да работим). Разпознаването на глагола към коя група принадлежи, става по "музиката" - т.е. като кой глагол ти звучи - напр. лиштот-шоте-шота (לשתות-שותה) звучи като ликнот-коне-кона(לקנות-קונה), значи ги  спрягаме по един и същи начин... и т.н.

# 83
  • Мнения: 2 952
Чудничко е това с менората  - много полезно ! Успех на учащите !  Peace

# 84
  • T"A
  • Мнения: 2 515
В отговор на въпрос, зададен в друга тема:

а "приятен ден" не се ли казва "йом наим", защото "йом тов" има малко по-различно значение  newsm78

В буквален превод - йом наим [יום נעים] е "приятен ден"; йом тов [יום טוב] е "добър ден", но и двете употребяваме само при раздяла (т.е. не като поздрав при среща) - в този смисъл са синонимни изрази  Grinning

יום - йом - ден
טוב - тов - добър
נעים - наим - приятен

(ударение на "и")

други изрази, които ползват същите думи: "Добър вечер" (ерев тов [ערב טוב]) като поздрав при среща и "Приятна вечер" (ерев наим [ערב נעים]) като пожелание при раздяла  Grinning

ערב - ерев - вечер
(ударение на "е")



# 85
  • София
  • Мнения: 167
Мента, мерси за отговора. Не го оспорвам, но все пак си остава в мен чуденката, защото "йом тов" е друго - празничен ден.  newsm78

# 86
  • T"A
  • Мнения: 2 515
все пак си остава в мен чуденката, защото "йом тов" е друго - празничен ден.  newsm78

А, това е в религиозен смисъл по-скоро, тогава йов тов е нарицателно име  Peace (по подобие на думата Великден в българския език)

Предните ми примери са на ниво разговорен иврит, докато ти визираш смисъла за празничен ден, така, както той е отбелязан в Тора (Стария завет), което е на библейски език. Разликата не е голяма, по смисъл разбираме, че са едно и също, тъй като празничният ден е хубав ден, добър ден, свързан с някакъв обичай  Simple Smile

Иначе (на ниво разговорен иврит) празничен ден е йом хаг - יום חג, съчетание на думата "празник" - חג (хаг) и "ден" - יום (йом)  Wink, но казваме просто хаг=празник, защото е много типично в иврита да се опростява езика, да не се използват сложни или най-вече дълги словосъчетания  Grinning

# 87
  • T"A
  • Мнения: 2 515
За значението на корена на думите в иврита
(любопитна информация и за начинаещите, учебна - за напредващите)

Ивритът е семитски език, като едно от значенията на това определение, е акцентът върху корена на думите. Наименованието семитски идва от думата шем=שם, която означава име, т.е. много думи под едно име, което всъщност е коренът на думата. Корените на думата в иврита са типично 3 букви, но съществуват и т.нар. квадратни - т.е. думи с корен от 4 букви

Пример: корен шин-ламед-мем - .ש.ל.מ
самият корен означава някаква завършеност, цялост и всички думи, които съдържат този корен, имат значение в този контекст  Peace Ето и думите с този корен:

שלם - шалем - цял
מושלם - мушлям - съвършен И מושלמת - мушлемет - съвършена
הושלם - ушлям - завършен, приключен И  הושלמה - ушлема - завършена, приключена
שלום - шалом - мир
השלמה - ашлама - 1) попълване 2) сдобряване
глаголите: להשלים - леашлим - да се сдобри или да попълни И לשלם - лешалем - да плати
תשלום - ташлюм - плащане
и т.н., и т.н....

Др. пример: корен шин-бет-тав - .ש.ב.ת
той носи идея за почивка, за неработене

שבת - шабат - събота
שביתה - швита - стачка
שבתון - шабатон - дълга отпуска, използва се за академичен отпуск
глагол: להשבית - леашвит - да стачкува


# 88
  • На дивана, под юргана
  • Мнения: 563
Мента, значи ירושלים мога спокойно да го смятам за "съвършен град" или пък "град на който се плаща" (с оглед функциите му на столица и събиране на данъците от държавата...)

# 89
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Мента, значи ירושלים мога спокойно да го смятам за "съвършен град" или пък "град на който се плаща" (с оглед функциите му на столица и събиране на данъците от държавата...)

Можеш  Grinning Но значението на името Ерусалим (Йерушалаим на иврит ->ירושלים), колкото и парадоксално да звучи в днешно време, е

ир шалом - град на мира (עיר שלום<->ירושלים)

Общи условия

Активация на акаунт