Публикувана: 17 март 2009, 22:24 ч.
Последно мнение: 25 март 2009, 11:42 ч.

тОЗИ ПЪТ ЗА МАЙКИ ТЕ НИ,А НЕ ЗА СВЕКИТАТА

3 768
42
1

Гост

1
2
3
Всички

17 март 2009, 22:24 ч.

От10 години не живея с родителите ми. . Първо бях студентка,а после те заминаха за чужбина. В общи линии се справях добре и сама в живота. Тази година се преместихме в града и страната където те живеят. Майка ми много настоява да ми помага,без да искам помощ или да имам видимо нужда от такава. (пари, гледане на бебе и т.н). която след това ми се напомня(държа да отбележа,че докъто живеехме в БГ съм се издържала сама).Работим заедно с нея и след като се прибера от работа тя отново е с мен(живеем отделно). Съпругът ми, естествено не е очарован от този факт-преди месеци се оплаквах от майка му ,сега моята. Днес ,обаче, с майка ми се скарахме за пореден път.Разстроена от това,че и отказах да идем у тях ,тя ми отвърна ,че благотворително дружество Shocked

,(смисъл ,че виждате ли аз колко ви помагам,а вие не правите това, което искам)
Честно,омразна ми да се съобразявам,че ще разсърдя някого. Майка ми е свикнала да се прави това което тя иска и то на момента. Понякога се #Crazy

заради безумни прищявки.

# 1 17 март 2009, 22:34 ч.

Мнения: 589

Eх, да беше жива моята майка, пък нека ми създава такива "проблеми"...

# 2 17 март 2009, 22:35 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Кажи й.
Мила мамо, много те обичам. Безценна помощ си за мен. Оценявам всичко, което си направила за мен. Ти си най-добрата майка. Обаче имаме нужда да сме сами със съпруга ми. Иначе може да се почувствам непълноценна. Радвам се да сме заедно, аз те уважавам- уважавай ме и ти. Обичам те, но ме остави да дишам.
Нещо в този дух...

# 3 17 март 2009, 22:36 ч.

Мнения: 560

Цитат на: olimpiia в вт, 17 мар 2009, 22:34

Eх, да беше жива моята майка, пък нека ми създава такива "проблеми"...

# 4 17 март 2009, 22:52 ч.

Мнения: X

Що се отнася до такива ситуации колкото са досадни свекървите,толкова и майките.В моя случай обаче майка ми ме е дразнила повече от свекървата,за това благославям,че не е обратното,защото на майка си мога да кажа нещата и по-директно,можем и да се скараме даже,но нали сме си кръв-пак ще си простим и ще се търсим.Така,че ти я познаваш най-добре и най-правилно ще намериш пътя за решаване на проблема.Все пак опитай да си по-деликатна,защото хората на тази възраст жадуват за внимание.

# 5 17 март 2009, 23:07 ч.

Цитат на: olimpiia в вт, 17 мар 2009, 22:34

Eх, да беше жива моята майка, пък нека ми създава такива "проблеми"...

Права си. МНого съжалявам за майка ти.

# 6 17 март 2009, 23:26 ч.

тук-там
Мнения: 4 269

ами като си се справяла добре и сама- защо си се преместила при тях - при това в чужбина - съвпаднаха ви мненията за една и съща страна, че и град ли?

# 7 17 март 2009, 23:31 ч.

Мнения: 90

Цитат на: olimpiia в вт, 17 мар 2009, 22:34

Eх, да беше жива моята майка, пък нека ми създава такива "проблеми"...

Естествено че никой не иска майка му да я няма Shocked

Но това че сме всички живи, не значи че трябва да си се изтърпяваме лицемерничко...а да си казваме нещата такива каквито са! Аз съм изпитала в живота си, че ако премълчаваме по нещо-проблемите могат да станат от мухата слон! ooooh!

Да, възрастните имат по-различни разбирания от нас-за гледането на деца, за възпитаването, за семейните отношения, въобще за общите им възгледи за живота-това не ги прави втора употреба в никакъв случай, просто се получават търкания, които трябва да се разрешават навременно.
И аз имам подобни проблеми с майка, все има дни в които ще се скараме за нещо-но и двете сме си казали ако видим нещо и не ни хареса-да си казваме директно без да се сърдим като хлапетии...

Опитай се да й обясниш простичко, че я обичаш, но не ти е приятно да имаш толкова вмешателство в живота ви и семейството ви.

Стискам палци да сте добре!

# 8 17 март 2009, 23:40 ч.

Мнения: 680

За съжаление има такива отвратителни родители.И аз съм с подобна съдба.Мога само да кажа,че и с разговори не става. Много,ама много държат да ти помагат...след което те шантажират. #Cussing out

# 9 17 март 2009, 23:45 ч.

Мнения: 1 844

ех,че от този свят голям вие защо избрахте баш мястото,където са мама и тате? Laughing

шегувам се,де.
иначе присъединявам се към мненията да й обясниш,че оценяваш помощта й и че я обичаш много,но не искаш вечното й присъствие и не искаш да се чувстваш зависима.

# 10 17 март 2009, 23:55 ч.

Цитат на: desinkata_85 в вт, 17 мар 2009, 23:45

ех,че от този свят голям вие защо избрахте баш мястото,където са мама и тате? Laughing

Ами идеята беше да сме заедно,ама като сме се виждали в годината по за 15 дни,изведнъж съжителството ни се превръща в малък семеен празник Crazy

. А колко пъти съм и обяснявала,че това ме дразни и все едно нищо не и казвам. Тя ми обяснява,че го прави за мое добро,аз и разказвам за човекът ,които се опитал да помогне на пчеличката да събере меда от цветето и тя го ужилила,но нищо. ТЯ или се сърди или все едно нищо не съм казала.
А ми е гузно да й кажа ,че не е нужно да си стоим постоянно залепени и постоянно да сме заедно.

# 11 18 март 2009, 00:04 ч.

Мнения: 13 770

Е, все пак 10 години те е виждала отвреме-навреме и сега не може да ти се нарадва. Ще мине този период, със сигурност и тя си има свой живот.

# 12 18 март 2009, 00:16 ч.

Цитат на: Dolce&Da в вт, 17 мар 2009, 23:40

Чак пък отвратителни,все пак са ни родители.

# 13 18 март 2009, 08:18 ч.

Мнения: 924

Нямам такива проблеми с моята майка живеем в различни градове за съжаление и рядко се виждаме Rolling Eyes

Много ми липсва Cry

# 14 18 март 2009, 08:54 ч.

Мнения: 81

ох направо ти завиждам за проблемите

# 15 18 март 2009, 09:03 ч.

Мнения: 174

Според мен в една определена възраст на дъщерята, майката трябва да направи така, че да станат приятелки. Ако това приятелство е на лице, би могла да й кажеш всичко. Поговорете, кажи й как се чувстваш и от какво имаш нужда.

# 16 19 март 2009, 17:24 ч.

Мнения: 1 565

Цитат на: Macinka_vn в вт, 17 мар 2009, 22:52

При мен е същото. Макар, че вече ми писна да бъда деликатна и станах доста директна. Изглежда тя започна да разбира, че трудно бих играла по нейната свирка и започна да отстъпва. Притеснявам се само, че до няколко месеца ще се преместим със съпруга ми в новото си жилище, което е в нейния квартал (на 5 мин. пеша) и може да се наложи отново да воювам с нея за същото. Вярвам, че ще успея. Praynig

# 17 19 март 2009, 23:46 ч.

Мнения: 1 464

Искам да имам твоя проблем,защото ужасно много ми липсва моята майка!!! Cry

# 18 20 март 2009, 00:00 ч.

Мнения: 1 210

На мама мога всичко да кажа.
Мама мога да помоля за всичко.
Мама ще ме обича, и лоша да съм.
Мама всичко ще прости.
Тя е най-добрата майка на света.
Да ми е жива и здрава.

Не е стихотворение, отговор е.

# 19 20 март 2009, 00:06 ч.

Мнения: 1 464

Цитат на: didkapitka в пт, 20 мар 2009, 00:00

На мама мога всичко да кажа.
Мама мога да помоля за всичко.
Мама ще ме обича, и лоша да съм.
Мама всичко ще прости.
Тя е най-добрата майка на света.
Да ми е жива и здрава.

Приеми го за отговор.

Това направо ме разби!Много е хубаво!И сега вместо да си легна спокойно,ще си поплача малко...или много smile3518

# 20 20 март 2009, 00:12 ч.

Мнения: 1 210

Ирина

# 21 20 март 2009, 10:53 ч.

Мнения: 7

Ох, и мен "мама" сега ми е проблем. Очертава се в най-скоро време с приятеля ми да заживеем заедно и силно разчитах на помощта от страна на родителите ми, понеже въпреки че и двамата работим и то в хубава фирма, с добри заплати, на първо време ще ни е малко сложно- имаме много неща да си купуваме, а и апартаментът е с ипотечен заем. Затова помолих родителите ми да ми дават 1 наем- те в момента имат апартамент и магазинче под наем, а скоро ще дадат и още един апартамент, а и двамата работят ( не взимат високи заплати, но пък и не харчат много, винаги поне един от наемите са спестявали, а доскоро издържаха и мен). Та поисках от тях да взимам аз един наем и се започна едно увъртане- ще ви помагаме, ще ви купуваме каквото ви трябва. Казвам аз, че си държа на наема, защото искам да си имам фиксирана сума, на която мога да разчитам. И пак: "Ама ние ще ви помагаме..." и нищо конкретно. Не е честно, брат ми живее в тяхно жилище и мисля, че най-справедливо е и на мен да дадат едно, което да ползвам както преценя.
Както и да е....Много съм огорчена...

# 22 20 март 2009, 11:01 ч.

Мнения: 53

И моята майка е от властните. И тя ми помага понякога /не много често, но все е помощ/, но винаги след това ми го натяква и едва ли не й дължа вечна благодарност, за това че е баба и има внуци, на които да се радва и да гледа понякога.
Това е - иска да се чувства оценена. Но пък не разбира, че мен ме поставя в позиция на човек, който не е достоен да получи помощта й. Не знам. Ние двете не можем да се разберем никога. Не можем да достигнем до едно мнение почти никога. Като два остри камъка сме.
Но най-много ми харесва, че мога да се скарам с нея, да си повикаме, да си кажем някои "истини" и след малко - всичко да сме си простили и да сме забравили. Подобни отношения, съществуват единственно между майка и дъщеря. Майката може да прости всичко. За това е майка. За това я обичам много.
Мъжът ми казва, че ние с нея много си приличаме по характер и за това не можем да "мелим брашно заедно". Аз естественно не съм съгласна с това, но като нищо един ден да се окаже, че и аз се държа по същия начин на стари години Laughing

.

Майките може да са всякакви, но са ни Майки и ни обичат и дори и най-абсурдните им думи и дейвствия в повечето случаи са продиктувани единственно от любов към нас - техните деца. Защото колкото и големи да сме, дори поостарели - ние винаги си оставаме техни деца.

# 23 20 март 2009, 11:51 ч.

В града на хумора...
Мнения: 605

Цитат на: olimpiia в вт, 17 мар 2009, 22:34

Eх, да беше жива моята майка, пък нека ми създава такива "проблеми"...

.....Охххх и аз така казвам....но за голямо съжаление ....не би Cry

# 24 20 март 2009, 12:01 ч.

Мнения: 1 565

Цитат на: ирина_85 в чт, 19 мар 2009, 23:46

Искам да имам твоя проблем,защото ужасно много ми липсва моята майка!!! Cry

Уважавай чуждите проблеми!
И аз като теб съм претърпяла загуба, само че баща ми. Това обаче не ми пречи да уважавам размислите на хора, които имат именно проблеми с бащите си. Хората са различни и всеки си има своите странности и характер. Трябва да бъдем толерантна към чуждото мнение.

Съжалявам, ако това те огорчи допълнително, но все пак... От мен: съжалявам, че така се е получило при теб. Може пък свекървата да ти помогне... Rolling Eyes

И моля те не ми се сърди за отговора ми. Praynig

Последна редакция: пт, 20 мар 2009, 12:23 от Vyara D

# 25 20 март 2009, 13:12 ч.

Мнения: 408

Моята мама е далече от мен,макар да успява да ме подразни по телефона и да се скараме.Никога не сме били приятелки,но чак толкова ...Сигурно и майка ти греши някъде и ти ...Със свекървата нямам проблем,с майка ми се караме винаги ,когато се видим ,че и по телефона почти всеки ден,но бих предпочела да е малко по- близо.Защото, когато имам нужда от помощ няма никой до мен,мога само да споделя по тел . с нея,а така не може да ми помогне.Става въпрос да гледа за 2 часа детето ,когато ми е зле примерно,а не да се налага да се натъпча с болкоуспокояващи до такава степен ,че да ми треперят ръцете и да ми омекнат колената и свят да ми се вие,само и само да мога да стана от леглото за да си гледам детенцето.

# 26 20 март 2009, 13:59 ч.

Цитат на: 6i6i в ср, 18 мар 2009, 09:03

Това много ми хареса! newsm10

Сега за твоя случай: говори с майка си, и то директно й кажи нещата, без да я нагрубяваш! Ще се наложи да те разбере ... мисля си, че си твърде мека с нея и не искаш да се обиди. Нормално - никой не иска да огорчи майка си. Но трябва да си откровена и няколко пъти да подчертаеш, че говориш сериозно и си на предела да изгубиш търпение! Желая ти успех!

# 27 20 март 2009, 14:08 ч.

Мнения: 626

Мойта майка също е досадна на моменти , но аз и казвам всичко в очите и сме в добри отношения . Дори и да се разсърди за нещо бързо и минава. По-добре казвй на майка си дирекнто всичко щото със заобикалки става по-лошо.

# 28 21 март 2009, 15:01 ч.

Мнения: 1 464

И моля те не ми се сърди за отговора ми. Praynig

[/quote]

Не се сърдя за отговора,явно не съм се изразила както трябва Rolling Eyes

А колкото до 4уждите мнения,уважавам ги,всеки има право на свое такова.Просто исках да кажа,4е предпо4итам проблеми от всякакъв характер с майка ми,отколкото тотална липса Hug

# 29 21 март 2009, 15:11 ч.

Мнения: 3 425

Малина,воювай,защото това ще се отрази на семейството ти,а вече имате дете Peace

развалят отношенията този тип родители - дали майки или свекита Confused

Нямам думи просто Confused

Само се подготви,че няма да се разбере от 2 разговора или 2 караници.....щом досега не се е усетила Shocked

Уча се от сега да не съм такава Peace

# 30 21 март 2009, 15:16 ч.

Мнения: 2 153

Моята майка не може да се от търси от навика да "дава акъл". Винаги нещата не са така както според нея трябва да са и не си мълчи! Винаги казва каквото и е на сърцето! Понякога ми се струва, че тя е родена за свекърва, въпреки, че има две дъщери! Но когато има някакъв проблем- тя е номер едно! Винаги знае как да постъпи и как да помогне! Дано да ми е жива и здрава още много години!

# 31 21 март 2009, 23:30 ч.

Мнения: 388

Да са ни живи и здравите майчиците, че без тях... Ако се опита да ми дава акъл и казвам, че внимателно я слушам, правя си изводи, но да не очаква, че ще последвам съветите й. Достатъчно зрели хора сме със съпругът ми и можем да носим отговорност за действията си. Обикновено си замълчава след такива реплики.

# 32 22 март 2009, 10:49 ч.

Мнения: 4 434

Абе хора радвайте се че са живи и здрави,макар и да имате проблеми с тях.
Като гледам колко се натъжихте по темата и ми стана мъчно,за това го казах Tired

Същото е и със свекървите,страшно много ми помага,въпреки неразбирателството ни преди...но тва е друга тема.

Hug

# 33 22 март 2009, 11:16 ч.

Мнения: 1 817

И майка ми и свекърва ми много ми помагат. Не прекаляват Wink

Свекърва ми е чуден човек.
Повече спречквания /ако мога така да ги нарека/ имаме с майка ми. И то е винаги, защото нещо се е обидила , нещо е изтълкувала накриво или не е разбрала. Затова трябва повече да си казваме това какво мислим. Да не останем неразбрани. Naughty

# 34 22 март 2009, 11:18 ч.

Мнения: 3 425

Всичко си има граници...майка/свекърва.....просто никой не говори за неразбирателства около дете или 2-3пъти в седмицата да се виждате,но когато някои ти навлезе и се бърка в собственото ти пространство,а вече си самостоятелен и това не ти допада....хм, дали е майка ти или свекърва ти едва ли има голямо значение

# 35 22 март 2009, 11:52 ч.

Мнения: 80

Eххххххххх, моята мама пък все няма време за мен, но за снахата има Sad

За мен , да ме види или да ми погустува, само ако предварително разбере, че снахата няма да я яхне за бавачка, а тя не пропуска уикенд, ваканция или свободен миг. И за мен не остава свободна. Мама на нея не може да отказва, на мен може, щото ме чувствала по-близка да ми каже всичко Sad

Аз, не искам да ми помага, а само време с нас, защото ми липсва контакта, но явно не е взаимно.

# 36 22 март 2009, 16:19 ч.

Мнения: 1 650

Майка ми е много консервативна и ме дразни с принципите си, но иначе никога не ми се е месила в семейството, за разлика от свеки. Иначе ако си има някакви упреци към мен си ми ги казва, но за мъжа ми не смее, за разлика от неговата, която всичко си позволява.

# 37 22 март 2009, 18:54 ч.

София
Мнения: 1 735

Майка ми,въпреки че много се обичаме,е голям тиранин.Просто си е зодия Овен Mr. Green

.Всяко нещо ми го казва по сто пъти,ако не го направя както изискват нейните виждания,следват доводи от 9 кладенци вода може да извади.То не са здравни съвети/за кг ми/,за детето/а я гледа веднъж в месеца за нк часа/,не живеем заедно ,но ми се обажда поне по десетина пъти на ден.Понякога и напомням,че ако се види отстрани как се държи ще се ужаси.Явно си дава сметка,но такава и е природата.Вече даже и не и се сърдя,то човек в зряла възраст трудно си променя.Просто здрави нерви,търпение и много обич от моя страна! Heart Eyes

# 38 23 март 2009, 13:55 ч.

Мнения: 5

И аз и майка ми сме от по-студените хора.Много много не споделяме една с друга.Преди да се роди детето даже често сме нямали и за какво да си говорим,сага покрай малкия се сближихме,но не може да се каже,че сме приятелки.Въпреки,че понякога ми е мъчно за това,поне се радвам че не ми се меси,подкрепя ме дори да е сигурна че греша! Убедена съм,че верния път ще откриеш сама!Желая ти успех!

# 39 23 март 2009, 20:59 ч.

Истината е следната.. Преди 2 години поставиха диагноза на баба ми-рак(майката на майка ми) следствие на което, аз изпаднах в сериозна депресия и си мислих че полудявам(Паническа атака и разновидностите и). Майка ми си дойде от чужбина и отиде най-спокойно да си прави пластична операция, въпреки че знаеше за мен и баба .Е честно-имам чувство ,че няма да и го простя това, колкото и да е обичам. Heart Eyes

Ние никога не сме били кои знае колко близки,по скоро малко късно дойде за мен нейната грижа.
Сега и аз съм майка и се опитвам да я разбера и да не я съдя,но не мога. И постоянната и загриженост и помощ леко ме изнервя,а и тя се не разбира. Говорих с нея, но тя разбра пак думите ми погрешно-реши ,че не сам искала да си комуникирам с нея и подобни алогични изводи. Сега уж сме се разбрали,но пак си се цупи.
Това естествено не ми пречи да си я обичам, но не мога да забравя 2007г. Sad

# 40 25 март 2009, 10:18 ч.

Пловдив
Мнения: 4 518

Много си я обичам мама, но понякога ми пали метлата за части от секудата-особено като дойде на гости започне да побутва едно-друго и да мърмори защо това е тук,а другото там,ама какви са тия цветове, в които сме направили апартамента и т.н. #Crazy

Преди повече се ядосвах,но вече само я изслушвам и гледам да не подхващам спор-здравословно е за всички ни:)

# 41 25 март 2009, 11:34 ч.

Sofia
Мнения: 6 919

Цитат на: Sigy в вт, 17 мар 2009, 22:36

Цитат на: olimpiia в вт, 17 мар 2009, 22:34

Eх, да беше жива моята майка, пък нека ми създава такива "проблеми"...

И аз заставам зад тези думи!
Замисли,че е по-добре да има с кого да се скараш,отколкото за кого да плачеш Peace

И ние с мойта майка много се карахме,когато беше жива и чак по-късно осъзнах колко много сме се обичали и сега ми липсват караниците и сръдните Cry

# 42 25 март 2009, 11:42 ч.

София
Мнения: 1 735

Цитат на: chocha в ср, 25 мар 2009, 11:34

С майка ми почти всеки ден си казваме,че се обичаме.Даже и като се поскараме знаем,че е за кратко и почти на шега.Но всяка намеса в личното пространство,та дори и от майка ми, си има определени граници.Като чуеш един съвет по 10 пъти на ден,ми идва smile3511

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Бившата му!

Причина:

Причина: