Публикувана: 13 март 2009, 16:08 ч.
Последно мнение: 27 май 2009, 21:53 ч.

Предметчетата, на които държим

2 314
46
1

1
2
3
4
Всички

13 март 2009, 16:08 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 682

Темата е тривиална, може би е пускана вече. Ако е така, вместо да ми натриете носа - нека който има нужното средство, да я измете Mr. Green

Така, аз съм голям материалист, и си обичам вещите. Понеже ако не си сложа ограничение, ще си опиша целия инвентар, предлагам да изброим до 5 (+-2)
материални неща, които разглеждаме като най-скъпи - имам предвид най-вече в емоционално отношение.
Това означава, че не пускам темата, за да ми каже някой, че съм я пуснала с цел да изтъкнем кой какво повече има.
Аз каквото имам, съм си го изкарала с доста пот където е било нужно да се потя, така че, моля, не се префантосвайте на тази вълна,
и не търсете под вола теле.

Аз най-много си обичам:
1. Фотоапаратът с целия му прилежащ антураж.
2. Всичките книги.
3. Електронното ми книжле.
4. Колата - тази година става на 20, но ми е напълно достатъчна, дава ми това, което се иска от нея - независимост в транспортно отношение.
Когато искам да се таралежа, сядам в тази на Милото.
5. Кростренажора.

Нарочно не включих ходещите и неходещите компютри, щото между тях и мен вече има някаква своего рода симбиоза (без да е съвсем ясно повече ползи или вреди си разменяме Mr. Green

), както и домакинските уреди.

# 1 13 март 2009, 16:19 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

деска, ще ми повярваш ли, че вече го превъзмогнах това чувство...
Имам предвид да се привързвам към материални ценности.
Иначе съм пълна с неща, които ми е мило да виждам понякога или всеки ден.
И имам голям афинитет към тях (куклите ми, всичките ми дет. сервизи, пералнята, легълцата и банята... аааааа и ученическо-студентския ми пенал, детските ми книги), но сякаш с тях или без - светът не се променя драстично.

# 2 13 март 2009, 16:22 ч.

София
Мнения: 2 162

Първо да подчертая ,че и аз не съм материалист. Вещите са преходни , днес ги имаш утре ги нямаш.... Mr. Green

По темата:
1. Колата ( да обяснявам ли ?)
2. Сим картата (апарата не е от значение )
3. Дисковете с музика ( не мога без музика)
4.Албумите ми със снимки ( нещата които съм правила на фотошоп)
5. Личния ми бележник ( голям съм заплес , та записвам си )

# 3 13 март 2009, 16:24 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 682

О, да вярвам, че има моменти (дано не са много, и дълги) в живота на човек, когато тези неща излитат далеч-далеч назад...
Аз имам предвид този живот, в който можем да си позволим спокойно да се радваме на тези, да кажем, псевдоценности.
А и съвсем отделно погледнато, много е хубаво човек да се пребори със склонноста си да се привързва към такива работи, наистина.

А, и в моs защита - подчертавам, че не се боря за материалното на всяка цена, просто, веднъж имам ли го, си го възприемам като my precious Embarassed

# 4 13 март 2009, 20:48 ч.

Мнения: 27 524

А, избоявах ги някъде наскоро. Ето пак Hug

1. Книгите ми (възползвам се да ги броя като теб за едно Grinning

)

2. Малахитената ми колекция

3. Едно медно войниче

4. Писмата до мен

5. Снимките ми

6. .... О, Деска, много са, не се побирам в 5 изобщо Hug

# 5 13 март 2009, 20:59 ч.

Мнения: 516

Няма вещ, с която да не мога спокойно да се разделя.

# 6 13 март 2009, 21:09 ч.

Мнения: 17 407

мобилния телефон/не настощия/, а изобщо. Със сим картата, много ясно.

# 7 13 март 2009, 21:11 ч.

София
Мнения: 177

Много съм привързана към фибичките и бижутата си. Не са ценни, повечето са ми от пластмаса и тенеке, освен това рядко ги нося, но ми харесва да си ги имам, да се ровя в тях, не изхвърлям тези, които са демоде. Това сигурно идва от детството ми - имах твърде малко такива "съкровища" и ми бяха по-скъпи от всичко. Особено скъпо ми беше едно пръстенче с лилаво стъкълце във формата на ромб. Толкова го обичах, че го зарових на двора на село (сигурно съм се надявала да поникнат други като него). След време, години може би, се сетих да го търся, прекопах и изорах околовръст, но така и не го намерих.

# 8 13 март 2009, 21:17 ч.

Мнения: X

Колекцията ми от слончета. Другите са предметища.

# 9 13 март 2009, 21:22 ч.

London, baby
Мнения: 800

Не мога без компютъра ми и телефона ми.

# 10 13 март 2009, 21:23 ч.

Мнения: 17 546

Снимки, безброй снимки.
Едно дървено зайче с размерите на длан, от детството ми. И едно зайче направено от черупка на кокосов орех, което ми е подарък от един от синовете ми и което нося навсякъде с мен(все зайци! Thinking

замислих се).
Писма.
Още две три неща, запазени заради скъпи спомени.
Другите неща са преходни. Обичам ги докато са ми нужни или още новички.

# 11 13 март 2009, 21:23 ч.

Мнения: 227

Рисунките ми от ученическити години..а и тези по стените вкъщи. Wink

Мъжа ми (като се налага)боядисва,струва,прави из апартамента-но рисунките не се пи-пат! Naughty

# 12 13 март 2009, 21:26 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: LemonDesi в пт, 13 мар 2009, 16:08

4. Колата - тази година става на 20, но ми е напълно достатъчна, дава ми това, което се иска от нея - независимост в транспортно

Пък аз си мислех, че само моята кола е 20 годишна Whistling

# 13 13 март 2009, 21:26 ч.

Мнения: 1 629

Мога да прежаля абсолютно всичко веществено. И ценните, и тези които ми връщат спомени, дори книгите. Е, има едни обувки, за които навярно ще поплача, но ще ми мине.
Като си продължих мислено темата, мога да прежаля и загуба на паметта, загуба на принципи и прочее ментални липси.
Както казваше един майстор, дето сложи шкафчетата накриво: 'Ще свикнеш.'

# 14 13 март 2009, 21:32 ч.

Мнения: 4 300

Нали въпросът е за скъпи на душата нещица, а не за такива, без които не можем Wink

1. няколко свещничета
2. някои от книгите ми- имам абсолютно оръфани тийн поредици, които сигурно не са особено ценни като литературни шедьоври, но си ги обичам и ги препрочитам редовно
3. комплект бели солници ( уви , вече е само една)
4. около дузина фигурки- две слончета, влюбени моржове, тюлен и още малко менажерия
5. стари бижута от сребро, които не нося от десетина години и кусур, но не хвърлям.

Има и още разбира се, това на прима виста.

# 15 13 март 2009, 21:38 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

един 10 годишен пиромолив на ротринг ...

# 16 13 март 2009, 21:42 ч.

Мнения: 27 524

... едно дръвче от скъпоценни камъчета със специално послание от Биляна Heart Eyes

... Ромео и Жулиета от слонова кост от Венеция от татко ми Heart Eyes

... едно дървено старче
... една кристална ваза
... всичко от Праиж, което споделих и ми подариха родителите ми
... лава от Везувий

... знам, че са само вещи. Но - уютно и мило ми е с тях Blush

# 17 13 март 2009, 21:48 ч.

Мнения: 738

Слънчевите ми очила. Колата (15-годишната, сантиментална съм Flutter

). Нокиата (5-годишна). Лаптопа. Снимките от детството ми. Коженото ми яке.

# 18 13 март 2009, 21:50 ч.

London, baby
Мнения: 800

Рокси, всеки държи на различни вещи.
Aз държа на компютъра ми, и не мога без него. Ясно е.

# 19 13 март 2009, 21:52 ч.

тук-там
Мнения: 4 269

дневничетата от моята младост - оная дивата и не зачитаща нищо - сегашната - втората, де, е мнооого по-обикновена и ми е много мило като си ги препрочитам - каква съм била и какво съм правила - и пак ми се иска, ама.....

# 20 13 март 2009, 22:06 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 397

Една фигура от слонова кост на мъж и жена, които се целуват и държат дете - подарък от мъжа ми
Семейните ни снимки и най-вече снимките от сватбата
Сувинирите ми донесени от пътешествията, комбинирам ги с магнитете с картини на местата където сме били и монетите от цял свят които колекционирам.
Първите обувчици на малкият - бронзирахме ги

Всичко друго мога да прежаля.

# 21 13 март 2009, 22:54 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: viessmanka в пт, 13 мар 2009, 21:50

Aз държа на компютъра ми, и не мога без него. Ясно е.

И чантата с кабелите, които го свързват с друга техника. Mr. Green

Мога да се привързвам само към технологични джаджи.

# 22 14 март 2009, 07:47 ч.

Мнения: 281

Привързана съм единствено към снимките и към една чанта, която нося от много години.

# 23 14 март 2009, 08:51 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Книгите /не мога да ги нарека предметчета, но не мога без тях/
една антикварна музикална кутийка от Виена
един ръчно рисуван речен камък

# 24 14 март 2009, 09:02 ч.

Мнения: 4 585

Цитат на: Гюлфия в пт, 13 мар 2009, 21:11

След време, години може би, се сетих да го търся, прекопах и изорах околовръст, но така и не го намерих.

Не си пресявяла, археолозите пресяват, там ти е грешката.
1 Пиромолив от декември 2000г - Ротринг.
2 Мобилен Сименс А70
3 Дънкова шапка втора ръка маркова идиотка - 9 годишна, упорито отказва да се скъса.
Една зима е презимувала на един камък в градината.

# 25 14 март 2009, 09:08 ч.

Мнения: 3 447

Като Флор и Мю.

# 26 14 март 2009, 09:08 ч.

Мнения: 606

Цитат на: LemonDesi в пт, 13 мар 2009, 16:08

5. Кростренажора.

Под "кростренажор", разбирай "лаптопа и компютъра". Joy

А аз си обичам колата и маскировъчните панталони.
Защото си нямам друго.
Един гол гъз и чифте пищови.
Това е.

# 27 14 март 2009, 09:28 ч.

София
Мнения: 1 735

1.Една фигурка войниче,която подарих на мъжа ми като беше войник и той я носеше непрекъснато.
2.Моя черно бяла снимка/тогава имаше и цветни,де Wink

/,направена от професионален фотограф.
3.Обожавам си цветята.Въпреки,че са доста пострадали последната година,сутрин преди да се събуди звяра, им се радвам.
4.Има и два нови скоро появили се предмети,които още не са ме грабнали емоционално на 100%,но много си ги харесвам.Новичкият ми телефон,обожавах си стария,но беби го разби и сега и е играчка и една фигура-африканка.

# 28 14 март 2009, 10:09 ч.

Мнения: 352

Хм..... един речник, който купих на Славейков преди 12 години за цяла една стипендия Blush

и който вече не може да се намери...
Една оригинална картина от Буян Филчев.
Един пръстен от тати, който сам ми е избирал. Heart Eyes

Едни стари дънки чарлстон някъде от края на 70-те, наследство от братовчед ми. Flutter

# 29 14 март 2009, 10:16 ч.

Мнения: 71

-Една стара и доста одърпана кутия за цигари от дядо ми. (Човек убивам за нея Crossing Arms

)
-Снимка на щерката на терасата с пусната коса и усмивка убиец
-Хербаризирано жълтурче, което скъсах в един много щастлив и много тъжен ден. Сложила съм го на гърба на предната корица на бележника ( ooooh!

третата пресечка вляво hahaha

) с датата, на която е взето. Вече 2 пъти го местя в новите бележници, като трябва да се сменят.
-Обиците ми
-Гривната ми
-Лаптопа
(Само 5 ли трябваше да са)

# 30 14 март 2009, 10:33 ч.

Мнения: 940

Всичките ми обеци, гривни, гердани +компютрите ми.

# 31 14 март 2009, 10:48 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 682

Четейки повечето постинги, осъзнах, че всъщност в моя съм описала материалните неща,
които много харесвам, но за мен са напълно заменими - т.е. случи ли се нещо с тях, със или
без зор правя всичко възможно да си купя нови такива, та даже правя и ъпгрейд, ако може Mr. Green

Добре осъзнавам робското си подчинение в това отношение, може би и затова се опитах поне в заглавието
да омаловажа с умалително значението им. Книгите не - но въпреки всичко, и тях мога да заменя, ако загубя.
Сантименталните ми материални спомени са друга категория...въпреки, че, вярвайте ми, осъзнавам,
че не е нормално и здравословно за мен това, че не мога да изхвърля дори и листче, на което е писал татко.
Защото се хващам като удавник за сламка за нещата, свързани с него, които мога да докосна.
Да, добре би било за мен, материалното да не прониква до толкова в емоционалния ми свят.
Та, тези неща са:
1. Една маймунка, която мъжът ми ми подари преди около 10 години. Още тогава е подозирал каква е истинската ми същност.
2. Едно кожено портмоненце, със закачен талисман сърчице, от татко. Иска ми се като с магическа пръчка да превърна това сърце
в заместител на онова, което го предаде, и ни го отне.
3. Една картичка от мама за мой рожден ден.
4. Иконка от сестра ми, която ми подари, за да ме пази, докато митарствам по света и у нас.
5. Кутийката с малки работи, свързани със сина ни - теста за бременност, двете гривнички от родилия дом, първия портрет, който ми е нарисувал Laughing

# 32 14 март 2009, 10:52 ч.

Мнения: 503

Пресях мислено доста джунджурии. Мога и без тях- писма, дрънкулки, снимки. Книгата, която мъкна в чантата, редовно се подменя с друга, така че и това не е. Накрая останаха двата мобилни телефона. А преди само шест години се кълнях, че такова чудо не бих разнасяла. Станала съм възрастен. А да, и няколко рисунки от дъщерите ми, с особена сантиментална стойност. Те са в протмонето и не излизат оттам.

# 33 14 март 2009, 11:18 ч.

Мнения: 3 405

Имам някакви нещица.
Рисунките на тригодишния Ники, кратки бележчици към смешни и остроумни негови въпроси.
Снимки, албуми и дискове, всичките са ми сантиментални, когато изтрих куп цифрови, обърнах компа с хастара на вън и възстанових повечето.
Бележникът със стиховете ми.
Едно вързопче писма.
"Малкият принц" - вече порядъчно поокъсана, "Пътеводителя..." и "Майстора и Маргарита".
Кутийка с по една руса къдрица от момчетата и дреболийките, свързани с появата им на бял свят.

Другите, заобикалящи ме неживи предмети не ме вълнуват дълбоко и няма да ми липсват.
Нямам и дамска чанта Simple Smile

(имам, но не ми е нужна)

# 34 14 март 2009, 11:30 ч.

Мнения: 301

1. Една кутия със дребни неща свързана с детето - негови снимки още докато беще в корема ми, къдрица от косата му, гривните ни от болницата, пъпа му Laughing

... рисунки и други неща създадени от 3-годишните му ръчички.
2. Два пръстена - единия от баща ми, другия от много специален приятел (останалите ми бижута само си ги обичам, но са ми заменими)
3. Колата ми - старичка е, но пък си е луксозна въпреки това и ми е мила някак Crazy

4. Телефоните - без телефон съм като болна.
5. Една палма - вече 10 години все си мисля, че този път направо съм я затрила, а тя все оцелява. Когато най-сетне я уморя от безхаберието си в цветарството, със сигурност ще ми липсва.

# 35 14 март 2009, 11:51 ч.

Мнения: 70

Едно камъче от Черно море,носи ми вече 20 г.късмет,дисковете на любимата ми певица,едно кехлибарче,снимки на двамата ми сина и книгите ми.

# 36 14 март 2009, 11:58 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: Донa Флор в пт, 13 мар 2009, 20:59

Няма вещ, с която да не мога спокойно да се разделя.

Няма вещ, с която мога спокойно да се разделя. Във всяка една джунджурия присъствам аз. Вещите ми - това съм аз. Избирам всяка с много любов, и си я обичам, докато си е моя.

# 37 14 март 2009, 12:03 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Не държа на нищо толкова, че да страдам дълго, ако се счупи ли изгуби. Но пък мъжът ми е ужасен в това отношение - абсолютен вещоман Shocked

# 38 14 март 2009, 12:59 ч.

Мнения: 1 817

Не си падам по материалното, не меря с пари, но са ми много ценни спомените.
Отговарям:
-книгите ми, фотоалбумите ми и да...новият ми фотоапарат;
-дневниците ми;
-подаръците с послания от мъжа ми /те имат друга стойност/ Heart Eyes

# 39 27 май 2009, 20:00 ч.

гр.София
Мнения: 184

Бележчици и картички от децата
Брошка, подарена от по-големия ми син
Разни мини-книжки, сърчице, една плюшка и разни дреболийки от милото
първата ми розичка от свекито
един късметлийски пръстен

# 40 27 май 2009, 20:10 ч.

София
Мнения: 38 588

Ох, защо изкарахте тая стара тема.
Гледам хората и си мисля, че са тука.
А то - 14 март. Sad

# 41 27 май 2009, 20:44 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 682

Какво значи, че си мислиш, че са тука Mr. Green

Тука са, ама в някоя друга тема примерно Wink

, не са избягали.
Нещо много си се емоционализирала Simple Smile

# 42 27 май 2009, 20:50 ч.

Мнения: 2 401

Eййй мислех, че аз съм с най-дъртата кола у форома.. риспект, кисела Деси.

Моите нещица:
- музикалните ми инструменти и всички джунджурии около тях.
- книжлета некои, не всички.
- бижутата ми.

# 43 27 май 2009, 21:32 ч.

Мнения: 2 478

Мислила съм и друг път по този въпрос. Да, има вещи, които харесвам повече от други, но нямам такива към които съм искрено привързана. Просто не мога. Не е моето. Привързвам се само към хора. Единствено скъпи на сърцето ми са снимките -мои лични и на детето. В тях са запаметени толкова важни за мен моменти, че няма как да ги заменя за нещо друго. Всичко друго е преходно.

# 44 27 май 2009, 21:37 ч.

Мнения: 4 585

Гледането на някои снимки ми причинява болка. Бих ги сканирал и метнал на флашка,
но едва ли бих ги гледал често. Ако тръгвам от дома си завинаги нанякъде,
ще падне голямо сортиране на книгите.

# 45 27 май 2009, 21:52 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Боите ми, но си пазя молива от кандидат-студентския ми изпит по рисуване. Донесе ми 6 и бях толкова горда! Grinning

# 46 27 май 2009, 21:53 ч.

Мнения: 35 998

мога да се разделя със всяка вещ, не мога да се разделя с хора или по-скоро с отношенията между нас /последното май само аз си го разбирам Crazy

/
тези много строго лични вещи /например онази любима гривна с черен камък, която никога не съм носила и няма да нося/, които се предполага, че ми носят уют и любов - тях открих, че изхвърлям в моменти на ужасна емоционална дупка - голяма част от тях 'заминаха' на 3-4 пъти в живота ми и после започвам да събирам нови - имам си и теория защо го правя /дори две - защо хвърлям и защо отново събирам/, но тях ще ги спестя Laughing

обичам си вещите, които ми дават нещо - удобство /пералня, миялна и т. н./, контакт със света /телефон, компютър и т. н./ или и двете /кола/

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Криминални досиета

ХАМАС нападна Израел

Абитуриентски страсти 2024

Причина:

Причина: