Тази дилема е абсурдна, според мен! Детето бих избрала аз!
- Публикувана: 12 март 2009, 14:26 ч.
- Последно мнение: 20 май 2009, 10:35 ч.
второ дете или кариера
Ред, детето ти е едва тригодишно, ти вече се тревожиш за частното му образование. Като майка на две деца смело мога да заявя, че във Варна, най-добрите гимназии са държавните. До четвърти клас децата са основно с една учителка и затова е важно каква е тя като педагог. И за всички е най-удобно, ако детето ходи в добър клас в близкото квартално училище.
Оставам с впечатлението, че в частни училища често ходят деца на родители с високи доходи, които се опитват да ги "предпазят" от житейските трудности. Да, може би им е по-лесно, докато са в частното училище, но в един момент "влизат" отново в реалния живот и от това, че са стояли встрани от него не им става по-лесно. От няколкото познати деца, само едно се адаптира много добре към гимназията, останалите го преживяха много тежко психически и с много драми за родителите си.
По темата - никой не е сигурен как ще се промени животът му с второ дете, но се оказва, че той не свършва с раждането му. Нещата се променят, откриват се нови възможности. В момента авторката вижда само заплахите от промяната, но е възможно тя да има и предимства.
Желая на авторката да избере това, което най-много желае и успех нататък!
Ако човек е направил кариера, тоест е доказан професионалист, не мисля, че трябва да се тревожи дали ще си намери работа. Все пак работодателите търсят хора с опит, които да могат да си изпълняват задълженията, на никого не му е приятно непрекъснато да обучава новаци.
Оставам с впечатлението, че в частни училища често ходят деца на родители с високи доходи, които се опитват да ги "предпазят" от житейските трудности. Да, може би им е по-лесно, докато са в частното училище, но в един момент "влизат" отново в реалния живот и от това, че са стояли встрани от него не им става по-лесно. От няколкото познати деца, само едно се адаптира много добре към гимназията, останалите го преживяха много тежко психически и с много драми за родителите си.
По темата - никой не е сигурен как ще се промени животът му с второ дете, но се оказва, че той не свършва с раждането му. Нещата се променят, откриват се нови възможности. В момента авторката вижда само заплахите от промяната, но е възможно тя да има и предимства.
Желая на авторката да избере това, което най-много желае и успех нататък!
Ако човек е направил кариера, тоест е доказан професионалист, не мисля, че трябва да се тревожи дали ще си намери работа. Все пак работодателите търсят хора с опит, които да могат да си изпълняват задълженията, на никого не му е приятно непрекъснато да обучава новаци.
Второ дете,разбира се.Като не ме върнат на работа в частната фирма ще сея лук на село и ще го продавам на пазара и пак ще си издаржам децата.По-скоро едно момиче може да попита дете или кариера,но не и жена,кото вече е майка.Няма по-хубаво нещо в живота от децата,поне според мен.
След като се върнах на работа от майчинство, с мъжа ми бяхме решили да минат месец- два- три и да почнем да работим за второ дете. Обаче, тогава с мен се свързаха с едно невероятно предложение за невероятна позиция, въобще- работа- мечта. Около 2 седмици се двоумях да приема или не, впоследствие- приех и отложих момента с евентуалната втора бременност. Няколко месеца по- късно, през които се доказах на новата позиция и си извоювах съответните позиции, взехме решение да си направим второ бебе. Не съжалявам въобще за решението си и планирано отложената (но не задълго) втора бременност.
Аз пък се радвам, че има хора, които обмислят раждането на дете,
а не се пускат по течението. Не всеки е сигурен в решението за второ дете
и не за всеки това е единствена цел в живота.
Всеки има глава на раменете да прецени за себе си.
Щом и бащата се замисля , значи има и финансов проблем.
а не се пускат по течението. Не всеки е сигурен в решението за второ дете
и не за всеки това е единствена цел в живота.
Всеки има глава на раменете да прецени за себе си.
Щом и бащата се замисля , значи има и финансов проблем.
Аз съм едно дете, не ми е било пусто и съм абсолютен НЕегоист - раздавам се на 100% и на всички гледам да помогна и угодя. Така че категорично мнение за това не може да се изкаже.
Аз например страшно много искам второ дете, но финансово няма да можем да издържим - ние и сега издъхваме яко, а се очертава и по-лошо да става. Ако мъжът ми вземаше такава заплата, че с нея + минималното майчинство да можем да се справим, бих посмяла да мечтая за второ дете.
Ако под "кариера" имаш предвид израстване в следствие на амбиция, а не на крайна финансова нужда от по-висок доход, веднага бих казала - дете. Ако обаче става дума за израстване в кариерно отношения с цел осигуряване на някакъв минимален стандарт - тогава бих сметнала за безотговорно раждането на дете.
Аз по принцип изпадам в ужас като чуя за раждане на 2,3 или 5 деца, щото много ще им е хубаво да растат заедно и родителите много ще ги обичат, но няма да могат даже и тетрадки и да им купят в първи клас.
Аз например страшно много искам второ дете, но финансово няма да можем да издържим - ние и сега издъхваме яко, а се очертава и по-лошо да става. Ако мъжът ми вземаше такава заплата, че с нея + минималното майчинство да можем да се справим, бих посмяла да мечтая за второ дете.
Ако под "кариера" имаш предвид израстване в следствие на амбиция, а не на крайна финансова нужда от по-висок доход, веднага бих казала - дете. Ако обаче става дума за израстване в кариерно отношения с цел осигуряване на някакъв минимален стандарт - тогава бих сметнала за безотговорно раждането на дете.
Аз по принцип изпадам в ужас като чуя за раждане на 2,3 или 5 деца, щото много ще им е хубаво да растат заедно и родителите много ще ги обичат, но няма да могат даже и тетрадки и да им купят в първи клас.
Аз съм едно дете, не ми е било пусто и съм абсолютен НЕегоист - раздавам се на 100% и на всички гледам да помогна и угодя. Така че категорично мнение за това не може да се изкаже.
Аз например страшно много искам второ дете, но финансово няма да можем да издържим - ние и сега издъхваме яко, а се очертава и по-лошо да става. Ако мъжът ми вземаше такава заплата, че с нея + минималното майчинство да можем да се справим, бих посмяла да мечтая за второ дете.
Ако под "кариера" имаш предвид израстване в следствие на амбиция, а не на крайна финансова нужда от по-висок доход, веднага бих казала - дете. Ако обаче става дума за израстване в кариерно отношения с цел осигуряване на някакъв минимален стандарт - тогава бих сметнала за безотговорно раждането на дете.
Аз по принцип изпадам в ужас като чуя за раждане на 2,3 или 5 деца, щото много ще им е хубаво да растат заедно и родителите много ще ги обичат, но няма да могат даже и тетрадки и да им купят в първи клас.
Аз например страшно много искам второ дете, но финансово няма да можем да издържим - ние и сега издъхваме яко, а се очертава и по-лошо да става. Ако мъжът ми вземаше такава заплата, че с нея + минималното майчинство да можем да се справим, бих посмяла да мечтая за второ дете.
Ако под "кариера" имаш предвид израстване в следствие на амбиция, а не на крайна финансова нужда от по-висок доход, веднага бих казала - дете. Ако обаче става дума за израстване в кариерно отношения с цел осигуряване на някакъв минимален стандарт - тогава бих сметнала за безотговорно раждането на дете.
Аз по принцип изпадам в ужас като чуя за раждане на 2,3 или 5 деца, щото много ще им е хубаво да растат заедно и родителите много ще ги обичат, но няма да могат даже и тетрадки и да им купят в първи клас.
Ако не се чувстваш достатъчно мотивирана и подкрепена не се напъвай за второ! Я, си представи, че заедно с второто дойде и третото (понякога се случва 
)......За тази работа си трябва "дупе", преразглеждане на приоритетите, готова ли си 3/4 от нещата, които Ред изрежда да ги окачествиш като чиста суета?
)......За тази работа си трябва "дупе", преразглеждане на приоритетите, готова ли си 3/4 от нещата, които Ред изрежда да ги окачествиш като чиста суета?Естествено, че животът е пълен с частни случаи.
Ето ви един цитат от "Емил и тримата близнаци" на Кестнер, който най-точно може да изрази това, което се опитвам да кажа:
"Дяволски мъчно е — каза съдебният съветник — да не се възпитават децата прекалено, но и да не се оставят невъзпитани. И всяко дете е отделен случай. Едно развива вродените си качества без всякакви усилия. А на друго те трябва да се издърпват с клещи. Иначе никога няма да се появят. — Той седна. — Ще разберете това по-късно, когато сами станете бащи."
А по въпроса за скъпото образование: ако нещата бяха такива както преди 25-30 години, когато аз бях ученичка, и през ум не би ми минало да пращам детето си в "престижно" скъпо училище.
Мисля, че на всички ни е ясно колко по-различна е ситуацията сега.
Скъпото частно училище не гарантира,че детето ти ще е от най-възпитание,ученолюбиви и умни деца!
Но за сметка на това ще направи детето ти егоист,надут и разглезен индивид,който е наясно с факта,че мама и тати са го гледали като писано яйце и не са позволили то да тръгне по "лош" път!
Завършила съм едно от престижните софийски училища,в което учат предимно деца на дипломати,посланици и други големи фигури,включително и двете дъщери на господин министъра на образованието,които благодарение на това,че завършиха нормална гимназия,а не частно училище,което баща им с лека ръка може да си позволи,станаха нормални момичета,а едната в момента учи във Франция благодарение само на своите амбиции и умения! Другата в момента е в Бастилята,но се развива абсолютно нормално като връстниците си-не,не слуша чалга,слуша метъл,но е изключително умно дете!
Та идеята ми е-развитието на един човек не зависи само от средата му,а предимно от отношението на родителите му спрямо него,и самата личност на детето!
Не се надявай,че давайки по Х хиляди евро на година,детето ти ще е нещо повече от 90% от децата от неговото поколение!
А иначе,по самата тема не знам какво бих избрала-вероятно детето!
Но за сметка на това ще направи детето ти егоист,надут и разглезен индивид,който е наясно с факта,че мама и тати са го гледали като писано яйце и не са позволили то да тръгне по "лош" път!
Ама по-кротко де. Аз съм завършила престижно частно училище и до ден днешен благославям родителите си, че ме натискаха за там. Надута и разглезена определено не съм. Не бих дали детето си в българско държавно училище.
А това дето дете се гледало с 2 и 200 не е баш така. Всички данни сочат, че бедността е риск за децата. И то не защото не си им купил не знам си кво си, а защото си разтревожен и изнервен от липсата на пари. Изнервеният родител вика повече, много по-вероятно е да удари, обръща по-малко внимание на детето си. Това са важните неща, а не какви дрехи носи детето.
Изнервен родител се става и от много служебни ангажименти, дори ако са прекрасно заплатени. Според мен силно зависи от темперамента на човека и от ценностната му система.
Бедността е риск за децата, ама зависи за коя страна е правено изследването. Защото в повечето страни бедността и ниската грамотност на родителите вървят ръка за ръка (а това носи риск за децата безспорно), но точно в България и бившия Източен блок не е съвсем така.
Бедността е риск за децата, ама зависи за коя страна е правено изследването. Защото в повечето страни бедността и ниската грамотност на родителите вървят ръка за ръка (а това носи риск за децата безспорно), но точно в България и бившия Източен блок не е съвсем така.