Публикувана: 10 март 2009, 14:06 ч.
Последно мнение: 12 март 2009, 15:35 ч.

Детето ми прави напук-как да реагирам?

3 846
10
1

10 март 2009, 14:06 ч.

Мнения: 8

Здравейте мами,
Искам да се посъветвам с вас по един въпрос...Ако има и някой , който е и психолог,
ще ми помогнете много!
Синът ми е на 1 год. и 8 месеца. На моменти ми се струва,че прави нещо напук, само и само да види как ще реагирам или за да ме подразни.Онзи ден излязохме на разходка, той си играе с пръчки от земята и лапа пръстта.На няколко пъти му казах, че не трябва така и му дръпнах -пръста, но той продължава и ме гледа. Накрая се ядосах, не му позволих да играе със земята и
го прибрах.8
Днес исках да го нахраня на обяд, но той не иска да седне на нито един от двата стола да яде.Иска да става и сяда, да ходи напред-назад, накрая му казах, че докато не седне на едно място-няма да яде и изнесох храната. След малко рев , той се успокои и седна и ядохме.
Не знам дали подхождам правилно, но в крайна сметка трябва да се научи, че не може да прави каквото му скимне!
Sad

Вие как бихте постъпили?
Благодаря предварително! Simple Smile

# 1 10 март 2009, 14:30 ч.

Мнения: 2 478

Дори на тази възраст децата трябва да знаят,че съществуват правила.Когато синът ми е отказвал да седи на столчето си,а постоянно става и обикаля масата за хранене,бърка във всички чинии,също съм му се карала.Въпреки че е трудно да го накажеш на тази възраст,но поне разбира,че така не се прави.
Но има детски занимания,чрез които децата опознават света и колкото и на нас да са ни неприятни,за тях са съвсем нормални.Пример е опитването на вкус на всичко,което им е привлякло вниманието.Следя го отблизо какво лапа,но понякога го оставям да се убедим сам,че не се яде Laughing

# 2 10 март 2009, 14:51 ч.

София
Мнения: 12 041

Съвсем нормално е. Wink

Не бих го нарекла напук, но опипват почвата, за да видят какво минава и какво не. Твоето дете може вече и да е във фазата на позитивната агресия, наричана тук бебешки пубертет, в която се осъзнава като отделна от мама и тати личност и започва да се противопоставя. Хубаво е правилата да си останат правила, но колкото и да е трудно без родителите да си изпускат нервите. Колкото повече емоции види детето като реакция на провокацията му толкова е по- голям шанса да я повтори, потрети и тн. Според мен, постъпваш правилно стига да не викаш и да не ти личи, че се ядосваш. Разумните и смислени ограничения карат детето да се чувства сигурно, въпреки че се бунтува. А и му създават реална представа за света, в който трябва да се спазват някакви правила и ограничения. Важното е да са логични, след всяко "Не" да се продължи със "защото" и това "защото да бъде логично, а не "Защото така казвам аз"" или още по- лошото "Защото татко/или друг отсъстващ по избор/ на дава". И това е фаза, и това ще отмине, както обича да отбелязва една моя позната. Wink

# 3 10 март 2009, 15:27 ч.

Мнения: 2 718

Може и да е от възрастта и при нас е така,трудно става това което казвам,то си знае неговото и това е ,ние сме на 1г и 9м.И аз незнам вече как да реагирам.

# 4 10 март 2009, 15:31 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 913

Детето ти не прави нещата напук, с цел да те ядоса, а става съзнателен човек със свои собствени желания и воля. Тепърва ще има да не се съгласява безпрекословно с нещата, които ти смяташ, че са неправилни. Ако не приемаш действията му като удар върху авторитета ти, а като нормално поведение за едно дете, което има право на свои желания и воля, ще ти е по-лесно на намериш правилен подход. Ядът и нервите са лош съветник. Мисля също, че трябва да бъдем много внимателни в избора си "на битките", т.е. в случаите, които наистина държим да стане както ние сме решили.

Специално за случаите, които описваш. Синът ми не лапа точно пясък, а малки камъчета - с това са застлани площадките, на които обикновено си играе. Ако лапне, просто ги махам от устата; опитвам се да го занимая с нещо друго; гледам да е нахранен като излиза навън. Общо взето, не гледам особено драматично на цялата ситуация. Ако не иска да яде на стола, това обикновено значи, че не е гладен, следователно не се и храним. Предлагам му след известно време. Ако наистина е гладен, няма търпение да седне на стола и да почне да се храни сам, а аз само помагам да си уцели устата.

# 5 10 март 2009, 15:38 ч.

Ланкър, планините Овнерог
Мнения: 10 332

Опитай се да не обръщаш внимание. Ще го направи 2-3 пъти и като види, че няма реакция, няма да му е интересно да продължава. Не съм психолог, но това ми стана ясно от опита ми с Констанца. С Емма сега навлизаме в този период-гледа ме в очите, подсмихва се ехидно и си прави нейното.

# 6 10 март 2009, 16:14 ч.

Мнения: 1 547

Не е напук, нито пък са собствени желания и воли. Децата се държат напълно естествено, предвид необятния непознат свят, в който са попаднали. Те разглеждат, опитват, изучават. Родителите трябва да бъдат редом с тях; да не пречат, но да напътстват постоянно. Забраните и правилата са като пътните знаци - колкото повече ги има, толкова по-лесно се ориентираш. Колкото по-строги са, толкова по-съвестен шофьор си. И накрая, колкото по-добре си ги научил, толкова по-далеч стигаш. Mr. Green

Така че не се упреквай, нито притеснявай, правиш точно това, което трябва. Само бъди последователна, не се отмятай от собствената си дума и бъди непреклонна. Flutter

# 7 10 март 2009, 16:21 ч.

Мнения: 2 331

И според мен, детенце си "очертава" границите на позволено/непозволено.Има нужда от това.Не е нарочно и не е провокация.Сега "подрежда" своя свят.Много труден период, в който се изисква постоянство и търпение от страна на родителя.

# 8 10 март 2009, 18:47 ч.

Мнения: 8 999

Подхождаш съвсем правилно. Просто трябва да покажеш, много твърдо, че неговата няма да стане.

# 9 11 март 2009, 16:12 ч.

Gabrowo->Sofia
Мнения: 1 444

Irka_Met, не ти трябва присохог, а търпение. И ти и детето се държите съвсем естествено. Той иска да разбере какво е това околния свят, в едно с хората, а ти искаш/трябва да покажеш къде е границата на позволеното.

# 10 12 март 2009, 15:35 ч.

Мнения: 1 484

Позната история.Прави и като види че му необращам внимание и почва да си играе сам.

Препоръчани теми

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: