- Публикувана: 9 март 2009, 23:54 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2009, 15:46 ч.
Каква трябва да бъде задължителната литеl
Вижте какво намерих в учебника.Отнася се за разказа"На нивата" от Елин Пелин:
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
...Нивата е символно най-богатият пласт от хармоничното общуване между човека и природата, където се разрешават проблемите на оцеляването. По този начин редакторската работа (лексикална, строфическа, ритмическа, графична) открива още едно от Яворовите "раздвоения" - между обичайната тема и необичайното поетическо съобщение. Нарастването на смисъла в посока на представите за човешкото битие като повторителна неизбежност, която пригвоздява към пространството, обстоятелствата и отреденото време на съществуването, превръща един "епигонски" в тематично отношение текст в израз на екзистенциална ситуация, в чийто център е човекът-жертва...
...В първата част на произведението лирическият човек се намира в състоянието на слепота, в "дълбока нощ" преди раждането, в уюта на Съня и топлината на Утробата Дом. Принудителният преход от сън към будност детерминира символиката на мрака и светлината, между които израства представата за изначален и несъзнателен автоматизъм. Движението отвътре навън не само определя отправянето на човека от топлия мрак на съня към светлината на съществуването, но акцентира и трагичното тържество на екзистенциалните ситуации: болката на незрящите очи; мъчителното усилие в екстериорното пространство
Но със сигурност е "анализ" на "На нивата" на Яворов.
Може да е грешка на авторката или на автора на учебника
Ха, ето го първоизточника:
http://www.slovo.bg/old/litforum/219/vatanasov.htm
Кой е Владимир Атанасов?
Ама това не е учебник, а помагало някакво. Голяма помощ!
На Елин Пелин се казваше "На браздата", нали? Аз се изложих!
http://www.slovo.bg/old/litforum/219/vatanasov.htm
Кой е Владимир Атанасов?
Ама това не е учебник, а помагало някакво. Голяма помощ!
На Елин Пелин се казваше "На браздата", нали? Аз се изложих!
Кой е Владимир Атанасов?
Как, не помниш бившия министър на образованието?
http://liternet.bg/publish/vatanasov/index.html
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/1359/47/
Саше, аз заложих на класиката - бълг. и световна. 
Коя е индийката?
Мисля, че обучението по литература трябва да минава не през "задължителни" автори, а през задължителни теми, които да са близки на децата и да съответстват на годините им.
Т.е. за тийнейджъри например са подходящи всякакви романи на тема "израстване" (терминът е билдунгсроман, но може спокойно да им се спести); книги, в които героят се променя и намира мястото си сред останалите; любовната тематика е добре да е застъпена многостранно, също и тази, в която героят се сблъсква с някакви проблеми при вписването си в групата (защото за тях също е важно как ги възприемат връстниците им).
За началния бих подбрала хубава детска класика от най-разнообразен калибър, но с леко залитане към активните и изобретателни геройчета като Пипи, Емил, Антон и Точица, Алиса и т.н. Тук спокойно бих въвела някои четива за възрастни - Шекспир например е супер за деца, много им е увлекателен; някои средновековни епоси в преразказан вариант, дон Кихот също не виждам защо да не могат да разберат като основен сюжет.
В прогимназията бих сложила Жул Верн, Александър Дюма, Карл Май, Даниел Дефо и т.н.; исторически романи и биографии на изследователи. Според мен в детското развитие прогимназиалната възраст е "векът на позитивизма" и радостта от откритието, от приключението. Защо да не почетат от дневника на Колумб, или някой роман на Фани Попова-Мутафова, пък защо не и парче древноегипетска литература? Нещо, което да ги пренесе надалеч и да им достави удоволствие.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
Целта трябва да бъде децата да се научат да използват книгите, за да разширяват опита си по темите, които ги вълнуват; да развиват въображението и емоционалния си опит, да свикнат да четат за удоволствие и така неусетно да развият езика си; и да мислят със собствената си глава.
Мисля, че обучението по литература трябва да минава не през "задължителни" автори, а през задължителни теми, които да са близки на децата и да съответстват на годините им.
Т.е. за тийнейджъри например са подходящи всякакви романи на тема "израстване" (терминът е билдунгсроман, но може спокойно да им се спести); книги, в които героят се променя и намира мястото си сред останалите; любовната тематика е добре да е застъпена многостранно, също и тази, в която героят се сблъсква с някакви проблеми при вписването си в групата (защото за тях също е важно как ги възприемат връстниците им).
За началния бих подбрала хубава детска класика от най-разнообразен калибър, но с леко залитане към активните и изобретателни геройчета като Пипи, Емил, Антон и Точица, Алиса и т.н. Тук спокойно бих въвела някои четива за възрастни - Шекспир например е супер за деца, много им е увлекателен; някои средновековни епоси в преразказан вариант, дон Кихот също не виждам защо да не могат да разберат като основен сюжет.
В прогимназията бих сложила Жул Верн, Александър Дюма, Карл Май, Даниел Дефо и т.н.; исторически романи и биографии на изследователи. Според мен в детското развитие прогимназиалната възраст е "векът на позитивизма" и радостта от откритието, от приключението. Защо да не почетат от дневника на Колумб, или някой роман на Фани Попова-Мутафова, пък защо не и парче древноегипетска литература? Нещо, което да ги пренесе надалеч и да им достави удоволствие.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
Целта трябва да бъде децата да се научат да използват книгите, за да разширяват опита си по темите, които ги вълнуват; да развиват въображението и емоционалния си опит, да свикнат да четат за удоволствие и така неусетно да развият езика си; и да мислят със собствената си глава.
Анда,
много е интересно това, което си описала.
Само не можах да си представя Шекспир и Сервантес в начален курс, но може би имаш предвид силно съкратени и преразказани (всъщност повечето сюжети на Шекспир не са негови, а заимствани, но не това е важното).
Особено ми хареса последният абзац.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
много е интересно това, което си описала.
Само не можах да си представя Шекспир и Сервантес в начален курс, но може би имаш предвид силно съкратени и преразказани (всъщност повечето сюжети на Шекспир не са негови, а заимствани, но не това е важното).
Особено ми хареса последният абзац.
Що се отнася до българската литература, бих я смесила с другата, вместо да я преподавам отделно. Не бих превръщала обаче обучението по литература в курс по задължителен патриотизъм, не това му е целта.
Препоръчани теми